Публикувана: 26 авг. 2016, 17:46 ч.
Последно мнение: 20 септ. 2016, 16:39 ч.

Раздяла

6 434
15
1

26 авг. 2016, 17:46 ч.

Мнения: 276

Как се преживява болката от раздялата, всички очаквания, които си имал, изобщо всичко изведнъж рухва. Имам чувството, че нямам почва под краката си, стоя си вкъщи, скъсвам се от рев и недоумявам защо точно така трябваше да се случи. Не искам да навлизам в подробности кой крив, кой прав и защо се е стигнало до раздялата между двама души, но се чувствам прекършена. Сякаш някой е изтръгнал сърцето ми, скачал е отгоре му и го запратил в кофата. Sad

Някога чувствали ли сте се така? Как се преодолява изобщо? Знам, че трябва време, но и това не знам дали ще помогне... НАй-лошото е, че съм насъбрала толкова гняв в себе си, че ми иде да чупя и да крещя.

Последна редакция: пт, 26 авг 2016, 18:00 от Pretty woman...

# 1 26 авг. 2016, 18:09 ч.

Мнения: 30 802

Що, да не би да имаш дете или големи финансови загуби?

И какви бяха толкова очакванията, на които Той реши да не отговори?

# 2 26 авг. 2016, 18:15 ч.

Канада
Мнения: 264

Е, преживява се. На всеки отнема различен период от време - но залагам до две години ще си го надживяла.
Може и 2 месеца. Зависи от причините

Как се преодолява? - с времето.
bouquet

# 3 26 авг. 2016, 18:47 ч.

Мнения: 767

И според мен времето лекува.

# 4 26 авг. 2016, 19:12 ч.

Мнения: X

Ти на нас не ни казвай подробности защо се е стигнало до раздяла, но като се стабилизираш малко, не е лошо да поанализираш ситуацията. От всяка катастрофа има много какво да се научи. Време, смислени занимания, избягване на грешките, довели до ситуацията и следващият мъж ще е по-точният за теб.

# 5 26 авг. 2016, 20:37 ч.

Мнения: 2 850

Слагаш "траур" за месец до 40 дни и си ближеш раните. Реви, крещи, говори с приятели, психолог, форуми. Събирай се малко по малко и ще видиш как се възстановява човек като след тежка болест. Силната болка минава, после наболява от време на време, докато се излекуваш напълно.
Нормално е да има гняв в началото, важното е да не се оставиш да те отрови, ако го задържиш прекалено дълго. Хората, които достигат до вътрешно убеждение, че раздялата е за добро, предвид обстоятелствата, при които е настъпила, я преживяват по-бързо от тези, които се задълбочават в мъката и разочарованието си.

# 6 26 авг. 2016, 20:52 ч.

Мнения: 276

Нямаме деца, но беше най-голямата любов в живота ми. И друг път сме се разделяли и винаги сме се връщали един към друг. Този път обаче иЗглежда, че е окончателно. Все си гледам телефона, дали няма да се обади, иска ми се да му пиша, но...няма смисъл. Имаме различни визии за бъдещето си и просто няма да се получи.

# 7 26 авг. 2016, 20:54 ч.

Мнения: 1 288

Като всяка абстиненция в началото е най-тежко.

Ще те преследва една тъпа (може и остра) болка едно известно време, после постепенно ще отслабва примката и така, докато не се появи някой нов на хоризонта, с когото ще е хубаво и случилото се ще е само един неприятен, но поучителен спомен.

# 8 26 авг. 2016, 20:55 ч.

Варна
Мнения: 36 715

Чувствала съм се. Мисля, че всеки е. Преодолява се с времето. А по отношение на чупенето и крясъците, добре е да намериш начин да го направиш. Ако това ще те накара да се чувстваш по-добре натроши чиниите и излей каквото ти се е събрало. Сервизи се купуват.

По отношение на "най-голямата любов в живота ми" не бъди толкова категорична. Много хора могат да те опровергаят.

# 9 26 авг. 2016, 23:59 ч.

Мнения: 647

Добрата новина е,че от любов не се умира.В началото няма да знаеш на кой свят си,няма да ти се прави нищо,няма да ти се гледат хора.Ще си плачеш и ще си гледаш телефона,мислейки си за него.В един момент ще свикнеш,че телефона няма да звънне.Малко по-малко ще почне да ти се излиза с хора,ще ти се иска да говориш за него и в един момент ще се усетиш,че за теб той отдавна е спрял да съществува.А ако срещнеш и допуснеш нов мъж до себе си забравата ще се случи още по-бързо.

# 10 27 авг. 2016, 00:10 ч.

Мнения: 11 400

Поставяй си малки цели и ги изпълнявай - по една на ден. Така ще си заета и мотивирана да направиш нещо всеки ден.

Остави времето да те излекува - друго лекарство няма.

И ДА, тази болка, мъка, тъга, самосъжаление ще отминат. Фокусирай се върху това коя си ти, какво искаш, какво можеш. Peace

# 11 27 авг. 2016, 01:51 ч.

Мнения: 2 356

Преодолява се, разбира се. Няма срок - докато си събереш кокалите. После продължаваш да се радваш на живота и се чудиш защо ти е било. Hug

# 12 20 септ. 2016, 15:22 ч.

София
Мнения: 5 750

Аз съм в същата ситуация,как да изляза от дупката. Имам дете на 6 и съм бременна в 7 месец. Той откри любова и щастието на живота си преди няколко. Напуска ни. Хем знам,че децата са упора,хем не ми се живее,едвам работя,едвам говоря. Рева само когато детето го няма.Опитвам се да не мисля,а мислите ми все натам отиват.

# 13 20 септ. 2016, 15:42 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: Pretty woman... в пт, 26 авг 2016, 20:52

Е, най- голямата любов досега, а живот напред, дал Господ! Hug

Хубаво е, че си наясно за непреодолимите разлики във вижданията за бъдещето- като анализираш всичко, ще разбереш че е трябвало да се разделите и че трябва да си благодарна, че е станало навреме, а не да създаден нещастни деца.
На всекиго се е случвало да преживее нещастна любов- гадно е, имаш чувството че не можеш да дишаш, бесен си на целия свят, но се преживява.
Ще ти мине и на теб.

# 14 20 септ. 2016, 16:06 ч.

Мнения: 2 850

Цитат на: taffi в вт, 20 сеп 2016, 15:22

Излизаш от дупката, като спреш да мислиш за себе си като за жертва. Знам, че си излъгана и си наранена по ужасяващ начин. Но не бъди жената, която се разпада заради ТОЗИ недостоен мъж. Обичай себе си повече, отколкото обичаш него. Бременна си и допълнително се сдухваш, знам, обаче скоро ще имаш бебе. И да ревеш, че си оставена в това положение, нищо няма да промениш. Оставена - колко гадно звучи само. Ти не си парче месо да те захвърлят, мисли за себе си като за вдовица. Твоят мъж го няма, умрял е. Ако бащата на децата ти не е умрял, значи те поне няма да се чувстват зле, ако и за тях няма да се грижи, толкова е и баща.
Гледай си бебето, трудно е да си сама майка, дано има кой да ти помага. Няма ли кой да ти помага, още по-важно е да се събереш.
Ще си отгледаш малкото, през това време ще преболедуваш раздялата. Знам, че си представяш апокалиптични картини как ще си вечно сама, но това хич не е задължително. Много хора ще ти кажат, че трудно ще имаш втори брак, след като си с две деца, аз на такива им отвръщам, че има много хора без деца, дето не могат да си намерят партньор, на тях пък какво им "има".

Препоръчани теми

Възможно ли е да има 2ма мъже кръсници?

Гости с пренощуване

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Таткото е ловец, може ли да ходи на лов докато съм бременна?

Причина:

Причина: