Питам ,защото аз съм такъв и нашите го приеха адски зле когато разбраха,вие като родители какво бихте направили?Почти на 18 съм сега а нашите научиха когато бях на 15 и още отогава ме мразят и тормозят.
- Публикувана: 16 авг. 2016, 16:00 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2016, 07:11 ч.
Как бихте реагирали като разберете че сина ви е гей?
А ти на 15 как точно се определи, че си гей? 
Е, ти пък
Синът ти нали е някъде около тази възраст и си има гадже - той как се е определил като хетеро? 
Аз лично мога само да ти пожелая да бъдеш много силен и да вярваш в себе си. Как бих го приела - със сигурност в първия момент бих била като втрещена и би ми отнело време да го осъзная, но в крайна сметка това е детето ми и винаги ще има моята подкрепа. Най - добрия ми приятел от детските години (още от 2ри клас) е гей. Призна на майка си, когато беше на 15. Отношенията им се влошиха много, преминаха през какви ли не етапи - сексолози, заплахи, тежки разговори...Сега (той вече е на почти 30) имат прекрасни отношения. Общуват ежедневно, пътуват много заедно по света, като цяло отношенията им са на нормални майка и син. Така че просто дай време на родителите си да свикнат със ситуацията. Със сигурност не те мразят, ти си им дете все пак и може би още свикват с мисълта или са в период на отрицание. 
Excuse me не е задължително да е опитвал, за да знае... Хората си го чувстват отвътре, усещат го и при повечето дори и мисълта да целунат или докоснат жена ги отвращава.
Excuse me не е задължително да е опитвал, за да знае... Хората си го чувстват отвътре, усещат го и при повечето дори и мисълта да целунат или докоснат жена ги отвращава. 
Едва ли те мразят и тормозят. Не вярвам родител да мрази детето си. А как бих реагирала аз? Ами сигурно щеше да ме хване истерия, после щях да се опитам да променя нещата и после щях да ги приема.
Това си е направо за смешките.
Ами аз още преди 15 си знаех че съм гей,просто защото ме привличаха мъжете аз на 16 вече бях правил секс с мъж и то доста по голям от мене,защото си падам по такива мъже по възрастни.С жена се пробвах да ходя като гадже обаче не ме кефеше и все едно насила го правех без да изпитвам нищо,а когато ми хареса някой мъж съм готов всичко да правя с него,аз съм живял даже в един известно време,бях избягал от нас и то по лошо стана ама както и да е.Нашите ме тормозят защото баща ми е тъп военен,за него съм някакъв позор един вид,въпреки че не ми личи не съм от тия дето се чупят и се лигавят,изглеждам си обикновено момче и си се обличам мъжки и всичко,тренирам баскетбол и плуване,играя футбол,не съм лигльо,обаче съм търпял много бой когато се разбра за това и не е нормално за мене никой да не ме подкрепя,само да ме съдят и да ме бият за нещо,за което не съм виновен.
Ако си ми син и на 15 ми избягаш да живееш при по-възрастен мъж, и аз бих те набила
Иначе все се опитвам да си внуша, че бих била подкрепящ родител в такава ситуация, но съм сигурна, че на практика е доста по-трудно. Със сигурност има период на приемане, период на отричане, в който си мислиш, че не е вярно и детето се е заблудило (даже и тук в темата те питат дали си сигурен). Някои родители в този втория период може да опитат да вкарат детето в "правия" според тях път. Кой с тежки разговори, кой с нещо по-крайно... знам ли. Но когато дойде моментът на осъзнаване на факта, че това е истина и не може да се промени, тогава вече си мисля, че идва примирението и разбирането.
Пак казвам, хипотетично говоря. Не съм изпадала в такава ситуация, но се надявам да го приема спокойно, ако се случи. Имам много приятели гейове и всички са чудесни хора.
Иначе все се опитвам да си внуша, че бих била подкрепящ родител в такава ситуация, но съм сигурна, че на практика е доста по-трудно. Със сигурност има период на приемане, период на отричане, в който си мислиш, че не е вярно и детето се е заблудило (даже и тук в темата те питат дали си сигурен). Някои родители в този втория период може да опитат да вкарат детето в "правия" според тях път. Кой с тежки разговори, кой с нещо по-крайно... знам ли. Но когато дойде моментът на осъзнаване на факта, че това е истина и не може да се промени, тогава вече си мисля, че идва примирението и разбирането.
Пак казвам, хипотетично говоря. Не съм изпадала в такава ситуация, но се надявам да го приема спокойно, ако се случи. Имам много приятели гейове и всички са чудесни хора.
Даже и темата, да е пързалка 
, ще си напиша мнението.
Не знам за сина ми, имам дъщеря.
Но майка ми и баща ми, хора родени през 30те на миналия век, бяха убедени, че брат ми е гей.
Приемаха го, какъвто е.
Обичаха си го и нe са го разпитвали за интимния му живот.
Той си беше метросексуален.
Обичаше поезия и рисуваше, но си се движеше с жени и ги обичаше.
Просто беше по-романтичен, в наше време веднага те смятат за гей.
С една дума, въпреки че баща ми беше "тъп" военен, а майка ми "тъпа" женица завършила ВИНС- Варна, приемаха брат ми, без въпроси.
Аз също бих приела промяна в ориентацията на дъщеря ми.
С кого спи си е нейна работа.
, ще си напиша мнението.Не знам за сина ми, имам дъщеря.
Но майка ми и баща ми, хора родени през 30те на миналия век, бяха убедени, че брат ми е гей.
Приемаха го, какъвто е.
Обичаха си го и нe са го разпитвали за интимния му живот.
Той си беше метросексуален.
Обичаше поезия и рисуваше, но си се движеше с жени и ги обичаше.
Просто беше по-романтичен, в наше време веднага те смятат за гей.
С една дума, въпреки че баща ми беше "тъп" военен, а майка ми "тъпа" женица завършила ВИНС- Варна, приемаха брат ми, без въпроси.
Аз също бих приела промяна в ориентацията на дъщеря ми.
С кого спи си е нейна работа.
Едва ли те мразят и тормозят. Не вярвам родител да мрази детето си. А как бих реагирала аз? Ами сигурно щеше да ме хване истерия, после щях да се опитам да променя нещата и после щях да ги приема.
Това си е направо за смешките.