На мен смирението ми помага с психическото здраве, по-скоро, отколкото да ми се случват хубави неща, защото като цяло разни мои постижения са в следствие на много труд и усилия (е, и късмет съм имала за доста работи, но систематичното е усилието). При нещата, които са на живот и смърт, там се уча на смирение и доверие.
Друго нещо, което наблюдавам, е, че като си се вкопчил в нещо с всички сили, понякога не се получава, но нямам рационално обяснение за това. По принцип много вярвам, че нещата трябва да се правят с любов и страст, а не от страх или принуждение. Може би във вкопчването да има доза страх и това пречи на нещата да се случат. При всички положения, при мен прагматизма, здравият разум, вкопчването и тн досега са носили "лош късмет", а действията от позиция на идеализъм и размах, лудост, са се увенчавали с успех. Та винаги гледам да действам с размах и риск, поне да не ме е яд.
Друго нещо, което наблюдавам, е, че като си се вкопчил в нещо с всички сили, понякога не се получава, но нямам рационално обяснение за това. По принцип много вярвам, че нещата трябва да се правят с любов и страст, а не от страх или принуждение. Може би във вкопчването да има доза страх и това пречи на нещата да се случат. При всички положения, при мен прагматизма, здравият разум, вкопчването и тн досега са носили "лош късмет", а действията от позиция на идеализъм и размах, лудост, са се увенчавали с успех. Та винаги гледам да действам с размах и риск, поне да не ме е яд.
/ и вече като цяло трудно вярвам в каквото и да е 
