Хм? 
Това пък защо?
Какичките и леличките не могат да карат или не могат да карат точно такива големи джипки
Това пък защо?
Какичките и леличките не могат да карат или не могат да карат точно такива големи джипки
- Публикувана: 28 юли 2016, 16:08 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2019, 22:56 ч.
Не ми се получава с шофирането
Наистина най-много се притеснявам за концентрацията, дали ще се науча къде, как, какво да гледам и да виждам.
Всичко и навсякъде. Не се шегувам. Понякога имам чувството, че се озъртам като гърмян заек, изградила съм си навик на няколко секунди да минавам през централното и страничните огледала, главата ми се върти като пумпал направо, но това се отплаща. Напоследък ми се случва да походя повечко пеша, ами какво да ви кажа, и пеш като вървя пак се опитвам да ползвам огледалата
И хич не ми пречи и музика да си слушам, че и с друг човек да коментирам нещо. Ние, жените, сме способни да вършим по няколко неща едновременно, докато много мъже съм забелязала, че им е трудно.
Така ми е набито вече в главата от инструктора. 
Ами, вчера една такава какичка ни засече, без да се огледа от лявата й страна, какво става.
Не, че аз мога да карам, хаха😁 и в такива ситуации бих се панирала доста.
Не, че аз мога да карам, хаха😁 и в такива ситуации бих се панирала доста.
Да не се случва нещо лошо само!
Съжалявам, че ми се налага да възобновя темата, но ми се иска да чуя съвети от шофьори как преодоляхте страха от шофиране.
След като взех книжката се качих веднага на колата разбира се, не карам ежедневно, но по 2-3 дена в седмицата ми се налага.
Еми не мисля, че ми се получава добре. Вече си владея колата и тн. но желанието ми за шофиране е нулево. Изобщо не ми харесва, качвам се с неохота и с много зор, все премислям от къде ще мина, как ще мина, как ще паркирам........кой ще ме напсува.
Създавам ситуации от недоглеждане за което много ме е срам
Или някой друг създава ситуация, а аз като млад шофьор не реагирам дстатъчно бързо и се разминаваме на косъм. И шофирането започна да ме плаши все повече. Качвам се на колата по задължение и със страх, особено ако трябва да карам по непознат маршрут (започва се едно потене, треперене ..... 
).
Съветите на някои приятели е да спра да шофирам и честно казано вече го обмислям......
След като взех книжката се качих веднага на колата разбира се, не карам ежедневно, но по 2-3 дена в седмицата ми се налага.
Еми не мисля, че ми се получава добре. Вече си владея колата и тн. но желанието ми за шофиране е нулево. Изобщо не ми харесва, качвам се с неохота и с много зор, все премислям от къде ще мина, как ще мина, как ще паркирам........кой ще ме напсува.
Създавам ситуации от недоглеждане за което много ме е срам
Или някой друг създава ситуация, а аз като млад шофьор не реагирам дстатъчно бързо и се разминаваме на косъм. И шофирането започна да ме плаши все повече. Качвам се на колата по задължение и със страх, особено ако трябва да карам по непознат маршрут (започва се едно потене, треперене ..... ).Съветите на някои приятели е да спра да шофирам и честно казано вече го обмислям......
Така като гледам не е минало повече от месец време, откакто караш.
Сама ли си в колата?
Няма ли някой спокоен човек, който да ти дава малко спокойствие и същевременно да те напътства?
Аз като взех книжка, карах сам сама чак след 2-3 месеца. През другото време винаги имаше човек до мен. То си е супер страшно, но страхът е добър съветник, стига да го овладяваш с времето. Не се панирай
И не спирай да шофираш!!! Сега спреш ли, после много малък шанс има да възобновиш.
Спокойно - дори може да избираш по-дълги, но по ненатоварени маршрути. Аз карах все в 6 часа сутринта, че тогава отивах наработа. Доста е спокойно. Това, че си обмисляш маршрута е много хубаво. Така си по-спокойна.
Дай си време и не се отказвай!!! 
Сама ли си в колата?
Няма ли някой спокоен човек, който да ти дава малко спокойствие и същевременно да те напътства?
Аз като взех книжка, карах сам сама чак след 2-3 месеца. През другото време винаги имаше човек до мен. То си е супер страшно, но страхът е добър съветник, стига да го овладяваш с времето. Не се панирай
И не спирай да шофираш!!! Сега спреш ли, после много малък шанс има да възобновиш.
Спокойно - дори може да избираш по-дълги, но по ненатоварени маршрути. Аз карах все в 6 часа сутринта, че тогава отивах наработа. Доста е спокойно. Това, че си обмисляш маршрута е много хубаво. Така си по-спокойна.
Дай си време и не се отказвай!!!
Най-често си карам сама защото никой не е свободен. Понякога с баща ми или приятеля ми които са си спокойни и не ме юркат.
Когато мога да си избирам кога да карам ми е по-спокойно. Ако имам работа гледам да я свърша (ако има възможност) в ненатоварените часове. Но се случва и точно в час пик да ми е наложително да шофирам и тогава се панирам тотално (особено пък сама
).
За непознат маршрут с навигация на телефна винаги се забивам на такива места Добре, че винаги е било с някого в колата да ми помага. За професионален GPS нямам възможност да заделя средства в момента, но при първа възможност ще си купя защото си е голямо улеснение.
Това със стрййт вю съм го правила когаато знам, че ще шофирам да си погледна от къде да мина. Но има случай да не мога да погледна предварително маршрута и пак се панирам.
Когато мога да си избирам кога да карам ми е по-спокойно. Ако имам работа гледам да я свърша (ако има възможност) в ненатоварените часове. Но се случва и точно в час пик да ми е наложително да шофирам и тогава се панирам тотално (особено пък сама
).За непознат маршрут с навигация на телефна винаги се забивам на такива места
Добре, че винаги е било с някого в колата да ми помага. За професионален GPS нямам възможност да заделя средства в момента, но при първа възможност ще си купя защото си е голямо улеснение.Това със стрййт вю съм го правила когаато знам, че ще шофирам да си погледна от къде да мина. Но има случай да не мога да погледна предварително маршрута и пак се панирам.
Ооо, ама то имало и други такива, като мене 'дето се панират и шокират,и потят и прочее.., това е шега, разбира се! Мен паниката ми създава само проблеми, скоро беше-толкова се уплаших, че правя ляв на вече жълт светофар и колите отсреща трябва да тръгват, че от бързане и страх влязох в насрещното, добре че там нямаше коли.
Не се отказвай, момиче, недей! Разбирам те, какво ти е, ситуации ще има много, важното е да няма инциденти. Но, замисли се- сега всичко ти е прясно в главата, скоро си карала курсът, зарежеш ли шофиранено сега- после няма да искаш да се качиш зад волана. А, повярвай ми, един ден ще ти се наложи да караш, тогава ще ти е много по-трудно и ще съжалиш, че си прекъснала.
Казвам го от опит. Миналата седмица си взех новата книжка, старата изтече...10 год. минаха без да съм я ползвала. Ами, чувствам се ужасно, честно казано. Сега, все едно се уча на ново, с тази разлика, че повечето неща от курса не ги помня. А, ми се налага са карам.
Затова, не се отказвай! Един ден ще си доволна от себе си!
Не се отказвай, момиче, недей! Разбирам те, какво ти е, ситуации ще има много, важното е да няма инциденти. Но, замисли се- сега всичко ти е прясно в главата, скоро си карала курсът, зарежеш ли шофиранено сега- после няма да искаш да се качиш зад волана. А, повярвай ми, един ден ще ти се наложи да караш, тогава ще ти е много по-трудно и ще съжалиш, че си прекъснала.
Казвам го от опит. Миналата седмица си взех новата книжка, старата изтече...10 год. минаха без да съм я ползвала. Ами, чувствам се ужасно, честно казано. Сега, все едно се уча на ново, с тази разлика, че повечето неща от курса не ги помня. А, ми се налага са карам.
Затова, не се отказвай! Един ден ще си доволна от себе си!
Аз бих те посъветвала да караш само по познати маршрути до втръсване, винаги когато имаш време - сутрин , обед, вечер . Всеки ден! Обикаляй квартала.
Аз не се панирах толкова, но след книжката карах доста само с ММ, после само в квартала, но всеки ден, сега можеш вече да ме пуснеш навсякъде.
ММ искаше да ми приложи тактиката -да ме кара само в натоварено движение да карам, така съм щяла да свикна, да ама аз не съм такава, трябва да съм сигурна, когато съм сигурна съм спокойна и си карам.
Успех, ще се пречупиш и не мисли кой ще ти свирне
Аз не се панирах толкова, но след книжката карах доста само с ММ, после само в квартала, но всеки ден, сега можеш вече да ме пуснеш навсякъде.
ММ искаше да ми приложи тактиката -да ме кара само в натоварено движение да карам, така съм щяла да свикна, да ама аз не съм такава, трябва да съм сигурна, когато съм сигурна съм спокойна и си карам.
Успех, ще се пречупиш и не мисли кой ще ти свирне
Минавам да се похваля, мили дами, че миналата седмица взех изпита по практика. Никак не очаквах, че ще се случи от първия път, но мина по мед и масло. При мен нещата буквално се отключиха след смяната на първия инструктор! Вторият беше невероятен и като професионализъм, и като педагогически и психологически умения. Щом мен направи шофьор, значи дори маймунките в зоопарка може да научи! Дори когато ми се караше, го правеше толкова добронамерено и приятелски, че ми ставаше приятно от неговата загриженост за моя успех.
Изпитът ми беше толкова лек и приятен, че осъзнах как съм била подготвена на 200% и затова 100-те ми се видяха толкова лесни! Не съм предполагала, че на моите почти 44 години, след цял живот пълна индиферентност към шофирането, ще чакам с такова нетърпение да си взема книжката другата седмица
Позволявам си два съвета към бъдещите шофьори:
1. Ако усещате, че инструкторът не е вашият човек - прави сте. Сменете го.
2. Имате ли нужда от инфо за наистина добра автошкола в Пловдив - насреща съм
Изпитът ми беше толкова лек и приятен, че осъзнах как съм била подготвена на 200% и затова 100-те ми се видяха толкова лесни! Не съм предполагала, че на моите почти 44 години, след цял живот пълна индиферентност към шофирането, ще чакам с такова нетърпение да си взема книжката другата седмица
Позволявам си два съвета към бъдещите шофьори:
1. Ако усещате, че инструкторът не е вашият човек - прави сте. Сменете го.
2. Имате ли нужда от инфо за наистина добра автошкола в Пловдив - насреща съм