Не ми се получава с шофирането

Взех книжка с много стрес и никакъв усет за колата, 10 години не карах, след това ми се наложи. Една година шофирах сама в колата, без критикуващи, без някой да стиска седалката с побелели кокалчета.

Справям се. Трябва практика.

Усетът се развива с много практика. Няма как за 15 часа да станеш шофьор. Принципно часовете по време на курсовете са крайно недостатъчни. След като вземеш книжка, карай с някой опитен шофьор до себе си, така ще свикнеш по-бързо.
Знаци, маркировки, предимство се учат от листовките. Тях не може да не ги знаеш, защото застрашаваш и другите участници в движението.

Успех!

Смени инструктора. Явно не става.

Помоли някой шофьор от семейството да ти помага допълнително . Да ти обяснява по-ясно , да ти даде съвет 
На мен татко ми ми помогна , иначе инструктора ми беше търпелив ,обясняваше ми всичко и така .

За 15 часа няма как да стане усещането на колата, а да станеш шофьор за времето на един курс пък съвсем. Трябва ти практика и повечко да внимаваш, защото пешеходци, а в това хубаво време и велосипедисти, изкачат от всевъзможни места. Изобщо като те чета си имаш стандартните страхове на бъдещ шофьор. Като вземеш книжка, карай с някой по-опитен (и много спокоен) известно време. Максимална концентрация, когато си зад волана и практика  ще видиш как с времето и различните ситуации, в които ще изпадаш ще те правят все по-уверена. Успех!

Определено постовете ви ми вдъхват кураж.  

Има хора, които никога не се научават. Много от тях са зад волана и по улиците, резултатите са видни

Извън това, вече си получила някои адекватни съвети:
- един курс е крайно недостатъчен
- теорията се учи първа, за да не си в небрано лозе на улицата
- пътищата и маркировката ни са отчайващи и самите те предпоставка за ПТП-та

Инструктора ти не мога да го преценя, дали ще го сменяш - трябва ти да си решиш. Но към всичко по-горе бих добавила в никакъв случай да не приемаш твой близък да се прави на инструктор и да те "учи" - повечето, дори да са прилични шофьори, нямат нито познанията, нито психиката да обучат друг човек.

saveur, точно така бях и аз. Не искам да те отчайвам, смених трима инструктори, три пъти ме късаха и чак четвъртия го взех след последната инструкторка - много спокойна жена, която в половината си време преподаваше в специализирано училище, а курсовете за шофиране й бяха допълнителна работа. Определено имаше подход и си личеше.

Правилно те съветват първо да научиш знаците и правилата. Без тях изобщо не бива да излизаш на улицата. Аз дълго време гасях редовно колата - и учебната, и после моята. Случва се постоянно. Не се напрягай, не позволявай да ти се карат и да ти викат (и такъв инструктор имах), преди да тръгнеш - дишай малко спокойно, помисли си за нещо приятно. След това палиш и гледаш внимателно пътя, поглеждаш и страничните огледала, и това за задно виждане - с течение на времето ще добиеш навик да ги следиш. Наблюдавай си пътя, през жилищни райони, покрай пазари, детски градини, училища и спирки с повишено внимание и намалявай скоростта. И аз не съветвам да вземаш близък да те учи - пробвахме се, не стана добре. След като взех изпита пътувах често с леля ми, която има над 30 години шофьорски стаж, последните няколко - много активен. Не че ме научи, просто за успокоение, че карам правилно и ако изпадна в паника, има кой да ме смени. Така возех майка ми напред-назад, дори тя се жертва да пътува в мен след нова година, за да не съм сама.

Някои автомобили просто са по-трудни за шофиране. С течение на времето ще се научиш, ще станеш по-спокойна и ще успяваш да "усещаш" колата. В последните дни съм минала над 600 км, междуградско, малко градско, включително планински път. Допреди година само не можех да си представя как ще карам сама, и то по непознат път - но вече не го усещам така. Е, наложи се за част от пътуването да возя спътник, който периодично даваше непоискани съвети и се опитваше да ми натяква, че не мога да карам и не си преценявам колата. Което доста ме подразни, тъй като аз си я познавам много добре, има си особености, а и въпросният "съветник" обясняваше как се страхува да шофира и ако се наложи го прави само в София в неделен ден 

Разбирачи много, не се оставяй да те убедят, че никога няма да се научиш. Няма ли полигони или някакво широко празно пространство за шофиране край вас?

Здравей! От 6-7 год. имам книжка-да ти кажа сигурно съм карала и толкова пъти от както съм я взела.Чудя се защо я изкарах,като цяло не искам да карам,не ми е интересно,пък и не ми е необходимо.Но доста приятелки,които са по-големи от мен,ме уверяват,че за напред ще ми е от полза.Изкарай я,нека я имаш,трябва опит,пък и наистина за 15 часа няма как да се научим да шофираме добре.С опит,постоянство и кураж нещата ще се получат

+1.
При мен това беше решаващо, 9 урока не напреднах изобщо с един, след само 3 урока с друг нещата си дойдоха на мястото, върнах се при първия за един час преди изпита, че бях предплатила, и той коментира големия прогрес. Взех изпита на следващия ден. Шофирането не е чак толкова сложно умение, ще се научиш, този не е твоят човек да те научи.

Не става дума неин близък да я учи, а след като вземе книжка, да седи някой до нея първите пъти. При хора, които не са уверени и се страхуват, помага.

На мен ми се наложи да изкарам книжка на 20 години. На теория се подготвих прекрасно, самото шофиране ми беше сложно. Но след 10-15 час започнах да се справям криво - ляво,не съм гасила колата почти. Трудно беше, особено усещането за дистанция. Изпита го взех от 2-рия път. В общи линии шофирам сравнително добре като за жена, не съм имала инциденти по моя вина! Но се научих да карам, както казва баща ми "като мъж" чак когато дойдох да живея в София. Не че преди съм била в малък град - от Пловдив съм, но просто докато не ти се наложи да се справяш сам сама с инфарктни ситуации - няма как да стане.
Нещо, което много ми помогна по време на курсовете беше извънградското шофиране, доста свикнах със скоростта по този начин.

Без паника, отпусни се, защото с това притеснение.....няма как да се получат нещата

Същото беше и при мен, с тази разлика, че не ме е било страх, имах добро усещане за дистанция, скорост и т.н.

Когато трябва да шофираш, нямаш друг избор. Така се получи, че за мен шофирането се превърна в необходимост, не в някакво удоволствие или глезотия.

Не мога да коментирам инструктора ти, ако мислиш, че не ти подхожда, го смени.
Можеш да вземеш и допълнителни часове преди изпита, ако не се чувстваш достатъчно уверена. Помисли и кое те разконцентрира по време на шофиране и се опитай да премахнеш този проблем.

Аз бях взела 2 допълнителни часа, колата и да съм я усещала някак, като взех книжката, се качих на тотално различна кола и беше ужас в началото. Първия път сигурно около 10 мин. не можах да запаля (учих се на дизелова, после карах на бензин и никой не ме светна за разликите при палене...). Кошмар ми беше и на мен съединителят, не можех плавно да го отпускам и гаснех, но от страх да не вися на светофари и да изнервям другите шофьори, се научих много бързо да паля отново и почти не се забелязваха фаловете. Също така и аз карах дълго време с придружител, просто за успокоение.
Нещата си стават с практика, и то доста практика.

И моят случай е подобен. Само че аз взех книжка без много притеснения, но бях на 20. Като се омъжих на 24 започнах да карам по малко, но мъжът ми постоянно ми правеше забележки или ми се подиграваше като бърках. После се роди синът ми и започнаха моите страхове, които нарастваха и като родих дъщеря ми на 31 вече не исках и да чуя за шофиране. Имах чувството, че ще убия децата си. През цялото време осъзнавах колко съм зависима от това, че не карам. И накрая се реших - баща ми ми даде една стара кола (на която да не треперя) и започнах ежедневно да шофирам сама от София до Перник (реално само междуградско) и обратно. Струваше ми много нерви, но за няколко месеца се отпуснах. Това беше през 2012г. Сега шофирам ежедневно и дори ми е приятно. Карам си спокойно дори из София (ние живеем в покрайнините). Всеки работен ден водя децата на градина и училище. на месец навъртам над 1000 км. Въпреки всичко пак се случва нещо на пътя да ме изненада, но реакциите ми доста са се подобрили. Така че просто трябва практика. И естествено започваш от лесното към трудното, постепенно, докато натрупаш увереност. Донякъде страховете се дължат на чувството ти за отговорност. И не забравяй, че доста жени са минали по този път. Успех!

Инструкторът е този, който трябва да ти обяснява как да се справяш в трудни ситуации - при липсващи знаци, маркировка и т.н., как да пазиш нужната дистанция, какво да правиш, за да не гасне колата... Тези ти терзания и мен ме накараха да помисля, че не е най-читавия учител. С колата надали ще свикнеш много за часовете на курса, а и все пак след това ще караш друга кола - твоята. Важно е с нея да свикнеш. Аз докато карах курса почти не ползвах огледалата, освен при паркиране. Я да видиш като вече бях сама зад волана, коренно ми се промени поведението. Като знаеш, че разчиташ само на себе си, нещата си идват на място. Както вече ти писаха практика му е майката. В началото винаги има един период на свикване с габаритите на колата. Аз си вдигах седалката, за да виждам предния капак, и така докато свикна с размерите на моята кола.
ММ като взе книжка навремето и почна да ме вози насам натам ме караше аз да гледам знаците, а той да си гледал пътя и маркировката Аз още нямах книжка, но знаците ги знам от дете - баща ми все ми ги обясняваше. ММ така свикна "да карам заедно с него", че и сега чест ме пита тука сега какво, какъв беше знака... Може и сам, разбира се, но така си свикнахме да караме на четири очи. И скоростите съм му сменяла, като са му заети ръцете и волана съм държала...

Опитът ви ми помога момичета, благодаря за окуражителните думи.
За инструктора да кажа, води се най-добрият за този град. Постоянно идват при него да наваксват кандидат шофьори, които са били при други инструктори и не са ги научили както трябва. Честно казано е много търпелив, никога не ми се е карал. Само веднъж направи неуместен коментар, колкото да се афектирам до края на часа, май не съобрази какво да каже    Но не си позволява да ме напряга излишно и нарочно.
За знаците, трябва да мина курса по-интензивно и за това започнах много рано с карането, при положение, че едвам бях започнала теория, но инструкторът си обясняваше всеки знак и ми казваше какво да правя (и до сега го прави). Не знам дали това, че започнах да карам сравнително рано е повлияло по някакъв начин.
Благодаря ви за мненията  Чувствам се по-добре.

Можеш да помолиш някой познат да те повози из града и да ти обяснява кое какво. Не е лошо и да понаучиш нещо за самия автомобил - как работи. Когато разбираш защо се случват нещата е по-лесно да ги коригираш в правилната посока.
Успех и смело на курса.

Замисляла ли си се за автоматична скорост?

Според мен е по-добре да се научи първо на кола с ръчни скорости и после да мисли за автоматик, защото свикне ли на автоматик, един път да ѝ се наложи, няма да може да подкара кола с ръчни скорости.

Автоматикът е лесна работа, макар че аз като се качих от ръчка на автоматик, натисках първите дни спирачката с левия крак и за малко не захапах волана.

Тази тема все едно аз съм я писала! Само че аз май съм по-зле - остават ми два часа до финала, но в никакъв случай не се чувствам готова за изпит, сама не мога да се оправя. Инструкторът често ми казва да сменям предавките,съединителя го изпускам,  трудно преценям разстоянието между колите, а левия завой ми е кошмар, гася редовно колата, с една дума-трагедия. По принцип съм голяма паника, страхувам се много и от всичко, но доста ме надъхваха и реших, че е време и аз да се науча. Започнах с голямо желание и малко страх, който още не е изчезнал,а сякаш се увеличава всеки ден.  По дефолт съм супер концентриран човек, но на шофьорското място съм като кон с капаци. Листовките ги взех без грешка, на теория ми е ясно всичко, но с практиката съм много зле. Осъзнавам,че проблемът е някъде в главата ми, но и аз не знам какво точно е,че да се преборя с него. Иначе инструкторът е много добър,научил е една камара народ, обяснява,спокоен е, но не знам какъв ми е проблемът, че не ми се получава. Знам,че практиката му е майката и часовете са крайно недостатъчни, но как ще взема изпита, не ми е ясно. Приятелят ми е в чужбина и просто няма чия друга кола да карам. Ще се вземат допълнителни часове, това е ясно, но аз за 30 часа не се научих, какво ли ще науча за още 4-5? 
Дано спокойствието и куражът се появят скоро на хоризонта!   

Вземи допълнителни часове. Дори при друг инструктор.
Ако имаш близък спокоен човек идете някъде на безлюдно място където  може да усъвършенстваш тръгване и спиране, там се усеща съединителя, въпреки че на всяка кола той "зацепва" различно.

Благодаря за съвета gerda1 , но точно там е проблемът,че няма с кой да се упражнявам Изцяло съм в ръцете на инструктора, а там "финансово" не знам къде ще му излезе края. И това ме притеснява допълнително...

Спокойно го давайте. Без паника. Всички сме били така.
Аз на 15ия час бях по-зле.  

Не мога да ви разбера - защо си причинявате шофиране?
След като не ви влече, трудно е, има проблеми - заслужава ли си жертвата да караш кола с притеснение.
Ами то от толкова мислене и страх може да стане непоправимо.
Аз изкарах курс без проблеми преди 30 -35 г. Изпита беше - теория, полигон и градско. Взех си го от първия път, зимата в  София.
Но после не ми се караше кола. То беше и сложно - чакаше се в Мототехника, със вноска и записване. Стари коли почти не се продаваха. От бебе бях свикнала да ме вози служебния  шофьор на баща ми. Даже бях свикнала да сядам отзад, от дясно. После всички гаджета имаха хубави за времето си коли и ме возеха. За какво да се пъна да се уча - като пият аз да седя като морков на масата и после да го играя такси. Не, благодаря.
В момента Скъпия пак е проф. шофьор. На мое име винаги има 2 -3 таксита. Не ми харесва да се бутам по улиците - то там такива весели самоубийци се движат. Ако може ММ да ме вози, ако не - има градски транспорт. Детето си изгледах с трамваи и рейсове, ако е спешно - с такси и оживяхме. Сега и нея я уча - да има винаги пари за такси, ако се налага. Много по-лесно е да те возят.
Стрес е карането, поддържането на кола, изобщо всичко. Като може по-лесно защо да не се възползвам?

Е, че кой е започвал шофьорски курс само от желание, много го започват от необходимост.
В началото е много трудно, защото не си се докосвал до автомобил, но после се свиква и е нещо жизнено важно.
ИСка се търпение.

Мен лично не ме е страх, но и да ме беше, пак щеше да е хубаво да мога да шофирам. Необходимост ми е, не е глезотия. След като се роди детето пък съвсем.

Аз изкарах курса от необходимост и от нужда. Нито някога ме е возил шофьор, едва ли ще ме вози, нито мога да разчитам на мъж, гадже или да разполагам винаги с пари за такси. В момента с кола често излиза по-евтино от градския транспорт и определено много по-евтино от такси. Несравнимо по-удобно е, не се притесняваш, че ще попаднеш на някой психопат. ОК такси например нямат изискване шофьорите им да са с чисто съдебно минало или поне леки престъпления - наемат без проблем излезли от затвора за тежки престъпления.

А и извън населеното място да идеш - абсолютно наказание е, когато трябва да ползваш БДЖ или някой автобус, който кара талибански, мръсен е, климатика или не работи, или ще те замрази, а освен това как се мъкне багаж? Колата често е необходима по работа - не мога да обикалям с такси индустриалната зона на Монтана например, и да обиколя за ден срещи в промишлено предприятие на един град и две села на над 100 км разстояние, както направих скоро. То ако можеше всички да имаме кой да ни кара, много хубаво. Ама повечето нямаме. Някои нямат друг начин да стигнат до работното си място, освен с кола.

На авторката на темата - кураж, не си мисли, че всички са се родили научени и каращите около теб са все самоуверени и умели. Щом си започнала и искаш да се научиш, значи ще се научиш.  

Инструктора му е майката повярвай ми. Мъжът ми започна да ме учи по мое настояване, но той е много избухлив и се отказах за месец, два с ученето. Дойде времето записах се ей така на сляпо исках просто да се уча на модел кола като нашата.. е инструктора ми беше пълен пич. Вдъхваше ми кураж, че мога! Казваше и показваше по 100 пъти и ме водеше на най-трудните места! Веднъж не ми е повишил тон и се стегнах заради него! Взех листовките от първия път както и кормуването. Защото в деня на изпита той не спря да ме надъхва не спря да казва, че съм добра от останалите, думите му бяха като тласък и за два месеца всичко общо книжката беше у мен! И сега правя грешки, но нормално начинаеща съм. Та не се стягай събери си ума и не забравяй защо я искаш (книжката) ако има с кой тренирай рефлексите щот недай си Боже грешки се случват, ламарината ще се оправи ама човешкия живот и нерви НЕ!
Аз по-себе си съдя когато съм разсеяна и нервна просто по-добре да не шофирам.
Давай по-смело, ще усещаш колата по-двигателя като чуеш че издава "тежък шум" вече няма някъде вдигаш на по-висока скорост и обратно виждаш ли, че колата заглъхва и/или присецва сваляш предавката. Успех и горе главата 

Аз съм на другия полюс. Ето с това мнение съм много съгласна. Всички окуражавате авторката, но удобно не забелязвате какво е написала в първия си пост:


Това, според мен, никак не е за пренебрегване. Има хора, които просто не стават за шофьори, познавам такива. Карат ама да не си около тях. По-умните изобщо не карат. Чисто технически тя ще се научи да кара, но тия работи с концентрацията не се научават. Разсеяният човек си е разсеян човек. Така, че окуражавайте ама с мярка.

Освен това аз лично не смятам за добра идея един ден, когато вземе книжка, да кара с някой до себе си. Вярвам в обратния вариант - сядаш и се спасяваш сам. Така успяваш да си изградиш собствен стил на каране, това, което ти идва отвътре. А не някой да те кара да правиш това, което той смята, че трябва да се прави. Мога и примери да дам ама не ми се задълбава.

Аз взех книжка на 18, от раз. Листовки, полигон, градско. Никога дотогава не бях се качвала да шофирам, за първи път ми беше на учебната кола. Но винаги ми е било голям мерак, а после ми стана и страст. По стечение на обстоятелствата следващите две години почти не съм карала, нямах кола.  После тогавашния ми приятел ми купи първата кола, на следващия ден я регистрира и на третия замина на 11-месечен рейс. Остави ме с кола и с книжка, която си седеше няколко години за украса. Ами от първия ден се качих и тръгнах. Сама. Работя на ужасно място, паркирането е кошмар. Трябваха ми две-три седмици, докато свикна, но после нямах спирка. След месец не ми пукаше от нищо, вряла съм се и около Колхозния пазар и около Казабланка /варненци знаят за какво иде реч/, казани за боклук подпирах, една клошарска количка изместих, на една приятелка колата одрасках при паркиране до нея. Ошлайфах колата отвсякъде, но половинката предвидливо беше купил здрава, не скъпа кола. После сама си плащах ремонтите, но това е друг въпрос.  Карала съм и с гипсирана ръка /това не е повод за хвалба де ама съм проклет инат/.

На 27 години взех книжка за мотор. Също ми беше голям мерак и голяма страст, даже се чудя сега защо съм чакала толкова време. Веднага след това взех и първия си мотор, после го смених с друг. Карам голяма машина, не е скутер.

Към днешна дата, вече на почти 40 години, без да се хваля съм много по-добър шофьор от доста мъже около мен, както на 2, така и на 4 гуми. Нямам намерение да се отказвам скоро от шофирането, все още ми е страст и карам с удоволствие всеки ден.

Малко дълго се получи, не го написах за да се изфукам, че съм видите ли супер мацка на пътя или да откажа авторката от шофирането, в никакъв случай. За мен е много важно да ти идва отвътре. Искрено съм убедена, че човек или има заложби за шофьор или няма. И това хич не е за пренебрегване.

Леле,и ти веднъж да кажеш,че си видяла зор с нещо

Оо, аз на 15я час от кормуването не знаех още кое къде се гледа и внимава, кое е приоритетно в пътната обстановка.
После вече се ориентираш ,става рутина и е лесно.

Според мен проблема идва, от това че часовете за кормуване са малко и липсва полигона. Казвам го от опит, защото когато аз записах курса, два дни на полигона се учех да тръгвам и да сменям скоростите. Когато излязох на улицата, не че не ме беше страх, но до себе си имах инструктор с педал за спирачка. Когато взех книжката и подкарах колата /в София/, дълго време избягвах левия завой когато няма светофар, както и кръгово - сега като се сетя какви маршрути си бях спретнала ми става смешно. Освен това карах и простичка и евтина кола, бях си сложила и голям знак "Млад шофьор" и бях с кукуриго - така, че отдалеч се виждаше и да ви кажа се пазеха доста от мен. Мило момиче, няма някой да е започнал и да не се е научил, но всичко става по-добре с натрупване на опит и рутина, особено пък ако има и желание. Успех

Часовете са малко, но полигон не липсва. Моя приятелка кара в момента курса във Варна и точно така беше - първите 2-3 дена на полигон, за да се учи да тръгва и спира, да усети съединителя и чак после я изкараха на градско.

И при мен липсваше много полигонът.
Точно там тръгваш и спираш до побъркване.

Много ясно, че ще ѝ убягват в момента такива неща, като мисли основно как да отпусне съединителя или с кой крак да натисне спирачката, или колко да навие волана.

По-страшни са тези, които си мислят, че са много добри шофьори, не тези като авторката, която има реална преценка за себе си.

Изобщо не се притеснявай. Това, което описваш е напълно нормално и при всеки или почти всеки нов шофьор е така. Кола се учи само с практика. никой не се е научил на курса. Като започнеш после да караш сама ще се научиш. но трябва да караш и да си сама задължително. Слагаш триъгълници на колата, намираш си някое спокойно място и караш. Най-добре първо на полигон, за да свикнеш с колата. Като не си свикнала карането като чисто механичен акт ти ангажира вниманието и не ти остава капацитет за останалото. Като автоматизираш карането (което става само с много практика), така че да не го мислиш, ще можеш да внимаваш за другите неща (знаци, участници в движението и т.н.).
Така че не се притеснявай, не се плаши и в никакъв случай не се отказвай. Нищо сложно няма, но трябва опит. Аз в началото като ми кажеше инструктора "погледни назад" не гледах в огледалото, а пусках волана и се обръщах.  В движение. Сега карам доста по-добре от мъжа си.

Основният съвет - Успокой се 
Изкарах си книжката на 24 години -  дърта магарица  През живота си не бях сядала зад волан. Винаги ми е било интересно, но не съм имала около себе си хора, с достатъчно желание да ми обясняват и да ме пробват ставам ли...
Също като теб, не успявах да усетя колата, беше ми невъзможно да схвана какво да направя, как да подходя към завой, кои знаци да гледам... Пушех нервно преди и след часовете за кормуване... Страшна работа. Понеже не се чувствах сигурна в себе си взех и 5-6 допълнителни часа кормуване и накрая самият инструктор ме накара да пробвам да се явя на изпит, защото каза, че на друго не можел да ме научи.. И взех, че си взех изпита от първият път - бях като гръмната Аз, с моя неориентиран мозък - от първият път, а моята приятелка, която беше, според мен поне, много по-добра и по-сигурна - чак от 3тия път!
Само спокойно го давай - ще станат нещата. 
В началото карах аз с придружител - беше ми по-спокойно. Сега карам като се наложи, но не съм най-редовният шофьор на света - минаха две години от както взех книжката. Най-важното е, че не ме е страх и го давам кротко.

Евала на човека Сегашните кожудери ще ти донесат от 9 кладенеца вода само и само да вземеш някой допълнителен час 

 

В интерес на истината човека беше супер готин и спокоен, при положение, че докато кормувах жена му искаше да го напуска... И не той ми е надувал главата с глупости. Просто по някое време аз го питах какво му има, защото му личеше, че нещо го тревожи.
Мога да дам контакт, ако на някой му е нужен - за София става въпрос.

От всяка жена шофьор не става .

Ако изпитвате страх от самата кола  няма как да бъдете шофьор .
Другото идва с практиката и се преодолява .

Взех книжка на 18 г. ,сега съм на 42 г. Не слизам от колата ,което е много лош навик .

Изкарах курсовете с една жигулка   .После листовки , полигон и градско . Справих се уж добре .

След като взех книжка започнах САМА да карам . Изтърпях по един път баща ми и брат ми да ми дават наставления и казах край - сама ми е по-добре .

Карах много лудо , нарушавайки повечето правила и сега като се замисля .......

С годините нещата се променят . Сега на големият ми син му предстои да вземе книжка и изпитвам ужас . По пътищата  има много повече камикадзета  отколкото преди 20 г.

Грешки правят всички, никой не е роден научен! Важно е да се съсредоточиш. Аз в началото неисках да ми говорят или да слушам музика да не се разсея. Е започнах леко да се отпускам, но иска още практика сама понякога правя тъпи грешки и се сковавам от страх. Такава съм всеки път се моля и благодаря на Господ, че ме пази на пътя. И достигнах до извод колкото повече се стягам и изпитвам страх толкова повече нещата не вървят. И блокирам и движението на пътя и себе си 

Попрочетох темата, но при мен случая май е малко по различен. Инструктора беше приятел на баща ми и той му беше казал, докато не се науча да карам, да не ме пуска на изпит. Тогава, преди 8 години часовете Бяха повече мисля към 46.48 нещо такова. Освен тях изкарах още около 20 допълнително. Отидох на изпита притеснена, но сигурна, че ще го взема. Взех си и двата изпита от първия път.
Така се случи, че нямах кола около две години и тогава не бях карала. Купих си една кола за 500 лв, мой набор,отначало карах с един приятел на дълги разстояния и сама само на къси, по 4-5 км. Два три пъти си свалих бронята в бордюри. Направих една малка катастрофа в която само си смачках малко ламарината, именно защото въпросния приятел ми беше казал, че няма кола и мога да се включа в движението, но не е преценил, че ми трябва повече време като начинаеща и се нацелих в него.
След това започнах да карам сама и за себе си мисля, че това е по правилния начин. Разчиташ на себе си, където можеш паркираш, където не можеш, не можеш. Така знаеш, че никой няма да гледа вместо теб и да ти казва както да правиш.
Около шест години вече карам ежедневно във Варна и Благоевград. Преди седмица изминах и това разстояние между двата града, напълно сама и спокойна. Притесняваше ме единствено, да не объркам пътя или да ми се счупи колата, но не и от самото шофиране въпреки огромното разстояния.
Недей очаква че от курса ще се научиш да караш, той е просто основа, после сама с много шофиране и внимание се случват нещата.
Милиони мъже и жени карат, значи Можеш и ти:-)

Във Варна да шофираш е висш пилотаж.
Няма друг град с такива улици и движение.

Супер сте, браво, че сте се справили и сега си карате спокойно. Вече имам надежда, че ще имам подобрение. Наистина най-много се притеснявам за концентрацията, дали ще се науча къде, как, какво да гледам и да виждам.
Добавям, че при мен имаше полигон, около 3-4 часа бях само на потегляне, тръгване, полусъеденител и тн.
Чакам баща ми да се прибере от командировка и в него ми е надеждата да ми помогне малко, много е спокоен и разбиращ и не го е страх за колата му. Брат ми също има книжка, но е толкова нервен, че не си и помислям да го карам.

Абсолютно не е вярно. Страхът от шофиране е абсолютно нормален и логичен, когато не се чувстваш сигурен в уменията си. И изчезва с времето и с практиката.

Добър ден,за да свикнеш трябва практика например с човек на който имаш доверие опитай така нареченото тръгване на полусъединител за да свикнеш със момента на отделяне на съединителя спирате на баир и тръгване задържане на колата без да се използва спирачка,покарай без инструктора с личният автомобил някъде извън града и постепенно увереността идва успех във курса 

Всичко и навсякъде. Не се шегувам. Понякога имам чувството, че се озъртам като гърмян заек, изградила съм си навик на няколко секунди да минавам през централното и страничните огледала, главата ми се върти като пумпал направо, но това се отплаща. Напоследък ми се случва да походя повечко пеша, ами какво да ви кажа, и пеш като вървя пак се опитвам да ползвам огледалата И хич не ми пречи и музика да си слушам, че и с друг човек да коментирам нещо. Ние, жените, сме способни да вършим по няколко неща едновременно, докато много мъже съм забелязала, че им е трудно.

Темата е много полезна и за мен 😁
Имам книжка от 10год, откокто я имам съм карала няколко пъти. Обаче вече май ще ми се наложи, за да водя детето на градина. Имам определени притеснения как ще изляза на пътя, но  без кола е много трудно, особено ако имаш дете.

Написах страхът от колата , а не страха от шофирането .

Аз сега карам курсове за книжка в Швейцария. Тук се препоръчват 3000км и 100 часа каране преди вземане на книжка (с и без инструктор). Повечето хора вземат между 10 и 20 часа с интруктор, но тук можеш да се учиш и с други хора. Реалистично погледнато и след 50 часа навъртяни пак можеш да вземеш...

Според мен е нормално да се шашкаш. Карай с хора, които те окуражяват. Само някой младеж, неосъзнаващ опасностите не го е страх. За мен страхът или по-скоро респекта от това, че си с 3 тона желязо не са лошо нещо.

Карай много, често (като спорта - 2 пъти седмично) и си дай между 3 и 8 месеца преди да се явиш на изпит и всичко ще е наред.

Я, кажи за глобите в Швейцария?
Цивилизовани ли са шофьорите, дават ли предимство на пешеходците?

Авторката не разбрах да се страхува от самата кола. :peace;

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=827860;topicrefid=19

Нека авторката да прочете темата.
Специално моите постове.
Сега вече всичко е различно.
Записах курсовоте по необходимост.
Живея в не много малък град ,без градски транспорт.
Има 2 таксита.
От работното място до дома са 2км.
Сутрин имаме превоз, но следобяд не.
Сутрин , децата ги води баба им на градина и на училище или комшията ги кара   защото нашия тате е на работа от 5.30 . У дома е в около 17.30.ч.
И след работа вече ми идва изнанагорно.
Прибирам децата и ако трябва да напазарувам се чувствам като товарен влак.
В жегите едва се издържа, а черешката на тортата е да ни хване някоя буря.
И така , след години канене , мъжът ми ме записа на курсовете. Имам желанието.
Преминах през всичко. През трепереното на краката, потенето на ръцете и решението да се откажа на 3-я час. Казах на моя мъж да върви да си търси парите от инструктора, щом му е приятел и ме е натресал на него. Не исках да продължавам.
И попаднах на горе споменатата тема.
Момичетата  , веднъж не ми казаха , че съм страхлива и , че трябва да се откажа.
Напротив. Благодарение на тях преминах този етап и сега продължавам със самочувствието, че мога . Сутринта направих няколко кръгчета на нашата улица сама. Мъжът ми само ме гледаше. Е, беше рано и не съм излизала по главните улици. Но си ми е кеф. Ако преди време ме бяха убеждавали, че не може, щях да реша, че е така.
Не се отказвай. Аз съм към 25час и все още правя грешчици с вниманието. Но аз работя сама. Когато някой започне да ми обяснява нещо бързо и троснато, въобще не мога да включа за какво иде реч. Обичам на кръстовище или на кръгово инструкторът да си мълчи за да мога правилно да преценя ситуацията. В момента, в който започне да изстрелва заповеди блокирам. Така и забих спирачки по средата на кръстовището на 15я час. Аз се подготвям и гледам първо в една посока, а той ме кара в другата и така се панирах ,че край.



Корабът не потъва ,когато е във вода. Потъва, когато водата е в него. За това не е важно какво има около теб, а вътре в теб.Успех! Можеш!

Аз пък напук на всички приказки докато карах курсовете , карах по малко и моята кола с ММ.
Питах инструктора - може ли - той каза - Може и аз - хоп  
Беше ми ужасно първо - друга кола , всичко различно , но инструктора ми казваше на какво да наблягам и ММ ме учеше - къде спокойно , къде не , защото пък той очакваше от мен да седна и да карам перфектно
Явно в неговите очи съм майстор за всичко  
Проблем ми беше също тръгване , спиране , дистанция , завиване , независимо в коя посока.
Също нямах усет за нищо , карам на голям булевард , инструктора ме кара да завия в пряка , аз съм на 3-та с 50 км и така си и завивам , без да намаля поне, без да сменя скороста
Та с него и ММ извъртяхме кварталните улички , полегналите полицаи .......
ММ се притесняваше от полиция , та въпреки моето желание с него карах по - малко.
Когато взех книжката , той беше до мен първият месец.
ТА - всички сме минали по този път , нормални са ти страховете и притесненията , от теб зависи да се успокоиш и да продължиш. Няма такъв , който да е седнал в колата научен или пък 30 часа да са го направили шофьор  

Глобата за неуважен червен световар е към 250 франка, за превишение с 6 км е към 40 франка, с 20 км е към 1000 франка и те предупреждават, че ще ти вземат книжката, за грешно паркиране е между 40 и 150 франка (в смисъл на паркомясто, но не си платил правилно).

Пешеходците се уважават и колоездачите се смятат за част от движението (това по повод на протеста в България). Много внимавам за пешеходци, мотоциклетисти и мотористи.

Естествено има мотоциклетисти, които решават да карат в лентата на колелетата или те изпреватват от дясно, има коли, които без мигач се престрояват или други такива нарушения, но като цяло се чувствам спокойна и сигурна, че хората на пътя са разумни.

Ей това ме умори от смях. Не го казвам с лошо чувство. Просто сравних с шофьорския курс, който в момента кара една приятелка. Два пъти седмично хич не е много или пък често. Тя кара през ден. И не знам за някой, който да си е дал 8 месеца да кормува и чак след това да се яви на изпит. Тук курсът е доста по-кратък /визирам конкретно часовете, отделени за кормуване/, а и не виждам кой би могъл да го издържи финансово това да плаща 8 месеца за часове. Трябва да я някой трагичен, който хич не вдява и да са го късали няколко пъти за да я докара до 8 месеца курс.

Мари 77, къде беше тази темичка, която показваш, когато аз карах шофьорските курсове.
Аз на стари години ги карах прословутите курсове и направо не знаех къде е леви фар на колата и къде се налива масло за чистачките... А вместо да отворя капака на колата, отварях багажника. 
 

И аз имах разни недоразумения с нашия капак. Не смеех да го отварям, защото до ръчката за него има още една, с  която се освобождава волана да си го нагласяш на каквато височина ти е удобно. Все си мислех, че ще разместя волана, а после няма да мога да го застопоря пак. И ще си карам, а той ще си се мести нагоре надолу

Ми , и аз не съм първа младост.
Гоня 40те.
Честно да си кажа , и аз не знам от къде се пускат дългите светлини защото на учебната се включват късите автоматично. Но пък съм толкова любознателна, че винаги ме е привличало непознатото.
Онзи ден седнах в нашата кола, запалих я и започнах да изучавам копчетата. Чистачки, прозорци и прочие. Трябва да го пипнеш за да го научиш.
Сега е по-лесно. Винаги можеш да провериш в Интернет за клипове или съвети.
Много материал съм изчела. Понеже при кормуването винаги сме поне 3 курсисти, когато карат другите аз слушам и гледам. Повечето неща съм ги научила от грешките на другите. Защото ,когато седна аз почти съм  като кон с капаци. В първите часове инструктора ми казва " Моля те, поглеждай и в огледалата понякога". А моята цел тогава беше да държа пътя. Практика.

Два пъти седмично по час и 40 минути не е никак малко за майка с малки деца. Достатъчно е да те държи във форма и да научаваш нови неща. Аз лично така направих - като може по-често супер. Финансово няма какво да издържаш - дали ще вземеш книжка за 3 седмици, 3 месеца или 6 е въпрос на организация, не на това дали си трагичен. Аз лично направих две паузи по 3 седмици, в които карах само с мъжа ми, за да се понауча и да не плащам напразно курсове. В Швейцария се смята за много бързо да вземеш книжка за 3 месеца, нормално за 6 месеца и не се славят като трагични.

Повечето хора, които познавам в България след като са изкарали книжка нито могат да карат, нито искат съответно и с години не припарват докато не им се наложи и тогава пак вземат някой друг курс. Аз лично като майка на две деца, които возя, искам наистина да владея всякакви ситуации на пътя.

Това не е към HighSpeed. Нея не мисля, че я интересува, но на някой може да му помогне да чуе, че нещата могат да бъдат правени и по друг начин.

Доброто шофиране идва с практиката. Аз изкарах курса на 21 г. и по стечение на обстоятелствата не бях шофирала 7 години, когато ми се наложи да започна. Просто шефът ми връчи ключовете на служебния джип един следобед и каза от днес да пътувам с него /35 км разстояние всяка сутрин и вечер, като в началото пътувах вечер по тъмно, впоследствие и при зимни условия/. Колата беше автоматик и може би това ми помогна доста в началото да свикна с пътя и обстановката, като не мислех за скоростен лост. Свикнах супер бързо, може би за около 2 седмици, но вярвайте ми, първата вечер краката ми трепереха, като слязох и едва се прибрах от паркинга до вкъщи. Карах от самото начало сама и така ми беше по-добре. В следващата една година смених още 2 служебни коли, включително огромен пикап и още един по-малък джип, като и двете бяха с ръчни скорости. Свикнах и с тях лесно и бързо. След това се запознах с ММ и подкарах и неговата - нисък седан, нищо общо с високите коли, с които бях свикнала. Е, свалих един път задната броня, но нищо и с нея свикнах. Преди няколко месеца я продадохме и ми се наложи да подкарам другата ни кола - миниван бензинка - пак неочаквано и без подготовка, но се справих. Наскоро подкарах и семейния ван - внушителна  по габарити кола, която също не бях карала и се наложи да тръгна с нея неочаквано.
Сега вече не ме е страх да карам какъвто автомобил се налага, въпреки че не ми се налага често. Всичко е в главата, човек трябва да се отпусне психически и да се съсредоточи. Тогава нещата се случват. Ако си под стрес и те завладее паниката, правиш много грешки.
Шофьор се става с много практика, много ситуации на пътя и най-вече спокойствие и увереност.
Случвало се е да не преценя добре радиуса на завоя и да успея да си заклещя колата при паркиране между две коли. При това на паркинг, който е на нивото на тротоара и качването на колата горе допълнително усложнява ситуацията. Имах 5 минути да успея да паркирам нормално, в противен случай изпусках автобуса за работа. Инфарктна ситуация, без ММ наблизо да помага. Направих сигурно 50 маневри, висях наполовина през прозореца навън като дърт тираджия, но излязох успешно на една боя разстояние от съседните коли и паркирах нормално. Когато знаеш, че разчиташ само и единствено на себе си, щеш не щеш се мобилизираш и се справяш.
Така че, успех и бъди уверена в себе си. Книжка кола не кара, важното е да се научиш, а не да вземеш кетапа.

Трябва да смениш инструктора.

Ако не вземеш книжка някой ден си спомни поговорката, че от всяко дърво свирка не става.
Ако пък вземеш книжка започвай да караш сама, без помощници, дето дават акъл.

Мислех си да отварям подобна тема, когато попаднах на тази... Никак, никак не ми се получава шофирането. Поне според инструктора. Днес сутринта взех 5-ти час кормуване. За пореден път инструкторът ми се накара и констатира липсата на прогрес и "чуваемост". Търпя засега, въпреки че не съм първа младост и не ми харесва да ме навикват като сгафило дете. Има много проблеми в начина, по който се карат курсове сега. Не е нормално според мен на първи час кормуване, първото ти излизане на пътя да е на голямо кръстовище (Пловдив, Сточна гара). Да кормуваш първия час в сравнително спокоен квартал (Тракия), втория да си в широк център и на третия час да си вече в самия център на града. Всичките ми часове досега са в ранна сутрин, когато всички отиват на работа. Не искам да се настройвам срещу инструктора си, винаги търся грешките първо в себе си (и като майка, служител и шеф съм така), но днес за пореден път установих, че този човек не обяснява, а само критикува и на втората грешка вече е повишил тон в цветисти обяснения за гробищата, където съм щяла да изпратя себе си и другите наоколо. Ще изчакам до 10-тия час и ако нещата продължават по този начин, май ще помисля за смяна на инструктора, колкото и да не ми се иска в момента.

Според мен не чакай чак 10ти час, няма смисъл да си губиш времето с такъв нервак. Какво очаква той на 5ти час? Ти ако можеше да шофираш, за какво ти е да ходиш на курсове... 

Предвид продължителността на курса, горното е нормално. Относно трафика - в колкото по-трудни условия караш курсовете, толкова по-полезно ще ти бъде. Иначе навикване, епитети и т.н. - не е нормално. За гробищата трябваше да му кажеш, че се надяваш да си е запазил място .

Vetrena, просто го смени. Ако ще ти крещи и ще те обижда, ти няма да си спокойна и никога няма да се отпуснеш да шофираш, все ще се притесняваш и ще правиш грешки. И аз имах такъв, смених го. Въобще не го намирам за нормално, макар че тогава ми обясняваха колко хубаво било да ти викат, защото така се учиш. Въобще не е вярно. Приключих с кормуването при изключително спокойна и блага инструкторка, която съм препоръчвала други след мен, всички са били доволни и се научаваха да карат. Не се притеснявай от натоварения час - намери си нов инструктор, обясни му, че предпочиташ първо да свикнеш на ненатоварено място, а после си карай в трафика - така ще се отпуснеш. Няма нищо страшно, просто се движиш по-бавно и се налага да спираш повече 

И не търси грешки у себе си, пети час е, какви толкова грешки може да направиш, като сега се учиш? Нали затова си на курс.

Карах курса преди 12 години,  на третия час карахме по центъра и на Панаира в час пик. Ще свикнеш,  нарочно те хвърля в дълбокото, за да се научиш.

Да, причината ми е ясна, разбирам я, макар и да не е оправдана от педагогическа гледна точка. Не вярвам, че прекомерният стрес е чак толкова добър учител 
А пък когато "педагогът" всъщност нищо не ти обяснява, а седи до теб, мълчи и постфактум критикува (в по-нежната фаза) или директно те навиква и квалифицира като незнам-си-каква, резултатът просто няма как да бъде положителен.
Вчера си позволих спокойно, сериозно и много твърдо да му обясня какво мисля за неговия начин на обучение и какви грешки прави той според мен (все пак първото ми висше е филология, имам педагогическа правоспособност  ) Втората половина от часа мина много различно. Не че се захвана да ми обяснява, но поне ми спести виковете и иронията си. Ще видя и утре как ще е, но май няма да ни бъде нас двамата. Нямаме комуникация, както се изказва господинът    

Vetrena и аз съм така. Днес ми беше шести час и градското изобщо не ми е на ниво. Влизам в насрещното при завой, тръгвам бавно, спирам рязко и т.н.т. Иначе инструктура ми е много готин, все ми казва, че ще се науча. Така е като чаках да стана на 35 и тогава да взимам книжка. Пишете как се справяте и вие.

Едно време на една улица имаше дупка точно в завоя. Първият път, опитвайки се да не вляза в нея,  се качих със задна дясна гума на тротоара.  Втория път влязох в насрещното,  а на третия път дупката я бяха запълнили.  Та моят инструктор ме бъзикаше,  че съм се обадила в Общината да я запушат,  че все не успявах да я надкрача успешно.  И това беше последните часове.  И сега понякога ги "уважавам" дупките и шахтите. Шофьори няма да станете с един курс, а с много много практика. Така че,  не унивайте и не падайте духом. Постепенно ще се научите да карате. Едно време моята приятелка взе изпита от първия път, аз от втория.  Е,  тя така и не е карала почти изобщо и самата тя казва,  че не кара добре.  Аз се научих с практиката и карам смея да кажа прилично.  Според ММ има какво да се желае,  но не карам лошо. ММ е професионален  шофьор и критериите са му силно завишени. Основните забележки са относно смяната на предавките,  че не го правя достатъчно плавно. 
Научете се да си владеете автомобила, да знаете къде се намирате на пътя и да спазвате правилника. Другите  несъвършенства се изглаждат с практиката. С много много практика.

Днес присъствах на страхотен куриоз. Светофара светеше зелено. Кола престроена в дясна лента даваше ляв мигач и беше спряла. Светофара стана жълт, после червен и колата тръгна   . Хванах се за главата. Този шофьор е не само опасен за околните, но и за себе си. И който му е дал книжка е за затвора.

Най-са ми интересни какички и лелички с големи джипове тип рейндж ровър, ескалейд и т.н...За тях, тези коли са нещо като ноевия ковчег, ама само те си го мислят това хахаа.

Хм? 
Това пък защо?
Какичките и леличките не могат да карат или не могат да карат точно такива големи джипки

В колата сме и мъжът ми шофира. Спира да сляза и аз......по инерция се протягам от моята страна и поглеждам в огледалата. Така ми е набито вече в главата от инструктора.

Ами, вчера една такава какичка ни  засече, без да се огледа от лявата й страна, какво става.
Не, че аз мога да карам, хаха😁 и в такива ситуации бих се панирала доста.

Принципно има доста такива и батковци и с друг тип джипове и автомобили.
Да не се случва нещо лошо само!

Мами, пиша ви, за да ви съобщя,че си минах от първия път листовките и кормуването. Просто не мога да повярвям, че всичко се получи веднага, толкова се бях обезкуражила.
Благодаря ви, че писахте в темата и споделяхте опит. Дано е помогнало и на други. 

Браво на теб!😉 И честита ти книжка! Сега да си вземеш една хубава количка и безаворийно движение по пътищата!

Честито и безаварийно!

Честито и от мен, и безавариино, и да караш мнооого!!!  

Съжалявам, че ми се налага да възобновя темата, но ми се иска да чуя съвети от шофьори как преодоляхте страха от шофиране.
След като взех книжката се качих веднага на колата разбира се, не карам ежедневно, но по 2-3 дена в седмицата ми се налага.
Еми не мисля, че ми се получава добре. Вече си владея колата и тн. но желанието ми за шофиране е нулево. Изобщо не ми харесва, качвам се с неохота и с много зор, все премислям от къде ще мина, как ще мина, как ще паркирам........кой ще ме напсува.
Създавам ситуации от недоглеждане за което много ме е срам  Или някой друг създава ситуация, а аз като млад шофьор не реагирам дстатъчно бързо и се разминаваме на косъм. И шофирането започна да ме плаши все повече. Качвам се на колата по задължение и със страх, особено ако трябва да карам по непознат маршрут (започва се едно потене, треперене .....  ).

Съветите на някои приятели е да спра да шофирам и честно казано вече го обмислям......

Ами ако нямаш желание, май са прави приятелите ти и по-добре да спреш. Явно не е проблемът точно в страха при теб.
За непознат маршрут - ползвай gps или гугъл мапс - проследи си предварително откъде ще минеш на стрийт вю, виж знаците, светофарите и т.н.

Така като гледам не е минало повече от месец време, откакто караш.
 Сама ли си в колата?
 Няма ли някой спокоен човек, който да ти дава малко спокойствие и същевременно да те напътства?

Аз като взех книжка, карах сам сама чак след 2-3 месеца. През другото време винаги имаше човек до мен. То си е супер страшно, но страхът е добър съветник, стига да го овладяваш с времето. Не се панирай
И не спирай да шофираш!!! Сега спреш ли, после много малък шанс има да възобновиш.

Спокойно - дори може да избираш по-дълги, но по ненатоварени маршрути. Аз карах все в 6 часа сутринта, че тогава отивах наработа. Доста е спокойно. Това, че си обмисляш маршрута е много хубаво. Така си по-спокойна.

Дай си време и не се отказвай!!!

Най-често си карам сама защото никой  не е свободен. Понякога с баща ми или приятеля ми които са си спокойни и не ме юркат.
Когато мога да си избирам кога да карам ми е по-спокойно. Ако имам работа гледам да я свърша (ако има възможност) в ненатоварените часове. Но се случва и точно в час пик да ми е наложително да шофирам и тогава се панирам тотално (особено пък сама  ).

За непознат маршрут с навигация на телефна винаги се забивам на такива места  Добре, че винаги е било с някого в колата да ми помага. За професионален GPS нямам възможност да заделя средства в момента, но при първа възможност ще си купя защото си е голямо улеснение.
Това със стрййт вю съм го правила когаато знам, че ще шофирам да си погледна от къде да мина. Но има случай да не мога да погледна предварително маршрута и пак се панирам.

Ооо, ама то имало и други такива, като мене 'дето се панират и шокират,и потят и прочее.., това е шега, разбира се! Мен паниката ми създава само проблеми, скоро беше-толкова се уплаших, че правя ляв на вече жълт светофар и колите отсреща трябва да тръгват, че от бързане и страх влязох в насрещното, добре че там нямаше коли.
Не се отказвай, момиче, недей! Разбирам те, какво ти е, ситуации ще има много, важното е да няма инциденти. Но, замисли се- сега всичко ти е прясно в главата, скоро си карала курсът, зарежеш ли шофиранено сега- после няма да искаш да се качиш зад волана. А, повярвай ми, един ден ще ти се наложи да караш, тогава ще ти е много по-трудно и ще съжалиш, че си прекъснала.
Казвам го от опит. Миналата седмица си взех новата книжка, старата изтече...10 год. минаха без да съм я ползвала. Ами, чувствам се ужасно, честно казано. Сега, все едно се уча на ново, с тази разлика, че повечето неща от курса не ги помня. А, ми се налага са карам.
Затова,  не се отказвай! Един ден ще си доволна от себе си!

Аз бих те посъветвала да караш само по познати маршрути до втръсване, винаги когато имаш време - сутрин , обед, вечер . Всеки ден! Обикаляй квартала.
Аз не се панирах толкова,  но след книжката карах доста само с ММ, после само в квартала, но всеки ден, сега можеш вече да ме пуснеш навсякъде.
ММ искаше да ми приложи тактиката -да ме кара само в натоварено движение да карам, така съм щяла да свикна, да ама аз не съм такава, трябва да съм сигурна, когато съм сигурна съм спокойна и си карам.
Успех, ще се пречупиш и не мисли кой ще ти свирне 

Минавам да се похваля, мили дами, че миналата седмица взех изпита по практика. Никак не очаквах, че ще се случи от първия път, но мина по мед и масло. При мен нещата буквално се отключиха след смяната на първия инструктор! Вторият беше невероятен и като професионализъм, и като педагогически и психологически умения. Щом мен направи шофьор, значи дори маймунките в зоопарка може да научи! Дори когато ми се караше, го правеше толкова добронамерено и приятелски, че ми ставаше приятно от неговата загриженост за моя успех.
Изпитът ми беше толкова лек и приятен, че осъзнах как съм била подготвена на 200% и затова 100-те ми се видяха толкова лесни! Не съм предполагала, че на моите почти 44 години, след цял живот пълна индиферентност към шофирането, ще чакам с такова нетърпение да си взема книжката другата седмица
Позволявам си два съвета към бъдещите шофьори:
1. Ако усещате, че инструкторът не е вашият човек - прави сте. Сменете го.
2. Имате ли нужда от инфо за наистина добра автошкола в Пловдив - насреща съм

Ветрена, едно голямо ЧЕСТИТО!

Подкрепям. Аз така започнах сама, кварталът ни е зона, където се кара с 30 км/ч. Постепенно почнах да увеличавам периметъра, подкарах по по-натоварени улици , когато имах усещането, че шофирам спокойна и по-добре владея колата. Един новак не бих го пуснала сам в лудница от коли, от паника ще обърка нещо.

Голяааамо Честито и от мен!!! С кеф да си караш колата и безавариино шофиране!!!

Честито на Vetrena

Аз в началото си карах в квартала, но сега вече ми се налага и в централните части да шофирам.
Проблемът е, че лятото бях в града на баба ми и дядо ми защото имаха нужда от помощ и там изкарах курсовете. Става въпрос за сравнително малък град. И сега в големия си ми е доста ташкън  Лудницата е голяма, особено в час пик.
Тежко ще е, но няма как ......Лошото е, че изобщо не ме влече да шофирам, не знам на какво се дължи, но желание никакво, дори и да не е в натоварен район. Просто не ми харесва и не ми е кеф дето се казва.

Привет! Аз изкарах курса съвсем наскоро. В началото беше от необходимост, но нямах особено желание за шофиране. По време на самия курс се усетих, че нямах търпение до следващия час по кормуване. Взех си изпита от първия път, даже сама се изненадах от себе си колко спокойна бях. Започнах да шофирам сама, противно на мнението на повечето хора в началото да има човек до мен. Така ми е най-спокойно и знам, че мога да разчитам само на себе си. Аз шофирам предимно в София и нямам проблем с трафика. Даже в задръстване най-лесно се кара. Трябва да си знаеш маршрута и в коя лента да застанеш, за да нямаш инфарктни моменти с престрояването  А дори и да имаш, при подаване на сигнал с мигача в повечето случаи те пускат да минеш.
Искам да ви кажа, че в шофирането няма нищо страшно, но нищо не трябва да е на всяка цена.