Говорим си за свръхестественото

Няма да се пренасели, нали Айнщайн е казал "Две неща са безгранични – вселената и човешката глупост. Но за първото не съм съвсем сигурен"

Погледни пак тази графика.



Неслучайно съм обозначила Душата само с 5 пласта,а не с всичките 7 налични.
Защото пласт 0 (винаги всичко тръгва от 0), това е Ану/Монадата и той съответства на пласт 6 от графиката.
Монадическо тяло.
Погледнете тороида.Неговата среда/вортекс/ е 0,а най-външния пласт 6

     

Ниво 7 се отнася за груповото ниво,където се сливат всички Монади(Христовото Съзнание).
На графиката пише Висш Аз,но в момента говоря за главните 7 нива.
Относно ВА,той макар също да се явява 7ма обвивка за Монадата,всъщност е временно явление,гара разоределителна.
Монадата има шанс да се откъсне от ВА и сама да стане такъв.
Но това,че една монада и душата се сливат с ВА,не означава същинското 7 мо ниво,защото ВА може да се намира в ниво 4 ,5 или 6 от главните такива,и Монадата като се слее с него пак ще е в състояние на Нирвана,но не завинаги както е в главното 7 ниво..

Защото (без 0-та),нивата са 7
Чакри,цветове и т.н.
Но всяко едно от тези 7 нива всъщност е една октава и е съставено от други 7 поднива(микро),които са повторение на макро нивата
7 основни,всяко от по 7;
   7х7=49 общо

До,ре,ми,фа,сол,ла,си -това е едно ниво,следващото горно До,което затваря октавата,се явява първо стъпало на по-горната октава и така цели 7 пъти.

Душата не е вечна,вечна е Монадата.
Да кажем,че Монадата постоянно се обрисува с нови и ново краски,инкарнирайки се в различни форми и материи,в търсене на съвършенство и еволюция..
Когато се икарнира,скупчва около себе си от всички пластове на материята,като първа е физическата обвивка.
Тази съвкупност от пластове се нарича Душа.
Ако Душата достигне Христово Съзнание докато е в плът и кръв,вибрациите на всяки атом от всеки слой стават равни по сила и бързина от ниво 7.
Човекът става Бог.
Придобива пълен контрол над физическото и останалите тела,може да ги уплътнява или разгражда по желание.За левитация,саморегенерация,влияние върху обекти и тела..това е ясно..
Библията е достатъчно красноречива:)



Ето ги слоевете.Основните 7
Всеки един е съставен отново от 7 цветни слоя в повтарящ се ред..Микрото е копие на макрото и обратното.
Но да кажем..В 1 во ниво,гледаш и катериш всичките 7 стъпала които го изграждат,ала на очите си имаш червени очила и виждал всичко,всичките 7 цвята пречупени през призмата на червеното стъкло/вибрация/
После във 2ро ниво ще сложиш оранжеви очила и ще виждаш през оранжево стъкло и така до финала:)

Аз пък съм чувала следното ,че човек когато умре ,първите 40 дни душата му е на земята в дома при близките му ,те даже не знаят ,че са умрели .В последствие след тези 40 дни ,лека полека отиват в онзи свят нямам представа точно как е но вече се отделят от земния си път и отиват в другото измерение.Също така съм чувала ,че там всички са млади около 30 г.  ,независимо ,че са починали по на 80 г,20 г. 100 даже . Ще видим като умрем .

Здравейте!
Влизам в темата с един въпрос, който може да ви се стори не за тук, но като чета си мисля, че точно вие можете да ми отговорите.
Наскоро на член на моето семейство поставиха евентуална диагноза - БАР.
Освен, че съм ужасена, се чувствам и много виновна, тъй като смятам, че определено голяма част от вината това да се случи е моя. Няма да навлизам в подробности за страховете, които съм имала, начина си на мислене, но мира ми не дава факта, че аз предизвиках това изпитание и то се стовари върху семейството ми заради мен.
Та въпросът ми е - има ли начин да променя нещата според вас (не знам с друг начин на мислене ли, с молитви ли, с друго ли) или не? Питам, защото четох, че при тази диагноза може да има много дълги ремисии - например 10-20 години. Та освен лекари и лекарства, можете ли да ми кажете начин, по който да променя ставащото или да го насоча в благоприятна посока.

Тези приказки около 40те дни при новороденото и мъртвеца, са понеже когато се роди човек в първите 40 дни от живота му,се уплътнява неговото етерно тяло,а когато умре,40 дни след смъртта се разпада.
Това етерно тяло(the eteric body),което е точно копие на физическото,е само част от многото съставни пластове на Душата(Душата е онова което наричат Астрално тяло с всичките му 5 слоя,the eteric tаmplete body е последния-5,справка в графиката по-долу )
Говорим за първия пласт непосредствено след физ.тяло

Така вече е по-ясно. На няколко места определяха монадата, като съвкупност от души, които от своя страна пък също са такива и е доста объркващо.

Извинявам се за двойния пост, но в този искам да допълня по темата след малко.

Барелина, да - биполярно.
Ами чувствам и имам вина заради начина на отглеждане и възпитание - много бях отгоре му, много страхливо го гледах, все се страхувах да му няма нещо, все го следих за болести, насаждах му страхове и несигурност (това недей прави, онова недей прави) и ... май дръпнах дявола за опашката.
Сега не знам как да живея  с вината си. Много ми е тежко и търся начини (ако въобще е възможно) за справяне.

Нямаш вина. Това е психическо разстройство и никой не знае как и защо се отключва. Изобщо не мисля, че вината е твоя.

Джаста Праста, тъй като една от възможните причини е стрес, а аз не съм го научила да е устойчив, той се огъна в стресова ситуация.
Вината ми е точно тази - направила съм го несигурен, несправящ се.
Може би и затова съм наказана така. Въпросът ми е дали има начини да променя нещата.
Ако съм задействала определени сили, мога ли сега и как да задействам други - по-благоприятни, които да подпомогнат лечението и постигане на дългосрочна ремисия.
Или нищо не мога да направя?

Ами, т.к. аз смятам, че не си задействала никакви сили, намирам, че не можеш да задействаш и такива, които да се  противопоставят на заболяването. Освен нужното лечение. И най вече, за да си полезна на себе си и на заболелия, отърви се от вината. НЯМАШ ТАКАВА.

Може да излезеш от излишни терзания, ако стигнете до истинската причина за болестта. А тя може да е далече в предишни животи. Симптомите могат да бъдат и последствие от справяне с положението. Според мен все пак е най-добре да се комбинира с медицински надзор.

Защо ми бе изтрито съобщението?!?

Разбирам те, но от друга гледна точка (в духа на темата), може той сам да е избрал и искал това.
Ако приемем само за момент, че теориите за израстване на душата чрез прераждания са верни, то всички главни събития в живота ни са избрани и определени от нас самите още преди да се родим. И в плана ни са включени и други, които се съгласяват да изиграят определени роли в сценария. Ако погледнеш от тази точка пак ли би се чувствала виновна? А ако го беше отгледала по различен начин, а се бе случило същото, дали не би обвинявала себе си отново? Може би това, което приемаш за наказание е просто част от пътя, който си избрала да извървиш.

И аз мисля, че не си задействала никакви сили и причините за отключване може да са много.

[listМоже да излезеш от излишни терзания, ако стигнете до истинската причина за болестта. А тя може да е далече в предишни животи. Симптомите могат да бъдат и последствие от справяне с положението. Според мен все пак е най-добре да се комбинира с медицински надзор.][/list]

Angela 61, как да стигнем до истинаската причина?
И не ми е ясно какво искаш да кажеш с това, че симптомите може да са и последствие от справяне с положението.
Може ли да ми обясниш?
Иначе ходихме на лекар и той е на лекарствена терапия.
Но това е най-тежкото наказание - чрез детето. И аз всеки ден умирам по малко.

За да се доберете до истинската причина ако тя е от предишни животи ви е нужна помощта на специалист хипнотизатор, който да работи в тази област на регресия.
А за симптомите: понякога, когато организма се справя с дадено положение развива симптоми, които могат погрешно да се приемат като болест и съответното лечение може да навреди и влоши състоянието отколкото самия организъм би се справил. Надявам се това да не е вашия случай.

Барелина, дори от гледна точка на прераждането, пак щеше да ми е тежко - той ми е дете, каквото и да е избрал, каквото и да съм избрала аз, няма как да намали болката.
Ако не го бях отгледала така, щях да се справям с мъката, но не и с вината.

Angela61, дори да изясня причините, мен ме плаши бъдещето. Бих искала да докарам нещата до дълга, многогодишна ремисия(чета че има такива), но всичко е строго индивидуално.
Има дни, в които си казвам с надежда - ще се справим.
Но през повечето дни съм отчаяна и нищо няма смисъл.
Мъка, болка, вина - всичко се смесва.
А за силите - много искам да се надявам, че има такива сили, които могат да помогнат и да намеря начина.
Но може и това да е само безпомощност.

Благодаря ви, момичета, че се опитвате да снемете вината.