Здравейте, дами!
Историята ми е обърката и се надявам въпреки това да ми споделите мнение.
С приятеля ми сме заедно от 8 години. Преди да започнем да ходим официално, аз ходих с друго момче, но и със сегашния ми приятел се събирахме в общи компании и се забавлявахме. Като цяло нещата се развиха така, че се събрах със сегашния си приятел.
Така, проблема всъщност е с майка му, която още в началото на връзката ни беше наясно, че съм имала друго момче преди нейното. И започна един томоз, обаждания по телефона, психологичеси атаки, заплахи. Стигна се до обиди по мой адрес, че съм въртяла целия град около себе си, че спя с най-различни мъже, че съм правила аборти и т.н., като разбира се това няма нищо общо с действителността. Тя беше старша сестра в градската болница и съответно беше излязла с тезата, че има доказателства за аборти от моя страна, имало документи и прочие. Че съм била с него заради пари, имоти и тн. Веднъж дори се стигна до това да вземе кръв от приятеля ми, за да го изследва за СПИН....
Тормоза към мен беше голям, но и към него. Аз бях изпаднала в състояние на стра, отслабнах; когато с него излизахме в града, не минавахме покрай дома им, за да не ни види.... Скандали, тя го е гонила от дома, спал е при приятели. Накрая се стигна до жалба от страна на моите родители към нея и така като че ли всичко свърши към мен.
С приятеля ми, с който много се обичаме и си вярваме, устояхме на 3-4 години тормоз от нейна страна. Той винаги е бил на моя страна и така след следване той - в Пловдив, а аз в София - накрая се събрахме преди година да живеем заедно.
И така вече със събирането ни идват мислите за семейство, деца, а родининските връзки са част, която няма как да се пренебрегне. С баша му нямам проблеми. Но за толкова години, майка му някак започна да се пречупва. Чувам подхвърляния за срещи с нея, за това, че ще съм снаха и т.н.... А аз само като се сетя за всичко и ми причернява. Плаче ми се. И изпитвам яд. Голям яд. Нямам желание за срещи с нея, а и не мога да се пречупя.
Но тя все пак му е майка. Дълго не са се разбирали докато той живееше с нея, а откакто живее с мен е далеч по-спокоен. И тя вижда това, тя вижда че не му вредя, че се грижа за него. И предполагам, заради това й се преобръща виждането. Аз бях приела, че няма да е част от живота ни. Но ето че нещата се обръщат. Сега съм в ситуация, в която тя иска да се видим, да ме опознае и т.н, а аз не. Приятеля ми ме подкрепя и разбира, но и желае да се сближим. Много ми е трудно. Болката ми е голяма и не мога да забравя. Все пак близо 8 години живея с това. Вие, мили дами, как бихте постъпили?
Историята ми е обърката и се надявам въпреки това да ми споделите мнение.
С приятеля ми сме заедно от 8 години. Преди да започнем да ходим официално, аз ходих с друго момче, но и със сегашния ми приятел се събирахме в общи компании и се забавлявахме. Като цяло нещата се развиха така, че се събрах със сегашния си приятел.
Така, проблема всъщност е с майка му, която още в началото на връзката ни беше наясно, че съм имала друго момче преди нейното. И започна един томоз, обаждания по телефона, психологичеси атаки, заплахи. Стигна се до обиди по мой адрес, че съм въртяла целия град около себе си, че спя с най-различни мъже, че съм правила аборти и т.н., като разбира се това няма нищо общо с действителността. Тя беше старша сестра в градската болница и съответно беше излязла с тезата, че има доказателства за аборти от моя страна, имало документи и прочие. Че съм била с него заради пари, имоти и тн. Веднъж дори се стигна до това да вземе кръв от приятеля ми, за да го изследва за СПИН....
Тормоза към мен беше голям, но и към него. Аз бях изпаднала в състояние на стра, отслабнах; когато с него излизахме в града, не минавахме покрай дома им, за да не ни види.... Скандали, тя го е гонила от дома, спал е при приятели. Накрая се стигна до жалба от страна на моите родители към нея и така като че ли всичко свърши към мен.
С приятеля ми, с който много се обичаме и си вярваме, устояхме на 3-4 години тормоз от нейна страна. Той винаги е бил на моя страна и така след следване той - в Пловдив, а аз в София - накрая се събрахме преди година да живеем заедно.
И така вече със събирането ни идват мислите за семейство, деца, а родининските връзки са част, която няма как да се пренебрегне. С баша му нямам проблеми. Но за толкова години, майка му някак започна да се пречупва. Чувам подхвърляния за срещи с нея, за това, че ще съм снаха и т.н.... А аз само като се сетя за всичко и ми причернява. Плаче ми се. И изпитвам яд. Голям яд. Нямам желание за срещи с нея, а и не мога да се пречупя.
Но тя все пак му е майка. Дълго не са се разбирали докато той живееше с нея, а откакто живее с мен е далеч по-спокоен. И тя вижда това, тя вижда че не му вредя, че се грижа за него. И предполагам, заради това й се преобръща виждането. Аз бях приела, че няма да е част от живота ни. Но ето че нещата се обръщат. Сега съм в ситуация, в която тя иска да се видим, да ме опознае и т.н, а аз не. Приятеля ми ме подкрепя и разбира, но и желае да се сближим. Много ми е трудно. Болката ми е голяма и не мога да забравя. Все пак близо 8 години живея с това. Вие, мили дами, как бихте постъпили?
, аз поне трудно си го представям. Вече осем години са издържали и се обичат, въпреки родата, що да не продължат така и в бъдеще.. 