Частни училища - информативна тема 13

Къде тук и кои университети? Нали въпросът тръгна от това дали е по-добре да се учи в английско село или в престижен български. Та има добри български, които са с ниво по определени специалности. Много по-добре е да се учи в тях. Сега, ако вместо в СУ ще се ходи в Свищов, Благоевград, даже НБУ, без да се обиждате, за много специалности е по-добре да не се учат изобщо. Няма смисъл. Но по света е същото. Едно е диплома за юрист от университета в Руан, друго от Сорбоната. Същото и в Англия – каменни, тухлени и дървени университети. Вторите и последните вероятно по-добре човек да си спести парите и да опита СУ. Или да даде пари за 6 месеца курс по езика, за да има профишънси поне по това.
Ама това с времето и като се запълнят всички кол центрове ще се уталожи като мода, според мен, няма вече на всяка цена всичко живо да драпа да е къде да е, но в чужбина. Там също никой не те чака от местния университет в местната Враца, за да ти предложи работа и стартова заплата от 150 000 на година. Вероятно е нищо да не стане и да се върнат тук в кол център. Това е класическия развой, който гледам от години. Или дребна службица в някоя селска администрация. Което може да е ок, зависи кой какво търси. За мен инвестицията "мама и тате теглят кредит и гладуват" в подобен случай изобщо не си струва. А и иначе, като не е надарено детето по-добре тия 100 000 евро издръжка, докато завърши да му се сложат по сметка да има за черни дни, отколкото да ги харчи и да се върне с непотребна диплома и средно ниво на английски или какъвто там се говори в съответната страна.
Лично мнение и то по горната съпоставка като избор. 

Бояна, не съм съгласна за СУ и НБУ. В последно време следването в СУ не е това, което е било преди време... Учи се по безкрайно остарели учебници и на преподавателите не им се занимава особено. Често не си провеждат лекциите въобще. Съвсем друго е в НБУ, където е платено и съответно преподавателите са там и преподават. Имат по-алтернативен подход и някои от специалностите са много по-модерни.

За НБУ, само да вметна, наскоро получих уверение от хабилитирано лице (от друго висше училище, не НБУ), че последният е много добър избор за желаещите да учат в направление Психология.

Зависи от специалността. За Психология, Журналистика, няколко други неща НБУ е по-добре. Но за право, социология, политология, педагогика и много други неща си остава СУ. Но това винаги е било така, просто тези специалности, които в СУ не стават днес не са ставали никога. И не казвам, че е връх, само дадох пример, а имаме и други добри университети, които са специализирани за инженерни науки, медицински специалности и тн.
Това в сравнение с непрестижен университет в друга страна. Далеч не казвам да не ходи детето в Харвард, а да стои в СУ 

И аз съм на същото мнение, а и като чета и доста хора на света. Важният въпрос е ще могат ли тези 100 -500 000 евро да се възвърнат след като завърши университета, независимо дали е в Харвард или на село както казвате.

Навсякъде има специалности-плява, дори в СУ, УНСС и НБУ, и който и да е университет, също има и специалности-фаворити. Ако някой иска да учи психология и логопедия, то НБУ е най-добре в момента от същите специалности в другите вузове. (и тоалетните винаги са чисти, тоалетната хартия и сапунът никога не свършват).

Аз не бих била толкова сигурна и за правото в СУ. Стари лаври. Вярно е че все още битува предразсъдъка "право в СУ", но практиката показва настигане, ако не и изпреварване.

Може, честно казано в момента не следя, за психологията знам от познати деца, които се прехвърлиха в НБУ, едното получи след това покани от доста университети за докторат и сега е на пълна стипендия плюс джобни в престижен такъв в САЩ. Та вярвам, че беше наясно с нещата.

А ако се върнем на темата за училищата е същото. Непременно да е чуждо също не е добра идея. Не съм запозната с всички чужди, но за някои категорично знам, че си го карат ей така. Например ААУ и то за тяхната брутална цена. Иначе децата там са щастливи, това няма спор, но и по всеобщо мнение нищичко не учат и не знаят.

Залитате в крайности.
На мои близки детето е от първите българчета в ААУ, випуска с 6 или 8 зрелостници от преди 4 години, доскоро още стояха на сайта им.
Взеха IB, за което се говореше в предходните страници. Тя беше с най-високият резултат. Завършва сега математика, на Острова. Говори три езика без български. И не е като нищо да не е учила, в Империъл...Eсента започва работа в Ситито.

Право който завършвал в Европа можел да го работи тук... Дъщеря ми е сдиплом по международно право от Холандия. В БГ може да си го сложи в рамка. Сега приравнява. И работи в Германия по специалността с онази, същата диплома LLM, дето тукашните корифеи не я признават.
И като се явява по сесиите тук се чуди как някои "колеги" не знаят на какъв изпит са дошли...
Недейте да изпадате в крайности...

Навсякъде има добри примери благодарение на семействата. Най-добрата в моя клас в 22-ро преди 22 години беше 10-та на TOEFEL  и 7-ма на САТ в света. Браво на нея и до днес е връх, училището беше добро, но не благодарение на него има тези резултати.
Училището се познава по общите успехи и резултати, не едно и две деца познавам от ААУ, на фона на другите чужди и нашите добри училища те практически не учат нищо. Според мен и моят кръг, разбира се. А и за някои хора няма друг по-добър избор, ако детето идва от английско или американско училище другаде и е малко.  

Започвайки разговора от IB като някаква гаранция за системен образователен процес, бих казала, че подобни (макар и не толкова праволинейно) акредитации има в университетското образование. Един сравнително лесен начин е да се провери НАРИК - организацията, която се занимава с припознаване  на академичните степени в различните държави. Например докторска степен от някои германски университети не се припознава както в БЪлгария, така и в Англия. Подобно е положението с докторските степени от БЪлгарските университети. Това касае основно онези, които искат да се занимават с устройството на космоса например, но в България не им плащат толкова, колкото им се струва, че заслужават.
Спокойно может да се провери академичното постижение на НБУ и да се сравни с това на СУ. Това е борбата на всеки смислен университет - публикации, цитирания, награди, нобелисти...

Според мен Университет следва да дава малко по-широк мироглед, който не е чак толкова необходим, за да овладееш една професия, knowledge vs skills. Знам, че може да не се съгласите, но днешните университети са си просто специализирани училища в голяма степен. Какво значи преподавателят не ти преподал. Нещо като майсторът не дошъл да обучи калфата... Ти търсиш познанието, не то теб...

Изключения има естествено и всеки ще се сети за някой, завършил нещо неизвестно и постигнал много. Обратното също е вярно. Харесва ни или не, има голяма вероятност нашите деца да са средностатистически и да станат просто обикновени данъкоплатци, в най-добрия случай в някоя корпорация. Пък макар и с английски, немски или каквито и да е там дипломи, независимо в коя държава.
А това със заемите ме води до мисълта, че когато не ти е подредена главата, проблемите са за цял живот. Частното училище е избор на родителя, докато университетът е личен избор и всеки плаща за изборите си

За кратко работих като човешки ресурси за мой ужас. Назначаваха доста прависти. Ами да ви кажа винаги ама винаги от над 50-ина интервюирани личеше и то ясно дали са от СУ или НБУ. Нищо лично към завършилите второто, но нито се изразяват толкова добре като другите, нито нищо - и да не си специалст ще уловиш осезаемите разлики. Това е само мое мнение и споделен опит. Иначе аз не съм юрист.

Това е предубеденост. На каква база ги оцени? Нали не си юрист, за да разбереш колко са кадърни като професионалисти? Нещо си пропуснала лекцията за стереотипите и предварителните нагласи и как те влияят върху оценката. Непрофесионално влияят.

Не е въпрос на предубеденост. Определено има огромна разлика между завършилите право в Бургаския, Варненския и прочие и тези от СУ. И преди си беше така, но и сега също.

първо е личността и професионалистът като индивид, чак после е образованието като степен на влияние. говорим за възрастни хора, а не за деца. Един завъшил юрист вече е имал зад гърба си двайсет и отгоре години живот и като специалист става  такъв, какъвто иска. И в най0скапания вуз (вузът приема пълнолетни, осъзнати хора, способни да си поставят цели и да ги изпълняват) човек може да научи достатъчно, заа да си постави добра основа, стига да иска. Университетът не е само обучение, а и самообучение.