Здравейте, реших, че дойде моментът да съм силна и да кажа на мъжът ми, че искам да го напусна. Имаме едно детенце на 4год. В последните месеци не усещам от негова страна близост, прегръдки, разговори, или нещо като отношения между мъж и жена. Той е постоянно на работа, няма време да ни обръща внимание, няма време за нищо. Дори и детето го усеща. Загубихме близостта си от известно време, усещах го, но нямах смелост заради детето да направя крачка. Сега поговорих с близък човек и ми даде кураж, че мога да бъда по-щастлива. Какво мислите, трябва ли само заради децата да живеем с хората до нас. Защото мислите са ми само за детето и как той ще приеме всичко, ако се разделим.
- Публикувана: 29 апр. 2016, 17:45 ч.
- Последно мнение: 23 май 2016, 07:12 ч.
Как решихте да напуснете половинката?
Здравейте, реших, че дойде моментът да съм силна и да кажа на мъжът ми, че искам да го напусна. Имаме едно детенце на 4год. В последните месеци не усещам от негова страна близост, прегръдки, разговори, или нещо като отношения между мъж и жена. Той е постоянно на работа, няма време да ни обръща внимание, няма време за нищо. Дори и детето го усеща. Загубихме близостта си от известно време, усещах го, но нямах смелост заради детето да направя крачка. Сега поговорих с близък човек и ми даде кураж, че мога да бъда по-щастлива. Какво мислите, трябва ли само заради децата да живеем с хората до нас. Защото мислите са ми само за детето и как той ще приеме всичко, ако се разделим.
Сила ти трябва първо да погледнеш в себе си- ти правиш ли нещо, за да усети той близост и че имаш нужда от него?
Щото, на мен ми звучи обратното- той е постоянно на работа, а като се върне, чакаш инициатива за близост, без да се напъваш........
Не е лесно да се вземе това решение, но трябва да се огледа от всички страни преди да се тръгне към раздяла. Понякога и при голяма любов позволяваме да се отчуждим, да спрем да си говорим, да показваме близост или да изискваме от другия човек и оставяме връзката на самотек. Няма гаранция, че и при следваща връзка няма да е така, даже напротив - както сме свикнали преди, така ще караме и сега. Затова аз бих посъветвала преди раздяла - разговор - всеки да си каже какво му е на душата, защо смята едно или друго, какво да се направи и всеки какво ще прави, за да потръгнат нещата като преди. Не би трябвало да се живее във връзка само заради детето, но и не забравяйте, че друг няма да е баща на това дете. Ако наистина сте се обичали - направете опит да възродите любовта си и да върнете дребните неща, които облагородяват една връзка. Някак си ми се струва обаче, че Вие категорично сте решили да се разделите, така че това, което казвам едва ли има голямо значение.
За мен детето е щастливо, когато родителите са щастливи и се чувстват добре заедно. Иначе - да се правим на семейство за пред хората или понеже се очаква да стискаме до последно, това е изтезание.
Казваш, че сте се отдалечили един от друг. Как се стигна до това - споменаваш само работата като причина. Говорихте ли, правихте ли опит да стоплите отношенията си, той на какво мнение е?
Казваш, че сте се отдалечили един от друг. Как се стигна до това - споменаваш само работата като причина. Говорихте ли, правихте ли опит да стоплите отношенията си, той на какво мнение е?
Явно няма диалог в семейството, но пък веднага да се пристъпи към раздяла... 
Вместо да питаш по форумите, седни обсъди с мъжът ти какво не е наред, какво ти липсва и как си представяш отношенията ви и това много повече ще ти помогне да вземеш необходимото решение!
Иначе начинът да кажеш, че не желаеш да си с някого е само един: директно му го казваш!
Вместо да питаш по форумите, седни обсъди с мъжът ти какво не е наред, какво ти липсва и как си представяш отношенията ви и това много повече ще ти помогне да вземеш необходимото решение!
Иначе начинът да кажеш, че не желаеш да си с някого е само един: директно му го казваш!
Винаги има вариант да си по-щастлива, не е нужен "близък човек", за да го знаеш. Обаче преди това е хубаво да споделиш с "неблизкия"си партньор какво ти тежи и да се опитате да оправите сами нещата, освен ако този идеен човек, наречен "близък", не е новия клон - тогава съвети не ти трябват, трябват ти само оправдания 
Много е вероятно да го изненадаш като му кажеш. Той, човекът, сигурно си мисли, че заради вас се трепе толкова и така доказва обичта си. И от неговата мъжка гледна точка е така - има къща да храни. А ти самата работиш ли също? С какво допринасяш за дома и семейството? Ако с нищо или с много малко, то не е ли твоя грижа да поддържаш огъня на семейната връзка? Иначе за какво си в семейството? А като се разделите от какво ще живеете? Малко ми прилича на глезотия това твое решение отведнъж, без да сте говорили и опитали да сближите позициите си да решаваш да напуснеш. Може би е нужен съвсем малък компромис - ако мъжът ти разбере, че предпочиташ да се ограничавате материално, но да е повече с вас, ще си смени работата. Само не знам дали ще си доволна тогава 
Ще отговоря на заглавието на темата ти.
След дълъг размисъл и не защото ме е пренебрегнал заради нещо си.
Сексуалното привличане рано или късно отслабва, за да си отиде на края, но обичта винаги се усеща дали я има или не.Освен борбата за оцеляване в ежедневието/трудът/, спойващата връзка между двамата е, взаимна грижа, уважение и компромисност.Това е изражението на обичта и тя трябва да присъства от първия до последния момент на съвместния живот.Когато тези така необходими неща за един човек липсват, свършило е.Идва ред на чесността и за нея не е нужен кураж, а почтеност.
По отношение на детето при раздяла.Казах на дъщеря ми, че и двамата с баща и я обичаме, но обич между нас вече няма.Обвиненията, упреците и оправданията и ги спестих .Прие го спокойно, но и имаше реалното доказателство за нашата обич спрямо нея.Беше на 5 и ме раззбра с две изречения.Сега е на 18 и е една спокойна девойка, която изпитва уважение и към връзката на баща си и към моята.С бившият ми съпруг все още сме приятели.
След дълъг размисъл и не защото ме е пренебрегнал заради нещо си.
Сексуалното привличане рано или късно отслабва, за да си отиде на края, но обичта винаги се усеща дали я има или не.Освен борбата за оцеляване в ежедневието/трудът/, спойващата връзка между двамата е, взаимна грижа, уважение и компромисност.Това е изражението на обичта и тя трябва да присъства от първия до последния момент на съвместния живот.Когато тези така необходими неща за един човек липсват, свършило е.Идва ред на чесността и за нея не е нужен кураж, а почтеност.
По отношение на детето при раздяла.Казах на дъщеря ми, че и двамата с баща и я обичаме, но обич между нас вече няма.Обвиненията, упреците и оправданията и ги спестих .Прие го спокойно, но и имаше реалното доказателство за нашата обич спрямо нея.Беше на 5 и ме раззбра с две изречения.Сега е на 18 и е една спокойна девойка, която изпитва уважение и към връзката на баща си и към моята.С бившият ми съпруг все още сме приятели.
Айде бе какво я нападнахте...
форумът се напълни с потребителки-мъченици, тази поне е взела решение, не можете ли да я подкрепите?
На мен ми писна от страдалчески слова без никакво действие, малко глътка свеж въздух.
Успех, авторке, бъди силна и борбена!
форумът се напълни с потребителки-мъченици, тази поне е взела решение, не можете ли да я подкрепите?
На мен ми писна от страдалчески слова без никакво действие, малко глътка свеж въздух.
Успех, авторке, бъди силна и борбена!
Да я подкрепим за нещо, което според мен е недомислие и за което после ще съжалява? Защо да го правя, само за идеята ли? Или за да има още едно развалено семейство и още едно дете на разведени родители без да е било наложително да става така?
Много по-добре е да и посочим слабите страни на нейното решение, нека тя ги обмисли, пък после каквото си реши това ще направи. Но не мога да подкрепя ей така, за идеята, развалянето на едно семейство с невръстно дете
П.П.
Цитат
Сексуалното привличане рано или късно отслабва, за да си отиде на края,
Ако това "накрая" е след 40+ години връзка иди дойди, макар много хора и на 70 да се радват на добър сексуален живот. Но да се говори за отслабване и даже изчезване на сексуалната тръпка преди 50-55 годишна възраст е ненормално.
Щяла да съжалява хаха защото сега не съжалява, че още търпи... Нали е написала,че е търпяла досега, не всички жени трябва да са мъченици в този форум, а и изобщо 
Развалено семейство ли... Защото сега е толкова сплотено семейство... Децата получават грижа и внимание от страна на баща си, пълноценен характер и представа за "семейството" ще изградят....
Аман вече от робско мислене стил ИДИЛ
В съседната тема имаме мъж, който тормози жена си, тя му слугува и пр. и пак "не го напускай", "говори с него", "стой заради децата" о милите дечица с изкривена психика
Развалено семейство ли... Защото сега е толкова сплотено семейство... Децата получават грижа и внимание от страна на баща си, пълноценен характер и представа за "семейството" ще изградят....
Аман вече от робско мислене стил ИДИЛ
В съседната тема имаме мъж, който тормози жена си, тя му слугува и пр. и пак "не го напускай", "говори с него", "стой заради децата"
о милите дечица с изкривена психика