ღ Poyraz Karayel ~ Северен вятър (Тема 3) ღ

Репортаж с Илкер Калели. Направен е преди Пойраз Карайел, но е актуален, понеже е разказал за живота си. Много интересна история, показваща каква силна личност е.

Репортер: Айше Арман
Репортаж за Elele
Превод: Hotchocolate

Той е новият ни феномен. Появи се в живота ни изневиделица. Илкер Калели е изключително талантлив и различен актьор. С героя си Ирфан от ‘Kayip Sehir’ ( Изгубен град) се настани постоянно в съзнанието на телевизионния зрител, сега продължаваме да го гледаме като Фалко от ‘Kayip’ ( Изгубен/Изчезнал). Показва ни една друга, човечна страна на лошия герой. Днес ще ви заведа в неговия свят.

Р: Майка, която е израснала в Германия и баща, който е от Ван. Каква е формулата?
И: Трудна формула. Баща ми произлиза от едно традиционно семейство, а майка ми е ултра модерна. Една ужасно несъвместима двойка.

Р: Как са се срещнали?
И: Дядо- от бащина линия, идва в Истанбул с четирите си жени. Сериозно, дядо има четири жени и 14 деца. Сигурно са дошли тук, за да търсят късмета си в Истанбул. Настанили са се в един апартамент в Каракьой. Баща ми Реджеп е продавал батерии, касетки и плочи в
подлеза на Каракьой. По онова време е бил единственият човек, който внасял плочи на чужди певци.

Р: А майка ти?
И: Учила е в Австрийската гимназия. Целият й живот е минал в Германия. Баща й е учен, който завършил Университета Хайделберг. Един от редките академисти, който е завършил университета, който има над 600 годишна история, с 100% отличен резултат. В Германия се
влюбил в една немкиня. А майка ми е тяхната дъщеря, която е полу-туркиня, полу-немкиня. Дядо го пратили на командировка в Истанбул, за да прави някакви проучвания. И записал дъщеря си в Австрийската гимназия.

Р: И?
И: И майка е търсила песните, които е слушала в Германия. Разбира се, единственото място, където може да си купи такива плочи, е подлезът на Каракьой. Баща ми е бил много красив младеж, който е работил там. Нямал образование, но бил много словоохотлив. Привлекателен,
очарователен и , разбира се, майка се е влюбила.

Р: Какво е образованието на баща ти?
И: Напуснал е основното си образование, но по-късно завършил гимназията задочно.

Р: Какво прави дядото учен с тази двойка?
И: Разбира се, полудял. Изобщо не е могъл да приеме това. Бабата немкиня и тя, разбира се. Но не могли да ги спрат и нашите се оженили.

Р: Когато вече се помниш, къде се намираш в тази картина?
И: В една къща, където има културен сблъсък. Майка иска да продължи с обичаите си, които е придобила в Европа. А баща ми- неговите обичаи, празници.

Р: Баща ти опитва ли се да се развие интелектуално, за да бъде достоен на тази жена, която произлиза от немската култура?
И: Той няма време, за да се развива. По някакъв начин трябва да се задържи върху краката си и да ни издържа. Вече има и деца. През годините става собственик на магазина, където продава плочи.

Р: Майка ти?
И: Преди имаше една Фондация за деца, нуждаещи се от защита. Известно време работи там.
Често отиваше в детското село в Боллуджа. Двамата бяха напълно различни хора. Хора, които нямаше да може да са заедно, които не трябва да са заедно.

Р: Разделиха ли се?
И: Нямаше как да се избегне. Когато бяха на 7-8, започнаха първите кавги. Когато бях на 13, напълно се бяха отчуждили. Разводът не беше лесен. Много тежко ми се отрази. Отне ми около 10 г., за да го преживея. От една страна, промяната, която ми носи пубертетът,
избухванията "мен никой не ме разбира". От друга страна, се опитвах да се адаптирам към две различни култури. Със сигурност има и плюсове, които ми е дало това, но беше много травмиращо.

Р: Какво си наследил и от баща си, и от майка си?
И: От баща си съм наследил страстта, а от майка- спокойствието. Има много качества, които съм наследил от тях, но които са много противоречиви.

Р: Какво стана, когато майка ти и баща ти се разведоха?
И: Първо, преместихме се в отделна къща с майка и по-малкия/малката (брат или сестра има, не знам). След известно време, майка не се занимаваше с мен. Отидох при татко. Номадски живот, номадски дух, ту там, ту тук, ту при приятели. После баща ми се ожени повторно,
роди му се друго дете. Майка никога повече не се омъжи. След време започна една връзка, все още са заедно, и това е връзка, която аз много подкрепям. На 17 г. започнах да живея самостоятелно. И от тогава насам живея сам. Но детството ми беше много трудно.

Р: Кога започна да мислиш за актьорството?
И: Като дете исках да бъда музикант. Бях фен на Нирвана и Кърт Кобейн. На 13 г. започнах да свиря на китара. Мечтаех да бъда рок звезда. Научих английски, превеждайки песните на Нирвана на турски. В основното училище създадохме своя група и давахме концерти.

Р: Двоумял ли си се дали да правиш музика, или актьорство?
И: Разбира се. Но повече клонях към актьорството. В 12-ти клас реших, че искам да бъда актьор. Но в училище бях много проблемно дете.

Р: Какви проблеми имаше?
И: Не псувах, не се биех, но не ми пукаше за правилата в училище. Постоянно се противопоставях на нещо. Не свеждах глава пред това "той ти е учител и трябва да го уважаваш." Не се интересувах от нищо друго, само от актьорството.

Р: Защо актьорството е толкова важно за теб?
И: Защото това е нещо, за което най-много съм се трудил в живота. Каквото съм постигнал,
съм го постигнал сам. За първи път застанах пред камера на 16 години за една реклама на
Кока Кола. Стана напълно случайно. След това се записах в ателието на Шахика Теканд
"Студио за актьори". Добре, че съм се записал. Научи ме на много неща. Прекарвах цялото си време там, вместо университета.

Р: Години?
И: 19.

Р: Периодът след това?
И: Постоянно търсех някакъв пробив, поле за изява, където да излея енергията си и да
покажа на какво съм сбособен. Обичах музиката, работех като DJ, но така и не се чувствах,
че принадлежа някъде. После ми омръзна и нощния живот и DJ-ството. Да бъдеш DJ, не е
нещо, което да те насити като изкуството. Има Диджеи, които определят себе си като човек
на изкуството. Ще извиняват много, но не са филхармоничен оркестър. Просто сменят песни и
правят миксове. По онова време Кюршат Алнъачък, който ни е семейен приятел и мой
преподавател, ме зариби да кандидатствам в LAMDA (The London Academy of Music and
Dramatic Arts- Лондонска академия за музика и драматични изкуства). Преподаваше ни по
импровизация на танци. Винаги ми казваше- " Използваш тялото си по много европейски
начин. Трябва да усъвършенстваш това в Европа."

Р: Имаше ли пари, за да учиш в Лондон?
И: Къдее? Но парите бяха последния проблем, защото бях турчин и беше почти невъзможно да
ме приемат в такава школа. Знам английски, но не толкова, че да играя Шекспир.

Р: Това не е ли школата, където е учил Халюк Билгинер?
И: Да. Всички около мен, най- вече семейството ми, ме предупреждаваха да бъда реалист. Но
няма да забравя, една вечер бях ужасно болен, носът ми запушен, кашлям. Влезнах в сайта
на LAMDA, за да проверя кога е последният им срок за записване. Беше следващият ден! Беше
невъзможно да пратя формуляра по пощата за един ден. Бях закъснял. Мислех, мислех и си
казах "животът ти винаги така ли ще бъде?" и в онзи момент реших да занеса формуляра сам.
В 2 ч. през нощта се обадих в турската авиокомпания, имаше полет в 5 ч. сутринта, купих
си билет и така за първи път отидох в Лондон. Намерих школата, питайки хората. Подадох си
формуляра за кандидатстване сам. После се върнах в Турция и репетирах 2-3 месеца за
предварителните изпити. Онази година за първи и последен път LAMDA проведе предварителни
изпити за прием в Истанбул. Явихме се 25-ма турци, само мен ме потърсиха обратно.

Р: Уау, страхотно! После?
И: Дойде датата за редовния изпит. Кандидатстват 4 000 души, приемат само 25 души, и то
по принцип хора, чийто майчин езин е английски. В школата има 1,2 и 3 годишни програми.
Ако ме приемат за две годишната програма, ще скачам до небето. 3 годишната даже не ми
минава през ума. Но стана! Това е най-важната точка на пречупване в живота ми.

Р: Какво направиха майка ти и баща ти?
И: Бяха много горди. Баща ми ми каза- " Щом са те приели в такова училище, ще ти помогна
да учиш там, каквото и да става. Ако трябва ще си продада всичко, пак ще учиш там."
Благодаря му, направи го. Лондон е скъп град, школата е скъпа. Живях на ръба, но
завърших.

Р: Ако трябва да се сравняваш с актьорите, които са завършили консерватория тук?
И: Не искам даже да правя сравнение. Напълно различни обучения. Аз, всъщност, не исках да
се връщам в Турция. Мечтаех да остана в Англия и да играя в National Theatre (Националния
театър). Но последната година беше много депресираща, не можах да дойда на себе си. Много
ме изтормозиха възходите и паденията в личния ми живот, самотата, постоянната борба. По
онова време дойде предложението от Ay Yapim за сериала ‘Son’/ Край. Беше само за 6
епизода и нямаше да се разделям с Англия. Приех го, за да може малко да си отдъхна и да
спечеля пари. Наистина, стана така. Върнах се в Англия. Отново дойде предложение за
сериал от Турция. Казах, че не искам. Помолиха ме да го погледна, било много различно.
Погледнах го, беше ролята на Ирфан от ‘Kayip Sehir’. Много ми хареса. И започнахме...

Р: Направи големия си пробив с ‘Kayip Sehir’. След 3 епизода нямаше някой, който да не те
познава. Егото ти как се справи с тази криза?
И: Аз нямах някакви мечти да стана известен и да влезна в тази среда. Преминах през много
строго обучение, единственото ми желание беше да покажа добра актьорска игра. Започнах с
тази мисъл и все още продължавам с нея.

Р: Коя е най-отличителната черта в твоята актьорска игра?
И: Детайлите. Характерът на героя произлиза от детайлите. Най-малката промяна в погледа,
походката и пр.

Р: В ‘Kayip Sehir' играеше някой, който е спокоен, сладък, горд, но темпераментен. Този
имидж на лошо момче има ли голям принос за това, че жените много те харесват?
И: Със сигурност. В момента играя Фалко в ‘Kayip', в сравнение с Ирфан е много по-лош
герой. Но за мен и той е човек. За мен е много важно да не играя лошия герой само като
лош човек. Да, Ирфан беше много темпераментен, нараняваше семейството си, но беше с много
добра душа. Ако може да покажете този контраст, героят ще живее. Същото се отнася и за
Фалко. В следващите епизоди ще се разбере, да, героят е лош, но и той има някакви
причини. Ако мога да покажа една част от неговата душа, тогава започват да изпитват
симпатия към този герой.

Р: На кого вярваш най-много в живота?
И: На себе си.
Р: Най- много какво те ядосва?
И: Несправедливостта. Да съдим някого, и да бъдем съдени.
Р: Когато се ядосаш, имаш ли чувството, че можеш да прокараш ръката си през
някакво стъкло?
И: Със сигурност.
Р: Можеш ли да контролираш яростта си?
И: Не е зле. Все още не съм убил някого.
Р: Промени ли се гледната ти точка към славата, любовта и жените?
И: Не. Това, което ще промени гледната ми точка към жените, не е славата. За мен важното
е да е искрена. Самата себе си ли е, или играе игра?

Р: Как ще разбереш дали играе, или не, ако е добра актриса?
И: Ако и ти си добър актьор, ще разбереш.
Р: Изпълнен със енергия и страстен ли си, когато си влюбен, или спокоен и cool
(хладнокръввен)?
И: Изпълнен с енергия и страстен. Ако съм влюбен, не мога да се контролирам, не бих се
контролирал. За мен любовта е висша станция. Точка, където ослепявам.

Р: Наистина, за теб най-важното у една жена нейната харизма и продуктивност ли е? А не
красотата?
И: Разбира се. За мен физическата красота не е на първо място.
Р: Най-важното духовната красота ли е?
И: Не чак толкова, но най-важното у една жена е онази нейна уникалност, интелект, талант,
страст, енергия...
Р: Не си харесвал жени, които носят високи токчета и слагат много грим?
И: Вярно е. Обичам естествените неща. На много малко жени им отиват токчетата. Повечето
не могат да ходят с тях. Нещото, което ми прави най-голямо впечатление у една жена, е
различното й тяло и как го изпозлва.

Р: Дисциплиниран ли си в работата си?
И: Само когато работя. За мен работата е много важна. Задължително трябва да съм в точния
час на снимачната площадка. Това, което най-много ме дразни при турските актьори, е това.
Всеки закъснява за всякъде.

Р: Кажи ми нещо за теб, което никой не знае.
И: От 10 годишен се гмуркам. Учител съм по гмуркане. Животът под водата може да те научи
на много неща. Обичам да се гмуркам вечр. През деня всичко е нормално, но през нощта се
появяват животните, които ловуват. Октоподи, калмари- страхотно е да ги наблюдаваш.
Изяждат коварно рибите, които спят. Там може да разбереш и човешкия характер. Вечер
отиваш в някакър бар и там виждаш човешката версия на онзи октопод. Увил си ръцете около
момичето. И момичето си стои така, като някаква плячка. Не знае, че след малко ще бъде
изядена.

Р: Имаш ли тактики, с които да омайваш жените?
И: Нямам никакви тактики. Понякога се опитвам, нищо не става. Понякога пък става, без да
се опитвам. Безтуй, ако ще става, да става от само себе си. Иначе, по-добре нищо да не
става.