На мен ми стана любопитно как се спират 18-годишни и нагоре. Освен с отказ от финансиране, ама и това не е гаранция.
- Публикувана: 20 март 2016, 17:04 ч.
- Последно мнение: 8 фев. 2018, 13:10 ч.
Дъщерите тийнейджърки
Мен са ме спирали по гаден начин с фасони, сръдни, злъчни подмятания, забрани. И тъй като бях научена, че докато завися от родителите си трябва да изпълнявам ... изпълнявах. Толкова ми е неприятен споменът за тези отношения, че много внимавах да не го проектирам върху детето си. Както казах с него имах голям късмет, кротко, добро и разбрано дете беше та не ми беше трудно да изградим добра връзка в която няма забрани и кой знае какви конфликти.
С малкото от сега съм се спекла какво ще правим. Много *крива нива* е, и ..... не знам
С малкото от сега съм се спекла какво ще правим. Много *крива нива* е, и ..... не знам
Моите родители бяха нацелили златната среда с нас. Докато стана на 18 ми бяха набили в главата достатъчно чувство за отговорност и даже не се опитваха да ме спрат за каквото и да било. Просто провеждахме един сериозен разговор относно това, което искам и ме оставяха да си опичам акъла дали да го правя или не. Не знам на какъв огън са се пекли вътрешно, но подходът беше успешен. Полагам усилия да действам по същия начин с дъщеря ми, а времето ще покаже дали съм успяла. Сто на сто ще се пека вътрешно обаче, от сега си знам.
Риск - не винаги. Ако децата са съвестни и може да им се има доверие защо да не направят такова парти.
Синът ми е бил дете, вече е младеж, който не съм спирала. Заслужи си доверието още като пубер, за щастие, и не съм имала проблем...
Синът ми е бил дете, вече е младеж, който не съм спирала. Заслужи си доверието още като пубер, за щастие, и не съм имала проблем...
Моите родители не са ме пускали, а аз бях добро дете и сега от позицията на родител го намирам за много грешно.
Моята позиция пък си обяснявам с това, че съм живяла в Студентски град и съм виждала достатъчно купони на 18 и нагоре годишни, които по никакъв начин не бих определила като безобидни или хората като достатъчно зрели, че да им се има доверие.
Иначе моята дъщеря скоро стнана на 10г. и не съдя по нея, по-скоро по себе си като тийнейджърка.
Ами не, не познавам всички приятели на синът ми, но имам представа с какви се събира и какви избягва. Както казах късметлия съм, че имам диалог с него, което ми дава спокойствие.
Не мисля, че си представям нещата ведро. На ексцесии не съм присъствала, но много отдавна свалих розовите очила. Да не говорим, че доста време живях на курортно място, където младежите лятото късат синджира и .... .
Няма как да ги опазим от всичко тия деца, но можем да ги научим как да се пазят те, което със забрани не става.
Не мисля, че си представям нещата ведро. На ексцесии не съм присъствала, но много отдавна свалих розовите очила. Да не говорим, че доста време живях на курортно място, където младежите лятото късат синджира и .... .
Няма как да ги опазим от всичко тия деца, но можем да ги научим как да се пазят те, което със забрани не става.
И на мен ми е интересно как ще спреш 18 годишен, че и по-малък, да не направи нито една простотия в живота си. а пък купон на 18+ изобщо не си представям как ще бъде забранен. Нашите ми забраняваха. Е, намирах си начини и вършех безобразия, които бих се поболяла ако знам, че правят децата ми. Само наркотици не съм опитвала, ама то защото много ме е страх от вещества, променящи съзнанието (изключвам алкохола 
). Поради тази причина не ми е ясно как спираш един човек да направи купон на вила. У нас мога да забраня, ама навън?
). Поради тази причина не ми е ясно как спираш един човек да направи купон на вила. У нас мога да забраня, ама навън? 
В днелно време ходят и на море сами с приятели май още преди 18. Това даже ми се струва още по-приъеснително, че може да пият алкохол и да се къпят нощем.
В днешно време ходят и на море сами с приятели май още преди 18. Това даже ми се струва още по-притеснително, че може да пият алкохол и да се къпят нощем.
Всеки си проектирa ситуaциятa според кaквото е виждaл / преживявaл.
Кaк се зaбрaнявa нa 18-годишен не знaм, но може дa му се дaдaт някои предложения зa известно обезопaсявaне нa ситуaциятa.
Кaкто и дa е. Зa мен товa е прекaлено смело решение, но пък и не ми е до глaвaтa, че дa го мисля.
В събота дъщеря ми загуби най-добрия си приятел и съученик, с когото са "гаджета" още от първия ден в детската градина, вече десет години. Майка му, която е най-добрата ми приятелка, е в кома след катастрофата и прогнозите са лоши, не искам и да си помислям какво предстои. Другото момче е физически добре. Тези момчета ги смятам за синове и не ги деля изобщо от моите деца, отглеждахме ги като едно цяло двете с приятелката ми. И съм ги пошляпвала по дупетата, като бяха малки, и съм ги целувала като майка. Баща им почина преди шест години и те имат само майка си. Още съм в шок и отказвам да приема новината, но трябва да се стегна и да бъда до дъщеря си. Преди две седмици погребахме прадядо ѝ, сега идва тази трагедия.
Ще съм благодарна за всякакви практически съвети относно оцелялото момче и дъщеря ми. Не мога да използвам мозъка си в тази ситуация, просто отказвам да приема фактите, а трябва, защото в момента момчето е с баба си и лелите си, но когато лелите си заминат по градовете, в които живеят, ще останем само баба му и аз.
Ще съм благодарна за всякакви практически съвети относно оцелялото момче и дъщеря ми. Не мога да използвам мозъка си в тази ситуация, просто отказвам да приема фактите, а трябва, защото в момента момчето е с баба си и лелите си, но когато лелите си заминат по градовете, в които живеят, ще останем само баба му и аз.
