Не търся съвет как да ми прости, ще трябва да си поема последствията като мъж.
Това което се чудя как да я нараня по-малко, като й кажа цялата истина или само част от нея:
- Част от истината е че сме просто сексуално несъвместими. Разделяйки се ако й кажа само това, дали рискувам да я накарам тя да се обвинява цял живот? Да почне да си представя как е могла да бъде по-активна и т.н. Реално тя няма никаква вина, защото хората просто имат различна сексуалност .. при нас от самото начало имаше големи разминавания, но 6г ги пренебрегвах, защото като характери си пасвахме изключително много и тя беше слънцето за мен, а аз й бях първия.
- Цялата истина е че тази с която й изневерих, секса беше 10 от 10 .. много див и много по-близък до моята шантава натура .. отколкото някога е бил с моята приятелка, който винаги е бил "нежен" и малко като количество. След като го направих се почуствах на момента ужасно и се чудих къде се намира приятлката ми и кви ги върша.. тази с която бях не я харесвах тогава, тя беше дива, шантава, груба и егоистична (като мен) и почти я изгоних, както й казах че нямаме никакъв шанс и убих всичко. Просто наистина си обичам момичето, но да ходя постоянно незадоволен си каза думата.. Тя е изключителен човек , много интелигентна , амбициозна, красива, нежна .. но сексуално неопитна и не знае как да предизвика/събуди желание, също е и малко асексуална като цяло, може й аз да съм причината. Мисля че ако на тая възраст (тя 27, аз 28) имаме такива проблеми, какво ще стане след 10г ? Вината е изцяло моя, защото й аз нямах много опит и си мислих че са по-важни характерите, че връзка не се гради в/х секс .. и все още го мисля, но не може и без .. говорихме много пъти, нищо не се промени.
Има и 3-ти, след някой друг месец се местя в друг град и мога да се опитам да оставя дистанцията/времето да убие връзката .. но това е поведение на страхливци .. а и тя много ме обича, може нищо да не се промени.
Няма нужда да ме наливате, защото й така се чувствам като боклук и имам чувството че ще превъртя, събуждам се /заспивам със свит корем .. чак се учудвам на себе си, как успявам да го крия вече 2 месеца. Сега няма да бъда нито с едната, нито с другата, ще си стоя сам .. Вината е изцяло моя и съм ЗА да й кажа цялата истина .. но НЕ искам на мен да ми стане по-леко, а нея да я нараня по-малко и тя да не се обвинява за нищо .. защото няма никаква вина, тя е ангелче .. Ясно е че няма вариант в който да не страда, но не искам да се обвинява ..
Това което се чудя как да я нараня по-малко, като й кажа цялата истина или само част от нея:
- Част от истината е че сме просто сексуално несъвместими. Разделяйки се ако й кажа само това, дали рискувам да я накарам тя да се обвинява цял живот? Да почне да си представя как е могла да бъде по-активна и т.н. Реално тя няма никаква вина, защото хората просто имат различна сексуалност .. при нас от самото начало имаше големи разминавания, но 6г ги пренебрегвах, защото като характери си пасвахме изключително много и тя беше слънцето за мен, а аз й бях първия.
- Цялата истина е че тази с която й изневерих, секса беше 10 от 10 .. много див и много по-близък до моята шантава натура .. отколкото някога е бил с моята приятелка, който винаги е бил "нежен" и малко като количество. След като го направих се почуствах на момента ужасно и се чудих къде се намира приятлката ми и кви ги върша.. тази с която бях не я харесвах тогава, тя беше дива, шантава, груба и егоистична (като мен) и почти я изгоних, както й казах че нямаме никакъв шанс и убих всичко. Просто наистина си обичам момичето, но да ходя постоянно незадоволен си каза думата.. Тя е изключителен човек , много интелигентна , амбициозна, красива, нежна .. но сексуално неопитна и не знае как да предизвика/събуди желание, също е и малко асексуална като цяло, може й аз да съм причината. Мисля че ако на тая възраст (тя 27, аз 28) имаме такива проблеми, какво ще стане след 10г ? Вината е изцяло моя, защото й аз нямах много опит и си мислих че са по-важни характерите, че връзка не се гради в/х секс .. и все още го мисля, но не може и без .. говорихме много пъти, нищо не се промени.
Има и 3-ти, след някой друг месец се местя в друг град и мога да се опитам да оставя дистанцията/времето да убие връзката .. но това е поведение на страхливци .. а и тя много ме обича, може нищо да не се промени.
Няма нужда да ме наливате, защото й така се чувствам като боклук и имам чувството че ще превъртя, събуждам се /заспивам със свит корем .. чак се учудвам на себе си, как успявам да го крия вече 2 месеца. Сега няма да бъда нито с едната, нито с другата, ще си стоя сам .. Вината е изцяло моя и съм ЗА да й кажа цялата истина .. но НЕ искам на мен да ми стане по-леко, а нея да я нараня по-малко и тя да не се обвинява за нищо .. защото няма никаква вина, тя е ангелче .. Ясно е че няма вариант в който да не страда, но не искам да се обвинява ..
Не е необходимо да има 100 мъже зад гърба си, за да натрупа опит. Трябвало е ти да и го дадеш. Това какво обичаш и не обичаш в секса е въпрос на дискусия между вас, която разбирам не се е провела. Вината е твоя за това! Изясни си добре приоритетите и чувствата, преди да действаш, за да не съжаляваш после! 
