Дете на 2 г. не се храни само - проблем ли е?

Понеже имам опит и с двата вида хранене:големият-злояд, не ядеше сам, постоянно гонене с лъжицата и т.н. всички екстри по изхранването, и малкият-всеящен, научи се да яде сам кажи-речи на годинка, никога не съм го гонила да яде, та, как се постига това:
Като почне да протяга ръчичка сам да взема храна и да я слага в устата си, започнах да го оставям каквото иска и може да яде сам.Така за 2-3 месеца се научи да яде почти всичко сам, с лъжичка/виличка.Откакто почна да сяда стабилно на дупето си, без да се катурва, сяда с нас на масата за хранене.Хранехме се на маса в кухнята, а там тв нямаше-умишлено.Той се научи, че на масата се сяда да се яде, чак като се нахрани става от масата.Ако случайно се случи да не е много гладен, да се върти, да скучае и да търси с какво да се развлича, питам "Ще ядеш ли още?" и при отрицателен отговор го пращах да играе.До следващото хранене обаче не давам нищо, освен вода или плод.Така има време да огладнее порядъчно и като седне, да яде, а не да се чуди какви простотии да прави.   
И стана така, че като ме видеше да се запътвам към кухнята да приготвям масата за хранене, първи тичаше, сядаше и почваше "Ам-ам-ам.....", докато не му сложа храна.   
Баткото няма какво да го описвам, копие на вашите злояди, неядящи и мързеливи в храненето деца.Когато обаче започнах тази тактика с малкия, и той придоби навика, покрай всички нас, да сяда с нас на масата и да се храним заедно.

Та, за мен, всички проблеми в детското хранене (изключая физиологични проблеми в храносмилателния тракт) са породени единствено от грешен родителски подход.
С една дума, сами си правим проблема, после се чудим как да го решаваме.

 Love!, донякъде си права, ама не съвсем. Хранителното поведение отчасти е въпрос на възпитание, но една част си зависи от детето. От характер, апетит, обмяна и още много неща. Не можеш на 100% да го моделираш. Ако можеше всички деца щяха да са идеални. Моят също винаги е ял на маса, никога не съм давала нищо между храненията и въпреки това не мога да разчитам, че ще огладнее толкова, че да яде сам. Имам чувството, че може с дни да не яде. А и да огладнее хапва точно 2-3 хапки и е сит. Другият пък е вечно гладен, каквото му дам нищо не връща, яде си сам от години. Едвам го озаптявам да не яде прекалено много. Близнаци, възпитавани и хранени абсолютно еднакво. Така че не зависи изцяло от възпитанието. Децата са различни и трябва различен подход към всяко.

Ами, сама си противоречиш.   
Хем хранени еднакво, хем трябва различен подход....   
Съгласна съм, за всяко дете си трябва определен подход според нрав, характер, темперамент, ген....Важното е родителя (или този, който го отглежда основно) да търси, опитва и да намери верния подход съм своето дете.Защото, колкото и да се раждат с наследен характер, децата в процеса на израстването си и опознаването на света са податливи на моделиране, в известна степен.Поне дотолкова, че да не тровят нервите на мама и да не съсипват първите, най-хубави годинки с ежедневен тормоз по изхранването.
Не казвам, че е лесно.И с първите деца май никога не се получава, освен ако майката не е съвсем "Абе, не ми дреме особено, ако иска да яде!"-отстрани такъв подход изглежда зле в очите на другите, но май се оказва особено удачен за нормалното хранене на детето.   
С първото дете всяка майка (включително и аз) е неопитна, стряска се на всеки рев, на всяко мрънкане, изпада едва ли не в ужас, ако детето не ще да си изяде порцията каша/пюре/друго, живее с убеждението, че ако не яде днес 5 пъти по еди колко си, то най-вероятно няма да доживее до утре сутринта....и т.н.      Което е толкова невярно и погрешно, че няма накъде.
С второто вече, минала веднъж по "пътя", не се впечатлява особено от детските капризи, научила си  е урока, че дори да остане гладно понякога, няма да се гътне за часове от това, дава го по-лежерно и в храненето, и в приспиването, и в драматизирането.....и детето се оказва ящно, послушно, лесно за гледане.   
Е, има и изключения, но така е в масовия случай.

Моето дете е на 2 г и 9 м и от 1г и половина се храни сама,към днешна дата всичко яде сама( и супи и кремчета,и зеленчуци и плодове,всичко)единствено ,ако им риба примерно да я почистя,разбира се или да накъсам месо,но иначе тя си ги хапва,понякога с ръчичка си помага,но успява.Тя имаше голямо желание и от много малка даже зарязахме детското столче и си сядаше на едно столче от икеа,детско и с нас си ядеше.Е,има моменти,понякога разлива,събаря или ни рови по чиниите,но с порастването и това се случва все по-рядко

Оставих синът ми на година и 2=3 месеца да започне да се храни сам! Че омацваше всичко наоколо- не мисля, че е нужно да се коментира, но поне не трябваше да го храня и да се играя, и после да седна и аз да се нахраня! За мен е важно да си науча детето да е независимо и самостоятелно повече, от колкото че ще ми изцапа пейзажа 

Има разлика дали го пускаш на ясла, или го гледаш вкъщи. Когато аз правих опит за ясла, лелките ги хранеха по ред на номерата - накусат на №1, №3.... №10. Синчето категорично отказа тамошните буламачи - дори да го хранят; да не говорим да яде от тях доброволно.
Още от годинка и нещо си взимаше сам -  и с прибор, и с ръчичка, но да се каже, че се е нахранвал сам, е пресилено. Естествено, че не всяко детенце яде само на две годинки и естествено, че това е напълно нормално. Тепърва ще градите и навиците, и предпочитанията; на две наченките са налице, но наистина - това е само началото.

Детето не се учи да се храни само с навършването на някаква възраст.
С подоходяща подкрепа и условия може да се храни на 12-14 месеца. без нея може и на 5 да не може.

Подходящата подкрепа и да се разреши още при захраневането да посяга.
Особено когато започне да яде т.н храна за пръсти. Да се храни със семейството, Да сяда с него на масата, да му се сервира и да се храни само детето с подходящи за възрастта и уменията му храни.

Трябва да е гладно.

Това не е вярно. С първото дете не съм имала никакви проблеми с изхранването, ядеше от всичко по много, чак се чудех как да й спра храната. С второто обаче, нещата са коренно различни, не яде почти нищо, седи на масата с мен, но само си седи, рови в чинията, и ако благоволи да изяде 1 -2 лъжички /чаени/ казва, че се е наяла. Яде само супа от готвено, и то постна с картофи, вчера и нея не искаше, че реших да я правя с бульон от пиле, уж да е по-здравословно, обаче усети, че не е постната й супа и отказа да яде. Цял ден стоя гладна, но не се впечатли. Това е обичайното й състояние. Но уж чистият въздух карал децата да "огладняват" водихме я на едно близко село, еми не огладня. Не знам как ще е ако я оставя месец така  обикновено на 2-3 ден клякам, и предлагам нещо, което е сигурно, че ще яде, я малко кекс, я палачинка. Не че ще изяде повече от 1 парче де/или 1/2 палачинка/ но поне е нещо.
За мен Савина е права в това, че всички деца са различни, едно се наяжда с 200гр супа, друго с 20 грама и ако ще на челна стойка да застанеш, това второто няма да изяде повече. Просто трябва да го приемеш и да се молиш,един ден нещата да се променят.
А по темата, към авторката, това същото моето злоядо, до преди 2-3 месеца не ядеше сама също, но в яслата се научи и 2-те лъжици супа си ги яде сама  и сухите храни също, стига да не цапат, тя затова шоколадово нищо не яде, защото цапа/за мой късмет/. Та да не би проблемът да е, че не иска да се цапа? Моето имаше фобия от цапане още от бебе, и тези истории със захранване водено от бебето, хич не станаха при нас. Например никога не е слагала в устата никакви предмети, нещо което уж бебетата обичали, никога не е яла боклуци от земята, ей такива неща. Със зор я накарахме уж да се поизцапа в пясъчника около годинката трябва да е била, но тя не че взема пясъка в ръце, сипва го с лопатката в кофичката. И тези деца ще порастнат, не го мисли толкова, като тръгнат на ясла гледат едно от друго и там ще се научи. Незнайно защо имитират другите деца, но не и родителите си.

С всяка дума в този коментар съм много съгласна.

Важното е да не се притеснявате, да не карате едва ли не детето насила да се храни само. Давайте му възможности и то ще се научи. 

За мен е по абсурдно децата да не се хранят заедно с родителите си на една маса .Що за семейство е това.Но всеки сам си решава как да научи децата си.Моите деца също бъркат в нашите чинии ,но се преживява ,слагаме заедно масата и винаги са заедно с нас .Нали все пак трябва да се научат на елементарни навици на хранене на маса ,все някога ще се наложи да идете и на гости ,тогава как ще се храните. Аз бих яла и по късно ,но децата трябва да се хранят на масата.

Моите още не се хранят с нас на масата. 30-те мин вечеря са ми единственото спокойно време през деня и не искам да се лишавам от него. През цялото останало време от сутрин до вечер търча на някъде и имам 100 задачи на главата, и непрекъснато някой иска нещо от мене, и т.н. Имам нужда и аз да седна спокойно поне за тези 30 мин, да чуя едни новини, да почина малко. А ако децата са на масата започва едно ровене по чиниите, разливане на чаши, баща им се дразни и вика, те не млъкват... изобщо настава лудница. Освен това те вечерят към 18.30, най-късно 19 ч, защото се прибират много гладни от училище. А ние вечеряме по-късно по ред причини. Та за това те си вечерят на малката маса пред телевизора. Не го намирам за трагедия. Аз пак съм там до тях и си говорим. А и достатъчно си общуваме през другото време, не смятам че само яденето прави семейството семейство.

Едно е да си с тях когато се хранят ,а друго е когато детето яде самичко пред компютъра .И когато има братче или сестриче с което да се храни.Никога не бих се съгласила с това хранене пред компютъра ,пред споделената вечер с друг член от семейството.

Моето момиче е почти на 2. Храни се сама от два месеца накъде. НО при нас ситуацията е друга. Тя така се радва като се храни, че категорично отказва храна ако аз или татко й искаме да я храним. Да, на закуска е супер, че аз си хапвам, докато тя си закусва. Обаче за обяд и вечеря...еми сещате се какво става като яде супа/манджа. Да, сравнително сръчна е, но то и една лъжица да разлее стига. Баща й се опитва да я храни като й пуска филмчета на телефона. Така дава, защото се зазяпва, но аз не искам да свиква с филмчета да яде. Затова съм я оставила и просто се преобличаме 2-3 пъти през деня. Лигавниците на средата на храненето решава, че й пречат и ги маха. Та и съвсем самостоятелното хранене си има минуси. Да не говорим че има претенции в коя чиния да сипя и понякога се обясняваме как супа се яде с лъжица, а тя крещи 10 мин "вилица, вилица"