Психологически консултации за двойки с репродуктивни проблеми

Здравейте и благодаря за хубавата тема!
Въпросът ми е само двойки ли консултирате? Аз съм жена, без партньор и искам да имам дете. От една година се боря за това. Оказа се не лека задача. При жените в моето положение изникват много проблеми. Точките 2 и 3 от вашият списък , съчетани и с не разбиране от обществото, близките. Да не говорим, че при нас всеки един опит трябва да е АРТ. Не може да си опитваме вкъщи и да се молим на чудо. Въпросът ми е как да не обръщам внимание на неодобрението в семейството ми, за да си осигуря необходимото ми спокойствие?
Благодаря предварително!

Здравейте! Казвам се Велислава Николова и ще бъда един от Вашите консултанти в рамките на кампанията “За да те има”. Ето и моето кратко професионално представяне:
Завършила съм Философия, имам допълнителна квалификация по Клинична и консултативна психология, а в момента завършвам и втората си магистратура по Детско-юношеска психология, в рамките на която изкарах курса по Репродуктивна психология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работя с деца и родители в областта на консултирането. 
Очаквам Вашите въпроси!

Здравейте Poly84
Започвам с първия Ви въпрос. 
Консултациите са за всеки, който се е сблъскал с репродуктивен проблем или се налага да ползва АРТ, независимо от пола, семейния или социален статус. В това число  жени и мъже, без партньор. Тук бих искала да Ви поздравя за решителността и смелостта да предприемете подобно действие,осъществяването на което наистина е нелека задача!
Що се отнася до психогенния фактор при възможността за забременяване, може да се каже,че той се явява сериозно предизвикателство най-вече в хода на самото лечение. Тук трябва да се направи разграничението между психологическа причина, възпрепятстваща забременяването и неизяснен медицински фактор, като последният е често срещан. 
Фокусът на психологическия фактор по време на лечението се засилва, когато желанието да има дете се превръща в основен мотив на всяка дейност от ежедневието на жената. Кризата трябва да се приеме като част от живота! В противен случай, разрешаването й може да се превърне в самоцел и всяко разочарование и неуспех вкарва човек в ролята на жертва. А тази роля обикновено води до задълбочаване на кризата. 
Въпросът, свързан с неразбирането от страна на Вашите близки е деликатен и е съвсем разбираемо,че това Ви напряга. Но преди всичко е необходимо да се изяснят детайли и подробности около тези взаимоотношения. В какво се изразява тяхното неразбиране? Доколко те са приели проблема, който Вие имате? Дали идеята да не им обръщате внимание не може да се трансформира в нещо напълно противоположно - да им обърнете внимание, т.е, да насочите тяхното внимание към Вашите чувства и потребности по отношение на желанието Ви да имате дете.

Здравейте!
Казвам се Лилия Димитрова и съм част от екипа консултанти в рамките на кампанията „За да те има“.
Бакалавърската ми степен е по психология към НБУ. Завършила съм семестриално магистърска програма по Клинична и консултативна психология в СУ „Св. Климент Охридски“, предстои ми дипломиране. В рамките на програмата преминах обучение по Репродуктивна психология и продължавам да повишавам квалификацията си в тази област. Имам завършен личен опит по Когнитивно-поведенческа психотерапия с продължаващо обучение за базово ниво по КПТ и Фамилна терапия – семейно консултиране. Сертифициран администратор съм за Минесотски многофакторен личностен въпросник–2 (MMPI®-2), тест на Бентън за краткосрочно визуално запомняне (BVRT) и скала за интелигентност на Уекслeр за деца (WISC-IV). Професионалните ми интереси са насочени към развитието на консултативната и психотерапевтична практика на психологията в областта на стерилитета и инфертилитета, както и към психотерапевтична подкрепа на хора с увреждания, израснали и живеещи в защитени жилища.
Очаквам Вашите въпроси!

Здравейте! Казвам се Ангела Иванова и ще бъда един от Вашите консултанти в рамките на кампанията “За да те има”.
Завършила съм Клинична и консултативна психология в СУ “Св. Климент Охридски” и работя в областта на консултирането на деца и родители. 
Очаквам Вашите въпроси!

Здравейте!
Казвам се Мая Кавалова и ще бъда Ваш консултант в рамките на кампанията „За да те има“.
Завършила съм бакалавър "Психология" и магистратура „Клинична и консултативна психология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Към този момент работя в областта на консултирането на деца и родители.
Очаквам Вашите въпроси!

Здравейте и от мен,
Казвам се Деница Анастасова и съм консултант и модератор на консултациите от кампанията в подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми "За да те има". Психолог съм в сферата на репродуктивното здраве, магистър по "Клинична и консултативна психология" към “Св. Климент Охридски”, с практически опит по клинична психология. Имам завършен личен опит по Когнитивно-поведенческа терапия и продължавам обучението си в модул по "Базови умения". Съучредител съм на Българска Асоциация по Репродуктивна Психология и един от основните двигатели за изграждане на практическа професионална общност по репродуктивна психология в България.

Здравейте!
Казвам се Мина Неделчева и ще бъда един от Вашите консултанти в рамките на кампанията "За да те има". Завършила съм бакалавър "Психология" и магистратура "Клинична и консултативна психология" в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Имам практически опит в областта на консултирането. Обучавам се за терапевт в школата на Когнитивно-поведенческата терапия. Член съм на Българската Асоциация по Репродуктивна психология. Работя за развитието на научната дейност на асоциацията.

Може ли да Ви попитам, принципно Вие като психолог наистина ли вярвате в психогенния фактор?
И наистина ли е възможно да има "психологическа причина"?
И според научната литература какъв наистина е процентът на реалните психологически причини за липса на бременност?
С други думи: ако жената е под стрес например, не би ли трябвало това да даде отражение на хормоналният, ендокринният статус и т.н. и в този смисъл да даде отражение и на съответните изследвания, т.е. да могат да се хванат отклонения в изследванията независимо дали първопричината е от психологически характер, или примерно някакъв ензимен дефицит, или нещо друго?

Защото според мен прекалено много се спекулира с т.нар. "психологическа причина" и това е просто оправдание на лекарите ако не могат да посочат някаква медицинска причина. Медицината не е разгадала на 100% всички процеси, които са свързани със забременяването и вместо лекарят да сподели с пациента, че причината от медицинска гледна точка е неизвестна, предпочита да го отдаде на "психологически" причини. По този начин директно се "бърка" в психиката на пациента, като дори му се вменява вина, че поради неговата "психика" нещата не се получават. Мен почти 5-6 години ме баламосваха с психологическата основа (добре, че не се вързах), докато най-накрая ендометриозата толкова много се влоши, че се появиха шоколадови кисти, т.е. ендометриозата достигна и до яйчниците.

Друг пример: диагнозата фибромиалгия (в сферата на ревматологията) съществува от около 100 години и до сега са обучавали лекарите, че това било на психологическа основа. И лекарите вярват в това и съответно убеждават пациентите, че ставите ги болят на психологическа основа. Но едва от 5-7 години западната медицина установи, че причината за фибромиалгията е хронична инфекция с епщайн-бар вирус и при 1% от популацията, при наличие на определени генни мутации това се проявява като болки в ставите. При тази диагноза няма почти никакви отклонения в изследванията (т.е. серонегативен си за всички изследвания), освен много високи титри на епщайн-бар вируса (обаче ако някой се сети да ги изследва). Но ето пример как самите лекари вярват в "психологическата основа" на нещата, а просто медицината до тогава не е разгадала причините за тази диагноза.

Друг пример: ако наистина съществуваше психогенният фактор при забременяване, т.е. поради стрес/тревожност/притеснение да се възпрепятства забременяването нима щеше да има изобщо жени, които забременяват примерно след изнасилване?
Неуспехът при моят втори опит го отдадоха и на стреса, след което зададох горният въпрос на моята лекарка, но той остана без отговор.

Друг пример: нима някои психологически състояния като тревожност/депресия не са следствие от липса на определени витамини в организма (като вит Д например)?

Малко дебатът се получава в стил: дали битието определя съзнанието или съзнанието определя битието, но все пак ми е любопитно до колко психиката може наистина да е водеща, при положение, че има някакви биохимични процеси, които не протичат правилно в огранизма. И дали тези процеси ще протичат правилно ако си внушим, че всичко е наред?

От друга страна си разсъждавам, че стресът като психологическа реакция на съзнанието ни е даден, за да можем критично да погледнем на ситуацията, в която сме. Ако гледаме само през призмата на "розовите очила", през призмата на "позитивното мислене" или през призмата на "немисленето", то нашата критичност се приспива, не успяваме да огледаме ситуацията от всички възможни страни и ние се превръщаме в субект на собствената си съдба, т.е. спираме да контролираме нещата около нас и се понасяме на течението. Тази крайност също не е за предпочитане според мен.

Наистина се получи философстване, но ми е любопитно Вашето мнение по въпроса.

Подкрепям Магдалена! Жените са забременявали и в концлагери, и по време на война, робство, мизерия, епидемии. За да не се случва бременност има причина - физиологична. Психолог ми го е казвал.

Скоро и ние бяхме със, Отрицателен тест, когато док ни каза новината, аз я приех добре ще стане пък от втория. Да но на другия ден , се започна със несигорнноста, ще стане ли или не . Първия път бях много сигорна, но сега съм на две, и ме обвзема голям страх. И незная защо когато влезна , във клиниката се започва едно , сърцебиене треперят ми , краката и една несигорнност.

Здравейте, violeta danailova!
Вашето преживяване, свързано с повишеното чувство за несигурност в хода на АРТ е често срещано сред хората, изправени пред предизвикателствата на асистираната репродукция. Всеки неуспех поражда множество въпроси, на които не винаги може да се отговори еднозначно и това е фактор, който повишава стреса както за тялото, така и за психиката. Вие вече сте изпитали физиологичните ефекти на този дистрес. Именно поради това е важно да не превръщате успеха на АРТ в единствена цел, която да измести всичко значимо за Вас от живота Ви. Опитайте се да си дадете сметка за тези важни за Вас неща в живота, които Ви подкрепят и дават сили, за да предприемате всяка следваща стъпка – те са важен ресурс, който подкрепя преодоляването на несигурността. Вярвайте в забременяването, но не забравяйте всичко значимо, което имате и за което мечтаете.
Сърдечни поздрави!

Честит 8-ми март!
Напълно сте права за това, което казвате! Психогенния фактор като проблем при забременяването е отречен от съвременната наука и всъщност говорим за едно и също нещо. Идеята ми е да насоча вниманието ви към психологическия фактор по време на самото лечение и инвитро опитите. Защото именно това е моментът, в който най силно излиза необходимостта от психологическа работа. Приемането на проблема ще доведе до по-успешна адаптация към лечението, а от тук и изграждане на нови жизнени перспективи и цели, които в крайна сметка да изградят алтернативи за родителство.  От изключително значение за целия процес е да не допускате  да загубите собствения си живот в битката за желаното дете!