Моя случай не знам към коя група се числи. Не съм се конфронтирала директно защото нямаше смисъл. И преди сме имали проблеми за същото нещо, тя си беше съвсем наясно, че не са ми приятни някои от действията й. Но го направи отново по начин, по който не очаквах и чашата ми преля. Тя така или иначе се беше покрила и не искаше да говори с мен тогава, по принцип си е такава, бяга от проблемите, не може да се изправи лице в лице. И в един момент просто й дадох пълен игнор. Понякога е трудно, защото имаме общи приятелки, но се опитвам въпреки това да избягвам всякаква комуникация с нея. Тя е наясно, опита се веднъж да се видим, аз й отказах и това беше всичко.
С това съм съгласна също.
Аз лично не обичам да се конфронтирам, да викам, да се изяснявам и т.н. Не защото се страхувам от конфронтация, а защото смятам, че е безсмислено да се хабя.
Щом нещото, което се е случило ме е засегнало до степен да се чувствам предадена, обидена, наранена няма значение какво обяснение ще ми даде отсрещната страна, по-леко няма да ми стане.
Щом нещото, което се е случило ме е засегнало до степен да се чувствам предадена, обидена, наранена няма значение какво обяснение ще ми даде отсрещната страна, по-леко няма да ми стане.
