Поводът за темата е блогът на една австралийска майка. Слагам статията й (със съкращения и адаптации) в скрит текст. Въпреки съществените разлики между балканското и западното общество, все пак приликите изглеждат повече. Въпросът е - какво правят татковците, каква е представата на обществото, че правят и какво смята, че трябва да правят? Доколко тази представа влияе върху това, което в крайна сметка правят? Образът в медиите и рекламите отразява средното общо мнение, а би ли могъл да му повлияе? И има ли основание този образ да се променя - било, защото общественото възприятие за ролята на татковците се променя, било, за да се промени? Всъщност, станаха пет въпроса. 
Най-общо казано, какво мислите по въпросите, разгледани в статията?
Най-общо казано, какво мислите по въпросите, разгледани в статията?
Скрит текст:
Наскоро ме заговори една мила дама на опашката в супермаркета. Докато слагах огромен пакет памперси върху лентата, тя ми се усмихна:
- Деца, а?
- Да, момченце.
- Къде е сега?
- У дома, с баща си.
Усмивката й стигна до ушите.
- Оооох! – и ме изгледа съучастнически, преди да каже:
- Е, дано всичко е наред, когато се прибереш.
Хихик, хихик, намиг, намиг.
Употребих цялата си воля, за да не я цапна с тиквичка по главата. Вместо това кимнах и се усмихнах небрежно през стиснати зъби. Тогава ме озари мисълта: Трябва да спрем да говорим за бащите така, все едно са непохватен придатък към родителстването.
Постоянно чувам подобни приказки, и мъжът ми също.
Като например в случая, когато бяхме в парка, а синът ни беше облечен с различни обувки, смотана стара тениска, покрита с петна от мармалад.
- Май днес те е обличал тати! – дочу се добронамерен коментар.
Не, аз го облякох. И резултатът е плачевен, както обикновено става. Когато го облича баща му, изглежда като от каталог за детска мода.
- Тати ли те бави днес?
Не, тати не е бавачка.
Тати е родител. Нали се сещате, като мама, само че с пенис.
Той играе крикет с него в задния двор, целува ожуленото коляно, маже слънцезащитен крем на малкото му носле и майсторски се справя с ревовете „Не искам креем!”
Той ходи до тоалетна, докато едно малко личице надзърта през вратата.
Той строи крепости, сглобява железници и състезателни писти.
По-късно ще стърже втвърдено сирене от пода и ще простира малки ризки на въжето, ще почиства напишкано от дивана и ще маха наакано от ваната.
Ще забележи червен обрив зад ушите на сина ни и ще напише в гугъл „умира ли се от червен обрив зад ушите”, докато все повече се убеждава, че сигурно е някакъв плътояден вирус.
Ще се тревожи и мисли за сина ни – през цялото време.
Ще оплеска нещата, после ще ги оправи, после пак ще сбърка, после пак ще се поправи.
Ще спори с партньора си (мен) чий ред е да купува памперсите за тоалетно обучение и двамата ще се зачудим защо изобщо сме се захванали с това – а след това ще се случва нещо страхотно.
Щастие. И ще примираме от радост, че имаме дете
Той ще чете историята за заека Питър за шести пореден път, без да трепне и ще се пребори да напъха четири извиващи се, ритащи крайника в чиста пижамка.
Ще седи до леглото и ще казва трите думи, които знае, че помагат на сина ни да заспи: „Татко е тук.”
Ще слезе долу да подреди играчките и ще се просне на дивана с бира, ще стане две минути по-късно, когато синът ни се събуди и се разплаче.
Ще го прави отново и отново, докато се откаже напълно от бирата.
Ще провери ключалките на вратите и ще се промъкне в спалнята му за последно „Лека нощ”, с мисълта, че вероятно му предстоят четири спокойни часа сън. На излизане ще хвърли поглед в креватчето и ще си помисли:
- По дяволите, прекрасен е.
До него, във всичко това, съм и аз. И правя съвсем същото, всеки ден.
Да, по света има много бащи-лентяи. Знам го със сигурност. По същия начин има и много майки-лентяи.
Но добрите бащи трябва да са част от езика ни, когато говорим за родителство.
Само вижте усмихнатите лица на майки с деца по списанията, кината, рекламите и в мрежата и ще видите как мислят медиите по въпроса.
Вслушайте се в езика, който използваме, когато говорим за родителите, за да разберете какво се очаква да мислим по въпроса.
Обърнете внимание под какъв натиск са майките, за да се считат за родителя, на който му е вродено. Те били тези с инстинктите. Тези, които знаели как да го направят правилно.
Ха, ами че дори на детския ни шампоан пише „Предпочитано от майките”.
Ами бащите?
Разбираемо е, че казваме „Олеле, баща ли му се грижи за него днес?”
Разбираемо е, че татковците рядко биват споменавани в курсовете за бременни.
Разбираемо е, че добрите татковци – любящи, грижовни, с лъвски сърца, способни, лоялни, бащи по инстинкт – биват изобразявани като непохватни и вечно бъркащи.
Разбираемо е, че има популярен инстаграм хаштаг #вижтекаквиглупостиправятбащите, но няма такъв за майките. Ние никога не правим глупости, нали? (кхъ-кхъ)
Разбираемо е, че хората ахкат и охкат, когато видят мъж с бебе в кенгуру, все едно е някакъв месия.
Разбираемо е, че на татковците се дават най-много пет дни отпуск (ако изобщо се даде), когато се роди дете.
Разбираемо е, че нямаме израз „работещ баща”.
Разбираема е новата фейсбук мода „ето моите пет причини да съм щастлива, че съм майка”.
Нищо за страхотните татковци.
Не.
Защото те вероятно си почесват топките и гледат футбол в това време, нали?
Не познахте.
Почесват си топките и гледат Телетъбис.
Приветствайте татковците.
- Деца, а?
- Да, момченце.
- Къде е сега?
- У дома, с баща си.
Усмивката й стигна до ушите.
- Оооох! – и ме изгледа съучастнически, преди да каже:
- Е, дано всичко е наред, когато се прибереш.
Хихик, хихик, намиг, намиг.
Употребих цялата си воля, за да не я цапна с тиквичка по главата. Вместо това кимнах и се усмихнах небрежно през стиснати зъби. Тогава ме озари мисълта: Трябва да спрем да говорим за бащите така, все едно са непохватен придатък към родителстването.
Постоянно чувам подобни приказки, и мъжът ми също.
Като например в случая, когато бяхме в парка, а синът ни беше облечен с различни обувки, смотана стара тениска, покрита с петна от мармалад.
- Май днес те е обличал тати! – дочу се добронамерен коментар.
Не, аз го облякох. И резултатът е плачевен, както обикновено става. Когато го облича баща му, изглежда като от каталог за детска мода.
- Тати ли те бави днес?
Не, тати не е бавачка.
Тати е родител. Нали се сещате, като мама, само че с пенис.
Той играе крикет с него в задния двор, целува ожуленото коляно, маже слънцезащитен крем на малкото му носле и майсторски се справя с ревовете „Не искам креем!”
Той ходи до тоалетна, докато едно малко личице надзърта през вратата.
Той строи крепости, сглобява железници и състезателни писти.
По-късно ще стърже втвърдено сирене от пода и ще простира малки ризки на въжето, ще почиства напишкано от дивана и ще маха наакано от ваната.
Ще забележи червен обрив зад ушите на сина ни и ще напише в гугъл „умира ли се от червен обрив зад ушите”, докато все повече се убеждава, че сигурно е някакъв плътояден вирус.
Ще се тревожи и мисли за сина ни – през цялото време.
Ще оплеска нещата, после ще ги оправи, после пак ще сбърка, после пак ще се поправи.
Ще спори с партньора си (мен) чий ред е да купува памперсите за тоалетно обучение и двамата ще се зачудим защо изобщо сме се захванали с това – а след това ще се случва нещо страхотно.
Щастие. И ще примираме от радост, че имаме дете
Той ще чете историята за заека Питър за шести пореден път, без да трепне и ще се пребори да напъха четири извиващи се, ритащи крайника в чиста пижамка.
Ще седи до леглото и ще казва трите думи, които знае, че помагат на сина ни да заспи: „Татко е тук.”
Ще слезе долу да подреди играчките и ще се просне на дивана с бира, ще стане две минути по-късно, когато синът ни се събуди и се разплаче.
Ще го прави отново и отново, докато се откаже напълно от бирата.
Ще провери ключалките на вратите и ще се промъкне в спалнята му за последно „Лека нощ”, с мисълта, че вероятно му предстоят четири спокойни часа сън. На излизане ще хвърли поглед в креватчето и ще си помисли:
- По дяволите, прекрасен е.
До него, във всичко това, съм и аз. И правя съвсем същото, всеки ден.
Да, по света има много бащи-лентяи. Знам го със сигурност. По същия начин има и много майки-лентяи.
Но добрите бащи трябва да са част от езика ни, когато говорим за родителство.
Само вижте усмихнатите лица на майки с деца по списанията, кината, рекламите и в мрежата и ще видите как мислят медиите по въпроса.
Вслушайте се в езика, който използваме, когато говорим за родителите, за да разберете какво се очаква да мислим по въпроса.
Обърнете внимание под какъв натиск са майките, за да се считат за родителя, на който му е вродено. Те били тези с инстинктите. Тези, които знаели как да го направят правилно.
Ха, ами че дори на детския ни шампоан пише „Предпочитано от майките”.
Ами бащите?
Разбираемо е, че казваме „Олеле, баща ли му се грижи за него днес?”
Разбираемо е, че татковците рядко биват споменавани в курсовете за бременни.
Разбираемо е, че добрите татковци – любящи, грижовни, с лъвски сърца, способни, лоялни, бащи по инстинкт – биват изобразявани като непохватни и вечно бъркащи.
Разбираемо е, че има популярен инстаграм хаштаг #вижтекаквиглупостиправятбащите, но няма такъв за майките. Ние никога не правим глупости, нали? (кхъ-кхъ)
Разбираемо е, че хората ахкат и охкат, когато видят мъж с бебе в кенгуру, все едно е някакъв месия.
Разбираемо е, че на татковците се дават най-много пет дни отпуск (ако изобщо се даде), когато се роди дете.
Разбираемо е, че нямаме израз „работещ баща”.
Разбираема е новата фейсбук мода „ето моите пет причини да съм щастлива, че съм майка”.
Нищо за страхотните татковци.
Не.
Защото те вероятно си почесват топките и гледат футбол в това време, нали?
Не познахте.
Почесват си топките и гледат Телетъбис.
Приветствайте татковците.
. 
. Моите наблюдения са, че мъжете все повече заемат нормалното си място на родители, поне в средите, в които аз се движа. Съпругът ми винаги е гледал детето на равно с мен, че и повече, защото аз пътувах. Винаги съм била по-спокойна, когато е с него, а не с бабите. 
, не обобщавай. Баща ми и мъжът ми, а и доста познати мъже припадат при вида на одраскано коляно. Няма да забравя как когато синът ми си сцепи главата баща му беше като невменяем и лекаря ме помоли да му купя водка и да го изведа от кабинета след като бях успокоила детето.