Какви са жените, издържащи мъже?

Ами не е единствената, много от жените, работещи като хигиенистки имат същата заетост. Има и при мъжете такива професии, тя казва, че нейният мъж си работи от вкъщи и не си дава зор.
Сега, ако той бъхташе на строежа 8 часа и после тичаше на втора работа, и въпреки това не можеха да вържат двата края щеше да е друго. Или ако бяха наели платен персонал за това, което тя върши. Но явно успяват с малко усилия да постигнат каквото им трябва, разпределили са се, разбират се, това е важното.

Кукумицинка, и в София има празни апартаменти. Интересно ми е как мъж и жена живеят с две разнополови деца в двустайка. Или са изкарали кухнята на балкона, спят в килера   а дрешника е в клозета? Трудно ми е да повярвам, че двойка, живееща в такива условия се навива на второ дете.

А как така готвите на 2-3 дена? В останалото време на ресторант ли ядете? Моите ако на обяд ядат нещо не го искат за вечеря. А да го ядят на другия ден е абсурд. На ресторант ги пускам само в сряда на обяд и в събота или неделя, защото само в Макдоналд и подобни буклучарници искат да ходят. Мъжът ми си ходи където си иска.

А, не бе, всеки ден по няколко пъти ще тракаме тенджерите. Естествено, че с едно готвено се яде поне два пъти.

Просто е с готвенето на 2-3 дена.
Каката вече не живее при нас и се оправя, аз и мъжа ми сме на работа, та обяда отпада, малкия е цял ден на училище и там обядва плюс закуските и вечер нещо бързо или някой аламинут, но това не го броя за готвене.
А иначе всички деца имат период с глава забодена в хладилника, а като се съберем и заседим вкъщи, пак се почва едно непрестенно ядене два дена, след което им писва, закуска обед и вечеря, но като се има предвид,че в такива моменти закуската идва по обедно време едното хранене пак отпада

Много малко семейства могат да си позволят отделни стаи за всяко дете. Това не е от днес, нямам нито едни познати и от моето детство, които да са разполагали със самостоятелна стая.
А двустайно от старото строителство е това, което наричат тристайно в новото, т.е. хол с бокс и 2 спални. Къде точно е боксът не мисля, че има значение, всеки организира дома си, както му е удобно.

Ние по принцип готвим всеки ден, но примерно в почивните дни правим повече неща, за да не се готви в понеделник. На обяд също в повечето случаи се ядат отделни порции от вечерта, може с нещо леко променени.
Капризниченето не е нещо, което се толерира у нас.
Пък някой ако иска и по 2-3 неща да прави на закуска, обяд и вечеря, за да има да си избират

Наистина, откога започна тази мания със самостоятелната детска стая за всяко дете? Забелязвам, че и при съдебни дела за родителски права много се набляга на това дали родителят може да осигури самостоятелна стая за детето. Родена съм в началото на 80-те и не познавам мой връстник, който да се е ширил сам в стая.  В София масово се търсят маломерни жилища (между 50 и 70 кв.м), така че трудно си го представям това със самостоятелната стая как се случва.

А по темата - наблюденията ми са, че нито мъжете, нито жените се чувстват на място и удовлетворени в ситуацията жената да издържа мъжа. Няколко такива двойки познавам, във всяка от тях това рано или късно се е оказало проблем.

В София празните апартаменти, които не се оползотворяват по някакъв начин, са далеч по-голяма рядкост, отколкото в провинцията.

Значи, средата на 80-те години, когато майка ми е кандидатствала за жилище, дори са ги настанявали по 2 семейства в един апартамент. Майка ми с 3 деца са искали да я настанят с още едно семейство в апартамента, който впоследствие закупи. Нямаше да ѝ отпуснат 3-стайно жилище, ако не беше с 3 деца, не е била с връзки, от партията, не е била от някаква "гилдия" - военни, артисти и т.н. Повечето ми съученици, които бяха 2 деца в семейство, живееха в двустайни жилища. Тези, които бяха единствени деца, обикновено бяха в гарсониери. В нашия и в съседния вход всички първоначално бяха така, след това някои през демокрацията препродадоха, та се промениха нещата, но така стояха нещата - на семейство с 1 дете даваха гарсониери, на семейство с 2 - двустайни, на семейство с 3 - тристайни. За семейство с 5 деца се сещам (беше си прецедент), май също беше в тристаен. Имаше блокове, където имаше и 4-стайни, но там бяха настанени неслучайни хора. Като възрастна, във връзка с работата, съм имала възможност да гледам доста заповеди за покупко-продажба на държавни жилища, и изводите ми оттам също са в унисон с личните ми впечатления. Имало е случаи и семейства с 1 дете да са живеят в 5-стайни апартаменти, но в никакъв случай не са били случайни хора. Сега вече е друго време, мога да си купя и кооперация, стига да имам пари, но масово днешните 30-35-годишни сме израснали в апартаменти, където често не е имало отделна стая за всяко дете.

За готвенето какво да кажа - правя 1 тенджера/тава ядене и го ядем, докато се изяде.

В какво жилище би трябвало да живее семейство с едно дете според твоите представи? В двустайно ли?
Родителите в спалнята, а детето в хола или обратното!
Предполагам си на ясно, но в другите европейски държави се броят само спалните и се предполага, че има спалня както за родителите, така и за децата!

Самостоятелна детска стая имаха едно време само тези, които бяха единствено дете. Интересно, че дори и те в детската  имаха ъглови легла, явно това е било стандартното обзавеждане.   Някои деца спяха в хола, ако няма детска стая.

Те може и в мезонет да искат да живеят някои, и да го правят, обаче мисля, че е достатъчно ясно каква е общата картинка, в какви жилища живеем повечето. И всъщност го казах само, за да се види, че нямаме да поддържаме кой знае какви сараи повечето българи, че да се налага да им слугуваме нонстоп, 7 дни в седмицата, и въобще това да е дейност, дори близка до пълен работен ден.

Аз напоследък искам да мога да не работя. Имам две много близки приятелки, които от 25 години не са работили, но не намирам животът им за скучен и безмислен. И двете са много активни и се занимават с какво ли не. Едната е като енциклопедия за книги, филми, музика. Другата за медицина и пътувания.  По нищо не приличат на Невена.

Не ме дразни нейния начин на живот, но обръщението "МъжО" ми докарва потръпване.  Бих предложила да си станат приятелки с Кристина, защото са много еднакви и предполагам ще си допаднат. Ако това, което пишат не е майтап, а истина, имаме случай на психопатия. Не са много тези хора и е интересно да ги наблюдаваш.

Аз пък се чудя по френските емигранти на Макдоналдс ресторант ли му викат?

Не, ресторантът си е ресторант. Макдоналд е заведение за бързо хранене, което тук младите хора много харесват, защото предлага високо калорична и вкусна храна, която родителите им често ограничаваме или забраняваме. Когато пиша, че ходим на ресторант имам предвид нормален ресторант с храна, близка до домашната. Когато пиша Макдоналд имам предвид точно заведенията за бързо хранене, които за мене не са точно ресторант. Тук в сряда се учи до обяд и по-големите деца често излизат да ядат с приятели. А в събота и неделя татко им ги глези и ги води където искат. Те обикновено искат нещо подобно на Макдоналд. Никога не са поискали да ги заведем в Ше Максим, примерно.

кикамора, за семейство с едно дете апартамент от две спални, хол и кухня. Същото за семейство с две малки деца или с еднополови. Даже и с разнополови може да мине номера ако децата са с много голяма разлика. Синът ми имаше двама съученици, които живееха в гарсониери с майките си. Сега вече живеят в жилища с две стаи, хол и кухня, но докато се устроят спяха на разтегателни дивани с майките.

Даун ъндър, мъжО го видях точно в бг-мамма. Преди това пишех мъжът ми или с мъжа ми. Просто е по-кратко. Също тук видях детенце вместо детето ми. Никой около мене не казва така. За мъжО и детенце съм сигурна, че не са правилни, но защо да си хабя пръстите да натраквам по-дългото?

По соца жилищна криза в провинцията почти нямаше май. Баба и дядо живееха в две спални, хол, кухня с трапезария, голям таван и мазе сами. Съседите им живееха в жилища със същата площ сами, с едно или две деца максимум. В целият блок от 14 апартамента и съседния от 9 нямаше нито едно семейство с повече от 2 деца, мнозинството бяха с по едно. Съученик на майка ми или мой от семейство с три деца нямаше. Може другаде да е имало, разбира се. 90% от приятелките ми от детството бяха единствени деца и си имаха стаи. В гарсониера с детето живееше козметичката ми. Беше работила в Кремиковци и от там и го бяха дали. Всъщност детето живееше в провинцията при майка и, но идваше през ваканциите. Беше изкарала кухнята на балкона, живееше в стая, която беше направила в бившата кухня. Като дойдат детето и майка и спяха в хола на разтегателен диван. От 92г тя живее в Германия с детето. Гарсониерата е празна. Спят там като се приберат за седмица.

Криза не знам дали е имало в пълния смисъл на думата, но жилищните комплекси се строяха на периоди. Млади семейства, които се отделят от родителите, други, дошли от селата, реално градовете тепърва се строяха, че да поберат хората, които идват. Хората са чакали с години за жилище. Повечето хора, които познавам, бяха с 2 деца. С едно бяха сравнително малко, както и с 3 или повече.

Тези блокове от по 9 и 14 апартамента не ми звучат като случайни средностатистически блокове. Вероятно и настанените в тях не са били случайни хора. Аз съм израснала в блок, в който имаше 60 апартамента. Около нас също бяха такива блоковете. Единични бяха като кооперации. Леля ми живее в блок с 10 входа, 8 етажа и 3 апартамента на етаж.

Е ясно е че потребителката е расла в някаква среда, която е била далеч от средностатистическата. Ама па толкова ли е нямала различни от нея съученици, състуденти? Беше си норма по време на соца семействата да са с две деца, другите бяхме изключение. Около мен всички живееха в тристайни апартаменти, но не бих го писала като нещо задължително, била съм и в по-големи и в по-малки. Ние живеехме в квартал с къщи, бабите ми живееха в къщи, все едно да напиша, че цяла България е живяла така по време на соца.