причини за раздяла

Здравей!
В моя случай мъж ми беше този който взе решението за раздялата.
Ако го беше оставил на мене това, нямаше да се разделим... аз като едновремешен оптимист все се надявах и мислех, че един ден живота ни ще стане по- добър.
Е, не стана.
Заряза ме бременна, 6 седмици преди да родя (и с малко дете, нашият син) и запраши с една мухла с 6 години по- млада и естествено без деца.
Сега си троши главата, разруши живота на сума народ... ми да си я троши.

Здравей и от мен!
Аз също много няма да съм от полза, понеже тиквеника в мига, в който разбра че съм бременна изведнъж реши, че айде вече стига сме били заедно! Не мога да му отрека факта, че подържа връзка с малката, помага когато е необходимо и нямам проблем с финансовата част..засега поне ...
Но сега си давам сметка от разстоянието на времето, че аз лично бих поискала след 2-3 години да се разделим. Размишлявах върху многото компромиси, които съм правила и отчитам, че е щяло рано или късно здравата да ми писне! Нямаше дълго още да издържа една изключително гадна черта в характера на БНД - желание непрекъснато да ти натрапва неговото мнение за промяната на твоя живот и ако не го правиш - непрестанна подигравка по въпроса! Така че, не съжалявам, че сме се разделили вече!

Присъединявам се към отбора.
Тука има много малко мами, които са взели решение за раздяла. Незнам защо ми се струва, че преобладаваме тези с раздялата през 3ти месец.. . 

Аз имам теория за това.
Повечето мъже са страхливци, а това да имаш ново бебе (или бебе изобщо) си е направо страх голям.
Докъто коремчето го няма, всичко е на ред. Един вид, не е на яве това, че ще има нов член в семейството.
Но след 3ти месец коремчето почва вече да се вижда и много мъже едва тогава осъзнават, че ще има голяма промяна в живота им. И от там вече следват другите неща докъто се стигне до зарязването.
Колкото по- голямо става коремчето, толкова повече мъжът се отчуждава и отдръпва от жена си.
Това от лични наблюдения съм си го теоризирала. Да имате коментари?

По принцип за мен този период от живота ми е бяло поле,защото не искам да си спомням.Но на кратко ще споделя моите причини да се разведа.Ами те са малко,но достатачни за да си търся начин да спая себе си и респективно детето си.Бях подложена на психически тормоз още през бременноста,че не се подчинявам на желянията на майка му и баща му.Всички пари,които изкарваше,а те бяха доста прилична сума ги даваше на баща си,а той му отпускаше 10лв.примерно...Постоянно чувах приказки относно родителите си.И капакът беше,когато ме изписаха /родих със секцио/ ,майка ми дойде от Бургас ,за да ми помага.Аз живеех тогава в Пазарджик.Живеехме на отделен етаж в семейната къща и майка ми по никакъв начин не им пречише на свекър и свекърва ми.Е,само така си мислех,защото на втория ден ме повикаха да ми кажат майка ми да си заминава.... Вярвайте ми ...пречерня ми от ярост,обида,болка..Цяла нощ събирах багажа и на другия ден заминахме в града,от който е баща ми и където имаме къща.Не искам да споменавам умишлено кой е града.Но...бившия ми съпруг реши,че ще си остане при мама и тати .Май ще спра с тия подробности.Просто ще кажа ,че ми писна от безотговорност,от психически тормоз и.....побоищата,които изтърпях ...а те бяха до припадък..Но за мен това е минало,на което съм сложила кръст !След целия ад  се прибрах в Бургас и  вече 4 години живея нормално ,свободна и щастлива!И само да допълня,че "бащата" от тогава не видял сина си,дори и не се обажда да пита как е..И по-добре така!

Моята история е подобна на MALVINA с тази разлика, че до бой не се е стигало, но повярвайте ми толкова пъти съм искала да ме удари вместо този психически тормоз /давам си сметка, че ако се беше случило щях по-рано да сложа край, но.../! Колко е велик той, а какво нищожество съм аз, и епрекъснатите обиди, и изобщо............Бях стигнала до там, че не можех да разговарям с хората /беше ме срам/. Но честно казано и за мен това е минало! И съм щастлива, че този ад свърши!

е аз съм от по-малкото.
сама взех решението за развода- просто една вечер докато господина седеше и си гледаш телевизия спрях телевизора и казах че искам развод. и толкова.
беше ми омръзнало да се държи като абитуриентка- все недоволез, пред компютъра да си играе игрички и да спи до обяд- щото бел много изморен (по думите на майка му).
После се моли, обещава и т.н. но някак си не ми се вярваше, че е възможна промяна- все пак аз я чаках 7 години, а тя тази промяна така и не дойде, въпреки разговорите и скандалите...
е как да повярвам че това ще стане някога....

Аз сама реших да се разделим, защото след скандалите и тежките думи от негова страна вече не го обичам.... Бе то си беше чист псих. тормоз неговото, ама нейсе! Затова пожелах раздяла - не искам да страдам и не искам детето ми да ме гледа как плача.

 

имам, имам, ма по после, 4е са игра, баня и мляко следват.

милк - ве4е си представя теориите в у4ебниците по ърбан-психология 

И аз взех сама решението за развод (с малко подкрепа от семейството ми)
 Причини да искаш! Изневери! Скандали, без да се стига до бой, обаче пък сълзите и обидите, които понесох в последните месеци от бременността ми и първите месеци след раждането ми стигат! На всичко отгоре бях лошата, защото не слушам акълите на майка му и не се подчинявам като послушно кученце, защото имам амбиции и собствено мнение!
Ох, пак се ядосах!
Чудя се как съм понесла всичко това, как съм успяла да направя толкова много компромиси със себе си и с нероденото си дете! Сега като си помисля, че можеше да се случи нещо на детето в някой от редовните скандали и изтръпвам!
Сега с бебо сме спокойни и щастливи, а пък за т.нар. ни татко незнам Надявам се че не е намерил спокойсвие! Как може да е спокоен човек като не е виждал детето си от месеци?

В нашият случай таткото взе решението. "Изненада" ни 1 седмица след ,като ни изписаха от болницата. Каза ми, че иска да остане сам, понеже бил депресиран и искал да се преместим сбебето.                                                                                                                                    Е, преместихме се, когато тя беше на 3 месеца и то в друг град.                                               В крайна сметка се оказа, че причината е друга жена. Сега тя дори живее с него, а дъщеря ни е само на 7 месеца. В момента сме в развод. Надявам се да приключи бързо и възможно по- безболезнено.
За протокола само ще кажа че преди бях Т. , а още по преди Tatyana

Ох мила, много съжалявам. Сори за офф-а. Съвсем скоро минах през раздялата и развода ... знам какво ти е. И моят беше "депресиран". Край нямат тия бееее... 

Ти защо така си мениш никовете? (от любопитство питам и сори и аз за ОФФа)

те ия депресии намят край- моятбеше пък толкова депересирам преди да го изгоня ,че по цял ден си играеше игри на компютъра и чакаше да го храня
айде моля, да си ходят готованковците, депресираните и тези на които все нещо им пречи другите да разберат колко са способни

Това депресия ли е?
По моя край май му викат мързел.
Ама явно моя бившия е страдал (и още страда) и от двете.

Аз взех решението за раздяла. Омръзна ми да търпя и скандалите и пиянските нощи, за капак се оказа, че има и друга жена. Има и още, но  не мисля за това и съм изтрила всичко от паметта си от този период на живота ми.

Решението за раздяла и при мен беше мое. Много трудно се приключва с голямата любов - при нас тя беше от 15 годишни....та до 30.....и с дете 1-ви клас. И когато взех решението да се разделя с него още го обичах, но знаех че трябва да го направя иначе агонията ми ще продължава. В началото дори не исках да мисля за това как ще живея без него. Смятах, че няма да мога да обичам никой друг толкова много, но се оказа че не е така. Сега - след 6 години от развода мисля, че в раздялата няма нищо страшно /страшно е само първия път-когато взимаш окончателно решение/ , нито срамно, нито лошо.... Ако имате деца обаче бих те посъветвала да запазиш добри взаимоотношения след раздялата /много е важно според мен/ в името на децата.
Сега пак имам мъж до себе си /без брак/ и съм щастлива. Сегашният човек ми допада много повече от бившия ми съпруг във всяко отношение - и секс, и отношение към моите потребности, и дори вкусовете ни съвпадат. Ако си сигурна, че единственото решение е раздяла - направи го без да мислиш "какво ще кажат хората". Не се страхувай и .......КЪСМЕТ !!!

Ами какво да ти кажа? Не знам дали е в мен грешката, но 2 пъти системата не ми разпознава ника и се налага да ги сменям. Не знам защо така.....

tattoo, ако пак се случи, пиши на Mamma или Tatti или на някой от модераторите

При мен се оказа много тъпо...след година и половина връзка, предложение за брак и годеж, в началото на 4-ия месец разбрах, че човека бил женен   с дете просто една приятелка ми предложи да му провери досието , защото наистина имаше някои обезпокояващи сигнали, въпреки че аз прекалено много му вярвах. Новината така ме шокира, че направо ми идваше да се гръмна, не очаквах такова нещо. Знаех, че има бивша приятелка, разведена с дете и това е...Той отричаше до последно после каза, че детето не било негово . Е кажете ми, аз бременна, живеем заедно, а той дори не благоволи да ми каже всичко това, отрича, дори не беше направил постъпки за развод. Изгоних го и не искам да го виждам, сега се чувствам страхотно, въпреки, че той доста се постара да ми скапе живота след това. Най-шокиращото беше, че след като го отрязах тотално, намерих опожарена колата си една сутрин, все още изплащам заема:( сега поне го съдя за психически тормоз и оттогава ни вест, ни кост от него   

lola,  ти ме шашна. направо не знам какво да кажа... това като извадено от латиноамерикански сериал...


и при нас причини за раздяла - бол. аз взех решението да се разделим. след хубави 2-3 години, изведнъж започнах да ставам не по-важна от метлата в ъгъла... и други разни "красоти", които няма да уточнявам, че не искам да се връщам назад.

Хъм... извинявам се за критиката, но защо не кажете каква е причината, а само поводите за раздяла обяснявате?

Аз ще прескоча поводите... Причината беше в това, че въпреки че на пръв поглед изглежда все едно сме създадени един за друг - ценносттна ни система, семействата и личното ни израстване както характерите - всичко ни е тотално противоположно. Докато бяхме влюбени, не си личеше толкова и всяко различие примирявахме с любов, но с времето нещата се задълбочиха все повече и повече...

Грешка в преценката и на двамата явно.

isa, това не е критика. поне аз не смятам така.
относно поводите - ами едното води до другото. пък и хората са го казали - любовта е сляпа... 

Ох мацки вси4ки ви из4етох.Аз да ви разкажа за нашата раздяла тя е дълга тема но накратко.Никога не сме живеели заедно.Пи4а преди мен живееше с една дето решил 4е вси4ко е свършено между тях и я изгони.Аз след извесно време забременях и той ми каза 4е пак ще си я пребира.И така аз сама 9 месеца той с нея.Сега синът ни е на 2 години той пак я изгони.Сега идва момента да я пребира отново.И когато аз родих той ми каза че щял да види дали ще идва за изписванвто.Цъфна взе ни закара ни в къщи и из4езна.после разбрах 4е отишал да я кара на Аерогарата защото тя не можела да преживее раждането на детето му и той я изпрати за 4ужбина.След 1 седмица се върна и я заведе на Сандански да си по4ива после на Албена щото била много зле психи4ески.А на мен ми каза "к'во само ревеш нали майка ти е при теб не си сама".Ше му е.........та.И това е 4аст от цирка. 

Причини бол. При всичките ми раздели. При раздялата ми със съпруга ми решението като чели беше и на двама ни, или по скоро той се нацупи, пък аз реших така и така той е при майка си що не остане при нея и помирителнта седмица заедно по настояване на родителското му тяло не помогна да си обърна решението. А то бе взето, защото ми писна да слушам какво уж той е решил след като се върне от посещение при майка си. Защото не исках аз да се грижа за него за детето и за всичко, а той да седи и да се чуди дали му се работи тази седмица. Защото след като любовта улегне и няма с кой да си размениш 2 нормални приказки разбрах, че нямаме нищо общо освен леглото и дъщеря ми и т.н. След това живях 2 години с мъж за когото се оказа все пак е пречка моето дете въпреки, че никога не направи нищо лошо просто в един момент осъзна, че детето макар и да расте с него няма да му е като родно и малко по малко някак неусетно се отдалечихме двамата, докато един ден той не си сабра багажа, но останахме приятели. След това имам още един опит от почти 4 години. Но замина в чужбина господина, а аз така и не се усмелих да си оставя поне за малко детето и да замина при него с надежда после и детето да дойде. Не вярвах вече особено, че това е човека за мен. Колкото до бащатата на малката ми принцеса, там е друга работа тамън 4 пъти сме се разделяли, като причините някак си все са в мен. Скоро може и 5 път да има, ама този път причината ще е в него.

Момичета, не знам какво да кажа...Възхищавам се на силата ви и решимостта ви!!!
За някои истории направо не ми се вярва,че са от този свят, не че при мен нещата не са сериозни..

Иса, аз намирам много истина в думите ти за себе си. Нашата връзка е от почти 10 години, през които се случи какво ли не. Бедата е, че въобще не съм си представяла така живота си, а той си минава.

Уплаши се човека... и така.

Според мен една от основните причини за раздла е и промяната. Смятам, че се ожених /на 22г./ за един човек, а се разведох със съвсем различен човек. Това е - живота променя много хората....За себе си вярвам, че не съм се променила като характер, а само съм придобила повече опит как да се справям с проблемите...

Чета, чета и как никой не признава част и от своята вина. Момичета, едва ли цялата вина е в мъжете, едва ли само те са се променили. Медала винаги има две страни. Аз за своя живот поне съм си дала точна преценка, причината за едната ми раздяла поне беше, че аз съм се променила. Ако бях останала такава каквато при началото на връзката ми, едва ли бих се разделила. И според мен е напълно нормално всеки да се промени                     

Лично моята грешка е,че не обърнах внимание на сигналите,които ми се даваха.Виждах,а не исках сякаш да си призная пред себе си,че не е това човекът за мен,за моите разбирания,за начина ми на живот...Не послушах и майка си,която виждаше и се опитваше да ме предпази от всички неща,които  в последтвие изживях...Това е моята грешка...И въпреки всичко,щастлива съм ,че имам детето си!

Моята грешка е, че твърде сляпо вярвах в това, че може да бъде онзи в когото се влюбих и за когото се омъжих с огромно желание. Вместо да го оставя да си троши главата го спирах... И постепенно позволих да ми се качи на главата  .

Като е нормално да се промени човек - за каква вина говориш?
Абсурдно звучи - ВИНА! Какво зачи вина за раздяла? - Това е въпрос на личен избор, а не на вина!

ООО... вина и виновни се търсят...
Моята вина беше, че така и не слязох от розовия си облак който си бях изфантазирала от някъде.
Човека пиеше, играеше хазарт, държеше се непоносимо с мен и момченцето ни... ама не, аз там съм се качила, на розовия облак, с розовите очила. И все си повтарях, че един ден ще се свърши, ще сме щастливо семейство... То така и взе та стана де, но пък сме си щастливи без него- бащата и съпруга... пияницата и лъжеца.

И си ни е по- добре така.
(поне додето на мама не й стане ужасно самотно)

Точно така. Моят бивш мъж така ми каза: "ми ти се промени вика и вече не те искам". Ма кво ми се промени бе ........ Че ми станаха доста годинките и започнах да си мисля за отроче, пък онзи си ме спомнял как сме слушали музика по нощите.....
Не мисля, че това да поискаш да имаш дете е Вина, така че пасувам ...

Както пишеше в една друга тема - до преди да забременея се виждахме редовно...
 

Касииииииий, изкефи ме!!!

Далече съм от тази мисъл, че да искаш да имаш дете е ВИНА, това едва ли не автоматично ще означава, че аз съм една от най-виновните. Мисълта ми беше много по-различна. Но приемате нещата много буквално, така че просто замлъквам. Всяка от нас знае собствения си живот.
Истината е една - аз съм  решила, че това е най-доброто за нас, за мен и децата ми.

Момичета, мисля, че Мариели ( да ме прощава,че й ставам адвокат) имаше предвид поемането на собствената отговорност за развитието и края на една връзка.... Докато не поемеш тази отговорност, не можеш да продължиш напред без озлобление и гняв, а това са ужасни спътници в живота, аз поне в моя не ги искам...
Това ми прилича, на онези случаи, когато детенцето се удря в масата, а  бабата отива и му казва :" аууууууууу дай да набием тази лоша маса, дето те удари"!!!!!!!!!! и това са може би първите уроци как да не поемаме отговорност... масата не може да удари детето нали, нито би могла да е лоша!!! То или пораства и се научава да я заобикаля или продължава да се блъска в нея....Така е и с хората... МОФ го  е написала хубаво... докато ИЗБИРАШ да  стоиш качен в розовите облаци- този конкрентен мъж се държи по тези конкртени начини( пие, бие, ходи по жени, не си иска детето........) 
Нашите вини са нашите ИЗБОРИ.....И е най- добре, когато осъзнаеш, че  раздялата е неизбежна, когато не търсиш виновен!!!когато разбереш,че нещата понякога просто се случват и никой не  е виновен за това, че той или тя са се променили по начин, който прави връзката невъзможна.... защото тогава можеш да си кажеш" да, не се получи, но аз опитах, научи много неща, ще ми бъде трудно, но аз ще се справя и ще продължа напред"....Тогава можеш да опазиш здравето и душата си... не знам гнева и озлоблението да са направили някого по-добър, а за жалост често това се чете между редовете.....
Каси, не не е вина да искаш дете, но Е  да не можеш да прецениш, че този конкретен мъж, не може да ти даде тези конкретни неща, които са нужни на теб и на детето ти.
И да хората се променят и този, който до вчера ме е искал и ми е обещавал да остарее с мен, днес е свободен да не ме иска вече, както и аз него и това не го прави  веднага ужасен човек, това само го прави човек неподходящ човек за мен конкретно...

Винаги съм смятала, че виновна съм с доста при всичките ми провалени връзки и ВИНАТА ми основно е била в това, че преценката ми за човека е била неправилна. Не съм преценила ситуацията, човека и способноста ми да го приемам такъв какъвто е и да не искам повече. За това вина си нося, обаче има едно НО, ако двама живеят заедно винаги има неща за изскване винаги има минимум за промени и никога няма само един виновен. Грешка и то моя беше, че не осъзнах първия път, че само гола любов не стига за семейство, поравих я и си взех вината с мен под формата на сам отглеждаш детето си родител. Времето показа, че съм права и поука също имаше. Втория път също имах вина, не прецених, че на млад мъж му е трудно да отглежда чуждо дете, вината и тук си я поех разделяйки се с още много мечти и копнежи. Поемам изцяло вината и в предпоследнат си връзка, тогава както се казва парен каша духа, не успях да се доверя за да изградя стабилна връзка и за да повярвам с доста неща който ме бяха опрали вече, но за настоящия БНД - НЕ ПОЕМАМ ВИНА. Няма такава, не я чуствам, давам и ще продължавам да давам от себе си компромиси така както досега, вината за ситуацията е ИЗЦЯЛО на господина, бях и продължавам да съм честна, бях и продължавам да съм коректна ако пък някой изрови вина в това, че той беше и е женен, че той беше и продължава да се колебае да ми каже, че аз вина тук не виждам.

Салай, за да не спамиме темата( както ще стане, ако навлеземе в тресавището"женен мъж") ще кажа само, че личния ми опит с такъв, показва, че да и в това имам вина- забърквам ли се с женен мъж, то значи изначално не мога да очаквам от такъв мъж да бъде наистина точен и 100% с мен!!! Трябвало е да знам, че след като един човек може да има двоен стандарт за това- то този стандарт ще се пренася и върху други съществени за мен неща.
Или най-малкото- добре  случва се- любов, хората се привчличат и всичко в този ред, но като минат определен брой месеци и когато има и дете от таква връзка и мъжът продължава да си стои женен??? не е ли очевадещо доколко  можеш да разчиташ на него... поне за мен илюзиите по този въпрос се изпариха (макар нашия БНД да живее от години отделно, но ето, че въпреки това не му се преживяват неприятности и човека не ги преживява, е че било за наша сметка- ами пито платено, това е) - не е луд, който яде баницата, а който му я дава- в случая аз:))

Jaly1 аз за това казах че вина в мен не виждам, поиска тръгва си цели 4 пъти. Вината след първия път повярваи ми вече не виждам. Виновна бях, че наистина си позволих да мисля за двойния стандарт след първата мелодрама забравих обаче да мисля за това. Следващия път вината и за това че е с мен и затова, че не е с мен си е НЕГОВА. Спрях да се тръшкам и да си мисля кой за какво отговаря. Моята отговорност я взех с нелекото решение отново да съм самотна майка, "спечелих" обаче ей така без да настоявам и без да ме е грижа много. Писала съм, че Веселина бе зачената поредния път когато той се беше разделил със съпругата си и затова не чуствам вина, иначе никога не бих предявила и най-малка претенция към него. Това че в крайна сметка той е с мен е негово решение, аз го истрадах приех и доколкото мога му се радвам, но както се казва вяра нямам.
В общи линии по темата обобщавам
Разделите са ми много вече . Някой от тях са предизвикани от мен, други са дело на недооценяване, но пък вината винаги остава и по малко в мен, просто се старая да живея в моя си стил и явно все някога трябва да поумнея. Преценката за една раздяла и един мъж винаги има две страни, винаги има кой да каже че някой е в повече виновен друг в по малко и т.н. Промяната е нещо което непрекъснато се случва на всеки но този който не може да я приеме и да се приспособи винаги губи самият живот си е една вечна промяна към нещо дали по добро дали по зло зависи от гледаната точка. Но аз си мисля да взема да спра вече с тея раздели, че найстина ми станаха в повече ще давам всичко от мен за да не се случва отново, пък както реши живота така ще стане не без моята намеса обаче.

Мале ама днес бая философ си падам:)

Веднъж ( не си спомням темата) бях написала, че тука  в нашия форум каквато и и да е темата ние все на вина го изкарваме - рано или късно, аз затова като един класен йезуид го нарекох" поемане на отговрност" ...
Понеже , от едната страна е социума, който знайно е винаги търси причината в "жертвата"( ето пак пресен пример- Виолета от Вип- брадъра (  дали е патка или не е - няма значение в случая, всички я наплюха понеже се заигравала с женен мъж, а че тоя мъж не може да си държи устата затворена и гащите вдигнати- никой, ама никой не виждаше и не коментираше)...от друга страна ясно е, че когато една връзка или брак се разпаднат, дори и тези дето и с бой не си признават, все пак търсят причната и в  себе си. Въпроса е, че баланса трудно се намира, че когато си наранен и са ти разпердушинили душата, трудно разбираш кое е унищожително за теб самия и кое не....но аз от личен опит знам, че преживея ли онези моменти,  в който ме завладяват гняв и безпомощност едновременно към субекта причнил тези чувства, значи вече съм добре и наистина съм продължила напред...А понеже и моите раздели станаха доста, и аз така реших, вече не мърдам- стоя си на брега на реката и каквото ми донесе:))
А, Салай, ама да вземем едно философско клубче да си спретнем, днес каквото ми е  и смутно на душата- тамън:))

Е аз пак да си кажа за "вината"  - НЯМА вина бе сладурчета: в една връзка има двама души и всеки има право да иска или не иска това или онова. Имам право да обичам солено, а не сладкор бяло, а не черно и т.н. И никой не може да ми каже че съм "Виновна" както и да постъпя - така съм решила и толкоз.... Дори и когато извършвам нещо не съвсем "редно" в очите на околните. Искам да кажа, че и женените мъже /жени/ имат право да са щастливи, да се влюбват и да правят деца....Такъв е живота - какъвто си го поискаме и направим. А и след като нещо е приключило и е факт, то е такова и край.....не можем да се върнем във времето и да го поправим, така че е излишно да си спомняме /особено негативните преживявания/. Я горе главите.... Живота продължава..... Както казва Скарлет О Хара - "И утре е ден......"

има вина но тя никога не е само на единият
сам човек кавга не правиако не е осъзната е друго нещо, но винаги я има

 [/quote]
 Ами зависи как си я дефинираш вината - явно за теб е все едно какво си правиш и нямаш навик да мислиш за последствията (или поне така звучиш). При развод има случаи при който вината е на единия родител - та явно поне съдиите са на друго мнение. Иначе всеки има право да прави каквито си иска простотии (и да си чупи главата ако иска) и после да си носи последствията. Неприятното е когато простотиите включват разжеането на дете което също ще носи последствията без никаква вина (определено без никаква вина). .......
....... А пък ако ти мислиш че си безгрешна(ен) - това е друг въпрос. Отделно че на някой хора мисленето хич не им се удава.

[/quote]

Вината трудно се дефинира и от съдийското съсловие, обаче темата тук е ПРИЧИНИ за раздяла р която тема бе прекръстена на "вина за раздяла". За "простотийте" .....няма да коментирам. Нито субективни фактори като "вина". Та....искам да кажар че причините за една раздяла не винаги водят до вина на някой от двамата....просто така е станало. И не "мисля" че съм безгрешна - сигурна съм /поне по отношение на раздялата ми с бившия ми съпруг!/

Не го приемам лично, но простотии всеки прави, 100% си ги правил и ти, ама в момента в който ги прави, той не ги квалифицира като такива.

"дефинира се трудно" е меко казано - кой е наясно със ситуацията ? Всеки гледа от собствената си камбнария ....и е прав за себе си .... А ние тук не можем да бъдем съдници, нито Господ за да кажем : "Ей този е виновен!!!"
И друго .... /изключвам себе си..!!тук - не ми се е случвало/ - толкова ли е лошо да се влюбиш дето се вика "на стари години" и да заживееш с някой друг след 20 годишен брак - има ситуации в които е невъзможна дефиницията. Според мен не бива да ставаме роби на "какво ще кажат хората" - всеки си има право на личен избор! /тук вече може да има конфликт с нечии интереси-деца, съпрузи и прочие.... но всеки решава сам за себе сир съобразно собствения си морал, ценностна система и т.н/
И последно мнение по темата /засега / :
и да се "сбърка" в нещо според мен може винаги да се извини човек, да покаже че съжалява и може и да срещне разбиране от "противниковия отбор" /толкова малко хора надживяват егото си и го правят - за съжаление... / - това би било хубаво за много хора..../разделените например/. А и "прошката" нали била дар само за боговете...

Е ....много ми е интересно тук и затова пак пиша.. :
Не ми е казвал бившия ми съпруг : "Съжалявам че ти причиних....! Не бях прав за това и това.... Искам да се събереме отново ...." - Ако беше имал куража и смелостта да си признае навреме тия работи   можеше и да му простя и да се съберем. Ама ..... изпусна момента. Сега и да го каже няма да съм навита, защото ми хареса да съм Free .... А причините /поне при нас бяха меко казано глупави, а колко се "тръшках" тогава ....не е за разправяне   -чак на психолози ходих и детето водих..../
Като мине време и осмисли човек какво е станало - някак по-различно ги вижда нещата /поне аз съм така/ и причините изглеждат по различни /някак по дребни?/ от тогава, когато се е случило.

Да бе.... ще "изслушаш" - кое? какво става в едно семейство "под юргана" и над него в подробности и като усещане няма как да разбереш!!!

Ако дода при тебе да се жалвам че съм "засегната" защото мъжа ми не ми прави /нещо..../както трябва и това е причината да се разделя с него, а той каже : "давам всичко на което съм способен.." ....Е, ти  как ще си съставиш "сравнително обективно мнение"?

Последнооооо..... /че ми отиде работния ден.. / :
Не можем да ровим на хората в душите и да бъркаме в раните. Тази тема е много хубава и полезна за онези, които още не са се разделили. Да им помогнем с каквото можем - съвети, мнения по проблеми.. и т.н.
Ако съм имала до себе си някой, който е минал през това дори само за да поговорим.....е щяло да ми е по-леко ....може би...

Е давай - сподели някоя и друга "мъжка" причина за раздяла. Какви са във вашите очи "причините"? Ще си полезен  като "Противников отбор" 

Я всички мнения на Пантер ги няма, темата е станала много интересна 

Вярно, бе, аз снощи като влязох се чудех какво не й е наред на темата. Що така 

И аз сега виждам, че ги няма, явно Пантер ги е трийнал.... Аз пък мисля, че няма лошо, даже напротив- понякога така се получава истинска  тренировка- много често това е отношението, с което жена в подобни на нашите ситуации може да изпадне...

За Мариели - не те разбирам погрешно. Съвсем добре си те разбирам. Но искам да кажа, че тук в тоя форум има ред жени /пък май и ти си от тях, де да знам и аз вече  /, които мъжете им са ги зарязали бременни поради нежеланието да имат дете и в този случай вината е ОЧЕВИДНА. За всички, освен за нашия форум, където от 15 кладенеца вода се търси за да се обвини жената. Ми не става така.
Иде да рече, че когато мъж и бременна жена се разделят вината е очеизбождащо очевидна!!! това пак е мое мнение, вие може да не сте съгласни
Такаааааа. Как така раздялата не беше неизбежна преди 1, 2 или три години. А сега изведнъж стана. Всички връзки имат кризисни периоди. Обаче някой зрели хора /и двамата във връзката/ някак си успяват да преодолеят трудностите в МЕЖДУЛИЧНОСТНИТЕ РАЗЛИЧИЯ И СЪВМЕСТНОТО СЪЖИТЕЛСТВО - защото това са двата проблема, които могат да съществуват между двама души. Другото е дребнавост.
И когато 2ма души преди n на брой години не са били различни, а после стават... тази работа намирисва .
Нещата просто се случват - ми не, не се случват Jaly нещата просто - НЕЩАТА СЕ ПРАВЯТ ОТ ХОРАТА да се случват. Хората случват нещата, а не нещата просто се случват. 
Иначе излиза, че животът е един хаос, който ти не можеш да контролираш. Ми хайде тогава да станем едни убийци всички щото аз бих искала мойто говедо бившо да го затрия от лицето на земята, и  после да кажа - ми то просто се случи.
И тука думата ОТГОВОРНОСТ къде отива. Или ДОСТОЙНСТВО. Или ДЪЛГ. Или УСИЛИЕ да правим нещата хубави.
Ей такива неща ми се въртят из главата.

Същият този дето е ОБЕЩАВАЛ и после не те иска е ЛЪЖЕЦ!!!
Пък айде после да си говорим за вината ...
Jaly смятам, че за тия неща не си права. 

Е те точно така разсъждаваше мъжа ми. Човекът, който чука и бяга.
Няма да коментирам повече, в множко ми дойдоха тия плитки разсъждения. Така ли ще възпиташ детето си -че има право да прави каквото си иска за сметка на колкото си иска човека. Ми утре този същия човек ще излезе на улицата и ще убие! Айде моля те!
Да, права си че е въпрос на морал и ценностна система. Някой без морал оставят децата си на жена си, други ги изхвърлят в кофата, а трети ги убиват.

Каси за какво не съм права? Не можеш да задължиш някого да те обича... това, че до скоро си обичал някого, но после започваш да разбираш, че чувствата ти не са вече същите не те прави лъжец!!!И колкото и това да наранява другия - живота е само един и всеки има правото да прецени как да живее своя собствен....Ти може би никога не си напускала човек, който още те обича? Ако беше, щеше да знаеш, че този, който още храни чувства  не си мисли нищо хубаво за теб в такъв момент- това теб прави ли те лош човек? И да, това се случва и в брака и макар хората да си обещали да остареят заедно, в един момент това може да се промени.... не мисля, че е проява на липса на морал да признаваш правото на другия да си тръгне, ако вече не те обича... мисля, че е въпрос на зрялост това. А ако сега ти го преценяваш като супер безотговорен (за мъжът ти говоря)  бъди сигурна, че това качество не му е от вчера....

Каси, чакай и аз да ти отговоря. Това, че съм зарязана бременна, си е факт. Но забравяш едни друг факт, аз все пак съм почни два пъти по-голяма от теб, доста повече съм живяла, и препатила. И независимо от всичко мога да преценя, че вината не е само в единия. Това, че на нас така ни се иска, е своего рода защитна реакция. И е така винаги, човек се чуства много по-добре, когато прехвърли цялата вина върху другия. Не говоря в частност, а общо за живота. Има време ще порастнете и ще разберете много неща. Дано имате късмета да намерите човека до себе си, и да бъдете щастливи.

очевидното е това, че тези мъже определено не са искали деца. за разлика от жените...


хората се променят. това е неизбежно.


напълно съм съгласна.
склонни сме да приемаме недостатъците на другия докато любовта ни мъти мозъка. тогава мислим, че това е временно и като поживеем малко с другия, той ще се промени, т.е. ще изчезнат онези черти от характера, които на нас не ни харесват. да обаче това не (винаги) става. склонни сме да идеализираме човека до нас, както и да му приписваме нашите желания и виждания за съвместния ни живот. склонни сме да не се вслушваме в думите на другия, защото искаме противоположното... и после - аз прав, другия крив...



или ако мога да онагледя нещата: 
http://images06.snimka.bg/000566883-big.jpg

Каси е още съвсем прясно наранена и още изживява нещата, но и тя донякъде има право.
Аз съм съгласна че вина винаги има и в двете страни. Не можеш наистина да задължиш някой да те обича, но след като един човек е поел отговорност е редно да може да се разчита на него. Не можете да живеете заедно - добре, но да поеме отговорност за детето в чието създаване е участвал съзнателно.
Вярно е хората се променят, нещата, които казваме днес, утре вече може да не са същите. Но това означава ли че трябва да загърбим това което сме съградили и да търсим нещо ново. И като го намерим и после пак се променим - какво тогава?
От моя опит, макар и да не съм на годините на някои знам, че дори и чувствата могат да се контролират. Всичко е въпрос на гледна точка и желание. А когато наистина има любов тя не си отива. Или не я е имало. Може да ви звучи романтично и глупаво, но аз вярвам че е така.
Не става въпрос за това какви са мъжете и какви са жените и кой е по виновен. Според мен хората са се променили. Вече нямат стимул да поддържат семейства. Не знам дали това е за добро.

да земем да се вземем накрая ли, що ли?! ЛОЛ

искам да кажа обаче, че когато си несигурен в чуствата си - не следва да правиш бебе. аз лично не съм случайно забременяла, а и каси доколкото знам.
и вината може да се дели на две ако са в равни условия - или не само в моя корем ми и в неговото шкембе расте бебе - и ако беше възможна тая научна фантастика - вЕрвайте ми, надали щяха да гледат така на нещата - размислил съм; не виждам бъдеще; или ти така, или аз шапката, вратата и за леб - за во веки веков амин.
ми аман бе!
3-4 месеца - може да катализират чуствата в друга посока, ма не и толкова генерално. чак до ненавист или всеки може да навие себе си в чуство, важното е да не обърква живота на другия. щото всеки рисува собствената си картинка сам, и когато на единия картинката не се напасва на другия, то не следва да му променя мястото или переспективата, щото видите ли така ше се напснат идеално, или да маже с 4ерен маркер и да бележи несъществуващи грешки, просто щото гледната му то4ка в един момент се променя. и затова е виновен и другия ли?! ми аре нема нужда.

милк - с4езва да приспива, после пак ако има време.

Каси, сега ти виждам постинга на предната страница, пропуснала съм го като съм чела сутринта... Ами по твоята логика, тогава хората защо изобщо се разделят или развеждат... нали именно защото нещата, които са били преди 1-2 години, дори преди 2-3 месеца изведнъж вече ги няма в наличност...и за най-гоялмо съжаление на нас хората- да аз мисля, че не можеш да контролираш живота, можеш да се опитваш, може даже понякога да успяваш.... но не можеш да контролираш как и доколко другият ще реагира, дали ще е също така почтен, като теб и ще влага толкова, колкото и ти в една връзка... Надявам се да разбираш, че не влагам нищо лично към теб( към теб- само симпатия  )- просто си разсъждавам  писменно:))

От някои хора можете да си чакате да проявят отговорност докато цъфнат налъмите.

Брей, че спор се е развихрил за вината 

Аз моята съм си я признала още в първия постинг

Преди много обичах да казвам следното - Всеки е с човека, който заслужава. - което ще рече, че ние правим избор, с кого да бъдем. Ако сме с безотговорен, пияница, насилник... наша е вината. Как мога да виня бившия, че връзката ни се разпадна, защото той е безотговорно дете, като той си беше такъв и преди четири години?  Ми моя си е вината - избрала съм го аз и сега аз ще си нося последиците... Не мога да искам от него да постъпва по неприсъщ му начин - т.е. като възрастен в нашия случай.

В тази връзка, мила Каси, докато не осъзнаеш, че ти носиш вина за вашата раздяла, още много горчилка ще изпиеш. Решавайки да създадеш семейство с човек, който не е бил на същата вълна и извинявай, ама това и за мен е очевидно само като ви видя двамата на снимките, ти сама си заложила бомба в бъдещето си...

  

Те това е де. Виж колко е просто! 
Един човек ме разбра. 
Дали не е идеализъм някакъв това... 

Е винаги съм казвала, че имаш дар слово. 

И аз се присъединявам към "отбора" на идеалистките!  За някой наистина сигурно е смешно, но е факт - любовта съществува и дай Боже всеки му да срещне Човека! И тогава...............   
Е, мисля че във всички семейства имам проблеми и ако някой каже, че не е така - лъже, но тогава разрешаването им е много по-лесно и не се търси виновен. Живота просто си върви................., а той просто е низ от компромиси, които обаче трябва да са взаимни, защото /от моя опит го казвам/, когато се правят само от едната страна, тогава рано или късно се стига до единствения изход - раздяла.

Темата интересно се е отклонила. От причини към вина.
До колкото виждам има 2 основни причини да се разделят хората - това че човека до тях се е променил и това че не се е променил
Е в кого е вината тогава?
Все си мисля че колкото по малко вина се търси, толкова по-добре. Хубаво е да осъзнаваш кое и защо се случва, но да сочиш с пръст себе си или някой друг и да обясняваш че той е виновен - смисъл никакъв. На никого няма да помогнеш и по-добре няма да се почувстваш. За това внимателен анализ и после всичко в архива.
Вече дори не съм сигурна че живота ни учи на нещо полезно и трябва да се учим и от грешките на другите. Има толквоа голямо разнообразие от грешки, които могат да се направят и без да се повтаря човек.
Всичко се променя, човек не може да стъпи два пъти в една и съща река.
За хората на които им предстои би било по-добре да потърсят решение на проблемите, вместо да мислят - ми на при другите това е било причина за раздяла, значи и при нас така ще стане.

Ако си имал връзка с някой и сте се разделили нормално, без усложнения, без обиди, без наранени хора - вина няма. Ако има наранени, обидени - вина има. И колкото по-наранени са хората толкова е по-голяма вината. По въпроса чия е - обикновено е на всички възрастни хора които са участвали в "пиесата". При някои е повече, при някой е по-малко, ама всеки си има своя дял.

Еми не че да сочиш с пръст ще оправи ситуацията ако е порядъчно объркана, ама ако прехвърлиш вината на някой друг със сигурност ще ти олекне. Поне това съм наблюдавал аз при други хора. И не го приемай лично, ама хората дето призовават да не се търси вина обикновено са най-виновните.
А за "внимателния анализ" - силно се съмнявам в способността на някои хора да го направят.


А аз вече съм сигурен че някои хора не си взимат никаква поука каквото и да им се случи.


Човек 2 пъти не стъва в една река, ама може няколко пъти почти да се удави в различни реки.

С последното изречение съм напълно съгласен - няма смисъл да очакваш лоши неща и ако има проблем: по-добре е да се опиташ както можеш да го решиш (а не да си криеш главата в пясъка).

И един личен въпрос, а ти ако искаш отговори:
Би ли ми казала какво се случи според теб? Може и на лични.

Извинявам се, че се намесвам в "личната" ви размяна на реплики със Стън:) но ето за това :.... ама хората дето призовават да не се търси вина обикновено са най-виновните..............не си прав изобщо!!! Аз често говоря и пиша, за това да не  се задълбочават хората в търесенето на вина и това не ме прави "по-виновна" или "най- виновна" или още по.... каквото се сетиш...мотивите ми не са били никога да оневинявам себе си( незаивисмо каква е ситуацията, в която съм се оказвала) а винаги ме е водило съзнанието, че да надмогнеш една обида или гняв е най-доброто, което можеш да направиш за себе си!.
.......А виж за реките съм напълно съгласна, аз почти се удавих в две различни:)) и повече никакви реки, езера или пък морета