Моята тема

Какво имате предвид под майчински инстинкт?  Желанието за съхранение на детето или желанието да се грижиш за него? Аз мога да споделя какво почувствах, когато сина ми се роди. Първия път като го видях, изпитах умиление, голяма радост, не исках да го отделя от себе си, нямах търпение да ми го дадат за да си го гушна, и напълно забравих за болката. Не го изпусках от очи, но ми беше така странно и непознато. Живеех 9 м. с представата за едно дете, но като излезе, не го чувствах по същия начин както го чувствах докато беше в корема ми, не можеш да повярвам, че е същото дете. След това ни заведоха в стаята ни и повече не ми го дадоха, видях го само за миг, но тази физиономийка така ми се наби в съзнанието, че можех да го разпозная сред 100 000 други новородени. Нямах търпение да ми го дадат да си го видя, но 24ч. не ми го даваха заради проблем при раждането, както и да е. Когато ми го дадох, го гледах, гледах и пак нищо, не го чувствах както като беше в корема ми. Поисках да го вземат, понеже се чувствах зле, след раждането. (Новородените стояха в отделно помещение в болницата където бях, даваха ни ги само за да ги кърмим) Но следващият път когато ми го дадоха, всичко беше различно за един миг, го заобичах. Предполагам, че става същото и с осиновяването виждаш го, сърцето ти трепка от вълнение, пожелаваш го, и в един момент изпитваш обич към това човече. Като влюбване от пръв поглед. Не знам това каква връзка има със инстинкта, защото ние имаме този инстинкт да се грижим за някой от деца (под формата игра с кукли, на майки и деца). Сега като видя някой бебенца и сърцето ми подскача от вълнение. Мисля си, че усещането е същото както като видиш евентуалното дете което са ти предложили да осиновиш. Сърцето ти ще изхвръкне от вълнение и като го видиш ти иде да се разтопиш и искаш само да го докоснеш и да го гушнеш.

Когато дълго време се бориш със стерилитета, в общия случай децата стават болезнена тема и лично аз в последните години даже избягвах контакт с дечица, не защото не са ми мили и сладки, напротив. Може би инстинкт за съхранение на собствените чувства. Радвах се на децата на мои близки от цялото си сърце, но също и плачех дълбоко в себе си.
Изградих в себе си стена, за да не ме боли толкова и сега ми е трудно да я разчупя. Имам чувството, че което и дете да ми дадат ще го грабна на мига. Това е букет от емоции, които са колкото универсални, толкова и лични и съкровени.

Когато доведоха в петък детенцето и той заплака на мига, все едно ме проряза нож. Тогава осъзнах, че не задоволявам само егоистичния си порив за дете, а нахлувам  в света на това създание и то няма избор. Изпитвам огромен респект към малката му душичка и уважение към съдбата му до сега и от тук нататък.

 Ще "пипам с ръкавици" по темата за инстинктите. Няколко дни чакам бурята от чувства в мен да се успокои. Като съм готова, ще пиша

  Април,много се радвам за теб! Не съм се замисляла много за точно тези емоции..............
  По повод майчиния инстикт,искам да кажа,че като родих първия си син,се уплаших от себе си-НИЩО не изпитах  !Не знам,защото бях много малка ли..........не знам.Но разбрах,че това е чувство,което не се "появява"веднага с раждането,това е чувство,което се заражда и затвърждава,нещо като любовта,само че още по-силно и бузусловно!

Април, мила, няма готов човек за родител. В някои хора има черти от характера, които ги правят чудесни родители от самото начало, има хора, които им липсват качества, но са готови да се учат - те стават бързо родители... Уви има такива /независимо дали "кръвни" или не/, които независимо отопитите си се провалят - според мен това са хора, които просто считат, че ТРАБВЯ да имат дете... но в душата си не само, че не са готови, но и не искат /нещо, което не биха си признали/. Тези хора нямат шанс да станат родители - поне не добри.

Според мен има и една възраст която за всеки е различна, но която когато я надскочиш и си свикнал да си сам с партньора си - има период на адаптация към новото малко същество - независимо от силното желание и дори от любовта. НО ако човека е добръ и стойностен - няма да продължи дълго тази адаптация, той ще свикне и даже ще заобича новите грижи и проблеми.

Чета те и мисля, че ти ще си от хората, които бързо ще свикнат - но ти трябва да се отърсиш от страха. Сигурна съм, че всяка стена ще рухне когато вземеш детето в къщи - за сега съм сигурна, че слагаш бариера на чувствата си от страх да не се обърка нещо в последния момент. Изчакай и ни пиши как се чувстваш като майка след като вземете малкото в къщи!

До тогава - горе главата и бъди силна - най-лошото е зад гърба ви - сега пътя не е лек, но е хубав и стойностен и си струва всеки инч трудности, които ще преодолеете.

Имам предвид да си готов да си дадеш органите на това дете.

Права си мила, че трябва да ти трепне сърцето, но то не трепва в първия момент. Не винаги това става веднага. Както тези, които раждат имат предродилна и следродилна треска, така и с нас се случва нещо подобно- предосиновителска треска ли, как да го нарека. Аз например в първите дни, като го видях си мислех, че моето бебе  не прилича на бебе. Та аз не бях на себе си. Април, сигурна съм, че след втората среща всичко ще ти се избистри и ще чакаш само делото и да си го прибереш. Иска се малко време да възприемеш ситуацията и дори да  възприемеш сама себе си като майка. Спомням си когато мина делото- минавам покрай една витрина и се виждам в нея - приличах на майка.

Април,следя темата с вълнение,че и мъжът ми все пита какво става Сега са те заляли порой от различни чуства ,лека-полека ще се избистрят мислите в главата ти,детенцето ще посвикне с това да те вижда,много е малък и детската градина и лелките там са единствените сигурни и безапасни неща и най-близки хора!Следващият път като идеш му занеси едно от ония търкалца -кръгче на пръчка дето малките бутат и то трака-сещаш се предполагам за тази възраст това е много интересна играчка и ще му грабне вниманието! 

Наистина сте страхотни, дължа ви малко подробности. Даже в момента като пиша всичко в мене трепери
Ходихме на втора среща и искам да ви кажа, че той дойде в ръцете ми и се гушка и беше хубаво като в приказка, поне за мене. Видях леека усмивка, но все още май и на двама ни е трудно да се отпуснем. На моменти като го държах и му говорех имах чувството, че спира да диша, просто замираше в ръцете ми. Невероятно е, не мога да пиша повече...

Сега започваме възможно най-бързо подготовката на документи, дано по-скоро насрочат делото.

Желая успешна седмица на всички, ще отговарям когато мога на майчетата, които ми пишат на лични, не се притеснявайте да ме питате. Знам какво е

Ани, и аз се разтрепервам, като те чета...

Но нека - писах ти го на лични, и тук пак ще ти го пиша. Тези емоции, които изживяваш в момента, в цялото им богатство и интензивност, се случват броени мигове в живота... Нека те изпълнят цялата, наслади им се до край, остави се на вълшебствата, които ти се случват...

Това е много хубаво, голям напредък щом чак се е гушнало в теб. Страхотно е, че си избрала своето дете. Дано всичко мине бързо и безболезнено и за двама ви, и взаимно да се пълните с радост и любов.

Април, кой не иска да бъде обичан мила! Как няма да гушка такава майка като теб! Ще те усети и то. Ще видиш!

Какво хубаво нещо! Бог да ви пази!

 

Много се радвам за вас  Хайде бързо да си взимате малкото човече 

Вдигам темата, за да ви кажа, че чакаме всеки момент да ни насрочат дело, може би ще е др. седмица

Имаше в самото начало публикувано разказче във форума, за едно осиновено момченце, което казваше, че вместо в корема е расло в сърцето на мама. Не мога да го открия, ако някой се сеща да ми помогне...

Ани радвам се многоо и ти стискам мнгооо ама многооо палците 
А ето ти линк към търсената тема
ПОСЛАНИЕ КЪМ ВСИЧКИ ОСИНОВЕНИ ДЕЦА от книга "Пилешка супа за душата"

Благодаря, това е, започнах да пиша дневник на моя син. Има ли други като мен