Здравейте, истината е, че съм ужасно ревнива жена. На 23 години, смея да твърдя, че съм и доста привлекателна. Казвам го, защото нямам проблем със самочувствието, поне не и видимо.
Не бих казала, че съм преживявала кой знае какви драми в любовта, може би само с посредната ми връзка, но проблемът ми е от мноооого по-отдавна.
Съжалявам за дългата тема, която пускам, но вече не издържам сама себе си!
Болезненото чувство на ревност ме изяжда, особено когато остана сама вечер! Ще се върна в първата ми връзка в детството-имах гадже от 14 годишна в продължение на 4 години, много се обичахме, много и захочнахме да се ревнуваме, той ме научи да му казвам абсолютно всичко,всяка мисъл в главата си дори и уж и той го правеше, замина да учи в друг град и отношенията ни бяха повече по телефона, но винаги сме били много близки,той ми беше едновременно гадже и най-добър приятел, 3 години по-голям от мен, много добродушен, открит, интелигентен, от добро семейство, бих казала аристократично, на лекари, по-богати и с малко по-резервирано отношение към мен, защото съм обикновено момиче от небогато семейство(вмъквам тези неща,за да добиете представа). Когато си дойдеше бяхме навсякъде заедно, обичахме се. Родителите му обаче го пращаха при първа възможност по бригади летата, уикендите на вилата да помага, искаха да го научат на работа и отговорности, което е похвално, но и го отделяха от мен.. Чувала съм от странични хора, че родителите му смятат, че не съм за него... Много се отклоних, съжалявам.
На около 18 години той беше на бригада, аз излязох няколко пъти с друго момче, случи ми се да го излъжа няколко пъти къде съм и с кого съм ... Той си дойде и аз се разделих с него.
От тогава започна моя АД!
Вече съм млада жена, със собствен малък, но успешен бизнес, с образование, но ужасно ревнива... Ужасно!
След него съм имала 4 по-сериозни приятели, но осъзнавам, че когато си хвана приятел вече не мога да спя, да се храня и да живея пълноценно.
Полудявам и денонощно си измислям, съчинявам и фантазирам ужасни неща, от които изпадам в паника.
Изцапал си е якето и е засъхнало нещо-аз мисля че е сп***а, одрала съм го с нокет-не съм аз, друга е, звъни му телефона-изтръпвам, че е някоя жена, сядам в колата му и ме е страх да се огледам да не намеря опаковка от презерватив, ако е много мил-гузен е, ако е мълчалив или нервен-иска да ми изневери, ако закъснее да ме вземе-ходил е при друга, ако иска да си остане да спи сам-отива при друга, ревнувам от приятелките си, от всички! Със всеки започвам да си мисля, че е по-добре да се разделя с него, отколкото да се мъча така...
Мъжа, с който излизам в момента, е уважителен към мен и ми обръща много внимание, почти постоянно сме заедно, ако не сме той ми звъни да ме чуе, разбрали сме се ако някой от си хареса друг/а и му се появят намерения в главата за нещо повече да си каже. Той дори още на първото ни излизане ми заяви, че щом е с мен е само с мен и желае аз също да бъда така. Много съм мнителна, но досега мисля че не ме е лъгал. С него съм една идея по-спокойна, но тази вечер реши да си спи в къщи, а сега са се събрали по мъжки в неговия приятел, звъня ми да ме чуе, да ме пита как съм, но аз пак изпадам в паника...
Безсилна съм и не знам какво да правя, старая се да не го натоварвам, тази вечер по никакъв начин не съм го притеснявала, казах му да си се види с приятелите, но ми е УЖАСНО трудно!
Може да звучи смешно, но получавам сърцебиене, става ми зле, представям си разни сцени, от нищото, разсейвам се, успокоявам се и изведнъж пак....
Предния ми приятел беше доста сериозен, но по ред причини (учудващо не от ревност, аз си я тая по принцип) се разделихме, и за него си мислих, че ми изневерява.
Настоящия ме запозна с родителите си, запозна ме с дъщеря си (от бившата му съпруга), което за мен е огромна и много показателна стъпка и ако няма сериозни намерение към мен, не би било редно да обърква детенцето...
Опитвам се да обясня, че мъжете, с които съм имала връзка, по принцип не са ми давали причина да ревнувам ... Тази нощ пак няма да мога да заспя, вече не знам какво да правя, прибягвала съм към успокоителни, те притъпяват състоянието ми, но като ги спра и всичко е по старому ...
Да потърся ли лекарска помощ или да опитам някакви техники за преодоляване на състоянието ми?
Осъзнавам, че така няма да имам пълноценна връзка и дори да създам семейството, което толкова много искам ... да не го проваля сама ...
Не бих казала, че съм преживявала кой знае какви драми в любовта, може би само с посредната ми връзка, но проблемът ми е от мноооого по-отдавна.
Съжалявам за дългата тема, която пускам, но вече не издържам сама себе си!
Болезненото чувство на ревност ме изяжда, особено когато остана сама вечер! Ще се върна в първата ми връзка в детството-имах гадже от 14 годишна в продължение на 4 години, много се обичахме, много и захочнахме да се ревнуваме, той ме научи да му казвам абсолютно всичко,всяка мисъл в главата си дори и уж и той го правеше, замина да учи в друг град и отношенията ни бяха повече по телефона, но винаги сме били много близки,той ми беше едновременно гадже и най-добър приятел, 3 години по-голям от мен, много добродушен, открит, интелигентен, от добро семейство, бих казала аристократично, на лекари, по-богати и с малко по-резервирано отношение към мен, защото съм обикновено момиче от небогато семейство(вмъквам тези неща,за да добиете представа). Когато си дойдеше бяхме навсякъде заедно, обичахме се. Родителите му обаче го пращаха при първа възможност по бригади летата, уикендите на вилата да помага, искаха да го научат на работа и отговорности, което е похвално, но и го отделяха от мен.. Чувала съм от странични хора, че родителите му смятат, че не съм за него... Много се отклоних, съжалявам.
На около 18 години той беше на бригада, аз излязох няколко пъти с друго момче, случи ми се да го излъжа няколко пъти къде съм и с кого съм ... Той си дойде и аз се разделих с него.
От тогава започна моя АД!
Вече съм млада жена, със собствен малък, но успешен бизнес, с образование, но ужасно ревнива... Ужасно!
След него съм имала 4 по-сериозни приятели, но осъзнавам, че когато си хвана приятел вече не мога да спя, да се храня и да живея пълноценно.
Полудявам и денонощно си измислям, съчинявам и фантазирам ужасни неща, от които изпадам в паника.
Изцапал си е якето и е засъхнало нещо-аз мисля че е сп***а, одрала съм го с нокет-не съм аз, друга е, звъни му телефона-изтръпвам, че е някоя жена, сядам в колата му и ме е страх да се огледам да не намеря опаковка от презерватив, ако е много мил-гузен е, ако е мълчалив или нервен-иска да ми изневери, ако закъснее да ме вземе-ходил е при друга, ако иска да си остане да спи сам-отива при друга, ревнувам от приятелките си, от всички! Със всеки започвам да си мисля, че е по-добре да се разделя с него, отколкото да се мъча така...
Мъжа, с който излизам в момента, е уважителен към мен и ми обръща много внимание, почти постоянно сме заедно, ако не сме той ми звъни да ме чуе, разбрали сме се ако някой от си хареса друг/а и му се появят намерения в главата за нещо повече да си каже. Той дори още на първото ни излизане ми заяви, че щом е с мен е само с мен и желае аз също да бъда така. Много съм мнителна, но досега мисля че не ме е лъгал. С него съм една идея по-спокойна, но тази вечер реши да си спи в къщи, а сега са се събрали по мъжки в неговия приятел, звъня ми да ме чуе, да ме пита как съм, но аз пак изпадам в паника...
Безсилна съм и не знам какво да правя, старая се да не го натоварвам, тази вечер по никакъв начин не съм го притеснявала, казах му да си се види с приятелите, но ми е УЖАСНО трудно!
Може да звучи смешно, но получавам сърцебиене, става ми зле, представям си разни сцени, от нищото, разсейвам се, успокоявам се и изведнъж пак....
Предния ми приятел беше доста сериозен, но по ред причини (учудващо не от ревност, аз си я тая по принцип) се разделихме, и за него си мислих, че ми изневерява.
Настоящия ме запозна с родителите си, запозна ме с дъщеря си (от бившата му съпруга), което за мен е огромна и много показателна стъпка и ако няма сериозни намерение към мен, не би било редно да обърква детенцето...
Опитвам се да обясня, че мъжете, с които съм имала връзка, по принцип не са ми давали причина да ревнувам ... Тази нощ пак няма да мога да заспя, вече не знам какво да правя, прибягвала съм към успокоителни, те притъпяват състоянието ми, но като ги спра и всичко е по старому ...
Да потърся ли лекарска помощ или да опитам някакви техники за преодоляване на състоянието ми?
Осъзнавам, че така няма да имам пълноценна връзка и дори да създам семейството, което толкова много искам ... да не го проваля сама ...
