Дълготрайна депресия

Здравей,
първоначално - по пътя към щастието - смени си ника Дай нещо по-веселко, така за душата.
Виж сега, всичко това - че нямаш работа, че си зависима от родители, че си напълняла, че нямаш добър социален живот, че имаш ниска самооценка - е само резултат от твоя проблем, а не действителният проблем. Хубавото е, че стъпките към решаването на истинската ти драма, са точно тези, горе изброените. Тоест вече си имаш списък към успеха. Като почнеш да ги изпълняваш и да им слагаш отметки V, ще видиш как истинският проблем ще започне да се решава.
Проблемът ти е, че нямаш център на твоя /малък/ свят. А той е много, много нужен.
Вероятно си търсила в мъжете до теб тази притегателна сила, центърът, опората, щитът, пилонът - както щеш го наричай. Чакала си един голям, силен и мъдър герой да те направлява, теб - милата гълъбица. В което няма нищо лошо, ако се случи, само дето, когато търсиш центъра на своя собствен свят навън винаги рискуваш по някое време тоя свят да бъде тотално прецакан, а ти - да останеш свободно електронче в безтегловност. А безтегловността / сещай се празнотата и загубата/ винаги водят до депресия и апатия.
Най-лесно е да се каже, че трябва да обичаш себе си. Само че - факт - има хора, които трудно се учат да се обичат. Те обичат себе си и обичат живота, само когато са обичани и от някой друг, и когато обичат някой друг. За тях всичко друго е бошлаф работа. Някои даже ги наричат драма куийн.
В тия случаи има два варианта. Лесен и труден. Лесният замаскира проблема - като болкоуспокояващото - пийнеш го и ти мине, макар че причината за болежката е още там. При теб лесният начин е просто да намериш следващия Герой, в който да се влюбиш, към който да насочиш енергията, мисълта, смисъла. Естествен антидепресант. Депресията ти мигом ще си иде. Ако/докато всичко е ок между вас.
Трудният вариант е - да прозреш с душата си / а не само на теория/, че в този свят, и в твоя, и в реалния, Ти си тази, която държи в шепите си щастието, и дали ще го пуснеш да се лее, или скръндзаво ще стискаш пръсти - е само твой избор. И току виж, както си висока, знаеща езици, млада, емоционална, пък и ако се обикнеш и се понапериш, около теб ще стане такава навалица от Герои, че чак ще се чудиш как да замижиш от блясъка на доспехи. Ама за това се работи, мойто момиче, влагат се усилия, напъваш се, падаш - ставаш, ако искаш да отслабнеш -пазиш диета, ако искаш да имаш кариера - учиш, ставаш рано, подаваш CV-та, ходиш, бориш се, проваляш се веднъж, два пъти, пет пъти - и на шестия с още повече ентусиазъм скачаш смело. И като пожънеш тук успехче, там похвала, на трето място повишение, после добри финанси, после смъкнато килце - и ще видиш, че можеш, че заслужаваш, че си струва, че животът може и да е щастлив, без оня отвън да ти го е дал наготово. Пък и оня ще дава. Ама на готина и уверена жена. Бъди такава. Става се. Учи се. Никой не се ражда г-жа Божествена.
Утре на интервюто - не знам за какво ще кандидатстваш - ама си представи, че си актриса. И ролята е вече на зряла, уверена, амбициозна жена. Излизаш от вас с десния крак и влизаш в роля. Ок?
А, и никога повече не излизаш от нея.
Съзнанието лесно се лъже.
Я се напери малко. Какви са тия - ям, гледам тв, дебелея. Почвай работа, ако не е на това място, веднага подавай за друго. Купувай един анцунг и марш в залата с брат ти. Направи си прическа. Излизай. Флиртувай. Живей.
И не забравяй вече коя си - мхм, ролята.
След половин година пак ще си говорим.

Деси, страхотен пост!

Нямам какво да добавя, дано девойката го проумее..
П.С - и за начало да тръгне на спорт с брат си.

Деси, наистина страхотен пост.
Адски надъхващо, адски позитивно и истинско. Горещо се надявам авторката, а и не само тя, всяко едно момиче, че и момче, което има подобен проблем да те прочете и да се замисли.
 
Към авторката.... съдбата си я градим ние сами. Колкото сме по негативни, толкова повече негативизъм привличаме.
Събуждай се сутрин и се радвай на живота, той си ни е едничък и е много ценен:)

Родителите на момичето грешат, като й осигуряват всичко. Как без стимул да постигнеш нещо. Ако нямаше възможност за постоянни излежавания пред ТВ, нямаше да я има и депресията.

Какво стана на интервюто?

Десинката, много смислен пост.

Възможно е разочарованията в личен план да са ти се отразили. Дори да е така, трябва да го превъзмогнеш, заради себе си, обичай се! Добър пост на desinkata_85 !
Най-важното е според мен ти самата да се приемеш и харесаш такава каквато си - някои неща не избираме, други зависят от нас. Ако се упрекваш за нещо, спри да го правиш. Не се самосъжалявай. Не насилвай нещата, но и не пропускай да се радваш на хубавите моменти в живота. Радвай се на това, което би те направило щастлива.  Радвай се на мига, и на това, което утре ще имаш, то става бавно, но ще го имаш!

След като си диагностицирана с депресия, то следва да имаш назначено лечение. Следваш ли го? Как ти се отразява?
Освен в мързел, в какво друго се изразява депресията ти, защото това е едно тежко състояние

Аз бих те посъветвала да се консултираш и с други специалисти. Депресията може да е симптом на друго заболяване, а не диагноза. Не ми звучат хубаво тези неща, изследвай се да ти е мирна главата, пък другото ще се нареди само  

Деси, много хубав пост.
Наистина трябва да се научиш да се обичаш първо себе си. А не смисъла на живота ти да е обичта на някой мъж, защото тия неща не са вечни.
Ако има някакъв курс как да станем нарциси, бих се записала. 
Бях преди години в подобно на твоето състояние. Това не е просто мързел. За депресията има причина.
Права е Kara. Симптом е. И сигурно е нещо ендокринно. При мен това се оказа. Отиди и изследвай всякакви хормони - на мозъка, щитовидна жлеза, панкреас, яйчници, абе всичко.
Но нагласата също ти е важна. Тоест си промени отношението към живота. Стани по положително мислеща и не се затваряй вкъщи.

Ако авторката действително е била диагностицирана с депресия от психиатър, то това е станало на база изследвания, защото клиничната депресия е свързана с биохимични промени в организма.

Истината е, че повечето психиатри поставят диагноза депресия, без никакви изследвания - за да търсят здравословна причина - диагнозата се поставя само и единствено по описани симптоми, скали и тн.
Наистина е възможно депресивно състояние да се дължи например на проблем с щитовидната жлеза, и в тоя смисъл колкото и антидепресанти да се изписват, колкото и психотерапия да се прави - ефектът е минимален.
Само че при проблем с щитовидната жлеза, нещата наистина трябва да са излезли извън релси, докато се стигне до симптоматиката на депресия. Тоест, авторката щеше да има и други здравословни оплаквания - освен депресията. В тоя смисъл напълняването може да е симптом - ако се е случило, въпреки режим на хранене.
Така или иначе, по-вероятно е в случая всичко да е на психична основа - да, депресията бележи промени в биохимията на мозъка, но те нямат отношение към цялостното здравословно състояние, тоест не се изследват по някакъв начин - простичко казано. Те се оценят само на база симптоми.

Като знам нивото на лекарите ни ходенето на психиатър не винаги ще помогне, а даже ще навреди. От опит говоря. Лутала съм се доста време докато намеря читав лекар, който наистина да му пука, а не за 2 минути да предпише нещо, да отбие номера и да каже чао.

Когато те притеснява, че нямаш работа, но в същото време продължаваш да нямаш такава, не виждам и как ще почнеш, ако те осигуряват родители.

Моя съвет е да започне нискоквалифицирана работа , примерно- на 4 часа в Била. Какъв IBM, какви сертификати! Очевидно проблема е и в общуването- запознанства по фейса, сайтове, какво може да се очаква от там, освен да си навлечеш още проблеми? Възможно е и псих. състояние да пречи на работата, обикновено работата помага, но знае ли човек......
Моя позната със същата диагноза над 40годишна  вече, си търси работа повече от 15 години и нищо. Авторката  е младо момиче , да се взима в ръце и да почва нещо да работи, каквото и да е!Да спазва лечението и да не се фиксира във външността си, истински ще я оценят по душата!

п.п. Много чудно Dana,  къде да живее и кой да я издържа, ако - както споделя,  има здравословен проблем........