РОДНИНСКИ ОТНОШЕНИЯ

  • 3 173
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 111
              Здравейте, отварям тема за роднинските отношения.  Брат и сестра. Тя семейна с дете тинейджърка и голям бизнес живее в др. град и идва 7-8 пъти в годината и не се обажда и отива при майка си т.е свекървата и не се обажда да види брат си и племенниците. От др. страна свекървата също не се обажда , защото като идват и ставали много хората. Живеем през един блок разстояние с свекито. Чуваме се с зълвата по телефона и винаги казвам да заповядат, добре са дошли, имат къде да спят.
             Друг случаи - няколко първи братовчеди също живеещи през две улици от нас, семейни с по 2 деца - поздравяваме се , питаме се как сме, но децата ни дори не се познават.
             Моля споделете вашите роднински връзки дали се поддържат или всеки си гледа неговото и не го интересува нищо наоколо.
             

# 1
  • Мнения: 3 031
Поддържам връзка единствено със сестра ми и то от няколко години, преди изобщо не бяхме близки, имахме много конфликти. С брат ми нямам отношения. С по-далечни роднини пък още повече. Общувам с хора, които харесвам, роднинството с някого не ме задължава.

# 2
  • Мнения: 9 461
Нашите отношения с роднините са абсолютно същите като на авторката. Брат ми е 8 години по-малък от мен. Вятър го вее на бял кон, момчето. Винаги всичко е било за него, гледан е като писано яйце. Това е и една от причините да се нямам с майка ми, която продължава да толерира брат ми, въпреки, че съм и казвала тези неща в очите. За внуците си, сеща се "евентуално" на празници. Баща нямам, разделени са от зачеването ми. Не ме и търси, но не ми и липсва. Дотук с моите роднини......
Свекъра ми и свекърва ми по същия начин толерират дъщеря си. Синът им, жив ли е, здрав ли е, тях това не ги вълнува. Сестра му е същия непукист. Пред хората разправяла, колко загрижена била за брат си и коооолко много го обичала, а всъщност не му е звъняла 1 година.

# 3
  • София
  • Мнения: 28 788
Близка съм само с роднини, които харесвам. Не спя в роднини, независимо дали ги харесвам или не. Не виждам проблем в поведението на сестрата. Всъщност, предпочитам приятелите си пред повечето роднини.

# 4
  • Мнения: 7 325
Със сестра ми сме доста близки Чуваме се често, като сме в България прекарваме повечето време заедно. Мъжът ми и сестра му почти не поддържат контакт. Когато идем в България ходим у тях и не са си чужди, но общуването им е различно. Не го намирам за странно. Хората сме различни.

# 5
  • Мнения: 364
Аз се виждам със сестра ми почти всеки ден, с майка ми се чувам всеки ден виждам я веднъж в седмицата, с баща ми не се чувам и не се виждам последно се чухме преди 3 год. има си друго семейство човека. Със семейството на мъжа се виждаме веднъж седмично и се чуваме всеки ден. Неговата сестра обичам колкото моята  Mr. Green Обаче с братовчеди, лели и т.н. не се чувам, виждаме се по сватби  и децата ни не се познават, което намирам за нормално в това забързано ежедневие  Peace

# 6
  • Nice
  • Мнения: 946
Някои хора се оплакват, че постоянно им се мъкнат роднини в къщи (свекърви, етърви, балдъзи  Laughing ), ти се оплакваш, че не ви навестяват. Няма угодия  Grinning Това в кръга на шегата.

Отговор по темата : в нашата къща винаги е било обратното, имаме се с повечето родинините, израстнала съм с братовчедите ми, леля ми пък ми е като майка и така. С най-близките поддържаме ежедневен контакт. Но роднини които не харесвам изобщо не се и сещам за тях.

Според мен не бива да ти прави впечатление това, всеки си има живот и си го живее. По тоя повод всяко семейство си е различно. Има братя, сестри които не се виждат с години и не се интересуват един за друг, има и такива които умират един за друг, че даже вклюават и за братовчеди, стринки, вуйчовци и тн.

# 7
  • София
  • Мнения: 4 349
Златната среда трудно се нацелва  Mr. Green Mr. Green

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
С брат ми се чувам 1-2 пъти седмично, виждаме се веднъж на месец-два. Живеем в един град, но сме заети, а и не е нужно по-често според мен.
С баща ми се чувам по-често, но се виждам доста рядко (4-5 пъти в годината), защото отиде да живее в друг град.
Категорично съм против общуването с роднини по задължение, само защото са ти роднини. Имам много роднини, с които не се познавам дори и не го намирам за странно. И такива, с които се познавам, но не общувам. Общувам само с когото и колкото ми е приятно и възможно. Моето семейство са мъжът ми и децата. От там нататък задължение имам само към баща ми, към никой друг. Не се чувствам длъжна да приемам роднини да спят у нас, нито аз ходя да спя у роднини.

# 9
  • El Paso/Los Angeles
  • Мнения: 2 229
1:1. Двама братовчеди през улица от нас живеят, от деца не сме се виждали и сега и да ги видя няма да ги позная. Пък колко още от родата си не познавам.
Имам и далечни братовчеди, които сигурно не знаят, че сме такива и с които даже не се поздравяваме по улиците.

# 10
  • Мечоландия
  • Мнения: 39
Здравейте,
аз също съм против общуването с роднини по задължение. Имам безброй примери около мен , при които когато се съберат заедно роднините , постоянно се хапят и заяждат помежду си .... е няма нужда! Не понасям семейни свади , кавги , спорове и подобни ! Имам двама братя , с единия (дали защото е най-малък) съм много близка , чуваме се постоянно , търси ме за съвети , 12год е по малък от мен ... но пък той все още няма семейство. С другия ми брат се чувам 1-2 пъти месечно, с него не сме на едни честоти Simple Smile винаги от малък ми е бил опозиция във всичко  Naughty  И двамата са далеч от мен!

Общи условия

Активация на акаунт