Да, насаме с бащата, с други мъже. И не да го привиквате като на разпит- нека излязат някъде на природа. И да не си личи, че ти си слагала думи в устата на баща си. Това е адски разочароващо- мислиш си, че говориш с друг човек и друг светоглед, а се оказва, че и татко е станал микрофон за мислите на мама.
- Публикувана: 6 ноем. 2015, 16:45 ч.
- Последно мнение: 9 септ. 2016, 14:31 ч.
Синът ми ме влудява!
Ако е истина, темата е абсурдна.
Ученик не може да се отписва и записва сам в училище - необходим е подпис и на възрастен.
Бележник се поглежда не веднъж, а на 2-3 дена макс.
Повечето жени в България работят, гледат по още 1-2 деца, но не си зарязват тийнейджърите. Как така дете не се прибира с дни и не е пуснато за национално издирване?
На 15 е. Преди много учеше, приеха го в Немска гимназия. Всичко вървеше страхотно, имах повод за гордост, докато не разбрах, че се е отписал от едно от най-престижните училища и не се е записал в някакво западнал, което просто.... Не знам. Когато научих реагирах толкова зле, бях бясня. Не можете да си представите колко дена го гледах на кръв, а баща
му както винаги ми повтяше, че е нещо съвсем
му както винаги ми повтяше, че е нещо съвсем
Като му погледнах веднъж бележника щях да припадна. Отгоре до долу пълно с двойки, забележки, отсъствия.. Какви са тия отсъствия питам. Той...мии скучно ми беше и отидохме с приятели на разходка... Е, ква разходка бе???
Аз гледам малко дете, домакинсвам и работя. Нямам възможност да се занимавам и с тинейджър и да го следя какво върши. Пък и той пред нас е като божа кравичка.
Случвало се е да не се прибира с дни, ако беше момиче щях да откачам повече... Моля се дъщеря ми да не бъде като него, че не знам как ще издържа...
Случвало се е да не се прибира с дни, ако беше момиче щях да откачам повече... Моля се дъщеря ми да не бъде като него, че не знам как ще издържа...
Повечето жени в България работят, гледат по още 1-2 деца, но не си зарязват тийнейджърите. Как така дете не се прибира с дни и не е пуснато за национално издирване?
Докато завършиха университет сме си говорили с децата по цели нощи когато се приберат у нас. От бебета сме приятели ,споделяме си ,всички хубави и лоши неща се слагат на масата и се обсъждат ,а не осъждат. За шамари не сме и помисляли,два пъти в живота си съм вдигала ръка ито преди до 10 годишна възраст.При излючителен уплах от моя страна.Та и по дупетата.
Близки сме си и до днес.
Ако не сте отделили време да познавате децата си,да сте близки докато растат ,не виждам опция сега да стане това.Почва се от раждането.Дори от преди него.
Съжалявам,но доста сте закъснели и със сила никога нищо не е постигано.
Близки сме си и до днес.
Ако не сте отделили време да познавате децата си,да сте близки докато растат ,не виждам опция сега да стане това.Почва се от раждането.Дори от преди него.
Съжалявам,но доста сте закъснели и със сила никога нищо не е постигано.
По кой точно закон момче на 15 години може да се отпише от немската гимназия и да се запише в друго училище без знанието и подписа на родителите? И как тези двойки се появиха за една нощ в бележника му. Или много филми гледаш или здраво си украсила историята, че чак да се стига до там да си го водила в моргата да види умрял наркоман. Титанична тема!
Може момчето да е изключено от гимназията и затова да е записано в някое квартално СОУ.
Спомням си, че още в началото на 8-ми клас съученик на сина ми се отписа от английската гимназия и се премести в някакво квартално училище в Първомай, защото не можел да свикне с общежитието, плачел, а и английският изведнъж му се видял много труден. Не го задържаха, дадоха му отпусното. Родителите бяха уведомени, не протестираха и така се върна у дома детето.
Майката ми звучи ужасно от това, което е написала. Изглежда така отстрани , сякаш изобщо не се интересува от сина си . Дори не разбрала навреме, че детето й е в друго училище
Вече не става да се хвали с него, щото е аутсайдер.
Не разбирам същността на тревогата, но децата се обичат, защото са наши, а не защото са успешни.
Направо не ми побира ума как може дете да отсъства с дни и да не бъде търсено?! Липсва му любов и загриженост у дома, така мисля.
Бащата ми се вижда пасивен. Под чехъл ли е?
Спомням си, че още в началото на 8-ми клас съученик на сина ми се отписа от английската гимназия и се премести в някакво квартално училище в Първомай, защото не можел да свикне с общежитието, плачел, а и английският изведнъж му се видял много труден. Не го задържаха, дадоха му отпусното. Родителите бяха уведомени, не протестираха и така се върна у дома детето.
Майката ми звучи ужасно от това, което е написала. Изглежда така отстрани , сякаш изобщо не се интересува от сина си . Дори не разбрала навреме, че детето й е в друго училище
Вече не става да се хвали с него, щото е аутсайдер. Не разбирам същността на тревогата, но децата се обичат, защото са наши, а не защото са успешни.
Направо не ми побира ума как може дете да отсъства с дни и да не бъде търсено?!
Липсва му любов и загриженост у дома, така мисля. Бащата ми се вижда пасивен. Под чехъл ли е?
Тя дори не е намекнала, че сина й взима наркотици.
просто й партнираш неволно, подаваш "идеи", тя ги поема и доразвива и хоп, още един проблем.
Относно преместването - не става така лесно. Директорът на Немската трябва да е издал удостоверение на базата на документация с обстоятелствата за преместване, характеристика на ученика, пък после трябва да има обявени свободни места в другото училище, някъде там класната все ще се сети да ти звънне, а преместването става в определен срок и тн. Само с фалшифициран подпис на възрастен не става.
просто й партнираш неволно, подаваш "идеи", тя ги поема и доразвива и хоп, още един проблем.
Относно преместването - не става така лесно. Директорът на Немската трябва да е издал удостоверение на базата на документация с обстоятелствата за преместване, характеристика на ученика, пък после трябва да има обявени свободни места в другото училище, някъде там класната все ще се сети да ти звънне, а преместването става в определен срок и тн. Само с фалшифициран подпис на възрастен не става.
Да, вярно е, че не съм обичайната любяща, загрижена майка, но аз наистина много го обичам и се притеснявам силно за него.
И не-никой не ме е уведомил за преместването му. Класната има телефона на мъжа ми, нямам представа защо въобще не се е обадила... Няма значениез минало-заминало. Аз се гордея с детето си по мой собствен начин и не го показвам, но той вече е голям и вече не го прегръщам, целувам, и не му показвам както трябва любовта си.
Просто и аз съм една такавтакава.. Въпросът е, че ме изкарва извън нерви и за това вече се отнасям с пренебрежение към това къде отсъства толкова време, но вътре в себе си наистина си умирам от притеснение. Сега го чакам да се прибере, надъхала съм се да го посрещна както трябва с умивка, да не си повишим тон и да си поговорим нормално. Трябвя да му покажа, че държа на него. 
И не-никой не ме е уведомил за преместването му. Класната има телефона на мъжа ми, нямам представа защо въобще не се е обадила... Няма значениез минало-заминало. Аз се гордея с детето си по мой собствен начин и не го показвам, но той вече е голям и вече не го прегръщам, целувам, и не му показвам както трябва любовта си.
Просто и аз съм една такавтакава.. Въпросът е, че ме изкарва извън нерви и за това вече се отнасям с пренебрежение към това къде отсъства толкова време, но вътре в себе си наистина си умирам от притеснение. Сега го чакам да се прибере, надъхала съм се да го посрещна както трябва с умивка, да не си повишим тон и да си поговорим нормално. Трябвя да му покажа, че държа на него.