Нервни кризи при детето?

И предварително се извинявам, ако това не е подходящия раздел, но не можах да намеря друг...

Ти кога последно показа на детето как да изразява, яд, болка, уплаха, ярост, любов. Това са чувства които всички изпитваме но въпроса е в това как ги владеем и как ги изразяваме.

Та ти самата си и показала, че нейната реакция те е ядосала и ти си отвърнала с удар. Незнам какво друго си очаквала от детето. След като ти възрасният човек не се владееш. Чудесно е че детето ти е изкарало яда върху възглавницата. А не върху някой човек.

Детето ти няма проблем. Проблема е в твоето общуване с нея.
Има много литература на тази тема. Почети повечко...и успех.

Да, вярно е, признавам и своята грешка, защото аз също съм много нервна и често се заяждам с нея без причина. Имам много проблеми в работата, сама отглеждам детето и не зная как да подходя с нея.
 Наистина ли е нормално да плаче до такава степен, че да започне да диша тежко и да губи съзнание? Бих искала отговора да е положителен, но се съмнявам. И все пак не мога да знам какво вършат другите деца с домовете си. Никой няма да дойде и на мен да разкаже.
 И, да аз я предизвиках в тази ситуация. Помолих я да намери нещо в интернет, но понеже тя не успя и ми каза, че не го намира, й казах "Да, разбира се когато те помоля нещо ти никога не искаш да го направиш." и детето малко ми повиши тон, за да потвърди че иска да ми помогне, но просто не намира даденото нещо и аз ...и казах, че е идиотка... Знам, сега се обвинявам, защото вероятно аз съм главния подстрекател. Тя ми каза тъпачка, ударих и шамар и така стана всичко... Всъщност мисля, че се притесни най-вече заради яда който си изкарах върху нея. И без това и се бяха насъбрали много неща на главата...
И все пак мисля, че прекали, защото днес съседите отново ще ме разпитват какви са били тези писъци...

Интересно си общуваш с дъщеря си.

Лелеее удряш си детето, наричаш я идиотка и мислиш,че то има проблем????!!!???!!??!
Ти си проблема,ти и твоето неадекватно държание! Вземи мерки, посъветвай се с психолог,докато не е станало късно и не ,,повредиш,, и детето...
Знам че звучи крайно, но от всичките майки които познавам,никоя не си позволява такова държание с детето си!

Оставам с впечатлението, че главното ти притеснение са съседите. Понеже те разпитват и слухтят, ти е неприятно, че дъщеря ти крещи.

Аз като гледам не тя е прекалила 

 В случая ти си започнала кавгата и детето се е защитило. Едно дете на 14 вече е голямо и разбира всичко. Никога, по никакъв повод не трябва да я обиждаш или удряш, тя ще го запомни завинаги и в момента, в който стане самостоятелна ще "избяга" от теб. Разбирам, че има моменти, когато нервите не издържат - тогава отиди в другата стая, изчакай да ти поразмине и тогава говори с дъщеря си. Много е важно за детето родителят да е стабилен и уравновесен - все пак ти си нейния модел на поведение. Каквото й покажеш сега - това ще е тя в бъдещето. Съседите нямат значение, нейното поведение в случая е реакция на твоята агресия.
 Твоята дъщеря вече е личност и се нуждае от уважение. Ако ти я научиш, че да я мачкаш и обиждаш е нещо нормално, утре тя ще си избере някой изрод за съпруг и ще мисли, че е в реда на нещата той да я бие и малтретира. Твоето отношение е важно за нейната себеоценка и самочувствие. Мисли за бъдещето й.

rariranata, тръгнала си по лош път и разсъждаваш по грешен начин. Трудно е да се държиш нормално, когато животът ти е хаос. Не се обвинявай, сгрешила си, човешко е. Прости си. Самообвиненията само ще те дърпат назад. Хубаво е, че си решила да потърсиш помощ и да се опиташ да помогнеш на себе си и дъщеря си. Опитай се да работиш върху причините, които те изнервят. Повтаряй си често кои са важните неща в живота ти, за които си струва да се ядосваш. Работата е просто работа и там винаги ще има хора, които ще те карат да се чувстваш зле. Не го позволявай. Теглиш една майна и си забраняваш да го изживяваш. Не става от раз, но с времето се постига.
Истеричните състояния, в които изпадат децата изглеждат като нещо лошо, но всъщност са добро. По-добре е да изкарват гнева си, отколкото да го задържат в себе си. Детето си е съвсем наред и трябва да я убедиш в това. Каквото и да прави дъщеря ти, крещи, удря, чупи, псува, обижда, приеми го. Не се опитвай да го тушираш като отвръщаш по подобен начин. Комшиите какво ще си помислят е все тая. Това са нейните емоции и тя има право да ги изрази, а ти си длъжна да ги приемеш. Единственото, което трябва да правиш в такъв момент е да се опиташ а я прегърнеш и да й кажеш, че всичко ще се оправи. Забрани си да й посягаш и да я обиждаш. Каквито и усилия да ти струва, никога не го прави. Шамарът от майка боли най-много.
Хормоните, които бушуват в момента в нея няма как да оправиш. Нито тя може да ги контролира. Нормално е да се държи ненормално. Това е временно състояние, но може да остави трайни следи във вашия живот. Не го допускай.
Говори всеки ден с дъщеря си. Говори така както би говорила с друг човек на твоята възраст. Поискай й прошка. Обясни й защо си се държала така с нея. Кажи й как се чувстваш объркана и колко те боли. Кажи й, че тя е най-важното нещо в живота ти и я обичаш безкрайно такава каквото е. Кажи й, че нищо никога няма да промени това. Благодари й, че я имаш. Когато детето знае, че е обичано безусловно успява да преодолее по-лесно всички проблеми. Въведи в ежедневието ви малките моменти на показване на обич, които не пропускай дори да сте се скарали. Целувай я сутрин като се разделяте и вечер, когато си лягате и й казвай обичам те.
Запомни, че проблемът не е в нея и не си позволявай да я съдиш или виниш  

Радвай се, че само вика.

Следващата стъпка на момичета, които не се разбират с майките си, е да си намери "спасител", някое гадже, с което дори да забременее, само и само да направи нещо и да се измъкне от дома.

Значи, ти си нервна, предизвикваш я, заяждаш се с нея без причина, наричаш я идиотка, биеш я, а темата е "Нервни кризи при детето?"?   
Не искам да съм лоша, затова единствено ще кажа:
Ти, и само ти, имаш нужда от психолог.Ще направиш добро и на себе си, а най-вече и на детето си, ако посещаваш добър такъв.
Детето ти няма вина.То просто имитира твоето поведение.Това вижда у дома, така и се държи.
Децата са копие на родителското поведение.Ако ти беше мила, добра, любяща и съпричастна майка, щеше да имаш една мила, добра и любяща дъщеря.

И от цялата тази работа теб те притесни, че съседите са ви чули? Странна майка си да ти кажа честно.

Това, че имаш проблеми в работата е твой проблем, не на дъщеря ти. Това, че не знаеш как да подхождаш към нея, също е твой проблем, който е най-добре да го решиш. Все пак това е твоето дете и се предполага, че ти трябва да си човека, който я познава добре.

Ти си й казала идиотка и тя ти отвръща с тъпачка. Т.е. на вербалната атака с вербална, ама ти не оставаш длъжна и включваш и шамари, щото си безсилна, нали? Защото как така детето ще бъде същото като теб? Защото даваш пример от вида - не искам да правиш така както правя аз. Децата са огледало на родителите си. Ако едно дете удря и крещи го прави, защото така се отнасят с него в къщи.

Нищо странно- съвсем нормална изнервена самотна майка. А детето е нормална дъщеря, растяща без баща.

Дори и в такава ситуация обаче може да се постигне нормалност- но с търпение и интелект, не с викане и изискване.

The Siren of Titan, съгласна съм с теб.

Обаче майката няма да го направи. Тя ще продължава да изисква нещата да стават по нейния начин. Ще продължава да тормози дъщеря си дори и след години.

Дано греша.