От известно време работя в голяма международна фирма и един от мениджърите- чужденци там, с които работихме заедно и който отскоро стана директен мой шеф месеци наред проявяваше нескрит интерес към мен. Обичаше да показва загриженост като уреждаше всички мои проблеми с предимство и веднага щом го уведомя за тях. Веднъж много елегантно ми вметна, че би се радвал между нас да има нещо повече (беше преди да стане мой пряк шеф). Вниманието му винаги ме е ласкало, а и той е мил и добър човек, но съм омъжена и той също и това винаги ме е спирало да откликна на вниманието му. Същевременно се опитах да огранича доколкото ми е възможно контактите си с него и се стараех да комуникирам с другия отговорен мениджър, когато е необходим съпорт.
Преди около месец обаче имах възможност да изразя благодарността си към него във връзка с негов жест към мен и явно той прие това като зелен светофар за нещо повече. След като нищо не получи
започна да се държи различно- да търси вниманието на други колежки, да флиртува пред очите ми с тях като мен ме игнорира, същевременно обаче не може да се стърпи и идва при мен да ме пита как съм, как е минал уикенда ми и т.н.
Той не ми е безразличен, защото наистина е мил човек, но между нас никога няма да има нищо, няма да мога да си простя ако причиня това на своето или на нечие друго семейство.
Чудя се как ще продължавам така, а обичам работата си и екипа, с който работя и не искам да напускам.
Не разбирам и защо промени така внезапно отношението си, при положение, че и сега не съм му безразлична. Искам да разговарям с него, а е трудно да остана сега насаме с него, особено откакто позицията му във фирмата стана толкова отговорна...
Преди около месец обаче имах възможност да изразя благодарността си към него във връзка с негов жест към мен и явно той прие това като зелен светофар за нещо повече. След като нищо не получи
започна да се държи различно- да търси вниманието на други колежки, да флиртува пред очите ми с тях като мен ме игнорира, същевременно обаче не може да се стърпи и идва при мен да ме пита как съм, как е минал уикенда ми и т.н.
Той не ми е безразличен, защото наистина е мил човек, но между нас никога няма да има нищо, няма да мога да си простя ако причиня това на своето или на нечие друго семейство.
Чудя се как ще продължавам така, а обичам работата си и екипа, с който работя и не искам да напускам.
Не разбирам и защо промени така внезапно отношението си, при положение, че и сега не съм му безразлична. Искам да разговарям с него, а е трудно да остана сега насаме с него, особено откакто позицията му във фирмата стана толкова отговорна...
