Да започна с това, че не съм родителя, а детето, момче на почти 17. Преди два месеца се случи нещо тъпо, което ще е кофти да го споделим с нашите, но ще се наложи, така че реших да разбера как един родител би го възприел. Бяхме на почивка аз, майка, приятеля й, неговата дъщеря и брат ни. Бяхме на дискотека една вечер с "доведената ми сестра", която е на 16, и се прибрахме почти на сутринта. Тъй като бяхме в хотел ние с брат ми бяхме в една стая, а тя сама в друга, и да не го събудим, защото трябваше да тропам на вратата, за да ми отвори решихме да отида в нейната стая. Легнахме си и по едно време просто се случи, правихме секс, дължа го на факта, че и двамата бяхме почерпени и не мислехме трезво. Проблема е, че брат ми ни хвана в крачка. Вратата на терасата беше отворена, а самите огради между терасите можеха да се прескачат спокойно и най-вероятно е чул някакъв странен шум и човека е решил да провери какво се случва. 
От тогава насам, той постоянно ни тормози, иска и от двама ни пари, за да си мълчи. Дори си позволява, когато нашите ми дадат пари да си напазарувам дрехи или нещо, да дойде с мен и с половината сума той да си напазарува. И ако не му изпълним някакво желание ни заплашва, че ще ни издаде какво се е случило тогава. Момичето живее при майка си и само през уикендите е унас, но днес поговорихме и решихме скоро сами да кажем на нашите преди той да го е направил. Само на 12 е, но е истинско превъплъщение на дявола, омръзна ми от капризите му. Нямам абсолютно никакви чувства към момичето, както и тя, тогава явно хормоните просто надделяха.
Разбрани родители са и са приемали с лекота много по-лоши новини, но не знам как биха го възприели това. Та искам да знам вие как бихте реагирали при такъв случай?
От тогава насам, той постоянно ни тормози, иска и от двама ни пари, за да си мълчи. Дори си позволява, когато нашите ми дадат пари да си напазарувам дрехи или нещо, да дойде с мен и с половината сума той да си напазарува. И ако не му изпълним някакво желание ни заплашва, че ще ни издаде какво се е случило тогава. Момичето живее при майка си и само през уикендите е унас, но днес поговорихме и решихме скоро сами да кажем на нашите преди той да го е направил. Само на 12 е, но е истинско превъплъщение на дявола, омръзна ми от капризите му. Нямам абсолютно никакви чувства към момичето, както и тя, тогава явно хормоните просто надделяха.
Разбрани родители са и са приемали с лекота много по-лоши новини, но не знам как биха го възприели това. Та искам да знам вие как бихте реагирали при такъв случай?
