Здравейте. Пиша леко притеснена. Дъщеря ми е на 1годинак и 4 месеца и не иска да се пусне да ходи сама. Ходи само ако сме я хванали за ръчичка или ако се е хванала за нещо (по мебелите, стените, количката). Няколко пъти успях да я излъжа да направи няколко крачки сама но само когато тя не знае че не я държа. В момента в който види че никой не я държи веднага пада. Знам че няма здравословен проблем защото ходи много спокойно когато се е хванала за някого. Но ме тревожи това че психически не може да се отпусне и да преодолее страха си от ходенето. Не е падала лошо така че да се е изплашила и не проумявам защо толкова много се страхува. Даже вече когато я карам да ходи сама тя понякога трепери от страх. Много мои приятели и познати ми казват, че се притеснявам излишно но аз вече не издържам да виждам как всички деца на нейната възраст вече ходят а тя не. Какво да направя за да я накарам да ходи и колко още да чакам. Нормално ли е да не ходи на 1г.и 4м.
- Публикувана: 1 юли 2015, 14:53 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2015, 21:41 ч.
Детето ми е на 1г. и 4м. и не ходи
Сама казваш, че детето си ходи, но хванато за ръка, значи когато реши, ще тръгне. Имало ли е падане, нещо, от което да се уплаши? Нали казват, че до към година и половина е нормално, детето още да не ходи самостоятелно. Защо не се консултирате с невролог за успокоение? Друго не знам, какво да посъветвам, аз лично не съм фен на каишки, уокъри и прочие средства за прохождане. Защо не й вземете количка за кукли? Така, ще се лъже, че е хваната и може да си ходи.
За мен детето си ходи 
просто я е страх да ходи сама. Когато се почуства уверена и ще се пусне, не се притеснявай.
Моят син проходи точно на тази възраст, така че те разбирам....тогава като бях чела мисля че до 1г и 6м беше нормата детето да проходи, ако толкова те притеснява нещо направи консулт с лекар, но се съмнявам детето да има проблем. Карай я да идва на кратко разстояние точно 2-3 крачки за да добие увереност, подавай ръце уж, че й остава малко да те стигне и като тръгне се дръпни още малко назад и така. Може да й вземеш количка за кукли или нещо подобно т.е. да има някаква опора като е сама.
просто я е страх да ходи сама. Когато се почуства уверена и ще се пусне, не се притеснявай. Моят син проходи точно на тази възраст, така че те разбирам....тогава като бях чела мисля че до 1г и 6м беше нормата детето да проходи, ако толкова те притеснява нещо направи консулт с лекар, но се съмнявам детето да има проблем. Карай я да идва на кратко разстояние точно 2-3 крачки за да добие увереност, подавай ръце уж, че й остава малко да те стигне и като тръгне се дръпни още малко назад и така. Може да й вземеш количка за кукли или нещо подобно т.е. да има някаква опора като е сама.
Т.е., ходи, хванала пръста ти, но се не се пуска да тръгне сама, без да ти държи пръста?
И аз мисля като тези твои познати 
Дъщеричката ти ходи, от това, което описваш. Педиатърът на детето какво мисли за тези притеснения, в случай, че сте говорили за това?
Горната граница на нормата е годинка и половина. Поне според нашия педиатър и това, което ми отговори, когато преди време аз попитах за "нормата".
Пък и тя, по това, което описваш, ходи.
ПП. Някой вече ме е изпреварил, докато аз се туткам с моя пост
Цитат
Много мои приятели и познати ми казват, че се притеснявам излишно
Дъщеричката ти ходи, от това, което описваш. Педиатърът на детето какво мисли за тези притеснения, в случай, че сте говорили за това?
Цитат
Нормално ли е да не ходи на 1г.и 4м.
Горната граница на нормата е годинка и половина. Поне според нашия педиатър и това, което ми отговори, когато преди време аз попитах за "нормата".
Пък и тя, по това, което описваш, ходи.
ПП. Някой вече ме е изпреварил, докато аз се туткам с моя пост
Щом детето е здраво и ходи за ръка ,няма за какво да се притесняваш. Не я насилвай. Когато се престраши ,сама ще се пусне и ще е стабилна. Спри да го сравняваш с другите деца и да слагаш детето в рамки. Всяко дете е уникално.Радвай му се и не се шашкай. Много скоро не само,че ще ходи, но и ще тича и сама ще се смееш,че си се притеснявала.
По това което описваш тя си ходи и няма място за притеснение.Явно не се чувства уверена.Мисля.че е по добре да не я насилваш да ходи сама.Когато се почувства уверена ще тръгне.Иначе всяко дете различно се развива във всяко едно отношение.Моето проходи на 10 месеца и педиатъра ми се караше и ми казваше,че е рано да не го оставям да ходи.Но ето че е почти на две години,а не говори. 
Дребосъчето по някаква причина има проблем с вестибуларния апарат. Защо не си направите един консулт с невролог, за да сте по-спокойни?
Дъщеря ми закъсня с прохождането, не счетох, че е чак такъв проблем, защото е "в норма да проходи до 1 г. и 6 мес.", а в нашето семейство всички сме къснопрохождащи, и после лъснаха още "красоти".
Иначе вариант да се чувства по-спокойна е да й вземете уокър или стабилна кукленска количка. Хем да се подпира на тях, хем психологически да се откачи от ръчичката. Синът ми тръгна с една количка точно, пак на 1 г. 4 мес. И при него после лъснаха някои проблеми, но поне не е като малката.
Дъщеря ми закъсня с прохождането, не счетох, че е чак такъв проблем, защото е "в норма да проходи до 1 г. и 6 мес.", а в нашето семейство всички сме къснопрохождащи, и после лъснаха още "красоти".
Иначе вариант да се чувства по-спокойна е да й вземете уокър или стабилна кукленска количка. Хем да се подпира на тях, хем психологически да се откачи от ръчичката. Синът ми тръгна с една количка точно, пак на 1 г. 4 мес. И при него после лъснаха някои проблеми, но поне не е като малката.
Дребосъчето по някаква причина има проблем с вестибуларния апарат. Защо не си направите един консулт с невролог, за да сте по-спокойни?
Еее извинявай ама как реши така
? Това, че детето пада според мен си е от страх когато осъзнае, че няма опора...чак пък проблем с вестибуларния 
Съвсем нормално е детето да се страхува в началото и да търси някаква опора. Моя приятелка имаше същия проблем с едното си дете и успяха да го преодолеят като му даваше в ръката нещо, което детето смяташе за опора - веднъж сгънат вестник, друг път пръчка, работеше даже и със солета. За детето беше важно да чувства, че се е хванало за нещо. При моето дете пък двамата с мъжа ми сядахме на пода и си хващахме ръцете около детето, така че то да остане между двама ни и да се подпира на нас. В началото ни ползваше активно за опора, после се раздалечавахме и то правеше 2-3 крачки. Много беше смешно, че като се подпреше някъде и не искаше да тръгне на обратно, ако няма за какво да се хване. Отпусна се да ходи на 1,2 мес. Може да опиташ и така, но според мен няма място за притеснение и детето само ще се пусне като му дойде времето.
Благодаря ви за отговорите Много мили коментари и ме накарахте да се чувствам по-добре. Думата "не издържам" не е описание за това че ме е яд че другите ходят а за безпокойство че моето не ходи. Но може би както казвате наистина трябва да имам повече търпение. Карам я да ходи защото иначе се чувствам все едно не съм я учила или взела някаква инициатива за прохождането и. Когато кажа на колко е и че не ходи имам чувството че хората и повечето от майките ме гледат обвинително и почват да обясняват как техните деца вече отдавна ходят. Не съм се изморила да я вода за ръка. Никога няма да се изморя и помагам да се движи. Дори да има наистина проблем с вестибуларния апарат ( дано да не е така) ще направя всичко за нея. Ще ви се похваля когато най- сетне проходи Благодаря още веднъж.
Много мили коментари и ме накарахте да се чувствам по-добре. Думата "не издържам" не е описание за това че ме е яд че другите ходят а за безпокойство че моето не ходи. Но може би както казвате наистина трябва да имам повече търпение. Карам я да ходи защото иначе се чувствам все едно не съм я учила или взела някаква инициатива за прохождането и. Когато кажа на колко е и че не ходи имам чувството че хората и повечето от майките ме гледат обвинително и почват да обясняват как техните деца вече отдавна ходят. Не съм се изморила да я вода за ръка. Никога няма да се изморя и помагам да се движи. Дори да има наистина проблем с вестибуларния апарат ( дано да не е така) ще направя всичко за нея. Ще ви се похваля когато най- сетне проходи Благодаря още веднъж. Карам я да ходи защото иначе се чувствам все едно не съм я учила или взела някаква инициатива за прохождането и. Когато кажа на колко е и че не ходи имам чувството че хората и повечето от майките ме гледат обвинително и почват да обясняват как техните деца вече отдавна ходят.
Да си гледат и приказват.