?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 820 179
  • 20 915
  •   1
Отговори
# 18 495
  • София
  • Мнения: 12 006
Е, яла! Студентка и яла Simple Smile Оксиморон Wink
Хапвала е по сандвич, пица на парче за обяд, хот дог или някаква пастичка и с това е приключвало яденето й. Да не говорим, че има студентски столове и заведенийца с топла витрина. За 2-3 лв ще се наядеш и преядеш. На вечеря същото, или някой обожател я почерпи...
Колко толкова сте яли или готвили, като сте били на по 20 години!
E, 5г. ли ще караш на дюнери и пица на парче? За от време на време между лекции и купони - да, ама за постоянно не ми се вижда реално. Или викаш набляга на другото - някой да я води по ресторанти  Laughing.

# 18 496
  • София
  • Мнения: 17 777
Подсетихте ме за един случай. Една колежка от университета преди ми разказваше (тя не идваше на лекциите, ходеше си на работа и само на изпитите се опитваше) как приятелят й я питал къде на шега, къде не защо и на него не му приготвя храна за работа, като приготвя на себе си.

Аз обичам да готвя, като имам муза и време, но въпреки това много бих се подразнила, ако отделям от свободното си време да си направя храна, а някой мамин, когото го мързи и предпочита пица на парче в обедната, иска и него да го пращам с торбичка със запаси. Ама има и такива жени, сутрин пращат и детето, и милото наравно с него с кутийка за обяд.

# 18 497
  • София
  • Мнения: 12 006
И какъв е проблема, ако по принцип се готви, да се сипе в кутиика за обяд на миуото и детето, че не разбрах? Хем ще е по-здравословно от дюнера и пицата, хем и по евтино за семейния бюджет. Ако следва да се готви само за тяхния обяд е друго. Ама то това по-скоро за по-зрели връзки. Ако е само някакво там гадженце, с което не се живее заедно - не видам как момъка ще има подобни желания.

# 18 498
  • София
  • Мнения: 17 292
Значи, правя кюфтенца, слагам кутийка за мен, кутийка за детето, пък мъжът ми ако иска, сам да си направи кюфтаци Joy
То и аз съм еманципирана жена, ама чак такъв остър завой ... Не знам как си го представяте това студентство без готвене, сигурно при мама сте си живяли в студентските години Simple Smile

# 18 499
  • Мнения: 330
но въпреки това много бих се подразнила, ако отделям от свободното си време да си направя храна, а някой мамин, когото го мързи и предпочита пица на парче в обедната, иска и него да го пращам с торбичка със запаси. 
Catcher, не съм убеден, че си толкова крайна, колкото демонстрираш. У вас е заложено да сте грижовни. Ако маминият компенсира по друг начин мързела да сготви нещо, с какъвто и да е мил жест на любов и внимание - не просто ще готвиш, но и ще питаш за предпочитания. Ако човек не е непоправим егоист - милото и грижовно отношение мотивират идентичното в партньора.

# 18 500
  • Мнения: 13 770
Да, и аз това се позачудих - готвиш за себе си, пък "оня там", да се оправя сам.

Защо всъщност говорим за готвене в семейството в две отделни теми Simple Smile

# 18 501
  • Мнения: 15 619
Аз я разбирам The Catcher in the Rye. На същото мнение съм. Никаква трудност не ми представлява да готвя и да приготвям, даже удоволствие ми носи. Но ако някой лежи на това рамо и смята, че ми е задължение, много е сбъркал. Основно задължение на всеки е да си прибърсва д-то, щом е здрав и прав. Останалото е удоволствие.

# 18 502
  • София
  • Мнения: 24 839
Много се пазите нещо да не ви стане задължение.
И след няма много време, се нареждате на опашката от мами с деца за нов ерген, когото да научите да има задължения.......... Joy

# 18 503
  • Мнения: 15 619
absurT,  знаейки какво е да загубиш съпруга си, това ли пожелаваш, хилейки се? 

# 18 504
  • София
  • Мнения: 17 777
Те си живееха заедно от 3-4г мисля. Тя също се прибираше по- късно от него. Е, не като авторката, ама в 8-9 примерно. Повече подробности не знам- дали в крайна сметка започна да му прави кутийка или не.

Елронд, ще видя, ако ме накарат Laughing. За някои неща съм търпелива, за други- не. Не визирам вечеря в семейството. На мен лично ми е досадно да нося и приготвям храна за 3-4-5 дни напред. Не практикувам сипването от вечерята за другия ден. Винаги, когато съм го правила, е било отделно мероприятие и меню. И в този ред на мисли- не бих. Ако кажеш на човека в разговор- що не си носиш храна и отговорът е, че не му се занимава, защо аз да се занимавам, ако също ходя на работа и отделям от времето си?! И на мен не ми се занимава точно с това, ама е по- евтино и по- полезно. 

Пазим се Абсурт, няма нужда от уж ехидни примери с уклон към селска клетва. Много злобно.

# 18 505
  • Мнения: 30 802
Ами честно казано, аз като студентка не съм готвила абс. нищо, ама наистина. Е, освен 1-2 пъти ей така за вкус, но то нямаше условия. Студентски стол, китайска храна за вкъщи, а и доста полуготови спагети сме изяли. Да, и пици и дюнери също.

Мен ме товари изискването да е готово и точно в Х часа и да е мое задължение, което ако не изпълня, ще има мрънкане. Сега с деца няма друг начин, готвенето е рутина и ежедневие. Но като студентка да ми стане задължение...ами нямаше как да стане, примерно любимото ми беше да отблея в библиотеката, да карам на сандвич - точно пък да съм готова в определен час с обяд всеки ден...то нали затова са студентските години, за абс. свободен и неструктуриран ден.

# 18 506
  • Мнения: 14 966
Изместихте основната идея. Всеки си готви, дори и като студент.
Авторката се беше загрижила , че може да се провали връзката , защото работата и не и позволява да готви вечер на любимия. И оттук тръгна дали на тази възраст, вместо гаджета , е по-добре да се живее на семейни начала и момичето още отрано да го играе готвачка на конкубинката си. Губи се очарованието от връзката , живеенето на семейни начала лишава едно момиче от много луксове и го прави средностатистическа жена с ангажименти. Не ги разбирам тези съжителства . Нека да готви, но да го покани на вечеря у тях , а не да и е задължение. Нека да излиза на срещи , да е наконтена и натокана, защото този период от живота единствено и позволява тази относителна независимост.
Вие отидохте в манджите Rolling Eyes

# 18 507
  • Мнения: 330
Аз я разбирам The Catcher in the Rye. На същото мнение съм. Никаква трудност не ми представлява да готвя и да приготвям, даже удоволствие ми носи. Но ако някой лежи на това рамо и смята, че ми е задължение, много е сбъркал. Основно задължение на всеки е да си прибърсва д-то, щом е здрав и прав. Останалото е удоволствие.
Luna, ти не опонираш, а ме потвърждаваш. Точно това визирам - ако ти го чувстваш като задължение да му приготвиш кутия с обяд - значи отсрещният, навярно, не се е постарал достатъчно, за да те мотивира, примерно, да се лишиш от лично време, но да изпратиш маминия на работа, с ясната идея, че си се погрижила за него, защото ти така го чувстваш, защото ти самата го желаеш. И маминият вече няма да е мамин, а да речем - милото.

# 18 508
  • Мнения: 15 619
 Elrond, аз изхождам единствено от ситуации, които показват очакват ли от теб да им приготвиш, или и те/той/тя го правят и за  себе си и за теб. Няма значение колко е голямо желанието ми, би се изпарило, ако отсреща смятат, че е мое задължение и ще седят да чакат.
Така разбрах и мнението на The Catcher in the Rye. Разбира се, възможно е погрешно да съм разбрала. Не ми се връща назад да чета.

# 18 509
  • Мнения: 6 881
Сирен, неструктуриранит ден е опция, ако имаш само да учиш. Ако трябва да ходиш на лекции, да работиш по проекти с други хора и да работиш, за да се издържаш - не виждам как ще стане без структура. Не виждам как ще стане иначе.
Според мен човек, който е решил да учи висше образование и се смята за поне средно интелегентен, би трябвало да е запознат с недостатъците на всякаква "бърза храна" години наред.

Общи условия

Активация на акаунт