Ами, точно това му казвах и аз, че това ме тревожи, говорили сме нормално по въпроса, без скандали и т.н. уж се прави, че разбира, обаче от действията му съдя, че явно не разбира. Дава ми пример с едни общи приятели, как момичето никога не казвало и гък на момчето като излизало и т.н. Да, ама това момче не се напива така.
Разказвал ми е, как като разбрал за диагнозата на майка му отишъл и се е напил още вечерта. И така няколко пъти. Просто му е начин на поведение това нещо. Обади ми се преди няколко часа - признавам си, че не бях права - но му се развиках жестоко. Каза ми, че нищо лошо не било станало, да съм му направила живота щастлив, за да не пиел. Та и аз се оказах виновна. Явно това, че ме е излъгал, че си е взел поука и че няма да прави така отново, не значи нищо за него. Щом не е паднал да си строши главата и помни горе долу как се е прибрал, значи всичко е наред. А, това, че ми говореше пълни безсмислици по телефона, пак не значи, че е бил пиян. Нямало значение с кого излиза, той бил отговорен за действията си, не били виновни момчетата. (Как пък само като е с тях прекалява ми е много чудно) Е, хубаво ама тука си противоречи малко. Последно кой е виновен? Той, аз, живота?
А защо не го попита как точно да го направиш щастлив? Или пък го питай той теб кога ще те направи щастлива?
Човек сам си прави живота щастлив.
Аз на такива думи бих отвърнала - "Ами явно те правя нещастен. Време е да потърсиш щастието си".
Колкото до предишния ти въпрос за ултиматума. Никой не обича ултиматуми. При повечето хора даже може да се предизвика и обратна реакция.
Тука няма виновни. Той сам си прави живота. Насила никой не го кара да пие.
За теб се отнася същото. Седиш с алкохолик и се оплакваш. Никой насила не те кара.
Само да вметна, че да чакаш някой да ти прати смс дали се е прибрал е смехотворно. Такива неща изискват родителите. Ти не си му майка.
Прочетох и че родителите му също са били алкохолици.
Няма спасение тогава. В повечето случаи децата на алкохолици също вървя по техните стъпи. Не всички обаче. Аз не понасям алкохол, нито пияни хора. Но брат ми си пийва и то стабилно.
Мисля, че проблемът е, че мислиш че всички други са нормални и всяка твоя различност ти се срува огромна. Не обичаш и приемаш себе си и ти се струва, че и другите няма да го направят. Дори и да търсиш някой, който има подобни на твоите особености то поне да е мил и грижовен. Защо толкова емоционален човек като теб да се обвързва с грубиян, който ще го съсипе?