не знам от къде да започна.
Като за начало, започвай с ГЛАВНА буква изреченията си.
- Публикувана: 12 юни 2015, 09:48 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2015, 14:20 ч.
искам да избягам от него,но къде?
Като за начало, започвай с ГЛАВНА буква изреченията си.
не знам от къде да започна.
Като за начало, започвай с ГЛАВНА буква изреченията си.
Моя съвет е веднага да намериш начин да се махнеш.Скапваш психиката на голямото си дете .
Малкото скоро и то ще започне да усеща.
Той няма НИКОГА да се промени.Само ще става по зле.
Родителите ти......нямам думи.
Баба и дядо и те така бяха едно време .....
Сега съжаляват
за съжаление родителите ми могат да ми помагат с около 100- 150 лв на месец.аз взимам 185 детски и с тези пари не мога нищо да си позволя да наема.имах една приятелка ,беше ми най-добрата.разказах и преди няколко месеца за всичко и поисках помощ и съвет от нея.оттогава не ми се обади повече.знам ,че никой не обича проблеми,но тя има къща на село и никой не живее там .с малкото пари можех да преживявам ,но явно не мога да разчитам на близките си хора,затова и пиша тук ,за да се случи някакво чудо.
Когато нещата станат грозни, трябва да се прекъснат по най-бързият начин, колкото и страшно да ти изглежда, ще се справиш. Имаш две деца, за които трябва да се грижиш, така че не чакай чудо, а набери смелост и действай.
Успех!
за съжаление родителите ми могат да ми помагат с около 100- 150 лв на месец.аз взимам 185 детски и с тези пари не мога нищо да си позволя да наема.имах една приятелка ,беше ми най-добрата.разказах и преди няколко месеца за всичко и поисках помощ и съвет от нея.оттогава не ми се обади повече.знам ,че никой не обича проблеми,но тя има къща на село и никой не живее там .с малкото пари можех да преживявам ,но явно не мога да разчитам на близките си хора,затова и пиша тук ,за да се случи някакво чудо.
за съжаление родителите ми могат да ми помагат с около 100- 150 лв на месец.аз взимам 185 детски и с тези пари не мога нищо да си позволя да наема.имах една приятелка ,беше ми най-добрата.разказах и преди няколко месеца за всичко и поисках помощ и съвет от нея.оттогава не ми се обади повече.знам ,че никой не обича проблеми,но тя има къща на село и никой не живее там .с малкото пари можех да преживявам ,но явно не мога да разчитам на близките си хора,затова и пиша тук ,за да се случи някакво чудо.
Знаеш ли , понякога човек в страха си и безизходицата си няма възможност да си прави планове . Да не дава Господ да изпаднеш така , че да няма къде да се приютиш с две деца . И още , каквото и да си направил/а не заслужаваш да се държат с теб като с куче , да те бият (особено пред децата ти) и да те гонят на улицата . Дай си сметка , че тази жена може да не е имала възможност да се махне , да е била принудена да търпи . Била съм в такава ситуация и вярвай ми - нямаш избор , освен да се молиш на чуждите хора . Последното , от което се нуждае в такъв момент е да бъде нападана за това , че е жертва на домашно насилие . За последната година по статистика има 7 мъртви жени , които не са получили помощ на време . Може да ти се струва безотговорно , но така е в някои семейства - жените са бити , насилвани , а понякога и убити , защото нямат възможност да се махнат , такива закостенели лелки карат насилниците им да се чувстват много по-силни и безнаказани !
anahantova - +359 2 981 76 86 - това ти е единственото спасение , не очаквай някой друг да те разбере !
за съжаление родителите ми могат да ми помагат с около 100- 150 лв на месец.аз взимам 185 детски и с тези пари не мога нищо да си позволя да наема.имах една приятелка ,беше ми най-добрата.разказах и преди няколко месеца за всичко и поисках помощ и съвет от нея.оттогава не ми се обади повече.знам ,че никой не обича проблеми,но тя има къща на село и никой не живее там .с малкото пари можех да преживявам ,но явно не мога да разчитам на близките си хора,затова и пиша тук ,за да се случи някакво чудо.
Все пак е опитала да направи нещо и в момента търси начин да си реши проблема.
При такива жени не само страхът е водещ, но има и срам, че са изпаднали в такава ситуация.
Авторката, вероятно, е чакала да се нормализират отношенията и вече е осъзнала, че това няма как да стане.
Успех и бягай при социалните служби и звъни на посочените телефони!
Ти няма как да знаеш в каква ситуация съм изпадала, или не съм. Да, напълно наясно съм с това, че тя е жертва на домашно насилие. За мен е безотговорно това, че е видяла много по-рано какъв е този човек, но не е реагирала. Поставила е първо голямото си дете в опасна за него ситуация, после себе си, в последствие и другото си дете. Сигурна съм, че й е тежко и предпочита да чете насърчителни постове, за да й олекне. Но, аз не мога да оправдая всичките грешки, които е допуснала до момента.
И в други теми е разисквано нееднократно това, че независимо в какво семейство живее, една жена трябва да има авариен изход за всяко положение. Но, авторката е зазидала собствените си такива. Няма доходи, няма жилище, няма подкрепа. Къде е живяла, преди да се запознае с този? Ако е при родителите си, значи все пак са я приели сама и бременна, а сега не я искат с две деца и насилвана от мъжа си. Някъде ми се губи логиката? Ако е имала свое жилище, къде е то сега? За мен няма такова понятие, като "тя не е имала избор"! Имала е, но е избрала да остане с този човек, да му роди дете и да ш напълно зависима от него. Това са постъпките й, които смятам за безотговорни!
И в други теми е разисквано нееднократно това, че независимо в какво семейство живее, една жена трябва да има авариен изход за всяко положение. Но, авторката е зазидала собствените си такива. Няма доходи, няма жилище, няма подкрепа. Къде е живяла, преди да се запознае с този? Ако е при родителите си, значи все пак са я приели сама и бременна, а сега не я искат с две деца и насилвана от мъжа си. Някъде ми се губи логиката? Ако е имала свое жилище, къде е то сега? За мен няма такова понятие, като "тя не е имала избор"! Имала е, но е избрала да остане с този човек, да му роди дете и да ш напълно зависима от него. Това са постъпките й, които смятам за безотговорни!
Направо не разбирам,как може жена да разсъждава така.Ами сигурно не си е умирала от кеф, че я бият.Безисходицата и страхът са страшно нещо.Да пази господ да не ти идва на главата, а и като няма подкрепа от родителите, извинявай ама не смятам че могат да се нарекат такива, не е ли по важна моралната подкрепа а не това какво ще кажат съседите.Кураж момиче .Дано скоро се отървеш от кошмара в който живееш. 
.Жилището в което живеете семейно ли е или е на съпруга.То не че ще ти се остава там ама все пак .Не можеш ли да разчиташ поне за временна помощ от първия си съпруг.Щом не работиш можеш да се изместиш да живеш на място където наемите са по малки, например някъде по селата,тъкмо ще си по трудно откриваема, а й сега каката си е вкъщи и ще е по лесно.Ако ходи на работа,стегни си багажа и се махай,преди това потърси квартира в някое село и влак или автобус и заминавай.Имаш ли свидетели на тормоза освен голямата ти дъщеря,или медицинско-постарай се да си издействащ ограничителна заповед ,за да ти е по-спокойно.
Сигурно някои от съветите са тъпи, но това ми дойде на ум,сигурно ще има момичета които ще ти дадат по-компетентни, като преживели от първо лице
.Дано скоро се отървеш от кошмара в който живееш. .Жилището в което живеете семейно ли е или е на съпруга.То не че ще ти се остава там ама все пак .Не можеш ли да разчиташ поне за временна помощ от първия си съпруг.Щом не работиш можеш да се изместиш да живеш на място където наемите са по малки, например някъде по селата,тъкмо ще си по трудно откриваема, а й сега каката си е вкъщи и ще е по лесно.Ако ходи на работа,стегни си багажа и се махай,преди това потърси квартира в някое село и влак или автобус и заминавай.Имаш ли свидетели на тормоза освен голямата ти дъщеря,или медицинско-постарай се да си издействащ ограничителна заповед ,за да ти е по-спокойно.Сигурно някои от съветите са тъпи, но това ми дойде на ум,сигурно ще има момичета които ще ти дадат по-компетентни, като преживели от първо лице
Adellle аз бях така , при мен всичко започна , когато нямах работа , нямах вече приятели , нямах и подкрепа от "семейството ми " - нямах нищо , два парцала на гърба ми и това е. Аз нямах авариен изход . Започна изведнъж , от нищото . Нямах никакъв избор . Биеше ме за най- дребни неща , идваше си ядосан от вън и си го изкарваше на мен. Бях виновна дори , когато не му харесваше времето на вън . Иначе е най -готиния пич , най -добрия мъж , поне според другите . Моментите , в които плачех и си повтарях "Искам да умра !" , нямах 5 ст. , нямах добра дума , нямах надежда , бяха ежедневие . Кошмар , постоянен кошмар.
Adellle аз бях така , при мен всичко започна , когато нямах работа , нямах вече приятели , нямах и подкрепа от "семейството ми " - нямах нищо , два парцала на гърба ми и това е. Аз нямах авариен изход . Започна изведнъж , от нищото . Нямах никакъв избор . Биеше ме за най- дребни неща , идваше си ядосан от вън и си го изкарваше на мен. Бях виновна дори , когато не му харесваше времето на вън . Иначе е най -готиния пич , най -добрия мъж , поне според другите . Моментите , в които плачех и си повтарях "Искам да умра !" , нямах 5 ст. , нямах добра дума , нямах надежда , бяха ежедневие . Кошмар , постоянен кошмар.
Леле, милата добре, че си се измъкнала. Много си силна.
Нямаше как да пиша ,защото не беше на работа.част от вас ме упрекват,че съм едва ли не необразована,пиша изречения с малка буква.мисля си дали пък не се радват на чуждото нещастие и си казват добре, че не сме на нейно място.при мен всеки ден е ден за оцеляване,моля се дано днес съм направила всичко както той иска.преди него живеех с дъщеря ми и работех.нашите никога не са ми помагали.за тях е по важно да не ги обезпокоявам.ето сега заминават на море,а аз се чудя къде да ида с децата.обаждала съм се на всички телефони,закрила ня детето и соц.грижи.навсякъде места няма и се чака ,но до кога?той знае ,че няма къде да ида .някой ме пита за бащата на голямото дете.той е станал почти алкохолик,живее с родителите си и от скоро взима и наркотици.помага ми като купува дрехи и дава 100 лв на месец за дъщеря си.
Нямаше как да пиша ,защото не беше на работа.част от вас ме упрекват,че съм едва ли не необразована,пиша изречения с малка буква.мисля си дали пък не се радват на чуждото нещастие и си казват добре, че не сме на нейно място.при мен всеки ден е ден за оцеляване,моля се дано днес съм направила всичко както той иска.преди него живеех с дъщеря ми и работех.нашите никога не са ми помагали.за тях е по важно да не ги обезпокоявам.ето сега заминават на море,а аз се чудя къде да ида с децата.обаждала съм се на всички телефони,закрила ня детето и соц.грижи.навсякъде места няма и се чака ,но до кога?той знае ,че няма къде да ида .някой ме пита за бащата на голямото дете.той е станал почти алкохолик,живее с родителите си и от скоро взима и наркотици.помага ми като купува дрехи и дава 100 лв на месец за дъщеря си.
Не мисля, че "грубите" коментари са с цел радост над чуждото нещастие и задоволство, че не са на мястото на авторката. Не е хубаво човек да е груб, но доста често подобни коментари са абсолютно прави и показват реалната причина някои неща да ни се случват. Знам, че много боли да прочетеш подобен коментар като на Адел, но тя в същността си е...права. Брутално права. Прочети го още веднъж без емоции, а после поеми дълбоко въздух и продължавай да дерзаеш, ще се отървеш. Ще видиш. Стискам ти палци и ти пращам много положителна енергия. Успех!!!
Ама аз наистина не проумявам как ще стоиш при мъж, който те бие?!? Боже, дори при съсед иди, викни полиция, извади си ограничителна заповед. Аз на пейките пред районното бих спала,но не и вкъщи. Дълбоко в себе си Adelle има право. Стегни се и се махай незабавно! Боже, на палтатка пред блока ще изляза, като преди това всички комшии ще са ме видяли и съм сигурна, че ще го насметат тоя индивид
Е, как се спи по пейките с две деца, едното, от които кърмаче /тя всъщност сигурно знае, след като е спала там, след като големия мъжкар я е изгонил/ А и на палатка да се изнесе пред блока, може и да е идея, стига човек да има палатка... 
anahantova, обаждай се по-често на социалните. Знам, че наистина могат и да нямат места в момента, но при спешните случаи - намират. Аз съм от Пловдив - точно до нас има защитено жилище и почти винаги е празно...За това те и питах от къде си. В по-малките населени места може и наистина да се налага да се чака, но все пак бъди по-настоятелна. Успех, момиче
anahantova, обаждай се по-често на социалните. Знам, че наистина могат и да нямат места в момента, но при спешните случаи - намират. Аз съм от Пловдив - точно до нас има защитено жилище и почти винаги е празно...За това те и питах от къде си. В по-малките населени места може и наистина да се налага да се чака, но все пак бъди по-настоятелна. Успех, момиче
искам да кажа,че не съм бързала да раждам.голямата ми дъщеря е на 11 години и след като я родих нея се бях посветила изцяло на нейното отглеждане.мислех ,че тук може да получа някаква поне морална подкрепа ,а не упреци.не мисля ,че съм избързала с раждането на второто ми дете.явно след като съм забременяла мъжът е решил,че вече няма къде да ходя и си е показал истинското лице.
за съжаление съм се обаждала на асоциации и за сега чакам да се освободи място ,за да ме настанят.
за съжаление съм се обаждала на асоциации и за сега чакам да се освободи място ,за да ме настанят.
Скрит текст: 
Adellle аз бях така , при мен всичко започна , когато нямах работа , нямах вече приятели , нямах и подкрепа от "семейството ми " - нямах нищо , два парцала на гърба ми и това е. Аз нямах авариен изход . Започна изведнъж , от нищото . Нямах никакъв избор . Биеше ме за най- дребни неща , идваше си ядосан от вън и си го изкарваше на мен. Бях виновна дори , когато не му харесваше времето на вън . Иначе е най -готиния пич , най -добрия мъж , поне според другите . Моментите , в които плачех и си повтарях "Искам да умра !" , нямах 5 ст. , нямах добра дума , нямах надежда , бяха ежедневие . Кошмар , постоянен кошмар.