Помощ! Детето ми не спира да яде!

Едно време и ние дъвчехме, само че не Зрънчовци.
В сезона на кайсиите, цялата махала излизаше с торбичка кайсиеви костили и настраваше едно трошене.... по-големите излизаха със семки. После идваше периода на бадемите и на орехите. Отделно все имаше някое плодно дърво за обиране
Искам и нашите деца да дъвчат такива неща по площадките, но не става. Плодните дръвчета по площадките се гледат като маносани.

Това със зрънчовците и аз не го разбирам.При нас има майка пък,която още не е взела дето се вика детето от яслата и по същия начин му натъпква нещо сладко или някакъв пакет в ръката.

Ама да ви имам проблемите значи.
Който иска детето му да хапва орехчета и бадеми, отива на пазара/магазина и му купува.

Мдаа .. беше едно лудо бране на джанки, череши, кайсии .. и каквото намериш по улицата и околията 

По принцип, ако все пак вкъщи не се ядат и само пробва по площадките, не е чак толкова страшно. Моето до към 2 г. не ядеше, после покрай другите започна да иска, но беше по-скоро да има и тя, хапваше 1-2 и после само държеше пакета, така и не свикна с вкуса им.
И аз не разбирам това с черпенето на всичко живо и непрекъснатото хрупане. Когато сме на плаж или хранех навън си носех домашна храна, сядах някъде изолирано и като приключим се връщахме при децата. Но имаше и при нас влачещи и черпещи, понеже тя много ядеше все ми беше неудобно и ходех да купувам същото, да, ама се случваше вече да е затворено, съответно рев и се прибираме.
Накрая ми писна и ги оставих да си трошат главата, като я викаха за черпене не я спирах. Единия път им омете баниците, втория кебапчета с картофи. Трети нямаше - спряха да носят  

П.П. Аз живеех на много оживена улица и не сме яли плодове, солети само и пак някакви хрупки, 78 набор съм. На село като ходех пак същото. Явно сме били изключения или става дума за по-рано.

Ами не е същото, защото преди всичко това беше част от играта.
Едно е няколко деца да чупят с камъни кайсиеви костилки, да се накачулят на някое дърво да берат плодове, а по-малките да чакат като гарджета нещо да им се пусне отгоре, друго е да отидеш до магазина и да купиш пликче с вече набрани, обелени и готови за консумация ядки и плодове.

НЧС, 80-ти набор съм. Село нямам. Живеех в блок, но имаше на площадката една круша и един орех. Като станах по-голяма и повече обикалях махалата намирах джанки и чат-пат череши и черници. Кайсиевите костилки бяха явно на мода в моята махала, защото доста се събирахме да ги чупим и ядем ядките им.
И до сега предпочитам да ям нещо, което съм си набрала, вместо същото купено от сергията.

А защо трябва да го гониш да яде?Остави го да играе, като огладнее, само ще те търси да го нахраниш.
И не е все едно дали ще си вземе 2-3 парчета зрънчо или една бисквита от друг, или ще омаха целия пакет, който ще му купиш.
Моите деца ходеха да си "просят" (не винаги) докъм 2-2,5 годинки.После почнаха да разбират и се срамуваха в повечето случаи.Или пък не им се е ядяло....то като не са свикнали на дадена "храна", тя не ги и привлича.

ама ти ептен на древни спомени го обърна. Къде ти..аз от 15 години не съм виждала деца да играят на шмайзер, народна топка, миженица, криеница, стражари и апаши...пред блока точно пред входа расте голяма вишня със страхотно разположени клони - аз дето съм на трийсикусур съм с 2 скока горе - никой дори не я поглежда - изгниват си и си опадват. На игрището покрай оградата (все едно стълби направо) 2 ореха, върху децата падат, а те ги подритват - никой не ги отразява даже - старците си ги събират, за джанките изобщо и дума не може да става да се яде това кисело нещо....таблети, телефони, чалга, псувни и футбол - това им е играта на всичките деца в нашия квартал.

Моето до 2-2,5 годинки се сдържаше, сега само да шумне пакет с гризки и не наредено първо там. Може би това е така, защото повечето деца вече се познават по площадките. Последно отиде до една майка, взе пакета с гризки и тръгна да си дъвче съвсем небрежно, след него ходеха да си вземат собственика на пакета и други деца.
Докато го фиксирам какви ги върше, беше омахал половината пакет.

По принцип съм съгласна с вас. Но когато го изведа и той е единственият , който не яде зрънчовци и само гледа и ми става жал, че може да му се дояжда....  И така почнах да нося банани и евентуално бебешки бисквити с мен. Само да видя,че почва да се заглежда към зрънчото на някое дете му давам банан, който и без това много обича и така минаваме без драми и без зрънчо 

Гоня я защото не иска плодове, с филия изобщо не си и помислям да гоня. На принципа съм като не ще, значи не е гладна, другото ядене ще яде. Едно време се стресирах, ама вече е на 3 и.. и не е фатално ако пропусне ядене. А на срам хич не мога да разчитам, всички се познаваме и в парка всичко се споделя. Е, не изяжда целия пакет, ама като видя пакет мазен чипс и ръката и завряна вътре ми вкисва. Случка от преди 10 мин. отивам да я взема от училище да обядва и една от майките набутала в ръцете на бебето си чипс ( тя проблем с яденето няма, детето яде всичко и непрекъснато ) и моята спретна панаира. Успях да я залъжа, че след обед като излезем ще купим, а тя до тогава ще забрави, ама това няма да е дълго. Детето ми хич не е от добричките и разбраните, които като им обясниш нещо се съгласяват. Та в един момент няма да забравя и тогава ще е сложно. Не искам да я лъжа така, не мога и да изисквам от другите да не дават демонстративно боклуци, но не искам тя да ги яде - и нямам представа какво точно да направя та хем вълка сит, хем агнето цяло.

Ами, ще обясняваш.До откат.
Първо, и вие не трябва да ядете боклуци.Не се ядат, не се купуват, не се подаряват, не се приемат като подаръци.Децата не са идиотчета, като им се повтаря, разбират, запомнят.И познатите също свикват, че вие не ядете еди какво си и спират да ви дават.
А и, гледайки как моите деца се отнасят към храната, виждам, че запознаването им с храните е особено важно.Малкият ми син от бебе е свикнал на много плодове, зеленчуци, домашна храна, та дори по-свободното купуване на боклуци в определен период или училищното "хранене", не можаха да събудят интереса му към вредна храна.Все така, вече на 18, предпочита домашната храна, някакъв плод пред кроасан или дюнер, вода пред газирана напитка....Големият също е "влюбен" в храната, която познава от бебе.Аз също, съпругът ми и той....Та, с каквато храна свикнат децата ви в първите години, афинитетът към нея си остава завинаги.Да, вкусовете се променят, предпочитанията също, но храната, асоциираща детството, е завинаги.Май.

Това казва и Love!, превърнало се е в навик на повечето деца да гризат нещо на площадките. На площадките, където ходим, рядко децата гризат нещо, за моя радост, но и аз имам в чантата банан и солети/ бисквити за всеки случай. Има само една майка, която за щастие рядко засичам, тя винаги вади и раздава бисквити на всички деца. Нито пита яде ли, алергично ли е, съгласен ли си 

Защо не питат наистина? Макар че и да питат, щом детето види шарената шумяща опаковка, нещата са отишли вече твърде далеч. Ходи после обяснявай, че това не става за ядене. Не знам, за момента разчитам само на това, че обкръжението ни е с подобно на нашето разсъждение. Но до кога...

моето е на 1г и 3м как очаквате от обясняване да разбира, може би след година-2 но сега няма как да стане. А паркчетата са две, като предимно се ходи само на 1то защото другото е с размера на хола ми и има 2 люлки и 1 пясъчник. Затова там където ходим винаги е пълно с деца, тя се научи да ходи спокойно и иска да е сред децата, но тези деца не са както нас едно време, седят на люлката без да се люлеят, на парзалката, без да се пускат и само ядът и пият, не са само немците, и поляци, и сърби, и румънци, и едни незнам от къде африканци.... и всички деца едно и също правят, случвало се е и да си носят от Макдонълдс сандвичи и картофки, добре че малката яде само домашни картофки. А родителите си стоят на пейката с цигарата кой с кафе кой с бира.... А що се отнася детската градина добре може би има някакъв контрол над храната, но до училището което е само 1 тук и до него има един дюнер и едно като пицария, правят и сандвичи, предполагам че колкото и да е там ще се храни детето ми, от 1ви до 4ти клас си носят сандвичи, защото не ги пускат да излизат от училище, нопосле? Ще прави каквото и другите... каквото и да и говоря аз!


И аз винаги съм обичала домашната храна и бабите ми не ни даваха да си купувам боклуци от училище, преди да тръгнем закусвахме вкъщи, но като станахме по големи всички деца си купуваха и ни се смееха, ние започнахме да не искаме да ходим на училище, няма нищо по лошо от подигравките на връсниците... Майка ми също много рядко ни даваше пари за закуски, защото нищо не пречело да хапнем вкъщи, а ние със сестра ми бяхме постоянно обсъждани, дори и от учителите, че никога не си купуваме нищо, а си стоим в стаята, защото нито ядем нито пушим. Много е тежко, не искам детето ми да се чувства по подобен начин, така че ще прави каквото правят и другите деца. Ще обяснявам, че е по добре да не ги яде, но и няма да я карам да се дели, кой каквото иска да казва