Нокога не ми е хрумвало да гледам или да имам дете, защото то ще ми е благодарно. Даже хич не искам да ми е.
- Публикувана: 11 май 2015, 18:54 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2015, 13:05 ч.
Пристъпи на гняв и как да се справим
здравейте, аз да се включа и тука че ми стана интересно, хубаво е че има някой като Тоффи да разведри обстановката 
Детето ми е на 1г и 2м. До 9 месечна аз нямах никакви проблеми, не съм и правила режим тя сама си направи, първите 2 месеца лягаше в 23 и ставаше в 5 и през 2-3 часа да яде.. След 2рия си се наспивах тя спеше от 23 до 7.. БЕЗ ДА СЕ БУДИ.. Абе беше си дете мечта.. ОБАЧЕ дойде един хубав момент и я заведохме в България при баба и дядо... и сега изпушвам по 100 пъти дневно, защото я разлигавиха до такава степен, че незнам... и сега се преместиха да са близо до детето та са вкъщи всеки ден, макс през ден... И когато им направя забележка ми казват че съм за психиятър(може би наистина скоро ще ми потрябва), а ММ е напълно съгласен с тях, че прекалявам. "Щом детето иска да драска по стената нека драска, няма да го разплакваме", "Щом е решила да чупи да чупи, само я гледай да не се пореже", "Като иска да изяде всички пасти да яде защо се стискаш" 
И от прекрасно дете което никога не е плакало и не се е тръшкало сега имам лигла, на която неможеш да угодиш за нищо... Но както казва бабата "то е най прекрасното дете на света и ние сме виновни че не го разбираме"....
Детето ми е на 1г и 2м. До 9 месечна аз нямах никакви проблеми, не съм и правила режим тя сама си направи, първите 2 месеца лягаше в 23 и ставаше в 5 и през 2-3 часа да яде.. След 2рия си се наспивах тя спеше от 23 до 7.. БЕЗ ДА СЕ БУДИ.. Абе беше си дете мечта.. ОБАЧЕ дойде един хубав момент и я заведохме в България при баба и дядо... и сега изпушвам по 100 пъти дневно, защото я разлигавиха до такава степен, че незнам... и сега се преместиха да са близо до детето та са вкъщи всеки ден, макс през ден... И когато им направя забележка ми казват че съм за психиятър(може би наистина скоро ще ми потрябва), а ММ е напълно съгласен с тях, че прекалявам. "Щом детето иска да драска по стената нека драска, няма да го разплакваме", "Щом е решила да чупи да чупи, само я гледай да не се пореже", "Като иска да изяде всички пасти да яде защо се стискаш" И от прекрасно дете което никога не е плакало и не се е тръшкало сега имам лигла, на която неможеш да угодиш за нищо... Но както казва бабата "то е най прекрасното дете на света и ние сме виновни че не го разбираме".... Не се опитва да седне на табуретката....да седне там не е проблем, опитва се да се качи на нея, да седне на една дунапренена възглавница за диван, изправена до стената, от където ще падне...както и да е, няма значение. Не, не искам да я заиграя, защото утре ще е сама в стаята за малко и ще се опита да го направи отово и тогава ще падне. Искам да разбере че може да падне. Иначе да, знам че има ужасно много енергия и че е постоянно в движение и че това е нормално. Но и на площадката я виждам, децата играят, тя се лигави. Както и да е,справяме се на момента със ситуацията и така.
Просто не я оставяш сама в необезопасена стая. Няма друг начин.
Да очакваш от детето, да се откаже да се изкатери някъде, или да пробва нещо, защото може да се нарани е възможно в доста по-голяма възраст отколкото сте в момента.
MimsityW, и единият, и другият подход си имат своите предимства и недостатъци. Не е проблем да се прилага който и да е от тях, но! трябва да е само един. Трябва да има ясни правила. Иначе детето се обърква и губи представа за правилно и грешно.
Седнете всички, които го гледате, обсъдете и приемете общо решение. Би трябвало тежест да има мнението на родителите, но виждам, че с мъжа ти сте на различно, а това не е добре. Опитайте да намерите нещо по средата и го спазвайте всички.
Например - пасти на дете на тази възраст - не. Но пък ако примерно яде ябълка, нека яде, колкото иска.
По стената да рисува, ние приехме да разрешим, но само на едно място.
Имай предвид обаче, че на 1г. и 2м. не можеш да разчиташ, че ще спазва правилата. По-скоро трябва да създадеш условия да се спазват. Например да не попадат пред очите пасти и да си до нея, когато има молив в ръката
иначе не разчитай много 
Като цяло детето ми е гледано изключително либерално, просто бях прибрала всичко, което смятам, че "не трябва".
Седнете всички, които го гледате, обсъдете и приемете общо решение. Би трябвало тежест да има мнението на родителите, но виждам, че с мъжа ти сте на различно, а това не е добре. Опитайте да намерите нещо по средата и го спазвайте всички.
Например - пасти на дете на тази възраст - не. Но пък ако примерно яде ябълка, нека яде, колкото иска.
По стената да рисува, ние приехме да разрешим, но само на едно място.
Имай предвид обаче, че на 1г. и 2м. не можеш да разчиташ, че ще спазва правилата. По-скоро трябва да създадеш условия да се спазват. Например да не попадат пред очите пасти и да си до нея, когато има молив в ръката
иначе не разчитай много Като цяло детето ми е гледано изключително либерално, просто бях прибрала всичко, което смятам, че "не трябва".
Проблеът не е в свършен факт, че е надраскало - голяма работа ще боядисаме пак или всичко което може да се счупи се купува или да си опита от всичко, ама трябва граници да има. Проблема ми е там че те и показват тези неща да ги прави, така я учат, направо истерясах когато я учеха да скача в локвата... да наистина тя много се радваше, но мисля че има и друг начини детето да е щастливо... Имаме страшен проблем с храненето, който се опитвам да разреша и за който пак почти изцяло вината е тяхната, но нества... въпреки че забраних купуването на сладки, чипсове и тем подобни боклуци вечера я изведоха и се върнаха с цяла чанта боклуци, а на мен казаха да ходя да си лекувам нервите небило полезно за детето и нещо от сорта че съм му завиждала че му огаждат или нещо такова беше. НЯМА какво да обсъждаме те смятат че съм млада и нищо не разбирам и щом тяхните 2 деца са живи и здрави, значи нищо нямало да и стане и на нея...
Само за локвата не съм съгласна - остави го да скача в локвата, голям кеф е.
Иначе всичко друго - и боклуците - на едногодишно дете, тия са престъпни! - и отношението към тебе, особено с малоумната обосновка за завиждането е възмутително.
Проблемът ти е сериозен и не е в разглезването на детето, а че възрастните не те приемат за авторитет и родител, който има решаващата дума.
Иначе всичко друго - и боклуците - на едногодишно дете, тия са престъпни! - и отношението към тебе, особено с малоумната обосновка за завиждането е възмутително.
Проблемът ти е сериозен и не е в разглезването на детето, а че възрастните не те приемат за авторитет и родител, който има решаващата дума.
Не се опитва да седне на табуретката....да седне там не е проблем, опитва се да се качи на нея, да седне на една дунапренена възглавница за диван, изправена до стената, от където ще падне...както и да е, няма значение. Не, не искам да я заиграя, защото утре ще е сама в стаята за малко и ще се опита да го направи отово и тогава ще падне. Искам да разбере че може да падне.
Права си, че е добре да разбере, че може да падне, но това със сигурност няма да се случи като си й забранила да се катери, че иначе няма да излезете.
Помогни й да се качи, дръж я за ръката, придържай я като започне да се свлича, гушни я и пред цялото време й обяснявай като на голям човек какво се случва и защо пада.
Иначе само ще изчака да ти види гърба и ще се лупне
Аз като цяло смятам, че за децата в малка възаст къщата трябва да се обезопаси максимално, така че такива места, на които могат да се случат бели, да се минимизират до колкото е възможно. А за тези, които са опасни, да се направи показно.
Децата определено са ви се качили на главата и не мога да разбера защо сте възприели ролята на гледачи , а не на родители . Последните са тези , които имат контрол и създават правила . Гледане на поискване - всеки ден ще се храни , когато си поиска , ; ще го люлея , за да заспи , ще тичам като луда да му давам АМ и т.н глезотии . Този метод е пълна глупост и безсмислен за мен , детето трябва да знае правилата и да ги спазва , както вие се съобразявате със закона , спазвате го и не желаете да се пристъпва , защото има неприятни последици за вас . Ще си допълня мнението , но сега съм заета.
Не се опитва да седне на табуретката....да седне там не е проблем, опитва се да се качи на нея, да седне на една дунапренена възглавница за диван, изправена до стената, от където ще падне...както и да е, няма значение. Не, не искам да я заиграя, защото утре ще е сама в стаята за малко и ще се опита да го направи отово и тогава ще падне. Искам да разбере че може да падне.
Предполагам, за 2-годишно дете репликата:"Не се качвай, ще паднеш!" звучи точно толкова абстрактно и непонятно, както "Не гледай към Слънцето, ще си изгориш очите!"
Т.е., нищо.Прекалено е малко, за да осъзнава само на думи причинно-следствената връзка между събития-последствия.На тази възраст се учат основно от опита си.
Скрит текст:
С което не искам да кажа да я оставиш да си строши главата, за да разбере, само казвам, че от думи няма да вдене.Или махаш табуретката и възглавницата, да не са й пред очите, или показваш как да се качва безопасно.Единият ми син, горе-долу на същата възраст, си изгори пръстчетата на котлона на печката.След милион пъти "Не пипай, ще те боли!, накрая ми писна и когато котлона беше поизстинал, го оставих да пипне.Е, опари се и после с години заобикаляше печката на поне метър.
И не, не съм садистка, , леко се опари, но урокът му остана.
И не, не съм садистка,
, леко се опари, но урокът му остана.Iris04
Към авторката ,
Виждам, че тук има много майки, които те нападат , но аз те разбирам напълно.
И аз бях много дълго време в такъв период.Имах най-ужасното бебе на света. Все беше недоволно, колкото и да му се правиш на маймуна, то си ревеше, просто има такива деца. И аз като теб съм ревала от безсилие, че не мога да се справя с него. Но ден след ден и периода отминава. Няма да се усетиш кога ще стане на година, две и започва да те разбира. Тогава става много по-лесно общуването. Сега прекавам цялото си време със сина ми и няма нищо по-прекрасно от това. Играем заедно, рисуваме, четем, пеем. Когато времето е хубаво /а то вече е/ сме по цял ден на вън по пясъчници и площадки. Сега вече мога да кажа, че обичам тази възраст и ми е приятно да бъда 24/7 с детето си.
Виж за бебешкият му период не мога да кажа същото.
Така че тези които ти казват , че с времето ще става по-зле, не ги слушай.
Успех и търпение. Всичко минава
Виждам, че тук има много майки, които те нападат , но аз те разбирам напълно.
И аз бях много дълго време в такъв период.Имах най-ужасното бебе на света. Все беше недоволно, колкото и да му се правиш на маймуна, то си ревеше, просто има такива деца. И аз като теб съм ревала от безсилие, че не мога да се справя с него. Но ден след ден и периода отминава. Няма да се усетиш кога ще стане на година, две и започва да те разбира. Тогава става много по-лесно общуването. Сега прекавам цялото си време със сина ми и няма нищо по-прекрасно от това. Играем заедно, рисуваме, четем, пеем. Когато времето е хубаво /а то вече е/ сме по цял ден на вън по пясъчници и площадки. Сега вече мога да кажа, че обичам тази възраст и ми е приятно да бъда 24/7 с детето си.
Виж за бебешкият му период не мога да кажа същото.
Така че тези които ти казват , че с времето ще става по-зле, не ги слушай.
Успех и търпение. Всичко минава
А вие , които прекарвате цялото си време 24/7 с децата си работите ли въобще и на каква възраст сте , за да изпитвате безкрайноооо удоволствие да пеете какви звуци издават животните , мучите, блее те , кудкудякате и т.н ??? Моля ви отговорете ми - На каква възраст сте?
Какво ти става, моля? Нещо твърде изнервена ми се виждаш.
