Здравейте непознати приятели и приятелки,
Осъзнавам че никой от вас няма как да знае заразена ли съм или не. Просто имам нужда да споделя, защото направих нещо за чиито последствия няма да знам още няколко месеца и това ме изяжда отвътре.
Запознах се с нов мъж преди няколко седмици и химията между нас беше моментална. Никога не ми се е случвало подобно нещо, просто много се искахме. Обаче всеки път, когато слагахме презерватив ерекцията му падаше и в един момент не издържах и... го направихме без презерватив. Тъпо, знам. После след дъжд качулка го питах дали се изследва редовно и той каза, че се (кой ли ще каже, че не се...). По-късно разбрах, че е бисексуален и оттогава не мога да спра да мисля, че е възможно да съм се заразила с нещо, недай си боже с ХИВ. Не е приключвал в мен, но по принцип имам раничка на шийката на матката и предполагам дори най-малкото може да стигне до нея.
Разбрах, че трябва да минат поне три месеца, за да се изследвам. Как обаче да запазя психичното си здраве дотогава? С този мъж продължаваме да се виждаме, вече си ползваме презервативи, но само при мисълта за това което може би се е случило изпадам в някаква дупка и не искам да правя нищо...
Ще съм благодарна някой, ако е минал през подобно нещо, да сподели как се е справил.
Осъзнавам че никой от вас няма как да знае заразена ли съм или не. Просто имам нужда да споделя, защото направих нещо за чиито последствия няма да знам още няколко месеца и това ме изяжда отвътре.
Запознах се с нов мъж преди няколко седмици и химията между нас беше моментална. Никога не ми се е случвало подобно нещо, просто много се искахме. Обаче всеки път, когато слагахме презерватив ерекцията му падаше и в един момент не издържах и... го направихме без презерватив. Тъпо, знам. После след дъжд качулка го питах дали се изследва редовно и той каза, че се (кой ли ще каже, че не се...). По-късно разбрах, че е бисексуален и оттогава не мога да спра да мисля, че е възможно да съм се заразила с нещо, недай си боже с ХИВ. Не е приключвал в мен, но по принцип имам раничка на шийката на матката и предполагам дори най-малкото може да стигне до нея.
Разбрах, че трябва да минат поне три месеца, за да се изследвам. Как обаче да запазя психичното си здраве дотогава? С този мъж продължаваме да се виждаме, вече си ползваме презервативи, но само при мисълта за това което може би се е случило изпадам в някаква дупка и не искам да правя нищо...
Ще съм благодарна някой, ако е минал през подобно нещо, да сподели как се е справил.
нищо такова няма. 
