Номинация за най-абсурдна реплика, свързана с кърменето! - 17

Според мен дете под годинка няма как да се самоотбие, ако е само кърмено-тоест не му е давано АМ или може би кърма/прясно мляко от бутилка с биберон.
Относно личния максимум-преди изобщо да забременея и да ме интересува темата си мислех, че 6м.е достатъчно (ориентирайки се по майките около мен, естествено). Докато бях бременна поставих горна граница от 1г. Сега, когато е на 1г2м, искам да я кърмя поне до 2г.

Аз съм кърмена до към 10 месеца и съм се самоотбила, сестра ми дори и по-малко - може би към 7 месец. Навремето са давали АМ само на болни деца или при болна майка. Сега според моето мнение е че масово се дават крайно грешни съвети относно кърменето и може би повечето майки си мислят, че нямат достатъчно кърма и спират да упорстват и да предлагат още първия месец. За мен е въпрос на спокойствие, успорство и желание.
За себе си направих всичко по силите си да кърмя и не бих отбила с лека ръка.

Картинката на темата е един път!!!!   

Аз още чакам обяснение защо некърмените мъже са също цицомани.
И лекичко се втрисам при идеята, че и със задникоманите има нещо...
Ако сериозно, приеманите за еротични и красиви части на тялото варират според културата. В Индия е глезенът; в Бирма - дългият врат, в някои части на Западна Африка жените с наднормено тегло и особено със стрии, се приемат за много красиви, все още има семейства, които пращат дъщерите си на специални лагери, където приемат до 16,000 калории дневно, за да постигнат идеалното тегло.
Тук просто се случи съвпадение на свръхеротизиране на гърдите в медиите и рекламата, като мярка за красота и успех (рекламират гуми, сирене, водка) и статус (ще има ли силикон за абитуриентската?) и естествената им функция, да хранят бебетата.


7-8 не е обичайно със сигурност, но макар изключително рядко срещано, по принцип не е ненормално от еволюционна и антропологична гледна точка до 7-8 всъщност минава 'границата' (въпреки че Крали Марко я е надскочил с година ). Многобройни анекдотални проучвания, научни проучвания, както и отново, от антропологична и еволюционна научна точка показват, че средната обичайна възраст за самоотбиване (т.е. инициирано и направено по желание на детето) е между 2,5 и 4,5 години, понякога даваните години са между 2,8 и 3,7г. Повечето български майки, оставили децата да водят отбиването, също споделят, че се случва обичайно в тези 'граници', разбира се, има и изключения и има деца, които се само-отбиват по-късно, или по-рано между 18 и 24 месечна възраст, особено ако охотно ядат по-големи количества други храни и постепенно губят интерес. Тъй като кърменето е освен храна, и източник за подкрепа и утеха за малкото дете, понякога връзката за него е повече емоционална; при други деца пък е основно за хранене, и са по-рано готови да се отбият.
В различните страни по света също е различна възрастта, до която децата сучат (защото отбиването може, разбира се, да е по инициатива на майката, даже детето да не иска още да бъде отбито). При неиндустриализираните общества отбиването се случва по-късно, обичайно между 2-3 години, при хавайците около 5, инуитите (ескимосите) около 7.
В България допреди само няколко десетилетия децата са били кърмени средно по 2-3 години, нерядко до 4-5 (сигурно всеки почти познава баба или дядо, а понякога и по-млади хора на възраст 45-65г, които могат да споделят личните си спомени за по-дългото си кърмене Така че, това не е някаква нова идея или мода, тук имаме добри традиции в това отношение, само са малко позабравени
Изобщо, "нормално" е с много широки граници и в кърменето, както в повечето неща, свързани с децата, нещата зависят и се различават от дете до дете

Mного ми беше полезно , Бу   
Аз вече се замислям за отбиването, но в никакъв случай няма да го насилвам 

Моята лична лекарка ми обясни , че ще докарам психически проблеми на детето си, ако кърмя до 2годинки и след това (дъщеря ми беше на 1г10м тогава). Отбих я на 2,7г. и все още не я намирам за психично проблемна. Та явно и за момиченцта важи това с психичните отклонения

На мен ми казаха, че няма смисъл да се напъвам да кърмя, защото при стискане на зърното ми, кърмата не пръска като душ-батерия, а само на 3 струи. Казвали са ми и че няма да проговори, задето го кърмя толко време. А аз не се имам за дългокърмеща изобщо.

Ние нямахме успех с кърменето, но се цедя и давам, само на кърма сме и от скоро хапва по малко зеленчуково пюре. Преди си казвах да докарам до 6-я месец, а сега съм решила докато има поне до годинката.
Чувала съм какво ли не и аз: "Ама тя кърмата ти не е вече жълта, защо я даваш?". Оправданието с рядката кърма е най-често и че е много водниста и не е сладка.

Да се включа и аз с компетенциите на медицинските лица:
Когато бях в болницата, една акушерка ми каза, че задължително вкъщи трябва да имам адаптирано мляко, за да я дохранвам. Иначе детето никога нямало да се наяде.
Еми аз имам в много повече кърма и тогава, и сега, дори хвърлям, защото нямам какво да я правя.

При голям процент кърмещи жени така става - с навършването на поставената цел /при теб до 2г./, вдигат летвата. И от 2 става на 3, после на 4 и така в един момент се криеш, че кърмиш близо 5 г. дете. И тук в темата има примери.

Не го считам за нормално. Не за друго, ами защото след 2г. определено не е за храна, ами за други неща - близост, успокоение и т.н., което аз не го разбирам. Да, дете е, но на 3-4 г. възраст има спомени и не мисля, че е редно да "смуче" гърди.   И не, защото са ерогенна зона за нас, европейците и т.н., ами защото ще е същото да смуче палец, биберон, зърно, а това са "вредни" навици, които се опитваме да премахнем.

Бу, защо след като преди няколко десетилетия нашите баби са кърмели с години, както постоянно тук се пише, точно тези същите баби днес правят забележки?!?! Много потребителки в темата писаха, рядко някоя баба да се зарадва... отвсякъде гонят кърмачките с големи деца, явно наистина в нашия свят не е прието прекалено дългото кърмене, което се превръща в мания за майката.  

Дълго се кърми особено в Третия свят и то, защото поради бедността там и немотията, при липсата на храна, кърмата се ползва максимално.
Всички знаем, че любовта, близостта и топлината на мама не се изразява само със смучене на зърната й. 

Нашата педка беше на принципа: "Ау, това дете плаче, защото умира от глад"...като млъкне "Ами ето, то горкото няма сила да заплаче от глад". А то беше толкова щастливо и енергично бебе...Идеше ми да си разбия главата някъде. Просто моят син беше от онези чешитчета, дето не са лакоми, не се нагърмява хубаво с кърма, а си мези цял ден по 20-25 пъти по малко. Не качваше според вездесъщата ТАБЛИЦА, та 25-тото му хранене преди заспиване беше АМ в продължение м/у 5ия и 12тия месец, по съвет на пед. Пълна безумица...

Много тъжна тема! Включвам се и аз с едно от приятелка"...ти виждала ли си на кутията на АМ, колко витамини и минерали има, няма как да набавиш толкова полезни неща с кърмата..." нагласяйки шишето със сок на възглавницата на 4 месечното си бебе, лежащо в люлката, така че бебето да може да пие без тя да го взема :"(...

Аз не сам кърмачка но искам да споделя един бисер с вас незнам дали е споделян досега но ще го напиша.Една позната не даваше на снаха си да кърми бебето си защото майката на бебето била черна и грозна това са неини думи на свекървата и по тази причина бебето и то ще погрознее катомайка си. И така горкото бебче не беше кърмено.Ами според мен щом е наследило гените на майка си тя дали ще го кърми или няма значение

Щастлива, тъй като си ме цитирала се чувствам задължена да ти отговоря. Не смятам, че кърменето е някаква самоцел или фикс идея, поне не при голяма част от жените. Водещото е детето и всяка майка се ориентира според него, вдига или сваля границата на нормалния кърмачески период според собственото си кърмаче. Мисля, че сравнението на вредните навици като лапане на палец и биберон е неуместно, защото ние имаме способността да поставим граници, докато при палеца това е трудно. Все пак това дете играе, вози се в количка, храни се, спи...все неща, които не може да върши със зърно в устата. Аз лично, когато навърши 1г.започнах да ограничавам дневните, безразборни цокания. Имаше период на недоволство и дърпане на блузата, но след 2-3 седмици това отмина и сега я кърмя вечер, сутрин и нощем, ако се събуди. Не намирам нищо драматично да продължа с този режим и по-дълго от две години, нито пък на някого дължа обяснение какво си правим в къщи, за да се налага да се крием. Нека всяка майка избере това, което смята за най-добро. Има толкова много примери за фрапиращо родителско поведение и отношение, буквално на всяка крачка-родители-пушачи, употребяващи алкохол, псуващи, крещащи, невъзпитани, немарливи, нехайни- не разбирам защо всички са се вторачили в нашето кърмене...

А какво ще кажете, за така модерните алергии?Една приятелка отби детенцето си на 4-5 месеца по предписание на лекар, защото било алергично към кърма  .След това се оказа, че от другите храни също има алергии ( бузките му се зачервявали- ми то и на нас понякога се зачервяват)