Тя: Някакви вредни навици имало ли е детето-до късно да е ползвало шише или залъгалка, или палец?
Аз (Гордо): Не, никога не е ползвала такива неща. Кърмена е поти до 2-годишна възраст
Тя (без да изглежда шокирана): Доста дълго време...Дете се кърми до 1 година и 6 месеца
Аз: Ами нейните връстници пиеха от шише? Това не е ли по-голямото зло?
Тя: Кърмене или шише-злото е еднакво голямо. След 1г. и 6м. трябва да се спира. Предизвиква деформации на челюстта, да не говорим, че нищо хранително няма в кърмата вече и се задоволява само един сукателен рефлекс
Аз: Чела съм доста по въпроса за кърменето, така че да не го коментираме сега
Тя започна една дълга лекция за това, как дълго кърменото дете свиква да движи езикът си напред при хранене и така нанася удари върху челюстта. Освен това, още докато се вкостява тя, бузите я притискат навътре и така тя не може да расте, а отива напред и навътре. После, когато постоянните зъбки изникнат, за тях няма място и те "хвръкват" напред.
По време на този разговор на нея и стана ясно, че детето от 2-годишно има проблем със сливиците, който лекуваме и не сме стигнали до вадене. Тя призна, че дишането през устата също оказва влияние върху деформацията и дори трябва да се консултираме пак за ваденето на третата сливица. Не беше достатъчно търпелива да и обясня, че съм обиколила цяла България, за да се консултирам с различни специалисти по този въпрос и до този ден никой не е предложил премахване на сливицата. Ето защо стана доста смешно, когато тя ме насочи към едно от УНГ светилата у нас, а аз и казах, че съм минала и през него. Нооооо, въртя, сука и много държеше на следното: Дете се кърми до 1г. и 6м и един ден след това вече е вредно!
Аз: Ами, дано да ми прости детето, защото Вие мен изкарахте виновна за този проблем!
Тя: Вие не сте виновна, защото е нямало кой да Ви ги обясни тези неща!
Разговорът се проведе пред детето, което усети моята емоция, няколко пъти се опита да каже "Стига вече!" и накрая се озъби на всички.
Работата е там, че жената съвсем търпеливо и безпристрастно ми ги обясни всичките тези неща, не реагира на острите ми реплики и се отнесе много мило с детето. Нямаме друг избор, така че ще работим с нея. На излизане от кабинета, цялата потна и тревожна, звъннах на съпругът ми, който ми се сопна, че работел сега, много бил зает! На което вече се сопнах: Ами ще работиш! Навремето ти спестих пари за мляко и шишета, кърмих детето и сега ще плащаш шини на зъбите!
Той ме подкрепи, обаче! Дори предложи да не се занимаваме с този ортодонт.....Но аз усетих, че по отношение на сливиците, нейната линия на разсъждение съвпада с моята, пък и тя имаше толкова много пациенти, които лекува от години и те демонстрираха обич към нея. Естествено, важно е, че УНГ екипът, с който тя поддържа връзка, е един от най-добрите в страната (Карен Джамбазов) и вече имаме консултация и с тях (отново).
За навикът на езика, обаче, да се движи интензивно напред, може би си струва да се замисли човек. Аз все пак смятам, че при нас са се насложили причинители за деформацията на детето, но тя е още мъничка и останах с впечатлението, че нищо необратимо няма.....за сега!