КГБ = Клуб на Готините Баби - 157.

НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВЕН, НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО

Преди време бях в Москва. Градът беше покрит с дебела снежна покривка. Хората, забързани в своя трудов делник, живееха с мисълта за настъпващата пролет и за един от най-вълнуващите празници - деветият ден от месец май. День Победъй! Няколко пъти съм присъствла на вълнуващите деветомайски паради. През 1978 бях в Ленинград, през 2011 бях в Котлас. ...
 Всяка година на 9-ти май по улиците и площадите на Матушка Русия преминават те - ветераните. Гърдите им са покрити с ордени и медали. Стъпват бавно, но маршово. При всяка стъпка военните отличия звънят и отекват в душите на събралото се множество. Всяка година редиците оредяват, стъпките им стават все по-бавни, плещите все по-приведени, но очите, очите на тези хора говорят толкова много...Имах щастието да се срещна с ветерани. Записах няколко истории, които те ми разказаха. Вълнуващи, трагични, покъртителни, величави. Говореха бавно, обмисляха думите, сякаш се страхуваха да не пропуснат нещо, или да не наранят някого. Имах усещането, че не им се говори за войната и затова не настоявах, не задавах въпроси, не исках да дълбая в стари рани, които някой би помислил, че отдавна са зараснали. Едва ли...
Попитах ги, да напиша ли имената им. Отговориха ми едновременно и простичко: Не! Като нас бяха милиони - командирите ни, нашите бойни другари, партизаните, хората в тила. Народът ни е герой и победител!
За кой ли път се възхищавах от скромността на тези хора! Слушах, притаила дъх...
На 21.06.1941 Хитлеристка Германия нападна вероломно Съветският съюз. Започна една героична епопея...1418 дни и нощи ще продължи тази война за съветските хора. Родината майка зове! Вставай страна огромная, вставай на смертнъй бой...
...Един от защитниците на Москва, генерал Панфилов казал на бойците си: Голяма е нашата земя, но зад нас е Москва и няма накъде да отстъпваме. Загинали, но не я предали. Хитлер е предвиждал, да направи парад на Червения площад. Да, парад е имало, но на съветските войски, които от парада са заминали направо за фронта, който е бил само на 30 км...  
Разказаха ми случка от Сталинградската битка. В ожесточен бой особено се отличил танковия екипаж на лейтенант Алексей Наумов. Унищожил 5 вражески танка и жива сила. Останали без боеприпаси са обградени от немците. Приканили ги да се предадат. Момчетата в танка включили радиостанцията на пълна мощност и запяли... Загинали със смъртта на храбрите. Петима млади, жизнерадостни руски момчета, петима безстрашни, петима безсмъртни...
...Още една героична страница в летописа на Великата Отечествена - защитата на Ленинград. " Фюрерът крещеше истерично: Да се изтрие Петербург от лицето на земята."  " О, камъни, бъдете силни, като хората... Камъните се рушаха, но хората, хората издържаха! ... Питах се, колко ли трябва да обичаш своята Родина, за да отдадеш силите си, уменията си, живота си дори... По време на блокадата в Ленинград творят художници, композитори, писатели. Архитект Александър Никулски създава проект за триумфална арка на Победата. За бъдещата Победа на Съветската армия. Шостакович написва знаменитата Ленинградска симфония. Каква сила на духа... Светът научи за покъртителният дневник на седем годишната Таня Савичева. Пиша тези редове, а сълзи напират в очите. Думи не стигат да изразя океанът от чувства, които бушуват в гърдите ми. Прекланям се пред теб дете и пред милионите жертви дадени в тази безумна война.
... Запознах се с дъщерята на участник във войната. Показа ми снимка на своя баща, във военна униформа. Той заминал на война няколко месеца преди тя да се роди. Изпратил ѝ тази снимка, да го има за спомен, ако не се върне. Слава Богу, върнал се жив и здрав.
...Битката за Берлин... Смъртоносна...От Русия и Беларус, от Украйна, Прибалтийските и Закавказки републики дойдоха войници в Берлин, да сложат края на тази война.Да дадат заслужен урок на тези, които вероломно ги нападнаха, посегнаха на мирният им ден, разрушиха домовете и съдбите им...Устремът на Съветската Армия е неудържим. Да се унищожи кафявата чума, да дойде дългоочакваният мир с червеното знаме, издигнато над Райхстага от обикновените руски войници Егоров и Кантария...И сега в Трептовпарк стои паметник на съветски войник прегърнал немско дете... Там стои паметникът, не го рушат, а ние??? Продажни сме ( това не е от разказа )
Има една хубава руска песен Хотят ли русские войнъй?... Кой би имал сили да зададе този въпрос на майката на седемте братя Газданови, превърнали се в стиховете на Расул Гамзатов в седем бели жерава, които никога няма да се върнат у дома? Кой би могъл да зададе този въпрос на Епистиния Степанова, чиито девет сина изгоряха в пламъците на войната?...
Разбираема е болката на руските хора, извлекли на плещите си огнените 1418 дни, Разбираема е и тяхната ненавист към войната...
Нека над света звучи камбанният призив ХОРА БДЕТЕ! Бдете, за да няма разрушени и изпепелени градове и села, да няма мокри от сълзи очи на сираци и черни вдовишки забрадки, за да не погребва Родината майка своите доблестни синове... Хора бдете, за да сме живи и утре, да се радваме на децата и внуците си, срещу войната трябва да се борим днес!  
Тези редове адресирам към по-младите хора. Нека знаят и помнят, че мирът не се дава даром, че мирът е извоюван от техни връстници, заплатили най-високата цена! Цветя, поклон и признателност!
...Докато съм жива ще помня тази първа и последна среща с ветераните. Отиват си един по един. След тях остават избелелите военни снимки, бойните отличия и спомени, спомени...Пих вода от извора! Чувствах се длъжна да напиша това, което ми разказаха...
ЦВЕТА МИТОВА    май. 2013

Разказах за баща ми, за вуйчо ми, за всички от моето село, дали своя съвсем скромен принос за победата над фашизма. Разказът, който ти публикува ме просълзи. Бях в края на 4 клас, когато прочетох "Повест за Зоя и Шура и "Четвъртата височина", в която главен герой е Гуля Корольова-руска девойка загинала във войната. Плаках с глас, че са загинали. Не съм разбирала нищо от политика, не съм знаела нищо за причините за тази война и нейните милионни жертви. Никога няма да забравя как хълцах от рев, защото тези млади хора са умрели във войната. По същия начин плаках за Митко Палаузов и за Ястребинчетата.  Точно до нас живееше баба Тодора, чийто син е убит като партизанин, а на друга улица живееха родители на друг син убит след 9 септември. Това, което искам е никой да не е убит във война и заради идеали.
Майка ми и баща ми са покойници, къщата ни на село пустее и рядко си ходя, но често минавам оттам на път към областния град. Гледам руините на земеделската кооперация, в която учредители са били и  дядо ми, баба ми, майка ми и почти цялото население. Гледам пустеещите плодородни земи, които бяха райска градина и в които  бях на ученически бригади, и през лятото с майка ми да прибираме реколтата. В сегашните порутени обори тогава  имаше свинарник,  700 крави, няколко стада овце и мандра с пълен цикъл- от млякото, до сиренето и кашкавала. Имаше бостан и дините се продаваха за 2-3  ст килограма, имаше пъпеши,  ябълки, череши, сини сливи, слънчоглед, царевица, лозя. тютюн, зеленчукова градина.  Сега няма нищо! Няма ги и хората, няма го училището. Останало е 1/4 от населението от преди 25 години. Кому беше нужна тази разсипия!!! Кажете ми?! Що за "мъдри" политици си избирахме и продължаваме да го правим?! Реве ми се заради това, че го позволихме. Убихме хубавите ни китни села, които хранеха държавата ни. Да, сега има всичко в ЛИДЛ и Кауфланд! Но не от България.
Затова свалям шапка на Русия, -пази своята независимост от "доброжелатели".  Миналото лято бяхме на морето с голяма група  от нашето училище по един проект. В хотела имаше руски лагер. Ако знаете каква грижа беше за тези деца! А какво направихме ние с нашите лагери за деца тук в нашите красиви планини, на нашето море? Ами нищо! Просто ги унищожихме. Иначе много сме загрижени за нашите деца. Ама само за собствените на политиците.
Извинявайте за политиката, която по принцип няма място в нашата тема! Не се надсмивайте и над сълзите ми, когато пиша за моето родно село, носещо името на най-великия и чист българин, чийто портрет виси на стените в кабинетите на "държавните" ни мъже.
Приемете го като тъга по едно  много оплювано, но хубаво според мен време. Не сте длъжни да сте съгласни с мен.