Беше ми в повече всекидневното посещение от роднини и приятели. След изписването бях предупредила, че гости не приемам 
- Публикувана: 13 март 2006, 21:15 ч.
- Последно мнение: 16 март 2006, 10:54 ч.
Пречи ли върволицата народ след раждането.
И в болницата и в къщи все ми беше приятно, когато идват хора.
Хубавото е, че всички бяха наши приятели...не знам, ако беше върволица от близки и далечни роднини дали щях да съм така спокойна:)))
Хубавото е, че всички бяха наши приятели...не знам, ако беше върволица от близки и далечни роднини дали щях да съм така спокойна:)))
И при мен беше така. Мисля, че най-ми харесваше това, че ми помагаха в къщи
Да , върволицата допълнително изнервяше не само мен, но и бебето. Никой не се съобразява, не очаквай прояви на тактичност. При мен нямаше такива дори от бабите и дядовците, затова набързо реших проблема радикално - никакви посещения, докато не се почувствахме готови и двете.
Не прави компромиси,но не е нужно и да си груба с хората, просто ги помоли за отсрочка.
Не прави компромиси,но не е нужно и да си груба с хората, просто ги помоли за отсрочка.
След изписването дойдоха в къщи свекъра, девера и етървата, освен майка ми, която остана първите 2 месеца да помага. Честно казано се зарадвах, че след като хапнаха (сами се бяха погрижили за обяда) и си тръгнаха - ами аз едвам ходех, запушени канали, бебко реве гладен... След 2-3 дни дойдоха наши много близки приятели, по-скоро да ме видят как съм и не стояха дълго. След това вече като се възстанових се радвах да посрещаме гости (но все пак мама помагаше). Но ако се беше изсипала цялата рода още от първия ден и да дават съвети сигурно щях да си дразня. 
Докато бях в болницата ми беше приятно, когато идваше някой да ме види, но в деня на изписването, като се прибрахме в къщи щях да убия двама-трима 
. Изписаха ни в най-голямата жега, по обед, сигурно беше 40 градуса. Имах желание само да се изкъпя и да легна да си почина, а родата като се настаниха.....никой не се сеща да си тръгне, свекъра и свекървата даже бяха решили 
да останат и през нощта. Направо полудях, изгоних ги всичките и след това дълго време ги беше страх да дойдат.
. Изписаха ни в най-голямата жега, по обед, сигурно беше 40 градуса. Имах желание само да се изкъпя и да легна да си почина, а родата като се настаниха.....никой не се сеща да си тръгне, свекъра и свекървата даже бяха решили да останат и през нощта. Направо полудях, изгоних ги всичките и след това дълго време ги беше страх да дойдат. 
Единствено ме дразнеха бабата и дядото на съпруга ми, те живеят срещу нашия апартамент и бабката звънеше в къщи за щяло и не щяло, само си намираше поводи да види бебето и мъжа ми я скастри.
А аз още с исписването заявих на всички, че бебето ще го виждат много рядко докато не мине грипния сезон, от което имаше сърдити и засегнати, но дреме ми
А аз още с исписването заявих на всички, че бебето ще го виждат много рядко докато не мине грипния сезон, от което имаше сърдити и засегнати, но дреме ми
При мене в болницата ми доставяше удоволствие да дойдеше някой да ме види,но когато с еприбрах в къщи то се беше изръсила цялата рода на мъжа ми и мойта около 25 човека. Е това е по 1/3 от родите но това е друг въпрос.Разбирасе малката трябваше да се смени,да се измие и да се нахрани.Тя така пищеше.Всеки искаше да я гушне,най вече бабите,но гостите най нахално си седнаха и започнаха да правят визиономий че са на празна маса.
"Демек ние идваме да се наядеме а не да гледаме бебе"Понеже ни е малък апартамента и навсякаде хора,а аз искам да я накърмя на спокойствие и никой да не ми свети.Накърмих я в нещо като малка трапезария,но всеки влизаше и излизаше все едно е бул.България и аз тъкмо си вдигна сутиена го свалям.Накрая се развиках че ако още някой влезе при нас че го ритам до вратата.Теглих им по една псувня и остана само мъжат ми да пази на вратата.Така ми се искаше да си легна с нея защото бях уморена, но уви трябваше да одисвам на гостите.Вечерта в 22 преливаше
,но теглих по една къса дълга и си легнах.Сутринта таткото беше оправил.
"Демек ние идваме да се наядеме а не да гледаме бебе"Понеже ни е малък апартамента и навсякаде хора,а аз искам да я накърмя на спокойствие и никой да не ми свети.Накърмих я в нещо като малка трапезария,но всеки влизаше и излизаше все едно е бул.България и аз тъкмо си вдигна сутиена го свалям.Накрая се развиках че ако още някой влезе при нас че го ритам до вратата.Теглих им по една псувня и остана само мъжат ми да пази на вратата.Така ми се искаше да си легна с нея защото бях уморена, но уви трябваше да одисвам на гостите.Вечерта в 22 преливаше
,но теглих по една къса дълга и си легнах.Сутринта таткото беше оправил.
В болницта нямаше проблеми с гостите, беше ми много приятно така изминаха неусетно 3 дни престой. Бях във ВИП стая и през цялото време ми позволяваха да имам гости. Но в къщи до 40 ден дойдоха само 2-3 човека и то предварително поканени. Сами си гледахме детето и се чудехме на кой свят сме, незнаехме дали е ден или нощ. Така, че без покана никакви гости дори и най-близките.
Препоръчани теми