И моята дъщеря беше на 11 месеца когато от раз росто реших, че не си струва да поемам отговорност за трима и да се грижа за всички. Да напомням вечно и да побутвам уж по силната половинка.
Не мога да ти кажа, че беше лесно, само че е правлното решение, поне за мен. Животът без постояните мисли за трима и без грижите за човек на когото трябва уж да разчиташ, е много по лесен и спокоен. Имах цялото време на света за дъщеря си, решавах както винаги всичко, но без някой да изнервя и без това трудния делник. Живях чудесно и все още е така. Справих се, може би не блестящо, но така какато аз мога и знам и сега имам една прекрасна дъщеря на която мога да разчитам и която не е обременена от присъствието на разни лабилни и нещастни същества /е освен мен де:)/.
Малко ОФ
Наистина не сме самотни родители, нека някои да погледне как се радваме на деца си и колко много получаваме от тях и тогава да ни нарече самотни.