"Благодаря" на медиите, че и днес успяха да ме информират за всичко негативно!

Дааам, има нещо такова, през цялата емисия ти бълват полицейски сводки и накрая ти пожелават "приятна вечер".  
И друго- едно време имаше детски филмчета, и то доста. Аз ли не съм попадала или наистина ги спряха.   Около 17 часА през седмицата и към 19 часА в събота и неделя отделяха поне 1 час за малките. Игрални, анимации.......всичко. Сега няма, или има, но е много малко, предимно съботите и неделите...поправете ме, ако греша. Може би презумпцията е, че има канали, които само това излъчват, но нали уж в една обществена телевизия трябва да има всичко. Все пак детските внасят някаква пъстрота...    

Защото тяхната цел не е адекватно да информират населението, а да го манипулират. Затова. И няма нищо лошо сам да си потърсиш нещо приятно за четене или гледане.

На мен ми прави много лошо впечатление,че постоянно по сутрешните блокове се повтаря едно и също.Политика,новини и т.н.Ясно,че трябва да присъства като съдържание,но все пак могат да правят и повече положителни репортажи.Обикновено след 9ч. излъчват такива,но има и случаи,когато си продължават на същата тематика.Или поне събота и неделя след като сме гледали цяла седмица какво се случва може да има по-леки и разтоварващи новини  

Не казвам, че е лошо сам да търсиш и да се информираш. Но смятам, че и медиите трябва да го правят. Хората имат нужда и от добри новини.

Лесно е решението и зависи от мен: не гледам и не слушам новини, магазинни предавания, оставящи ми вкус на блудкавост, сериали и онези състезания по ТВ, които са ми още по- противни от негативизма.
Не ми пречи никак. Напротив.


И аз това гледам основно, ако въобще се сетя за ТВ. В хубавото време последното се случва особено рядко.

Аз съм абсолютно сигурна, че ако се потърсят положителни новини, винаги ще се намерят.
Но умишлено се търсят отрицателни - убийство с изнасилване най-добре!
Сутрин ММ пуска ТВ на сутрешните блокове и се почва... по едно време започвам да мърморя, че е отвратително от сутринта да се товарим с такива боклуци и преместваме канала.

 Чудесно казано.
 Нямало нищо хубаво... даваха репортаж за лекарите помагали в бедстващите райони, три секунди дали имаше, специално търсих информация, но затова пък научих де що има убит и самоубит. Криминалната хроника ли е лицето на обществения живот в една държава, та да съпътства ежедневието на мало и голямо?

Незнам дали на някой му прави впечатление, но мен определено ме дразни това, че няма нито едно предаване свързано с физическата активност. Едно време имаше сутрин гимнастика, упражнения сега нищо такова не съм срещала. Само черни новини, обилно реклами и сериали...
Някой гледал ли е скоро аеробика или други упражнения по някой канал?

У дома телевизия не гледаме. Пускаме по изключение филмовите канали или детски предавания, в 99% продукции, които не са български.
Снощи обаче малкият и татко му, тъкмо около 19 ч., бяха отскочили за малко до съседите. Като се върнаха, детето ми каза: "А пък, мамо, знаеш ли, че едно бебе умряло, а пък един друг човек ...еди какво си (в този дух)...". Питам го, по телевизията ли е видял, "да". И обяснявам, че за съжаление се случват нещастия, които не могат да се предотвратят, и често в новините ги съобщават. Той се възмути, колко глупости давали в новините. Казах му, че не са глупости, но са много тъжни истории, които са се случили някъде на някого. И почна с въпросите: "Ама това бебе защо е умряло?", "Защо майката не го е защитила?". Простичко му отговорих, че не съм гледала репортажа и не зная каква е историята. Но ми стана криво, защото всякакви подобни разкази за нещастия се запечатват в съзнанието му (дори когато с мъжа ми дискретно обсъждаме някое събитие) и така много се натоварва. Все пак е още само на 4, не искам да вижда всичко в негативни краски.
Та така, за телевизиите ни и черната хроника, с която ни заливат.

Аз лично се информирам от различни интернет източници. Успявам, както и други по-рано в темата са казали, да намеря много положителни новини, които да ми вдъхват кураж, че все пак не всичко е загубено.
Чак не ми се вярва, колко черногледо са се изказали някои! Нямало щастливи събития, отнасящи се до цялата нация; ами, ако всеки за себе си намери нещо щастливо, то и общото ниво на щастие ще се повиши, не е ли така?

  А, това пък е направо невъзможно  - да оставиш дете да е свидетел на новините в праймтайма. Баш в най-семейното време, когато човек иска да види какво става с времето, е момента да се изчетат всички нещастни случай, убийства, ако няма днес да се напомни как върви разследването на някое старо-  пак с кадри и подробности и въобще, то други новини в държавата няма. Като изчерпят черната хроника у нас почват световната.

 Гледам, че някои са твърдо убедени, че днес-утре ще ритнем камбаната колективно.

Добре че децата си гледат детските канали оттатък.

В нашия случай той инцидентно е имал достъп до такова предаване. Успяхме после и да говорим малко или много за това, което е гледал, като се надявам по този начин да е туширан шокът от такава информация.
Не искам да мисля обаче за онези деца, със сигурност има такива, които ежедневно растат сред такъв поток от новини, било то и като "фонов режим". Ето, тук си говорим колко зле ни се отразява на нас, а как ли въздейства на подрастващите?

Телевизия не гледам от години. Само няколко предавания, когато засека, че някой вкъщи е пуснал. От Новини не се интересувам изобщо. Във вестниците минавам през заглавията набързо без да чета статиите. Само хороскопа.
Катастрофи и убийства са си нещо нормално вече.

Вчера го съобщиха в късната емисия, т.е. съобщиха в колко часа ще настъпи пролетта.

Гледането на новини не е задължително, нито е единственият източник на информация, че да ме подразни негативизма.

Имаше един период, в който централните емисии започваха с жертвите на пътя - "Добър вечер, отново черна статистика по българските пътища...". Осъзнавам, че вероятно е било с цел възпитателен ефект у шофьорите, но на мен ми донесе такъв травматичен шок, че започнах да получавам панически пристъпи когато близките ми пътуват. Посетих психиатър, който да ми помогне да се справя с проблема и от разговора с него разбрах, че изобщо не съм единичен случай. След като информационните емисии могат да причинят подобен стрес у възрастен човек, какво остава за децата, които понякога са абсолютно неволен зрител.
За себе си взех решение да се информирам само от електронните медии - така сама избирам какви новини да достигат до мен и определено се чувствам по-добре. От телевизионните канали гледам предимно филмовите, кулинарните и развлекателните.