таткото да присъства ли?

Тази тема доста е дъвкана и единни мнения май няма.И аз питах навремето.Нашият татко присъства,и двамата сме щастливи от този факт.Но все пак си е индивидуално.Аз съм "За" и щом той иска - нека дойде.Ще ти е опора,утеха,а и изживяването да видиш появата на бял свят на детенцето ти не може да се сравни с нищо.
Аз просто "настаних" мъжа ми до главата ми,все пак всички "хубавини" да гледа...аре,нЕма нужда 

Blondi иzпревари ме 

Нашият татко иска да присъства, аз нямам нищо против

Тогава не виждам како има да му мислиш, остави го да е съпричастен към всичко, свързано с детето, не му отнемай този миг!

Здравей, не виждам нищо по-естествено от това, таткото да присъства на раждането на бебето, което сте създали заедно....особено щом и той иска, а не робува на разни там поьверия, че ще припадне или не знам какво си там. Не разбирам 1. защо те е срам от собствения ти мъж, и от какво точно те е срам? 2. Защо ще го мислиш как е?
Моят мъж присъства, участваше активно в процеса(държейки ръката ми, или пръскайки ме с вода ), мисля, че присъствието му ми действаше много успокояващо...Нито припадна, нито нищо, след раждането на бебка отиде да я изкъпе със сестрата...

След като той иска да присъства дай му тази възможност. Едва ли ще ти се наложи да го мислиш в този момент, така че няма какво да се притесняваш за него. Но опората, която би ти предложил и самото му присъствие до теб ще ти бъдат от полза. И няма от какво да се срамуваш, да не се познавате от вчера, пък и няма смисъл той "да се навира там дето не му е работа" , не е задължително да гледа  самото раждане. След като заедно сте направили бебето е просто нормално и да го посрещнете заедно.

Много се радвам, че таткото не беше при мен, докато раждах, защото щеше да се гътне; просто имах много трудно раждане;
аз лично, ако имам още деца, няма да допусна мъжът ми в родилна зала
но след като ти си съгласна и таткото е навит, какво те спира;

Olee, ne znam za tatkoto, iavno vie ste oshte mladi maicheta i ne ste zabeliazali no magete sa mnogo strahlivi i s vazrastta stavat oshte po strahlivi Za ragdaneto pomaga, no do glavata-to e dostatychno da vidi kakvo izliza-naistina e chudo ragdaneto, no ako traibva da sme realni tova sa edni kyrvishta edni techove, placentata, vikove...bebeto e leko sinio kafiavo cherveno v pyrvite secundi i moia myg beshe bial kato sniag medecinskata sestra na niakolko pyti go pogledna izpod vegdi dali dane mu kage da sedne no toi se dyrgeshe no izglegdashe kato che li vseki moment shte pripadne. Sega za vtoria pyt e po podgotven Kogato mi praviha amniocentesa toi kato vidia iglata i pak preblednia i setsrata vika aide ti da izlesesh... I taka i na ednapriatelka myga i leko pripadnal-taka che ne znam kak sa mygete predi 30, no sled 30 sa golemi glezliovci

1. Бебето е и негово. Не му ограбвай възможността
да се докосне до тайнството, наречено нов живот.

2. От какво те е срам? От поведението на грубите акушерки ли?
Няма място за срам, когато се ражда нов човек!

3. Няма да ти се налага да го мислиш мъжа ти. Тук, в Германия, на мъжете се гледа
като на помагачи при раждането. Помагат ти в предродилната зала по време на
разкритието, помагат ти при дишането, пуфтят заедно с теб, галят те, масажират те,
докато ти траят контракциите и разните му там болки, а когато човечето се роди,
са горди да прережат пъпната връв. Гледката няма нищо общо с кървавите филми,
не, това е гледката, при която се появява новият живот, тяхното бебе, мъжете
искат също да споделят този вълнуващ миг, да чуят първото проплакване, да гушнат
новия гражданин на света, да помогнат на акушерката да го прегледа, иска им се
на мъжете да целунат героинята, дарила ги с най-прекрасното богатство...
и още, и още, и още.

4. И една егоистична причина. Когато видят как рискуваш живота си и какво
изживяваш по време на раждането, може би ще са по-отзивчиви в домакинстването
(за разлика от бащите им) и ще те респектират още повече. Пък и ти едва ли ще искаш
в този момент да те целуне акушерката, много по-приятно ще ти е да усетиш топлотата
на любимия човек и да споделиш с него щастието си. Споделено щастие - два пъти щастие.

5. Леко раждане!

Такива кошмарни раждания имах и двата пъти, какво не бих дала съпругът ми да можеше да е до мен, но не разрешаваха подобно нещо за жалост.Друго е като не си сам а имаш подкрепата на любимият човек, не че може да ти помогне в самото раждане, но е до теб.Особено втория път детето така и не можа да слезе надолу, казва се високо право положение и като ме затвориха в родилно и край, няма как да се обадя и да обясня какво става с мен, та така две смени изчаках (26 часа)и чак когато колабирах, посинях и........ по-добре да не разказвам пред толкова бъдещи мами, та чак тогава ме оперираха по спешност, като ме накараха да подпиша нещо, явно че не носят отговорност за влошаването ми.Ако беше до мен съпругът ми това нямаше да се случи.Слава богу, че в някои болници позволяват присъствието му, все пак имаш избор, а дали да присъства го решава всеки индивидуално.Аз съм за това

1. Важно е той да иска. Той иска, добре. Защото нашият татко, например, категорично заяви, че не иска и така за мен отпаднаха разсъжденията оттук нататък.

2. Още по важно е и ти да се чувстваш комфортно в този момент - спокойна, концентрирана. Сега се колебаеш; когато наближи моментът и продължаваш да се колебаеш, значи отвътре някаква интуиция ти казва, че е по-добре да не е там.

3. Ще те е срам от таткото на бебето - това за някои звучи чудно, но някак много добре те разбирам. Ти си го познаваш най-добре - характер, личност, реакции, виждания за света; ти си знаеш нивото и структурата на взаимоотношенията ви - затово не е случайно това твое чувство, че ще те е срам. Мен, например, ме срам да ме вижда вкъщи с ролки на главата и определено предпочитам да не е в банята, когато си мия зъбите, затова си мисля, че няма нужда и да ме вижда изтощена, рошава, без контрол над думите си, кървяща, срязана и т.н. Някои мъже започват повече да обичат жените си като видят това, други се отдръпват. Ти си познаваш най-добре твоя и евентуалния ефект.

4. Смисълът на неговото присъствие е да бъде той опора на теб в този труден момент, когато ще си заобиколена от непознати. Но ако вместо това ще си под напрежение и ще го  мислиш той как е - значи кой на кого ще е опора? Е, ти си го познаваш, може пък и да се държи мъжки и наистина да ти бъде опора. Но познаваш освен това и себе си- когато, например, мен нещо ме боли присъствието на близки ме разглезва малко и като че ли започва да ме боли повече, а като съм сама сред непознати някак се стягам и концентрирам и понасям по-добре.

Ето тези неща трябва да сложиш на кантара, за да решиш, а може да има и други, за които не се сещам. Всички хора са различни, затова и различни мнения.

Подкрепям мнението на Liska .
Нашият татко иска да присъства и разбира се аз нямам нищо против решението му. Тези моменти трябва да се изживеят от двамата, стига да го искат и да не позволяват срам, отвращение от гледката и незнам какво още да им попречи.

Аз лично нямах желание таткото да присъства,но той също не гореше от желание.Въпреки че и двата пъти родих толкова бързо,че едва ли щеше да разбере какво става.Но при вас ситуацията е различна така че щом и двамата искате нека присъства .Предполагам че ще ти е голяма подкрепа в такъв момент.

   Аз смятам да му го спестя,но ти си решаваш за себе си.

Изцяло съм и зад мнението изказано от Лиска.Освен това мъжът няма биологичната преднина да стане родител в тези девет месеца, през които ние носиме детето си и сме му майки още преди раждането.За това и мъжът по-трудно узрява, по-късно разбира какво точно е станало и че е баща вече.Ето защо е хубаво да присъства на раждането, това ще му помогне да стане родител заедно с теб, вместо да го чакаш да узрее за това.  Леко раждане

Аз пък съм на точно обратното мнение - от мъжа ми, а и от повечето ми познати около и най-вече над 30, всички присъствали на раждането. След 30 са поомекнали и със желание стават съпричастни на вълненията около раждането. Може би идва от това, че "остаряват", осъзнават собствената си преходност и преосмислят ценностната си система.... Някои стояли до главите на жените си, някои са помагали в израждането и са били най-баш в "кървищата" - хората имат различен праг на поносимост.

Но за мен безценна е подкрепата в тези минути или часове - да бъдем заедно в най-важният момент от общият ни живот. 

Щом твоят мъж изявява желание - не му отказвай....   

не мисля че има нещо общо възраста на  татковците.Нашият татко е на 34,и е горд от това че е присъствал.
След като той иска да присъства - не му отказвай,това е велик момент и за двамата

И аз така мисля - при нас присъства и не ме е било срам, ама никак
Нека дойде - ще видиш каква опора ще ти бъде

Нашият татко присъства и ако не беше той, за да викне лекаря (почти през цялото време бяхме сами), щях да си родя сама в стаята. Бяхме говорили да стои при главата ми, но на няколко пъти се наложи да мине и по-надолу. Хич не му стана лошо, беше ми подкрепа през цялото време. Един от най-ценните ми спомени е аз, гушнала току що родената бебка, а таткото гушнал нас.

Щом и двамата искате,нека присъства.
Аз лично съм категорично против.

хиляди благодарности, момичета!!!много ми помогнахте.наистина доста интересен и полезен форум.аз и съпругът ми сме сами в София, но той си работи и е сред хора.аз обаче нямам с кого да поговоря на тази тема и вие доста ми помогнахте.отново ви благодаря.

Щом иска, какво има да му мислиш Нашият татко до последно се чудеше, но когато му се обадих, че се почва, каза само "идвам!". И двамата сме много щастливи от този факт. Да не говорим колко много ми помогна, основно психически. Освен това ми държеше ръката при контракциите, а между тях ме разведряваше с вицове и стари спомени , даваше ми вода и т.н. Не му отнемай това удоволствие Няма да съжаляваш!

Какво не бих дала нашия татко да беше присъствал на раждането на нашето момиченце, но не позволиха. А имах нужда от него, защото раждането беше много трудно. Той не е от плашливите и нямаше да припадне, щеше да ми бъде подкрепа. Освен това щеше да види, че не е толкова лесно нещо, защото някак си беше с тази нагласа. Когато вечерта след раждането слезнах до фоаето на АГ-то да се видим и ме видя едва ходеща от болки (хемороиди, епизотомия и въобще умора) и с ужасни кръвоизливи в очите (бях като вампир от неправилното напъване  ) беше потресен, че нещата не стават така лесно, както му се струваше. Според мен мъжете трядва да са там, по време на раждането и да виждат всичко, което се случва. Аз не се срамувам от мъжа ми - с него винаги сме били много близки и сме споделяли всичко, дори извънредно интимни неща. Надявам се да имаме второ бебенце и ще направя всичко възможно той да присъства. Трябва да е там - ние заедно сме създали детето и трябва да сме заедно при появата му.
Желая ти всичко най-добро   

Аз ще раждам секцио и не бих искала ъжа ми да присъства, а пък камоли ако раждах нормално, тогава изобщ нямаше и да става въпрос за присъстване.

ако ще си секцио- по-добре не.
Трябва и двамата де се чувствате добре, ако нямаш желание, дори и да настоява- не го прави само заради него, според мен.

Таткото не присъства на раждането,предполагам,че нямаше да му е много приятно,но на мен щеше.За съм !!!

iva d    Изпревари ме за питанката  и мен това ме вълнува, но повече искам да знам дали дават да се снима и колко пари искат, за да присъства на раждането ако е в Шейново???

При нас таткото не присъстваше защото ми каза че ако видел как раждам ще избие всички.Той за една система като ми включиха щеше да набие доктора защото незнае защо е какво остава да гледа раждането.

Аз обаче съм против. Преди бях за, но вече не   Раждането ми беше дълго и тежко. Ако той присъстваше щеше много да страда, а на мен от това нямаше да ми стане по-добре. Напротив.

Според мен ако иска нека да присъства. Ще ти е опора.
Нашият тати беше при мен през цялото време, дори и спа на стола през нощта. Беше и на самото раждане, уплаши се да отреже пъпната връв, но аз го направих. Иначе незнам как бих се справила без него.

150 лв в касата, в които влиза и ВИП зала и собствен екип  , на далавера си

Щом имавъзможност и той има желание 

Ние раждахме заедно и беше чудесно! Незнам за какви кървища говорите по време на самото раждане.. имаше малко кръв накрая като ме резнаха малко за да помогнат на бебка и това е.. виж след раждането като станах да се измия.. и като потече.. е това си беше леко шашкащо и за мен
Не е стоял само до главата ми, държеше ми крака докато напъвах (защото бях с епидурална и не си чувствах много много краката) и ми обясняваше как се вижда главичката на бебо, не е припадал нито е пребледнявал, накрая сряза пъпната връв и стоя с нас до изписването ни на следващия ден..
От какво да ме е срам? Може би наистина е до човек и до характера на отношенията ви, но самия факт че той е до мен ми даваше упора. Моето раждане в никакъв случай неможе да се определи като трудно, но си мисля че ако беше такова щях да имам още по-голяма нужда от него..

Каквото и да решиш, пожелавам ти едно хубаво леко раждане като моето 

и според мен ако в теб има дори грам съмнение дали той тряббва да е там или не - по добре да не влиза с теб. лично аз предпочитам да съм сама особенно като познавам себе си че съм в двете крайности или много ще се разлигава или прекалено много ще се стегна и може даже да навредя с нещо от престараване.
в крайна сметка това е лично решение и е добре да го обмислиш добре.

Трябва сама да си предцениш. И моя мъж искаше да присъства, но е голям нервак, и щеше да ме изнерви допълнително, за това аз бях против.

Би било чудесно във всичко да сте заедно.

Искаш да кажеш, че се плаща за присъствието на татко и за да прави снимки ли
Егати кожудерите ...

ма хич не ти трябва да пресъства. Ако беше в стаята щях да го удуша 

нашият татко присъстваше.
решението беше и на двама ни.
раждах планово секцио.

но-о-о-о, все пак, нашият татко е пич на квадрат

Ако има желание-защо не,моя като го питах дали иска да присъства ме погледна като отровен.

Моя мъж искаше да присъства, но аз му обясних, че няма да ми е комфортно, ако той е там. Гледката никак не е приятна, емоциите в 90% от времето също. 
Винаги гледам да изглеждам що-годе добре пред мъжа ми, или поне нормално. Не мога да си представя, че ще гледа раждането ми и после ще ме възприема по същия начин.
А и мъжете са с доста лабилна психика (относно раждането) и винаги това ще му е пред очите.
Дори съм чела, че мъже, присъствали на раждане, после имат проблем с правенето на второ дете, защото се чувствали виновни, че причиняват това на жена си. Може и да са глупости, но раждането си е изцяло женска работа.

Моят мъж присъства и на двете раждания. Нямах уговорка и двата пъти нито с лекар нито с акушерка и раждането се водеше от дежурните акушерки в момента в болницата. Той стоя в стаята където раждах, акушерките му дадоха да облече халат и той набюдаваше. Все очакваше че ще му кажат да излезе ама те само заявиха че ако иска да остане. Даже втория път преряза пъпната връв. Е когато излизаше плаценатата и ме шиха го заведоха в другата стая  тактично. Там той наблюдава и на първите прегледи тестове които се правят на бебето.
И добре че не стоеше на всички процедури след раждането, че като погледах какво става на леглото и под него имаше толкова много кръв че сигурно нямаше да му стане приятна гледката. Те чак като почистиха всичко му казаха да влезе и ми дадоха бебето да суче.
Може би ако имах време за размисли щях да почна да се чудя дали да присъства или не ама уви...
Иначе сме гледали много раждания по телевизията и това което наистина го плаши е да гледа секцио. Казва че е много по-кошмарна гледка от истинско раждане и добре, че тук не практикуват секцио, освен след дълги опити за нормално раждане, иначе аз щях сигурно да избера секцио и бедния щеше да е принуден да гледа.

Моят мъж също присъства. Беше ми невероятна опора, от която и страна да погледна. Имах тежко раждане и мисля,че ако не беше той в един момент щях да се предам...както се е случило с една от приятелките ми в България. По време на контракциите ме караше да дишам. През почивките ме галеше по главата и ми говореше мили неща. При напъните стоеше до главата ми и ми помагаше да свивам главата си към корема, за да съм в оптимална поза. През почивките ми даваше вода, слагаше ми мокра кърпа. През цялото време ми говоревше окуражаващо.

След ражданто попитах мъжа ми, като знае сега какво е, дали би присъствал на раждането. Отговора беше категорично ДА. Допълни, че е мислел, че ще е много неприятна гледка, но не се е оказало така. Единственото, което го е притеснявало, че мен ме е боляло много и искал всичко да свърши та да спре да ме боли. Каза още, че си се е чувствал съвсем на място.

alterna, светът се променя. Отношенията между хората също. За някои от хората това, което някога е било, вече не е актуално. 

И нашият тати не присъства,но едва ли е искал.Той не може да гледа като бият инджекция на бебка,пък какво остава за нещо такова.

Мисля, че щом сам е поискал, трябва да му позволиш да присъства 
Аз лично не съм сигурна за себе си, много съм мислила по въпроса, но мъжът ми не прояви сам желание, та не ми се наложи да решавам, слава богу 

Защо като отровен? Не го ли интересуват бебето и жена му?

страаах  кръъв, иглии, докторииии

Аз съм против.

Не знае какво изпуска. Това е едно чувство отгоре.
Всичко е до настройка. Много от мъжете се правят
на мъже, ама явно са мекотела, щом се оцъклят от
най-естественото нещо на тоя свят. После да не ми
разправят, че са силният пол. Силни са им само думите.

Здравейте! Аз съм в Канада в момента и тук е направо задължително да имаш придружител повреме и след раждането, ако не може да присъства съпругът, може да бъде майка ти или някоя приятелка. Счита се, че когато има някой да ти помага ще ти е по-лесно и по-спокойно. Има курсове, които се посещават от родилката и придружителят и, с цел да се чуствате и двамата подготвени и да можете да изживеете заедно това тайнство на природата. Като цяло тук бащите взимат дейно участие от самото раждане в отглеждането на детето и така децата не са отговорност само на майката.

PolarFox Благодаря за вниманието и отговора ама не разбрах за коя болница става въпрос и може ли да се снима      

За Шейново, бе душа, нали за там питаш

ще си позволя да не се съглася- това е екстра, която ако желаеш да ползваш- заплащаш.
Не знам къде си раждала, но в БГ родилните зали са с по няколко родилни легла, без възможност за уединяване. Ами аз съм против докато напъвам, около мен да има чужди съпрузи, за целта желаещите си наемат отделна зала.

да, но като морална подкрепа, да стои до главата ти и да ти държи ръката. друг е въпроса, че ти излиза соленичко това в България.

И в САЩ е така.

PolarFox, тук в повечето болници целият процес (ако е нормално раждане) се извършва в една стая, където сте само ти и мъжа ти и докторите влизат при теб. Няма родилна зала където раждат по няколко жени. Ако беше подобен случая, и аз не бих позволила на мъжа ми да присъства... 

Аз лично не исках да присъства, а и той не гореше от желание.

Нашият не присъства.Беше го много страх горкия.Аз много исках да бъде с мен,и за второто пак ще настоявам
Смятам,че това е момент,който трябва да се сподели от двамата родители

krasi,
kolko barzo rodi kazvash?

зависи от таткото
аз моя не го искам с мен за нищо на света- само ще ми всява паника там....

Дам,зависи от това дали таткото е психически подготвен
Аз например бих искала мъжа ми да беше до мен,но нямахме възможнастта да платим за това.И стига да е подготвен да чуе какви ли не думи от жена си по време на силните болки.Незнам,първото ми раждане беше ужасно бях със система и бяха нечовешки болките и не исках нищо живо да се доближава до мен и да ми говори.
Но сега много ми се искаше да присъства,въпреки,че не сме говорили за това.Трябва да го попитам дали щеше да се съгласи,че ми е интересно.