При нас таткото не присъстваше защото ми каза че ако видел как раждам ще избие всички.Той за една система като ми включиха щеше да набие доктора защото незнае защо е какво остава да гледа раждането.
- Публикувана: 11 март 2006, 20:00 ч.
- Последно мнение: 15 март 2006, 22:51 ч.
таткото да присъства ли?
Раждането ми беше дълго и тежко. Ако той присъстваше щеше много да страда, а на мен от това нямаше да ми стане по-добре. Напротив. iva d 
Изпревари ме за питанката 
и мен това ме вълнува, но повече искам да знам дали дават да се снима 
и колко пари искат, за да присъства на раждането ако е в Шейново???
Изпревари ме за питанката и мен това ме вълнува, но повече искам да знам дали дават да се снима и колко пари искат, за да присъства на раждането ако е в Шейново???
, на далавера си
Щом имавъзможност и той има желание 
Ние раждахме заедно и беше чудесно! Незнам за какви кървища говорите по време на самото раждане.. имаше малко кръв накрая като ме резнаха малко за да помогнат на бебка и това е.. виж след раждането като станах да се измия.. и като потече.. е това си беше леко шашкащо и за мен
Не е стоял само до главата ми, държеше ми крака докато напъвах (защото бях с епидурална и не си чувствах много много краката) и ми обясняваше как се вижда главичката на бебо, не е припадал нито е пребледнявал, накрая сряза пъпната връв и стоя с нас до изписването ни на следващия ден..
От какво да ме е срам? Може би наистина е до човек и до характера на отношенията ви, но самия факт че той е до мен ми даваше упора. Моето раждане в никакъв случай неможе да се определи като трудно, но си мисля че ако беше такова щях да имам още по-голяма нужда от него..
Каквото и да решиш, пожелавам ти едно хубаво леко раждане като моето
Ние раждахме заедно и беше чудесно! Незнам за какви кървища говорите по време на самото раждане.. имаше малко кръв накрая като ме резнаха малко за да помогнат на бебка и това е.. виж след раждането като станах да се измия.. и като потече.. е това си беше леко шашкащо и за мен
Не е стоял само до главата ми, държеше ми крака докато напъвах (защото бях с епидурална и не си чувствах много много краката) и ми обясняваше как се вижда главичката на бебо, не е припадал нито е пребледнявал, накрая сряза пъпната връв и стоя с нас до изписването ни на следващия ден..
От какво да ме е срам? Може би наистина е до човек и до характера на отношенията ви, но самия факт че той е до мен ми даваше упора. Моето раждане в никакъв случай неможе да се определи като трудно, но си мисля че ако беше такова щях да имам още по-голяма нужда от него..
Каквото и да решиш, пожелавам ти едно хубаво леко раждане като моето
ако ще си секцио- по-добре не.
Трябва и двамата де се чувствате добре, ако нямаш желание, дори и да настоява- не го прави само заради него, според мен.
Трябва и двамата де се чувствате добре, ако нямаш желание, дори и да настоява- не го прави само заради него, според мен.
и според мен ако в теб има дори грам съмнение дали той тряббва да е там или не - по добре да не влиза с теб. лично аз предпочитам да съм сама особенно като познавам себе си че съм в двете крайности или много ще се разлигава или прекалено много ще се стегна и може даже да навредя с нещо от престараване.
в крайна сметка това е лично решение и е добре да го обмислиш добре.
iva d Изпревари ме за питанката и мен това ме вълнува, но повече искам да знам дали дават да се снима и колко пари искат, за да присъства на раждането ако е в Шейново???
Изпревари ме за питанката и мен това ме вълнува, но повече искам да знам дали дават да се снима и колко пари искат, за да присъства на раждането ако е в Шейново???, на далавера сиИскаш да кажеш, че се плаща за присъствието на татко и за да прави снимки ли
Егати кожудерите
... 
Нашият татко доста се колебае. Аз лично искам да присъства и ако иска да седи и да гледа, ако иска само да ми стиска ръката.... Не разбирам мъжете, които ги е страх и се вкаменяват от "раждането". Странно ми е как не искат да видят човечето в първия миг от живота му, да го прегърнат, да го целунат, да го погалят.......
Надявам се над нашия татко да надделее бащинството, а не страхът.
Надявам се над нашия татко да надделее бащинството, а не страхът.
Моя мъж искаше да присъства, но аз му обясних, че няма да ми е комфортно, ако той е там. Гледката никак не е приятна, емоциите в 90% от времето също. 
Винаги гледам да изглеждам що-годе добре пред мъжа ми, или поне нормално. Не мога да си представя, че ще гледа раждането ми и после ще ме възприема по същия начин.
А и мъжете са с доста лабилна психика (относно раждането) и винаги това ще му е пред очите.
Дори съм чела, че мъже, присъствали на раждане, после имат проблем с правенето на второ дете, защото се чувствали виновни, че причиняват това на жена си. Може и да са глупости, но раждането си е изцяло женска работа.
Винаги гледам да изглеждам що-годе добре пред мъжа ми, или поне нормално. Не мога да си представя, че ще гледа раждането ми и после ще ме възприема по същия начин.
А и мъжете са с доста лабилна психика (относно раждането) и винаги това ще му е пред очите.
Дори съм чела, че мъже, присъствали на раждане, после имат проблем с правенето на второ дете, защото се чувствали виновни, че причиняват това на жена си. Може и да са глупости, но раждането си е изцяло женска работа.
Моят мъж присъства и на двете раждания. Нямах уговорка и двата пъти нито с лекар нито с акушерка и раждането се водеше от дежурните акушерки в момента в болницата. Той стоя в стаята където раждах, акушерките му дадоха да облече халат и той набюдаваше. Все очакваше че ще му кажат да излезе ама те само заявиха че ако иска да остане. Даже втория път преряза пъпната връв. Е когато излизаше плаценатата и ме шиха го заведоха в другата стая тактично. Там той наблюдава и на първите прегледи тестове които се правят на бебето.
И добре че не стоеше на всички процедури след раждането, че като погледах какво става на леглото и под него имаше толкова много кръв че сигурно нямаше да му стане приятна гледката. Те чак като почистиха всичко му казаха да влезе и ми дадоха бебето да суче.
Може би ако имах време за размисли щях да почна да се чудя дали да присъства или не ама уви...
Иначе сме гледали много раждания по телевизията и това което наистина го плаши е да гледа секцио. Казва че е много по-кошмарна гледка от истинско раждане и добре, че тук не практикуват секцио, освен след дълги опити за нормално раждане, иначе аз щях сигурно да избера секцио и бедния щеше да е принуден да гледа.
И добре че не стоеше на всички процедури след раждането, че като погледах какво става на леглото и под него имаше толкова много кръв че сигурно нямаше да му стане приятна гледката. Те чак като почистиха всичко му казаха да влезе и ми дадоха бебето да суче.
Може би ако имах време за размисли щях да почна да се чудя дали да присъства или не ама уви...
Иначе сме гледали много раждания по телевизията и това което наистина го плаши е да гледа секцио. Казва че е много по-кошмарна гледка от истинско раждане и добре, че тук не практикуват секцио, освен след дълги опити за нормално раждане, иначе аз щях сигурно да избера секцио и бедния щеше да е принуден да гледа.