Имам вила в идилично, затънтено българско село. Местно население около стотина човека плюс собствениците на вили в покрайнините на селото - зона неформално смятана за вилна. Тъй като се пенсионирах, живея там 6 месеца в година, от пролет до късна есен. 20 години тишина, спокойствие и разбирателство. Вилата се намира в съседство със старото селско читалище, което от над 30 години не функционира. Преди година и половина общината продава читалището на частен собственик (местен човек от селото). Новият собственик веднага пуска наематели. От ромски произход. И идилията свърши.
Свири чалга по цял ден, залепиха кочина за оградата ми и вече не мога да намеря място в градината, където да седна да пия кафе - миризмата е умопомрачителна, петли ме будят в 5 сутринта, по цяла нощ квичат кучета, които държат вързани, гладни и жадни. Коне пасат увивните цветя по оградата, а камиона им е разорал поляната в съседство до неузнаваемост - то са коловози, то е кал, то е чудо. А до преди една година, всичко беше зеленина и цветя.
Какво мога да направя, ако въобще може да се направи нещо, за да ги принудя да се изнесат? Мога ли да подам оплакване някъде? Сградата на читалището счита ли се за годна за живеене (не зная какво е положението с водата и канализацията)? Съседите отказват да направят подписка до кмета - от една страна ги е страх ромите да не им подпалят вилите за отмъщение, а от друга страна казват 'ами ние не сме в непосредствена близост, ти си се оправяй'. Кметският наместник е местен човек, с основно образование, алкохолик, който въобще не го е грижа и отказва да се намесва. А най-близкият общински град нехае за всичко що се отнася до селото.
Има ли смисъл да правя консултация с адвокат?
Моля за идеи и съвети!
Свири чалга по цял ден, залепиха кочина за оградата ми и вече не мога да намеря място в градината, където да седна да пия кафе - миризмата е умопомрачителна, петли ме будят в 5 сутринта, по цяла нощ квичат кучета, които държат вързани, гладни и жадни. Коне пасат увивните цветя по оградата, а камиона им е разорал поляната в съседство до неузнаваемост - то са коловози, то е кал, то е чудо. А до преди една година, всичко беше зеленина и цветя.
Какво мога да направя, ако въобще може да се направи нещо, за да ги принудя да се изнесат? Мога ли да подам оплакване някъде? Сградата на читалището счита ли се за годна за живеене (не зная какво е положението с водата и канализацията)? Съседите отказват да направят подписка до кмета - от една страна ги е страх ромите да не им подпалят вилите за отмъщение, а от друга страна казват 'ами ние не сме в непосредствена близост, ти си се оправяй'. Кметският наместник е местен човек, с основно образование, алкохолик, който въобще не го е грижа и отказва да се намесва. А най-близкият общински град нехае за всичко що се отнася до селото.
Има ли смисъл да правя консултация с адвокат?
Моля за идеи и съвети!
Не се ли отдава под наем? Вариант е и да продадете собствеността си и да намерите по-спокойно място.
