Анкета за епизиотомията

Наистина раждането болеше 100 пъти по-малко.
и при мен беше така -за разлика от възстановяването

Без епизиотомия. Голямо бебче (3.900). Имах разкъсвания - позашиха ме, но нямах никакви проблеми. Не ме боля по време и след това. (Всъщност докато ме шиеха говорех с майчето ми до България по телефона ). Зарасна бързо.

Живея в чужбина и  практиката наистина е по възможност да не се прибягва до епизиотомия.

Ренито, вероятно си права, че сегашните лекари четат други учебници - в сегашните учебници цифрите, отразяващи родилната смъртност +/- бебе, са далеч по-ниски, да не кажем, че за такива се споменава като за спомен от времето на бабите ни. В такъв смисъл - в смисъл поява на родилна инфекция, смърт от усложнения по време на раждането и ранна детска смъртност- наистина може да се каже, че бабите ни са раждали като по учебник, защото в тогавашните учебници това са били най-застъпените теми. Това беше в сферата на черния хумор.

Сега сериозно. Не знам защо рутинно правят епизиотомия, както и не знам защо рутинно пускат окситоцин. Окситоцинът засилва контракциите и така форсира раждането, но дали подпомага узряването на шийката и меките тъкани, които естествено биха си узряли за тези спестени чрез него няколко часа - това не знам, нека се изкажат по-запознати от мен.
Знам, че епизиотомията е била измислена като такава, за да спести усложненията от неконтролирани по големина и посока разкъсвания. Счита се, че първичното зарастване на раните се подпомага при гладки и равни ръбове на раната. Друг е въпросът, че тези ръбове трябва да са и свежи, т.е. да няма размачквания, затова е забранено кожа и лигавица да се режат с ножица, режат се само със скалпел, а на единственото раждане, на което съм присъствала досега, жената я срязаха с ножица. Но не съм сигурна, дали това е масова практика, даже не съм сигурна, че съм видяла добре, така че да не задълбаваме в този въпрос.
Важно е друго - контролираният от лекаря разрез е с подходяща посока и големина. Така, че да не бъдат засегнати други близки органи. Неконтролираното естествено разкъсване един господ знае накъде ще протече и в каква степен. Неприятни са разкъсванията в посока напред - може да се засегне уретрата, или назад - към Дъгласовото пространство и ректума. Ако е по крива линия - в природата всичко става в посоката на най-малкото съпротивление - после трудно се шие. Първичното зарастване освен от неплътно прилепнали криволичещи ръбове, може да бъде усложнено от замърсени ръбове. В хирургията замърсено се нарича всичко, което не е стерилно. Не може да се стерилизира добре кожа, върху която има косми - затова е и предварителното бръснене. Най-тежък е случаят, при който разкъсването засегне ректума и последва замърсяване с фекалии - на ръбовете на раната, на Дъгласовото пространство, на влагалището, на матката, при попадане в кръвта - сепсис и смърт... Но не се плашете излишно, както казах, това са спомени от времената на бабите ни! В днешните болници това не се допуска, тъй като тъканта са срязва към чисто и здраво. Пък било то и само за застраховка....

А за ония на Запад не искам да коментирам - да отиде някой да изпита великото им здравеопазване на гърба си и да се върне да разказва. Но това ще е друга тема.

О-о-о, всички екстри...15-тина шева...и бутилка ром...

Два малки вътрешни шева, без епи. Наистина тук не се пракртикува масово, предпочитат естественото разкъсване, правят се масажи преди и по време на раждането за отпускане и разтягане, вършат чудесна работа, предполагам , защото не ги усетих заради епидурала. Не бръснат и не правят клизма, сигурно са по старите учебници още  ...

 Моите шевове от епизиотомията не ги знам колко са, ама не са един-два, доста си ме болеше, докато ме шиха. Доктора не посмя да ми каже.  Първата нощ щях да умра от болки, но за 6-7 дни всичко мина.

Тц.
Майка ми е със ЕПЗ и с много вътрешни и външни шевове  . Даже бих казала, че гадовете   са й спестили секциото, защото тогава то не се е правело ей така, както днес.
Та ето, виждаш - всичко с времето си.

Добре си видяла!  И мен ме рязаха с ножица.И понеже мъжът ми присъства на раждането и гледа всичко,след това ми сподели,че акушерката сума ти време натискала с ножицата и не можела да ме среже,като по този начин ми мачкала кожата дълго време. Тогава мъжът ми ми сподели,че чак му се приискало  да й вземе ножицата от ръцете и да го направи той.
ЕПЗ трябва май да се правят или от мъже или от яки каки.Оказва се ,че се иска много силна ръка,в противен случай докато се мъчат да режат ,мъчат и родилката.
И при мен резултатът от това не закъсня: колатерален оток.

аз имах 3 шева.неприятна работа и ми се струва че ако бяха изчакали още малко можеше и да се размина и без тях ама както и да е.

Родих с епизиотомия - имах вътрешни (ама не знам колко) и 7 външни.
Не можех да си сядам на дупето доста време и възстановяването ми отне месеци.

За второто сериозно се замислям за секцио

Аз съм с перинеутомия и имам 2-3 шева.

на мен преди да ме срежат, акушерката ми обясни, че се налага заради голямата глава на бебето и не достатъчно еластични стени, да не се мъчи то и се пошегува, че ще пусне стажанта, който наблюдаваше раждането, да се учи да бродира на мен. е , все пак ме заши моята гинеколожка, с три шева
не мога да се сетя дали ме е боляла ЕПЗ, защото имах неприятности с 2 огромни външни хемороида, следствие на напъването
киснах си дупето в смрадлика 2 седмици за да заздавее по- бързо. голям зор беше докато седна в легена...

Имам 3 шева;
наложи се да ме клъцнат, защото бебчо беше голям - близо 4 кила, а не искаше да излиза.
Доколкото знам, не само в България играе ножицата; чувала съм, че във Франция фсички първескини минават по този път, но може и да са ме излъгали.
Чужбинските мами (тези, които са раждали там) да кажат как е при тях

да, доста

Имах 4 вътрешни и 4 външни. Не смятах, че са много преди тази анкета...  Оказа се, че шийката на матката ми е много стегната, или нещо такова. Известно време напъвах безрезултатно, като ме резнаха, родих с 2 напъна. Не ме болеше самото срязване и шиене, боляха ме първите дни шевовете, или по-скоро неприятно ми опъваха. Никакви проблеми не съм имала след това.