ВЪРНИ МИ ЛЮБОВТА/ВЕРНИ МОЮ ЛЮБОВЬ - руски сериал

  • 74 360
  • 747
  •   1
Отговори
# 15
# 16
# 17
  • Мнения: 309
Изгледах сериала, хареса ми , прекрасна игра от страна на актьорите. Кали, предлагай друг подобен.  bouquet

# 18
  • Мнения: 1 095
Бата  Hug

Сигурно има, но на този му обърнах внимание
заради Станислав Бондаренко.

Сериалът е направен от един много млад екип.
От него единствено "познавах" Стас Бондаренко - Влад, (на 29 г.).
От 20 до 29 си година, за разлика от много актьори, които
си остават със славата на първия си филм/сериал, при
Бондаренко има възход. С всяка роля става все по-добър и по-добър.
Олеся Фаттахова - Вера  (на 25 г.)- признавам си за първи път я чувам.
Непознато за мен лице, (знам известните/популярни млади руски актриси,
тя не е между тях). Но това явно е плюс за сериала, защото когато съберат
двама известни главни актьори, става... мале, мале. (разбира се, че има
и изключения). Според мен е много красива млада актриса.
Играе без грим (с много малки изключения).
Обаче най-голямо впечатление ми направи режисьорът.
Евгений Баранов (ІІ) - (на 30 г.). Оказва се, че това за него е първи проект.  Shocked
Има режисьори, които след много филми и сериали, не могат да постигнат това.
Оценката която му дават е много висока!

(Повечето пожелания към Бондаренко за новите му проекти,
завършват  "... и добър режисьор"  Peace Peace Peace
(за да се разгърне един актьор, трябва и добър режисьор)






Последна редакция: вт, 03 фев 2015, 13:38 от kali_georgieva

# 19
# 20
# 21
# 22
# 23
# 24
# 25
# 26
# 27
  • Мнения: 1 095



Истините за живота, щастието и любовта, които научаваме твърде късно

Често животът обича да ни среща с неподходящите хора, към които да изпитаме любов.
Дали истинска, дали не, дали привързаност или просто приятелска, винаги боли
когато някой напусне живота ти.

Да се разделиш с любим човек, никога не е приятно, но определено няма да те убие,
макар и да те направи ужким по силен. В тази максима, никой не казва, че тази сила
си има цена, а цената е безчувственост.

Колкото повече даваш и се раздаваш, толкова по-трудно ще ти е с всеки следващ човек
 в живота ти да го обикнеш. Но да си егоист май е по-злощастната участ, защото всичко
 губи смисъл, когато няма с кого да споделиш.

И вървейки по пътя си, носейки мъката си, човек разбира, че наистина може да издържи,
че наистина е силен, че наистина има стойност. Все пак човек никога не знае колко силен е,
докато единственият избор, който има, е да бъде такъв.

С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира,
че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките
не са договори. Подаръците не са обещания.

И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи.
И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни
за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата.

И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря.
И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа,
вместо да чака някой да му донесе цветя.

И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина
има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи!

След време разбираш, че да бъдеш с някой поради това, че ти предлага хубаво бъдеще
означава че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало.

С времето разбираш, че само, който може да те обича с недостатъците ти
без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш.
......
След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва което и да е човешко
същество  рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени
многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават
могат само тези с голяма душа.
.....
С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето,
а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг!
С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение
колко планове имаш – не съществува нито утре, нито вчера.
....
Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на люляк
ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот. В крайна сметка,
животът не се ръководи от волята или намеренията ни.

Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите
на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет
в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени;
стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал
 да свириш – това са нещата, от които зависи животът ни.

Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни, затова трябва да вземем
каквото ни предлага и да сме благодарни, защото и по-лошо би могло да бъде. А всички наши мечти
 мога да се сбъднат – ако имаме куражът да ги преследваме. Именно това е което прави живота
 интересен, а именно възможността да осъществиш мечтите си.

Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно!
Точно когато… вече няма време…



Хорхе Луис Борхес -  аржентински писател, есеист, поет и преводач

# 28
# 29

Общи условия

Активация на акаунт