Секцио или нормално раждане?

Не е само у нас секциото по желание. Дори страхът от нормално раждане може да мине за причина
Между другото % на секцио в България е около 30%, колкото е и в Германия, Австрия, Швейцария, Италия и много други държави.

По принцип няма секцио по желание, но неофициално всъщност си има.Жените си избират лекар и просто се разбират с него.
Аз знам, че се вика по време на напъни, за да е по-лесно. Но не съм чула и видяла смао викове. Но няма защо излишно да плаша.Има си много леки раждания. Моя приятелка докато простира нещо я боднало отзад, оправила се, отишла и роди без нито шеф, като от първата болка до изгонването с аминали точно 2 часа.Никаква болка не е усетила, само напрежение и напъни. Първо раждане, а тя дребосък, стигнала 50кг в 9 месец.Дъщеря и се роди 3кг. Как е станала цялата работа не знам 
Раждане с раждане не си прилича, може и второто ми секцио да е по-болезнено или ако се навия за нормално да го изстрелям за 1 час  Поне моето секцио развенчава мита, че няма никаква болка по време на операцията.Понякога има, не знам заради упойката ли, заради някакви мои особености. едно момиче от отчетната ни също е преживяла нещо като моето, много я е боляло, но нея и при самото възстановяване. Другото момиче в стаята ми в болницата(бяхме 3 всъщност), с коеот ни приеха заедно и си откарахме всички дни двете, пък нищо не я е заболяло по време на операцията, но след това доста охкаше и искаше допълнителни обезболяващи, като на мен ми ги слагаха покрай нея, без да искам.Даже отказвах, но те"Ааа ще ти сложим, ще ти сложим". Тя дори не успя да отиде на крака от реанимацията до стаята, аз си изтупурках набързо, нея я возиха с количка.

Ирайн, доколкото съм чувала, не при всеки действа упойката, колкото и странно да звучи. Може и при теб нещо такова да се е получило, но знам за още една майка, която си е усещала как я режат.
А относно възстановяването - всяко следващо секцио боли много повече.
Пропуснах да спомена, че при секциото се режат пет слоя тъкани и се води операция от втори тип сложност, нищо че лекарите са специализирани и се прави за 20-30 минути.
Също така е важно да се знае, че ако жената е раждала секцио, следващото й забременяване трябва да е поне две години по-късно, за да се минимизират рисковете при износването на бебето.

Ще имаш нужда някой да ти помага, разбира се. Първото денонощие най-вероятно ще бъдеш с катетър, за да не се налага да ставаш, не бой се, не боли нито слагането, нито махането. Ходенето до тоалетна е изпитание , в моята болница имаше "трон" за инвалиди, който втория и третия ден беше до леглото ми, аз наистина не можех да ставам, без да се гътна. Повечето не са толкова зле като мен, слава богу. Къпането - ако можеш да ходиш, можеш и да се къпеш. Слагат ти лепенка специална, водонепропусклива и си се къпеш без проблем. Обаче! - добре е в болницата да са помислили за това и в банята да има специална седалка за къпане ( ако си виждала за инвалиди седалка, на дупки, да можеш да седнеш) И да те е гнус, вярвай ми, като ти се завие свят от топлата вода, ще седнеш набързо . С две думи, опасно е да не припаднеш в банята, иначе няма проблем. Като се почувстваш по-добре, не бързай да хукваш по разходки веднага, можеш да отвориш някой шев. При всички случаи поне 7-10 дни се пази много. Възможно е да загубиш чувствителност около разреза чак до средата на корема нагоре - това е от рязаните нерви, ще се възстанови до около година или няма да се възстанови напълно. Възможно е месеци или дори години след операцията да се възпали място край самия шев и да изскочи конец - на мен един ми излезе година след раждането, втори - на четвъртата година. Това са вътрешни конци, които не се разграждат бързо, както ние си мислим, и тялото ги атакува и ги изхвърля. Вадят ги с пинсети с местна упойка, не боли.
Дано съм била полезна  

Щях да забравя - не кихай  , и успех, не е толкова страшно, колкото изглежда от нашите описания, минали сме през него и сме оцелели, заслужава си 

Не знам защо в България изобщо се поставя този въпрос като възможна алтернатива между двете ражданя?!
Но това е грешка на лекарите, защото те промиват мозъците на бедните бъдещи майки, които си нямат понятие какво ги очаква. Защо ли? Защото секциото струва по-скъпо разбира се!
Не си мислете, че няма да ви боли ако раждате със секцио. Ок, самото изваждане на бебето няма да боли вероятно, обаче секциото е преди всичко ОПЕРАЦИЯ, след нея остават шефове (и белег между другото...) и следоперативни болки, както и куп предупреждения, да внимаваш да не носиш тежко, да не забременяваш в близките година-две, и тн.
Освен това, след секцио си напълно обездвижена поради фактът че си те боли и че трябва да внимаваш с движенията, а в този момент е много трудно да стоиш обездвижена, защото трябва някой постоянно да ти помага, да ти носи бебето, да се грижи за него и за теб,  и тн...
Така че това да те питат лекарите как предпочиташ да раждаш е абсурдно, секциото трябва да е само по лекарско предписание (демек да има наистина медицинска причина, да се НАЛАГА, а не да е по избор)
Естественото раждане е болезнено, да, но болките са поносими, а и в крайна сметка има упойка която облекчава всичко.
Естественото раждане е по-добро и за самото бебе, защото самото излизане от тесния "изход" води до естествено изцеждане на дробовете му от цялата течност, която има в тях и то може да диша по-лесно после.
И като цяло, самото възстановяване на организмът става по-лесно и по-бързо след естествено раждане.
Не случайно природата така ни е направила.

Упойката ме хвана, но в горната част на крема, под гърдите имах чувствителност. 
Аз се изкъпан на 3-ия ден, доколкото помня, беше страхотно  Шегувахме се, че като с еикзъпем бебетата няма да ни познаят, защото ще миришем различно.Много е топло и направо пот се лееше от нас, къпех се сутрин и вечер и пак имах чувството, че мириша на пор.
Аз не кихах, но кашлях и беше ужасно  Гадно е и като се смееш, нас ни хващаше хилежа и не можехме да спрем.То хем ти е смешно, хем те боли и смесваш смеенето с виене.Накрая си мислехме за гадни неща, за да спрем да се смеем.Аз за секциото си мислех. На мен не ми се виеше свят, дори като се къпех или ходех до тоалетна позамивах с подвижния душ, че имаше от предишни "ползвателки"следи 
Аз бих препоръчала денят и нощта преди раздвижването и местенето в нормална стая, да се опитвате да мърдате сами.Леко на едната страна, леко на другата...сгъвате си краката и леко се повдигате.После е по-лесно раздвижването.
Пишкането е неприятно, но се преживява.
Най-гадното, всъщност, на мен ми беше гладът.Не бях яла от 6 часа предния ден преди секциото.Направо умирах от глад и по време на операцията, после цял ден.Вечерта ни позволиха да хапнем 2-3 парчета шоколад и да пием вода.Беше си цяло изтезание, на сутринта филията ми се стори пиршество.
За мен най-затормозяващо беше дали ще мога да кърмя след секциото, четох доста и в крайна сметка се справих.Но след него 2-3 дни много се измъчвах дали ще успея, дали правя правилните неща, не ми стигаше времето с бебето, за да успея да го накърмя. Ревях постоянно и за най-малкото нещо.

При мен се наложи спешно секцио тъй като преносвах и не получавах разкритие дори и след система с окситоцин. След като ми спукаха мехура се оказа, че водите ми са зелени. След изтърпените болки от контракциите секциото ми се стори направо облекчение. Операцията ми беше с пълна упойка. След нея не съм усещала никакви болки, а хубавото е че нямах и катетър. Дори и ми се караха, че не пишкам, когато идваха да сменят лигнина. На втория ден ставането беше неприятно, но не и чак толкова болезнено колкото очаквах. В момента, в който ме преместиха в нормална стая и казаха, че може да си сложа бикини се изстрелях в банята, за да се измия и преоблека. До обяд все още се чувствах леко замаяна, но в момента, в който ми донесоха бебето се окопитих и нямах проблеми с грижите за него. А в 16.00-16.30ч. дори успях да прекося целия коридор на болницата с бебето на ръце, за да го покажа на майка ми.
Секциото наистина не е страшно. А и в някои случаи е единствения изход. На мен през цялата бременност ми казваха, че ще родя нормално и едва в болницата наблюдаващия ме лекар заяви, че с тази шийка е 99,99% сигурно, че ще съм секцио. Дори и ме хвана яд, че не ме срязаха направо, ами трябваше да ми включат окситоцин.

Исках да раждам нормално, но при мен се наложи секцио заради проблем с очите. Самото секцио не беше страшно, но след като започнеш да излизаш от упойката е доста неприятно, болките са големи и възстановяването отнема повече време. Но и това при всеки е различно. Аз станах на другия ден след секциото, но ме качиха в стаята на количка. А имаше едно момиче, което си вървеше и даже си носеше багажа , което за мен беше немислимо в този момент.

С две ръце подкрепям нормалното раждане. Аз изпитвах ужас от него, но когато забременях и някъде към 6ти месец вече бях убедена, че искам да родя нормално. Болка има единствено докато текат контракциите, даже и при някои жени с по - болезнен цикъл (аз бях така) не е и чак толкова болезнено (мен ме болеше от 8см. до 10 см.). Самото раждане и излизането на бебето изобщо не се усещат (раждах без никаква упойка), може да се усети само ако се наложи епизиотомия (аз имах 3 шева), но тази болка минава точно за секунда. Въпроса е да дишаш правилно и да слушаш акушерките и лекрая... тогава вече всичко ще е наред. Имам приятелки и с двата вида раждане и всички казват, че нормалното е много по - добре от секцио и не биха повторили тази грешка. Раждаш, лежиш 2 часа, ставаш и ходиш... без болка, без усилие... Взимаш си душ още няколко часа след това и си нов човек... Радваш се на бебчето си, без да мислиш за шевове, разрези и т.н. Така че аз съм с две ръце За нормалното раждане. 

Нормално, защото си правиш услуга: второто раждане вероятно ще е в пъти по-лесно. Иначе и двете ще са еднакви.

Но трябва да си познаваш организма и психиката. Първото раждане може да е голям шок.

За нормалното раждане - 100% е сигурно, че второто ще е по-бързо и по-безболезнено. За секциото дори не са еднакви - второ е по-болезнено, третото - още по- и т.н.

И мен ме беше страх от самото раждане даже по скоро ме беше страх от неизвестното от това че не знамеш колко боли, колко ще продължи, всичко наред ли ще е или пък дали ще успея. Към края на бременноста си казвах "всяка жена е минала през това, аз със какво съм различна"  

Когато родих имах много разкъсвания външни и вътрешни болеше но болеше 2дни. Ако ми се наложи пак нормално ще е, не разбирам жените който си търсят оправдания "късогледство дългогледство и т.н" ехоо я питайте бабите покрай вас колко случай на цезарово сечение е имало по тяхното време.


Няма по хубаво усещане от това да излезе бебето  да чуеш как изплаква за пръв път, да го докоснеш и да го погледнеш. Точно в този момент забравяш всички неудобства от бременността и болката от контракции те.

Не при всички са оправдания,някой найстина имат проблем.Или да вземем да раждаме и по полето,щото бабите ни така са раждали!?

И при мен първия път се наложи секцио.Сутринта ме оперираха и след обяд бях на крак.Гадното беше излизането от упойката,беше ми адски студено,треперех,завиха ме с 3-4 одеала.

Но нека признаем, че масово са оправданията, защото за такива причини вероятно никъде другаде по света не биха направили секцио. Разбира се, до голяма степен вина имат и лекарите, защото и за тях секциото е по-удобно и "амбицират" майките за него, понякога без да има съществена причина. В моята отчетна тема две майки родиха нормално децата си със седалищно предлежание на плода. Не казвам всички да се юрнат да го правят, но понякога трябва да се замислим, че раждането се нарича нормално, защото един е механизмът за раждане. Другото е начин да се помогне, ако нещата не се получат. В случай на проблем, бебето може да се извади и за по-малко от 5 минути. Но не виждам смисъл да спорим, така или иначе нещата в България няма да се променят и секциото по желание ще си съществува, макар и не официално регламентирано (то пък и това оставаше ). И съответно всяка майка ще има право да избира дали да избегне нормалното раждане, лягайки доброволно на операционната маса.