Другите хора около бременна жена

Предпазливи сме в плановете и мечтите, въпреки че с напредването на бременността и разговорите по темата стават по-чести. Колкото и егоистично да звучи, се водя от своите нужди - когато имам нужда да поговоря и да споделя вълнение, го правя и инициирам разговор. Когато обаче съм разтревожена, притеснена или просто не ми е до това, моля да сменим темата и заключвам, че "нека стигнем до там" или "живот и здраве да е".

Дразня се когато майка ми постоянно ме товари с някакви глупави суеверия - както беше споменала една дама по - горе не трябва това, не трябва онова.. Хич не съм суеверна и изобщо не вярвам в подобни неща!
Дразня се и на това как от 7 месец още свекърва ми все повтаря "хайде да излиза това бебе вече, хайде, хайде, че нямам търпение" нон - стоп! Също и на плановете какво сме щели да правим, ходим и играем..
Странно ми е и когато някакви не особено близки хора (приятелки на мои приятелки и прочие) искат да ми пипат корема

Споко, плановете са само докато се роди. После всички ще се спотайват.
За приказките по-скоро аз бях тази, която надувах главите на хората. Дори майка ми, която е много тактичен човек, на моменти не ме издържаше и ми правеше забележки.

За това кой какви планове си прави за това къде ще разхода детето и на какво ще си играе с него - не виждам нищо лошо. Но аз не съм суеверна. Разбирам те ако ти си по-суеверна да се плашиш, че се говори за нероден Петко и че това може по някакъв начин да предизвика съдбата.
Аз повече се дразня от разни намеси като това как да го кръстим (за щастие никой не иска да го кръщаме на еди-кого си!!!), как да подготвим стаята за бебето и тн.
Като цяло самата бременност изобщо не ми харесва . Този корем, който започва все повече да се вижда, погледа на другите.. Дразни ме прекалената загриженост на някои, както и пълния непукизъм на други (когато си в градския транспорт и никой не ти отстъпва място). Дразня се когато всички започват да зяпат корема ми (или, о, ужас, да го пипат!!!!) и да казват "Ей, браво, браво, вече се вижда съвсем ясно!" и изобщо ей такива намеси.
Но за самото бъдещо бебе, най-важното е да не се оставят близките (особено бабите и дядовците) да не се мешат в живота ни, защото става досадно. Детето си е наше и ние ще си решаваме как да го възпитаваме и гледаме. А ако имаме нужда от помощ или съвет - ще ги повикаме.

Явно се вълнуват хората, може би им е и първо внуче...трепети големи. Лошо няма. Усмихвай се и не си слагай нищо на сърцето и душата.

Дразнеха ме тълпите от хора, които ми повтаряха, че ми е МНОГО голям корема. Първа бременност ми беше и се чувствах неудобно...направо не знаех как да се чувствам от тази констатация, която получавах нон-стоп. В 4-тия месец ходих на пулмолог, защото не ми стигаше въздух, и тя ми се скара, че не съм знаела в кой месец съм - според нея съм била в 6-ти.
Един човечец насред улицата (видимо леко почерпен) се втурна да ми стиска ръката да ми честити "близнаците" понеже той бил близнак и било чудесно. В 9-тия месец асистентката на моя АГ ме посрещна с "Ти три бебета ли носиш вътре?"...
Веднъж на една опашка някаква госпожа над средната възраст упорито пререждаше човек след човек посред обяд насред центъра през лятото. Беше доста зад мен, но като ме настигна аз я помолих с малко по-твърд тон да си изчака реда и тя зад мен захвана да шушне на приятелката си "Оф, остави я тая, явно я трещят хормоните и е изнервена". Много се ядосах  , но жените по принцип са по-жестоки с бременните.
Иначе най-много планове летяха от моята майка - колко щяла да го обича, на какво щяла да го учи, къде щели да ходят...Е осъществиха се - наистина е вманиачена в него 
За щастие никой не ме е натиска да кръщавам на него - ето това щеше много да ме наскърби (защото мразя да разочаровам хората).
Но генерално повечето хора бяха мили и съобразителни.

Зa родителите и нa двaмa ни ще е първо внуче, но не ме дрaзнят с вълнениятa си по никaкъв нaчин. Имaт ни голямо доверие зa всичко, одобрявaт всяко нaше решение, дaвaт идеи и съвети в рaмките нa рaзумното, които дори когaто не сa от кой знaе кaквa ползa със сигурност не вредят /в крaйнa сметкa зa рaзликa от нaс поне имaт опит в отглеждaнето нa децa /, реплики от кaтегориятa нa "хaйде вече дa излизa, че нямaме търпение" се чувaт и от еднaтa, и от другaтa стрaнa, също не ме дрaзнят, звучaт ми мило Нa пръсти се броят познaтите ми, които се нaхвърлят дa ме пипaт по коремa. Прaвят го спонтaнно и с хубaво чувство, a не кaто позa, зaтовa и те не ме дрaзнят, a ми е приятно

Напълно съм съгласна с теб Клеопатра. С първата си бременност всички ме дразнеха с излишните си въпроси. Най мн ме дразнеха жените които са майки знаеха кога ми е термина и въпреки това всеки път ме питаха няма ли да раждам вече ма аз на никои не мълчах и си им казвах че прекаляват и че ме дразнят. Сега съм бременна с второто и най вече ме дразни баща ми които се хвали на ляво и на дясно че съм бременна даже сега като се сетих се ядосах.

Според мен в повечко ви идват хормоните...не толкова, че нещо хората...

Нещото, което най-много ме дразнеше, е ходенето по врачки и гадаене. С детето от първия ми мъж се оказа, че е проведена обстойна консултация с астрала, кораба-майка и какво ли не по отношение на пола на бебето, както и от кое астрално ниво ще му се въплъти душата.

С дъщеричката пък родната ми майка реши да се съветва с някаква нейна дружка, която "много познава". И тя казала- момче. Аз- хубаво, момче. И после няколко месеца абсолютен poker face, говорех за бебето в мъжки род, даже и мъжко име му бях измислила. Проведох си обществен експеримент по отношение на нагласите на хората- ако очакваш момче, като че ли се държат една идея по-малко радостно. Направих си някои изводи за очаквания, нагласи и стереотипи.

Аз се дразнех когато се опитват да ми дават акъл кое е най-добре и да поставят под съмнение препоръките на доктора...аз си му имам голямо доверие. Сега се дразня как всеки звъни и пита "Айде роди ли се?" ...все едно ще го скрием като се роди, та трябва всички да звънят и да питат...

Никога не съм се притеснявала от корема си като бременна, дори напротив - перчех си го с гордост.
Иначе и аз много се изнервях на всякакви подмятания, кой как щял да го разхожда /баби и дядовци.
После пък като се роди, всички много акълни кое как се прави, как да го обличам.........
та.. както вече са ти казали, пускай си ги покрай ушите и не им обръщай внимание. Вярно е, че и нашите хормони през бременността са на Н-та степен, ама и хората хич не се съобразяват с това
Сега вече като знам какво е, знам защо понякога бременните са малко поизнервени - ама то и как няма

Ей това най-много ме дразнеше-тази реплика, която омаловажава чувствата на хората 

9 месеца майка ми ме плашеше с това, колко е страшно раждането, как съм щяла да се разкъсам, да ме боли и т.н. Агитираше ме да раждам с цезарово сечение. Ами не знам какви хормони или каква психика трябва да имаш, за да го понесеш това, без да ти се отрази. С втората бременност вече и бях свила перките, но до ден днешен не мога да и простя, че първият път дори ми се сърдеше, че не съм зачитала мнението и, не съм оценявала нейната загриженост и едва ли не напук на нея реших да раждам по естествен път. Разбира се, раждането беше ужасно, защото много се бях стегнала. Бях с епидурална, но явно вътрешния страх не бях преборила и лекарите ме питаха какво точно съм тренирала, че имам толкова стегната мускулатура. Всичко протече по възможно най-лошия сценарий и после майка ми: "Аз нали ти казах?" 

Свекърва ми пък ме успокояваше  това, че всички хора на този свят били родени и жените раждали от векове. Това ми се струваше като омаловажаване на моите чувства. 9 месеца със свекъра фантазираха как ще гледат бебето, пък ние ще ходим на работа. Нищо, че живеят на 120км. от нас. Там щели да го вземат, да си го гледат-идилия  Лошото е, че това продължи повече от година след раждането-агитиране да им дадем детето, да се връщам аз на работа, че трябвало да си купуваме апартамент. Освен това, като икономисваме от храната за детето, ехееее, палат ще си купим.... Преживях го тежко, много е карахме, а тук, във форума пак ме диагностицираха с "бушуващи хормони". С втората бременност и те си бяха научили урока и сега дори критикуват разни майки, дето са си делегирали децата на баби и дядовци-като фурнаджийски лопати са 

Та, мисълта ми е, че никой не е застрахован дори и най-близките му да се държат като пълни олигофрени през тези 9 месеца. Айде, да речем, че нас ни удря хормона....тях какво ги удря, не знам 

Не ги омаломажава, точно напротив, влиза в положението на бременната, че е с по-изострена чувствителност и причина за това има. Някои точно като списващите в темата ги избива на - всички ме дразнят и като ме гледат и като ми говорят
Разбира се има и хора, които са си дразнители и досадници просто. Но много от мненията в темата, какво ги е дразнело бъдещите мамчета... ами дребнави са и да само едни хормони може да са ти извинение, че света ти е чак толкова крив.

Бременна съм в осми месец. Аз също полудявам когато някой си прави планове за моето бебе. Особено хора, дето да доста пасивни откъм помощ и внимание сега и само чакат да се роди бебето, че да могат да го гушкат,мачкат,помагат и т.н.