Семейно скарване - как ще постъпите вие в случая?

А каква е предисторията на историята? Защо детето е другаде, защо и авторката е била 3 дни там сама, той бил ли е съгласен с това, за коя баба става дума - нейната майка?
Ако е бил против отиването й при мама за 3 дни, дреме му на мъжа за новата прическа или блузка. Дори напротив (ако въобще ги е видял) със сигурност се е издразнил от тях. Един вид, ходи при майка си да си живее живота, по фризьори и магазини и кой знае още къде, а аз немил и недраг
Иначе - да, тъпо и грубо се е държал и умората не е никакво извинение за подобно поведение. Аз съм сръдла, лесно няма да му простя и да ми мине, но авторката сама трябва да реши какво да направи, не да пита нас

Не. Коментираме нейния 

ТИ не би толерирала. ТИ така виждаш нещата и детайлите бодат очите ти...

А ако изглежда така:
Мъжът наистина е имал тежък ден - не знам защо не ви се вярва, че може да е така. Аз понякога съм като парцал след тежък ден и вкъщи почти не говоря, за да се възстановя психически. Може да е имал тежък ден, скандал или нещо друго...Да се е фиксирал върху този проблем, който пък може да влияе на финансите, кариерата и прочие...
Иска да се прибере и да почине. Жена му явно пък в съвсем друго настроение, направила прическа, похарчила пари за блузка. Тотално различно настроение от неговото. Може това да го е провокирало за дребна забележка.
 Тя работи ли? Или е по майчинство и уплътнява време с шопинг, докато той е имал тежък ден?

Грешка е, че изнервеността от работата е прехвърлил към нея...Но го е направил. Човек е, греши. Мрънкал е по пътя, както повечето мъже мрънкат, ако жената кара. Оставил я е да паркира - защото е бил уморен - както е казал неколкократно. Жената има книжка - явно може да паркира все пак. После пък тя се е качила да му пили на главата, той се е изнесъл да избегне скандал - както и аз правя понякога.

Разминаване на очакванията. Той иска спокойствие, тя - усмивки и комплименти. Не знам защо се очаква от партньора да е ВИНАГИ идеален и откликващ на нашите очаквания и настроения. Има право да е несъвършен, да направи грешка, да се нацупи и излезе.
Кой ще прави първата крачка не е важно, защото поводът за сръднята е маловажен.
И след време авторката няма да помни за какво са се сърдили, но ще помни 10 дни как сръднята е тровила мислите и сърцето й. Загубено време. В края на краищата всичко ще се оправи, защо удължават агонията?

Аз далеч не го виждам по този начин нейния сценарий. Човека не е бил в настроение очевидно от самото начало. Добър - лош, все тая, бил е изнервен и преуморен. В такива моменти човек става много докачлив, ок, вашите мъже не са такива, и моя даже не е, но аз съм и вярвам, че на света има и други такива хора (като мъжа на авторката явно), държал се е раздразнено, изнервил е и нея. Тя се е докачила, че не е забелязал прическата и блузката, а той вероятно наистина не е обърнал голямо внимание, защото си е мислил негови си работи. Ок, изнервена и напрегната картина. Разсърдил се е, качил се е горе, може би вече е съжалявал, че я е зарязал (или пък още е бил крайно изнервен), тя се е качила и като го е погледанала лошо, сърдито и накриво, съвсем си е накривил калпака.

И ей тук можеше да приключи историята, ако един от двамата си беше прескочил егото и беше казал едно: "Ух, добре, че сме си вкъщи вече двамата." НО нито той, нито авторката е казал такова нещо. Изгледали са се намусено, той се е дораздразнил и е излязъл.

После се е прибрал, може би вече разтоварен и в настроение, и може би дори готов да се извини, ама го посреща намусена физиономия и демонстративно сърдене. Наежил се е пак и така. Може да си е мислил да се сдобри, ама не е получил подкрепа. Може би и той си мисли: "Прибирам се уморен, скапан, а тя седи и ми се муси! Излизам, прибирам се, хич не й пука! Оправям си багажа да ме няма цяла седмица, никаква помощ, никакъв интерес, ми явно не я грее."

От другата страна: "Как може да не каже нещо!? Аз съм му бясна, а той нищо не прави по въпроса! Е не, няма да му проговоря аз!"

И така от нищо - нещо и сега авторката е напрегната и й е кофти. На него, вероятно, също. Много малоумна ситуация, която по никакъв начин не изисква да се налива масло в огъня и да се настройва девойката да се муси още, а напротив! Не е нужно никакво извинение, според мен. Достатъчно е едно обаждане с думите: "Как си, как пътува?" и съм 100000000% сигурна, че от другата страна ще се чуе мек тон. За какво се мъчите да ги скарвате хората като явно попринцип не се карат много много, като цяло се разбират и караницата им е толкова детинска и несъществена? Аз виждам хубаво семейство с глупав скандал. Ако за годините ви брак вие не сте се карали никога за глупост с вашите мъже, това е чудесно. А някои хора им се случва и е някак голяма глупост да се наострят допълнително отстратни.

Моят съвет, авторке, ако четеш: Не чети повече!  А си помисли ти как се чувстваш сега? Сърдита ли си още много или вече ти е мъчно и ти е отминал яда? Ако реално вече се чувстваш по-скоро кофти, че сте скарани, отколкото бясна - звънни и не се тормози излишно.

И аз това се чудя. 
Ти просто допълни и моите мисли.

Съветът ми е също авторката да звънне на съпруга си и да сложи край и на цупенето, и на тази тема.   

Добре де, ако никой в тази сръдня не отстъпи и се разделят в сръднята си, как биха обяснили раздялата си след време на детето?

Световната история не се интересува, кой от двамата обичащи се, е подал ръка за сдобряване. Според мен е важно по-бързо да се излезе от ситуацията. След като от една намусена физиономия и малко мрънкане са стигнали до това да не си говорят няколко дни...

Това казвам и аз. Човешко е, на всеки се случва. Сгрешил, ок. Ще поправи грешката и готово.
Той. Ако тя го направи, утре пак ще сгреши, след седмица пак, и тя все ще тича да го гали с перце, докато той я овиква без причина и тича навън посред нощ.

Аз бих изчакала спокойно да се прибере от командировка и да действам в тон с него.

Ако наистина това им е първото скарване, то е много, изключително важно за по-нататъшните отношения. Каквито и да сме си оставаме животни, ако подушиш, че с/у теб стои слаб човек, в природата ти е да го мачкаш, дори несъзнателно. Ако си наясно, че е силен и с достойнство, отношението е съвсем различно.

Естествено, всеки има различно мнение. Ясно е, че тя няма да приложи всичко. Аз имам мъж с много труден характер и ако тичах да му се извинявам за неговите гафове, досега не знам къде да сме... А на практика нямаме нито един сериозен скандал или дълго мълчание за 18 г.

Доколкото познавам хората, ще направи онова, което си е решила предварително, така че не се притеснявайте за нея  


Ще отстъпи, разбира се, виновният. Но ако го направи невинният, това го чака всеки път. Ако този сценарий я устройва, ок.
Ако не отстъпи, значи причината далеч не е в този случай. Както е в историята - причина и повод за войната...
Това последното е чисто теоретично, не за тях.

Аз мисля, че никой не цели да навива авторката допълнително, нито да я скара зорлем с половинката. То е ясно, че една сръдня не продължава до безкрай и не става въпрос за мерене на инати в случая.

Аз обясних от моя гледна точка какво би значело за мен мъжът ми да допусне да се стигне до такава ситуация и да се държи като ощипана девойка. Аз също имам кофти моменти, нервни моменти, уморени моменти, както и всякакви ирационални изблици, но се старая да не си го изкарвам на мъжа до мен. А ако случайно му повиша тон или съм рязка без причина, на минутата се извинявам. Бих се почувствала зле ако го видя след няколко дни раздяла, а той си изкара всичко трупано върху мен, без за миг да му мине през ума, че бърка. И душата ми ще иска и ще се надява той да го разбрере и да се извини. Да, сигурно, ако не го направи, ще опитам аз, но ще устане едно вътрешно разочарование. А дребните разочаровния се трупат.

Много лесно сякаш извинявате кофти държането на хората с останалите с изнервеност, преумора, и т.н. На всеки му се случва да има кофти ден или период, но нали уж сме големи хора, можем да се постараем да не си го изкраваме на когото ни падне, или ако все пак си изпуснем нервите, да можем да си признаем греашката.

И сякаш общуването с партньорите е някаква супер сложна работа и иска мислене и предварителен сценарий. Ами просто най-лесно е всеки да си каже какво го мъчи. А не да се замитат уж дребни спречквания и да се правим, че нищо не е било. Защото това след време е натрупва. Мълчанието е най-големият проблем в една връзка.

Та всичко това иде да каже, че ако авторката предпочете да поеме инициативата за разговор, все пак не трябва да е в отбранителна позиция, а да потърси диалог с мъжа си, да опита да разбере какво го е провокирало да се държи така, да му каже, че се е почувствала наранена и защо, и че все пак те са си най-близките хора и не е редно да решават пробелмите си с цупене и мълчание.

Ами точно, защото сме хора и такива неща ни влияят. Да, ако живееш спокойно и като цяло нервите ти са малко, ще можеш да не рефлектираш с емоциите си върху другия съвсем, но такава идилия е рядкост. Натоварения ден, нервите, раздразнението, умората, недоспиването... това са фактори, които могат да действа много, ама много силно върху психиката на хората и зависи от това в каква степен са натрупани дали човекът ще може кротко да се успокои или ще е по-избухлив в даден период или момент, както в случая.

Не очаквах такава активност   Историята приключи. Влизам да ви разкажа края.
Тъгата и терзанието надделяха над магарешкия ми инат и му пратих един емотикон на фб. Веднага ми писа колко му е криво и мъчно от ситуацията. После се чухме по телефона. Смяхме се. Аз му обясних защо съм се разсърдила, той пък ми разказа как е мислел да ме води на вечеря, но нали съм се намусила и съм провалила всичко и това още повече го ядосало. Все едно. Признахме си, че сме се държали глупаво. Радвам се, че направих тази крачка. Наистина няма значение кой точно я е направил. Сега мога да спя спокойно, да го чакам с нетърпение и да знам, че утре сутринта пак ще се чуем.

Изводът е, че не бива да оставяме такива неизяснени празноти помежду си, да се цупим по детски и да си мерим инатите. Никой не е идеален. Аз си го обичам такъв. А хубаво е, че той каза "не знам какво исках да постигна. Не мога да те накарам да се промениш. А и не искам. Но си помислих, че ако отстъпя не мога даже и да се сърдя като хората."  

Такива недоразумения най-добре веднага, на място да се изясняват и да се решават.
Не мога да се сърдя с дни, тежи ми и ме трови много повече от това да вдигнем един скандал веднага и да се изясним.
Но, да, бих (и съм) направила крачката към сдобряване, независимо кой прав, кой крив.
Трябва много сериозно да съм обидена, за да мълча и да не проговоря с дни.

Друг е въпроса, че никак не гледам добре на мъже, които доброволно предпочитат да се извозват в колата, карана от жена им. Не е мъжествено. Никак. Като чували с картофи.
Колко пък да е уморен, та да не може да кара до застрахователите и обратно до вкъщи?! Не се иска до морето да кара, я! Не е мъкнал камъни на работа, сепак. Много глезени!
Хич няма да го пускам да се прибира, докато не паркира.

Браво!   

rescue system, много се радвам, че така са се развили нещата между вас! Историята ти, ми напомни за моя бивш, но при нас това беше ежедневие, беше в пъти по-грубо и за щастие се разви по-бързо и приключи по същия начин, та не изгубих много време.

Извода ти е верен, комуникацията е много важна  и не бива ината да надделява над нея, защото ще коства много нерви и много болка, а в крайна сметка, може да се окаже нещо дребно.

Нали го знаете това


Само, че аз го зная във варианта, в който тя си мисли, че той има друга, че не я обича вече и т.н. и т.н. и т.н.

rescue system, радвам се, че всичко е завършило добре за вас. Намирам темата едва сега, и доста хора са ти дали съветите, които бих ти дала и аз, но ще ги повторя, защото смятам, че работят. Сърденето, цупенето, мълчанието и меренето на кой е по-голям инат, не са поведение на зрели хора. Съветът ми е да се говори. Непрекъснато, и в момента на събитията. Бил е кисел, направил е забележка. Аз бих му отговорила веднага, че след три дни раздяла не очаквам забележки, а целувка, да видя колко съм му липсвала, ведро и на шега. Една целувка, една смешка, някаква закачка, понятна само за вас двамата - свалят напрежението, и биха ти/ви спестили цялата драма.

Неказаните, неизяснените, премълчаните емоции започват да се мултиплицират, човек се самонавива, и накрая... от мухата станала слон. Затова не само с партньора ми (13 години сме заедно), но и с всички процедирам така - с детето, с родителите ми, с колеги, приятели, познати... Не оставям нищо да ме "гложди" и терзае.  Като ме подразни и обиди нещо - казвам на момента, или ако отсреща човека ми се "свие" и умълчи, ръчкам докато разбера какво се е случило и обикновено се оказва някакво смешно недоразумение, което се изяснява с няколко думи.
Откакто гледам никога и с никого да не се разделям с усещане за нещо премълчано, животът ми стана много по-лесен и приятен, а и околните (или поне повечето от тях) бързо свикват на този вид общуване.

Успех в отношенията с половинката, малко повече откритост и по-малко мерене на инат! Хората в семейството са отбор, а не конкуренти; победата трябва да е обща над неблагоприятните обстоятелства, а не един спрямо другия   

Нали ти казах, че не "боли" чак толкова..
И в края на краищата - печелиш спокойтвието и усмивката си..на цената на един емотикон.
Струват ли си нервите и филмите заради това?

Радвам се за теб/вас!
   

BirdsFlu, чудесен пост!