Според мен сте чакали твърде дълго, за да заживеете заедно. Не е късно да го направите и сега, но не е имало нужда да чакате толкова.
До колкото разбирам детето не е проблем, но е проблем това, че приятелката ти поддържа отношения с бившия си. Имай предвид, че това няма да спре. Те имат дете, за което е важно да поддържа контакт и с двамата си родители. Може би с израстването на детето бащата ще започне да ограничава контактите с майката и да звъни направо на детето, но може и да не стане така. Ако той иска да участва активно във възпитанието, образованието и т.н. ще продължават да се чуват и занапред, за да се уточняват и съгласуват. Ако искаш да си част от живота им ще трябва да приемеш това. В противен случай по-добре се откажи, защото ще вгорчиш и своето и тяхното съществуване.
Колкото до детето съм напълно съгласна с това което са написали и другите: "с детето даваш всичко от себе си и не очакваш нищо в замяна". Мога да допълня това, което ми каза баба ми: "приемаш го като свое, не го делиш и не изискваш той да ги дели"