Любовта или добрият брак

Моята дилема от няколко месеца насам... Е, избрах добрия брак (който все още не се е състоял- на Коледа се сгодихме). А голямата ми любов ми каза, че ще дойде на сватбеният ми ден, за да ме открадне с мотора. Предполагам се шегуваше.. Винаги съм искала да живея като на кино. И засега успявам. Не избрах любовта, защото беше сложна, късно осъзната от негова страна, но този човек ще остане единствения, който безумната ми душа ще обича завинаги. Ако изобщо има завинаги...
След години ще разбера дали съм взела правилното решение. И все пак мисля, че едно дете би променило много неща. Може би няма да съжалявам.

То човек обикновено избира от наличните. Малко са тези, които чакат Брад Пит или Анджелина да ги забележат и да се влюбят в тях. А пък едно време са се женели и щото са забременявали - не задължително от голямата любов, а обществените нрави не са приемали особено самотни майки. Понатиснат ги дъртите и се женят на 20-22-34.

Как пък тъй "голямата любов" е льольо и ще е лош баща, а другия скучен избор е идеален баща и съпруг? Жените сме супер склонни да идеализираме неизживяното и да му преписваме несъществуващи характеристики. Като не се омъжваш за "голямата любов", не можеш да знаеш какво ще ви е семейството и какъв баща ще е този мъж.Тези допълнителни пояснения ми звучат като оправдание и успокояване за собствената нерешителност.

Radeva-87  
Човек никога не знае какво ще бъде, ако не го изживее.

От много неща зависи, не само от това дали е "добър човек, кротък по душа, обича те и би направил всичко за да имате добър живот, стабилно семейство, прилични доходи".
Като например дали не е скучен тип, без чувство за хумор, праволинеен, нормален, със закърнели сетива, който е преди всичко равен, какво е отношението му към животните и какво прави по въпроса (защото на думи ясно), какви общи вкусове и интереси имате и т.н. ...
Така описания по-горе "добър човек" звучи точно като скучняр, с който може да пукнеш от скука и праволинейност. Не обичам нормални хора, а този звучи точно такъв и ако си съвсем противоположна личност, много трудно ще ти е да живееш с такъв обикновен човечец.

Отношения без любов, няма смисъл да се започват.

В същото време, според мен мъж, който не е амбициозен, не се стреми към по-добър жизнен стандарт, няма мечти и цели, които да си преследва стремително, а се е оставил да се носи по течението, за мен е тотално неприемлив.

Звучи ми като просто тръпка, която много бързо ще отмине, когато битовизмите и нещата, свързани с пари (а те са всичките такива) почукат на вратата и малко по малко влюбеният започне да изтрезнява и да се осеферва.

Но пък никъде не е казано, че непременно трябва да създаваш семейства с единия от двамата, при положение, че в случая и двата варианта не са добри. Няма срок, в който непременно трябва да си взет и задомен, пък било то и с по-малкото зло. И не е казано, че "се обричаш на самота".

В днешния свят, където интереса клати феса и всичко се върти около това, хората избират "практичното", обаче. Определено съм с такива наблюдения. При това не само жените.

О, да, и мъжете се интересуват масово какво е материалното състояние на жената, има ли нещо за наследяване, какво имат родителите й, какво работи и колко изкарва. Човещинка. Което не пречи все пак да има любов или поне някакви чувства.

аз бих казала нито едно от двете
дори и на 37 години/почти 38/ с дете ,което гледам сама,не мога да се впусна във връзка ей така,за да имам човек до себе си и баща за сина си. Чисто мъчение си е това.
Била съм в брак без любов, след това обичах до полуда неподходящ човек. Може би има хора,които намират сродните си души в този живот,но аз за себе си зная,че няма да ми се случи

Не прочетох мненията преди моето. Аз не бих избрала нито едно от двете. Да избера някой, който не обичам, само и само, защото е добър, грижовен и ме обича, би било голям компромис. А аз не обичам да правя компромиси. Да се занимавам с втория тип, описан от авторката, няма как. Просто не мога да обичам такъв човек. И затова искам и двете. И ги имам. Не е невъзможно. Двете описания на авторката ми се струват неприемливи за мен. Дори ужасни даже.

Много ми хареса отговорът на Аква!

Жалко, че като е влюбен човек, пропуска много детайли...
Имах брак с точно такъв, безхаберен и носещ се по течението мъж, без цели и стремежи. Голяма тръпка имаше, но...
Много бързо се приземих!

Обаче и с тотално безразличен ми човек, не бих се захванала.
Не мога, пробвала съм, не става.
Толкова ме дразнеше и чак започна да ме отблъсква, че дава всичко от себе си и очаква да го харесам и заобичам!

Избирай си рокля, да е широка и да е подходяща за мотора...


По темата...
примера който е даден, не ми допада като представяне...бих зарязала и двамата.
Добър брак със смотан мъж -не. И любов с някой несериозен колко ще продължи..., пак не става.

И аз да се изкажа.Изживях голямата си любов.Имам дете от него.И нали за нищо не става
сега си гледам детето сама.Сега чакам да поудъртея още малко ,да спре да ми ври кръвта,
и ще намеря един льольо,който да ми угажда,да ме гледа,да ми сменя памперса/след години де/.
И понеже ще съм попревяхнала няма много да ми пука че е льольо.

Човек ,който се събира да живее без любов го прави със съзнанието ,какво жертва.
И ако издържи до край добре.Иначе или си намира любовница или се разделят.

Навремето имаше две основни коли - москвич и лада .
В този смисъл зависи от предпочитанията ти : дали да прекараш живота си с москвич или лада , или да се научиш да управляваш лада.

Мнението ми се припокрива с някои момичета и най-вече с AQUА. Защо трябва да  да се избира между удобен ( но  необичан) и безнадежден (но с тръпка) и двете нища са тъпи и безизборно безнадеждни  ( като примера на axel_chiara с москвича и ладата) И все пак ако някой се чувства подгонен  съдбово да взима такива  отчаяни избори  сега и веднага, то...залагам на  любовта - всяко нещо  с основа любов се получава по-добро от основа сигурност ( пример - готвенето) . С едно важно уточнение - аз не бъркам страстта с любов, може да съм страстно привлечена  от някой и грам да не мисля сериозно  да ми пълни пространството дълго. Любов за мен е баланса между лудостта и сигурността - не средината им, а точно вятърът, който  те носи по всички точки между едното и другото и във всяка една такава се чувстваш като у дома си. 
П.П Ако основната мисъл да се свържеш с някой е възпроизводство ( тоест последен влак)  то пак няма сигурност и уж стабилния може да стане  безотговорен и  безотговорния може да   се размаже от грижи да детето си.  Гаранции няма.

А ако не дойде какво правим?

Първо ревем във форума, после си намираме любовник, пак ревем във форума, развеждаме се, пак ревем във форума и накрая пишем само в родители отглеждащи сами...