Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение-Тема 6

  • 110 500
  • 467
  •   1
Отговори
# 375
  • София
  • Мнения: 9 111
Разбрахме се за секцио вече вчера. Дълго го мислих, но в крайна сметка реших да не рискувам. Бебчето е 4 кг. 18 дни преди термин. Предното дете го преносих. 7-години се борихме да се случи тази бременност. Прецених, че това е по-правилното решение в случая.

# 376
  • Sofia
  • Мнения: 3 485
Нощни очи, напълно подкрепям. И аз съм две нормални след секцио - първото бебе беше 4220. При добро позициониране и нефорсирано раждане, излиза по-лесно отколкото може да си представи човек. А 11 дни по-рано да се вади бебе е направо за ядосване. Иначе бебето никой не може да каже колко тежи докато не се роди.

# 377
  • София
  • Мнения: 9 111
Момичета, наистина не ми става по-леко. Достатъчно трудно решение е, съпроводено с много терзания, чувство за вина, колебания. В момента имам нужда да гледам напред и да се подготвя за срещата си с бебчо. Седмици наред не спах в опит да взема най-правилното решение. Доста рев изревах. Но наистина трябва да продължа напред.

# 378
  • Sofia
  • Мнения: 3 485
Момичета, наистина не ми става по-леко. Достатъчно трудно решение е, съпроводено с много терзания, чувство за вина, колебания. В момента имам нужда да гледам напред и да се подготвя за срещата си с бебчо. Седмици наред не спах в опит да взема най-правилното решение. Доста рев изревах. Но наистина трябва да продължа напред.
Твоето решение го разбирам, не те обвинявам. Минала си веднъж през това, ще минеш пак, още повече, че бебчето е толкова чакано. Мисля, че към VBAC трябва да се подхожда уверено, по-твърдо. Ако човек е толкова колеблив, може и да е по-добре ресекцио. Единственото, което ме възмущава е ранния срок, в който ще се осъществи операцията. Масово е около мен да се вадят бебета най-късно 37 седмица, защото са едри и т.н Убедила съм се, че колкото по-близо до термин, толкова по-добре е за бебчето

# 379
  • Мнения: 9 872
А при 2/3 от моите лични познати - е в първата седмица на 9- ия месец. И са си ок децата. Явно практиката е различна.

Радвам се, че си взела решение. Аз ти пожелавам успех. Моето второ секцио, 4.5 г след предишното, беше песен по отношение на възстановяването. И аз не щях, и мен ме подлъгаха.
Но в крайна сметка - за 20 дена ще ди на крака, и за 3 месеца ще го забравиш.

Недей да рониш сълзи, не е кой знае какво. Медицината, упойките и обезболяващите - при първото ме секцио 2010 г, са толкова назад спряхме сегашните!

# 380
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Момичета, наистина не ми става по-леко. Достатъчно трудно решение е, съпроводено с много терзания, чувство за вина, колебания. В момента имам нужда да гледам напред и да се подготвя за срещата си с бебчо. Седмици наред не спах в опит да взема най-правилното решение. Доста рев изревах. Но наистина трябва да продължа напред.

Ако ти си Ок с решението си и това според теб е най-правилното решение, какво значение има ние какво мислим? Simple Smile
Въпроса е да не вземаш решения от страх. Страхът е лош съветник.

Успех! Каквото и да се случи.

# 381
  • София
  • Мнения: 8 645
Нормално е да вземеш такова решение, когато няма подкрепа от екипа, който си избрала. И аз бих решила така, ако не усещам да ме подкрепят в избора на естествено, вагинално раждане.
Като знам какво правят и методите им, вагиналното раждане си е риск . Има медици, които са само за секцио. Вагиналното раждане с тях би било кошмар.

# 382
  • Sofia
  • Мнения: 3 485
На мен ми остават 6 дни до термин. След две вагинални раждания не знам дали секциото има значение, но понеже всеки път попадам на различна акушерка, която ме срага за запис на тонове - трябва да видите ужасените физиономии като видят белега. Почват се въпроси - ама как така, ама кой, защо..Като кажа, че имам две нормални след това - още по-учудени..въобще сме на светлинни години от широко скроени лекари и общество като цяло.

# 383
  • София
  • Мнения: 9 111
Ами аз от толкова четене не срещнах да има особено ентусиазирани лекари за естествено след секцио. Нормално е всички да ги е страх, защото носят отговорност за живота на родилките и бебетата, а руптурата си е животозастрашаващо състояние и за майката, и за бебето, което изисква много бърза реакция.
Основно за Жекова има коментари. Но в Окръжна аз съм преживяла абразио след спонтанен инкомплетен аборт и коремна операция за отстраняване на извънматочна бременност. Не мога да ида там. Просто я свързвам само с гадни неща тази болница.
Не мога да кажа, че не са ме подкрепили лекарите. На практика до последно ме оставиха да мисля и да реша. Просто казаха, че не препоръчват в моя случай естествено. И реших, че и на мен не ми се поема този риск в крайна сметка. Ако се бях запънала, щяха да ме оставят да пробвам, но без обезболяващи и окситоцин и до термин, без да преносвам. За съжаление никой няма кристално кълбо, в което да види как би минало всяко от двете раждания.
Днес вече съм по-спокойна, гледам напред и очаквам срещата с бебчо, който бях загубила надежда, че ще се случи вече след толкова години борба. Да сме живи и здрави, другото минава и заминава.

# 384
  • Мнения: 172
Здравейте!
Бих искала да споделя как мина моето раждане и дали има други подобни, както и вашето мнение.

С термин 25, водите ми изтекоха на 19 в 00 часа. В спешният кабинет установиха, че имам още течност и никакви признаци за раждане. По препоръка на наблюдаващия ми АГ ме качих в отделение да почивам и евентуално да правя разкритие.
Уговорката ни беше за естествено раждане.
Малко контракции и никакво разкритие на сутринта. Каза, че ще ми даде време до другата сутрин и, ако не тръгне, ще ми направи секцио. Е, така и стана.

Разкритието ми беше по-малко от 2см, затова не ми е сложена система окситоцин.

Дали при това положение щеше да има шанс да родя естествено, ако ми бяха пуснали окситоцин?

# 385
  • Sofia
  • Мнения: 3 485
Няма как да знаем. На практика почти не е имало родилна дейност - от какво да стане разкритие?

# 386
  • Мнения: 172
Няма как да знаем. На практика почти не е имало родилна дейност - от какво да стане разкритие?

Имах леки контракции.
Не съм наясно кога се поставя окситоцин и след развоя на събитията си задавам много въпроси, от това дали дори избрах подходящия доктор и можеше ли да протече друго яче? Чудя се дали се направи всичко възможно..

Не е много по темата, но ще я следя с интерес, тъй като при евентуална втора бременност бих искала да родя нормално! 😊

# 387
  • Sofia
  • Мнения: 3 485
Честито бебче преди всичко Simple Smile Няма значение какво е можело и какво не, минало е вече Simple Smile
Иначе с леки контракции си е индивидуално. Има жени трудно започват разкритие, после се ускоряват нещата. Аз пък съм от тези, които без да разберат отиват с 4-5 , но после си минават едни 6-7-8 часа до пълно..така че няма гаранции. Стискайте ми палци, в сряда май ще ме приемат ( на термин)

# 388
  • Мнения: 172
Благодаря Ви!
Леко раждане и здраво бебче!

# 389
  • Мнения: 9 872
При първото ми раждане, нормално - ме качиха на магарето с 2 см. Спукаха водите, контракциите на 2 минути ли, колко бяха. 2 см. Толкова. Акушерката взе да се паникьосва и да ми крещи, че тоновете спадали. Наобиколиха ме поне 6 човека. Притеснени бяха хората. По едно време доки идва с една голяма ножица, и аз с целия си акъл виждам тая ножица и питам - ама тази ножица за пъпната връе ли я носите?
Тая ма изгледа как изтребител, наведе се нещо и ме сряза. После разбрах как се казва тази манипулация и че се прави, за да не се разкъсаш неправилно.
45 минути после ме ши, 6 месеца ме боля като ползвах тоалетна, 1 година никакъв с*кс.
Та - как мислиш това с разкритието ... не съжалявай, нали вече мина Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт